Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча. Том 1

Мигел де Сервантес

Романът на Сервантес все още се счита за актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Например когато книгата излиза за първи път, читателите я възприемат като комична история. След Френската революция романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат — индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19-и век романът се счита за „журналистически“ коментар на общественото положение. Чак през 20 век става ясно, че „Дон Кихот“ е не само уникална морална творба, но и първият истински съвременен роман.

 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“ излиза за първи път у нас през 1882 г. Предполага се, че този превод – дело на възрожденския учител и политик Христо Н. Самсаров – е от френски език. По-късно и двата тома на книгата излизат в превод от испански език, като преводач е известният Тодор Петров Нейков, превел на испански „Гераците“ на Елин Пелин, „Жетварят“ на Йордан Йовков и „Под игото“ на Иван Вазов (заедно с Хуан Едуардо Сунига). Именно преводът на Нейков е използван за новото издание на книгата. Стиховете пък са преведени от Стоян Бакърджиев.

Биография и факти за автора

Мигел де Сервантес СааведраМигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616) е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман Дон Кихот“ (част I излиза през 1605 г., а част II — през 1615 г.) се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература.

Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир.

„Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.”

 

Откъс от книгата

Предговор

В историята на народите има години съдбоносни, които слагат край на епохи, възвестяват нова ера, дават тласък на развитието и променят хода на събитията. Такава е годината 1492 в историята на Испания.

В началото на 1492 г. - януари - последният мавърски владетел на Гранада се предава на Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски след дългогодишна и мъчителна обсада.

Поставя се край на седемвековен период в историята на Испания, на периода на Реконкистата (освобождаване на испанските земи от господството на маврите).

Постигнато е териториално единство под хегемонията на Кастилия, носителка на обединителната мисъл. Кастилия е допринесла най-много за успеха, показала се е най-твърда и безкомпромисна, най-фанатична, понесла е най-много жертви.

Но на това териториално единство не отговаря народностна и верска хомогенност.

На полуострова, особено в Андалусия и по средиземноморското крайбрежие, живеят стотици хиляди маври - наречени след насилственото покръстване мориски. В градовете те са главно занаятчии. Благодарение на голямата си работливост и пестеливост, те забогатяват бързо. В селата те са отлични и крайно изпълнителни земеделски работници, несравними майстори при напояването в една страна, която страда от безводие. Над тях обаче тежи основателното може би подозрение, че те всъщност не са се отказали окончателно от предишната си вяра. Поради това те живеят със страха, че ще бъдат изгонени от земите, с които са се сраснали от векове.

В Испания живеят също и стотици хиляди евреи, покръстени и те, наричани конверсос. В техни ръце е почти изцяло търговията, зараждащото се банково дело, някои занаяти. Те населяват предимно градовете. И до днес в старинните селища на Испания има квартали, които се наричат худерия (еврейски квартал) и морерия (мавърски квартал). Католиците не вярват и на покръстените евреи, постоянно се пръскат слухове, че те спазват старите еврейски обреди и празнуват своите праз¬ници. 

Изабела Кастилска се стреми на всяка цена да осъществи или по-скоро да укрепи създаденото набързо и доста формално религиозно единство, защото в него вижда единствената здрава спойка и основа на обединената вече териториално държава. За целта тя си служи с Инквизицията, въведена в страната през 1480 г. и превърната много скоро в послушно оръдие на кралската власт. Инквизицията вилнее именно срещу лъжепокръстени маври и евреи, както и срещу католици, обвинени в еретичество.

И тъй се идва до 31 март 1492 г., когато срещу евреите се взема още по-крайна мярка. Около 160 000 от тях са изгонени от Испания.

На 12 октомври (трета крайно важна дата през същата година) Христофор Колумб открива Новия свят.

Започва много сложен исторически процес. Към Индиите, както се наричат в тогавашната испанска история новите земи, тръгват откривателите, които са смели моряци. Тях следват завоевателите (конкистадорес) - калени в десетки битки бойци, авантюристи, дръзки и безпощадни, а рамо до рамо с тях действат с мисионерския си кръст безпощадни във фанатизма си духовници. И на последно място, най-многобройните, мирните преселници (побладорес), които проникват в покорените от завоевателите земи, за да търсят поминък и по-лесни печалби.

Спонтанното преселение е истинско кръвопускане за народа. През отворената вена изтича най-бойкото, най-предприемчивото, най-жизнеспособното. Това са преселници, които скъсват окончателно с родните си места и със страната си - не са временна икономическа или политическа емигрантска вълна.

В обратна посока на този човешки поток, който прорязва океана, потича не поток, а река от богатства, придобити без усилие благодарение на безплатния робски труд. Потомците на славните инки гинат от непосилен труд в златните мини на Перу. Тези блага, насочени към Испания, не са предназначени за нея, не се застояват там, не създават благосъстояние, не подобряват бита. Тези несметни богатства, тези галери, пълни със злато, създават само лъжлив мит и фалшива легенда, някакъв мираж за народа, мираж, който само залъгва и разочарова. В Испания тези богатства се задържат малко и облагодетелстват само определени кръгове. След това те се пръскат из света. Нека видим защо.

Четвърт век след тази съдбоносна 1492 г. - по силата на кралски бракове и династични наследствени закони - в Испания започва епохата на Хабсбургите. Пър-вият от тях, Карл I (1517-1556) (известен в историята повече като Карл V, защото през 1519 г. той е избран и за германски император), макар и внук на Изабела Кастилска, е приет в Испания като чужденец. Като Хабсбург и германски император той подчинява испанските интереси на династически и имперски цели. Карл V, който се е наричал император на Европа и на Америка, крал-самодържец на страната, в която слънцето не залязва, пръска стичащите се от Новия свят богатства в начинания, чужди на испанския народ - войни срещу протестантските князе в Германия, срещу Франция, за господство в Италия, срещу бунтовна Фландрия, за експанзия в Северна Африка. Но не е само това. Той се сеща, че е испанец само когато му е нужна прочутата на времето си испанска пехота и я превръща в страшилище за Европа. Така той разрязва друга вена, през която жестоко се обезкръвява и без това вече изтощения испански народ.

Неговото управление е ознаменувано и с друго важно събитие. През 1521 г. той жестоко потушава бунта на редица градове в Кастилия (бунта на Комунерос) срещу абсолютната кралска власт в защита на извоювани в предишните векове права и привилегии, и им налага големи ограничения.

Това развитие се задълбочава още повече при неговия син, Филип II (1556— 1598), тази черна сянка, вградена в каменния Ескориал, първият крал-бюрократ на Испания, който управлява от дъното на мрачния си кабинет, враг на всякакъв - колкото и малък да е той - лъч на свобода, монарха на кладите, господар и роб на Ин¬квизицията. Две Големи сражения - Лепанто (1571), голяма победа над турците, но неизползвана политически и военно, поради съперничества и егоистични интереси; съкрушителното поражение на Великата армада (1588), жесток удар, нанесен на испанския престиж и на испанската търговия от зараждащата се британска морска мощ, начало на упадъка на Испания - са връхни точки на кървавото управление на Филип II, на един период на непрекъснати и изтощителни войни, на развилняло се самодържавие, средновековен консерватизъм и религиозно мракобесие.

От 1598 до 1621 г. крал на Испания е Филип III. Той има тъжната слава на без-славен епигон, слаб и безхарактерен, до висша степен безличен. Той не е личността, която може да спре развитието, да тръгне по нови пътища, да вземе решения, които стават повратни моменти. При неговото управление кризата се изостря.

Изгонването на една част от евреите и упражняваният гнет над останалите до-принасят за застоя и замирането на търговията. Вместо Испания да стане със зла-тото на Новия свят богата страна и първа финансова сила, нейните крале - Карл V и Филип II - изпадат до положението на жалки длъжници на немските банкерски къщи „Фугер“, „Велсер“ и др. През 1539 г. Карл V им дължи един милион дуката, а през 1551 - 6 800 000. В един само заем „Фугер“ и „Велсер“ му авансират 12 тона злато. Испанските крале се виждат принудени да залагат отвъдокеански владения, дори и мини в самата Испания, за да посрещат задълженията си. Заплахата от банкрут е реална опасност.

Мориските, заподозрени, че са съучастници и помагачи на бербериските и на средиземноморските пирати при техните набези срещу испанските брегове, че са змия в пазва, първо биват преместени насилствено от крайбрежието във вътрешността и в крайна сметка през годините 1609-1611 са окончателно изгонени. Около 800 000 души са засегнати от тази мярка. Това разорява напълно земеделието в Испания. Липсва работна ръка, занемарява се напояването. На един испански селянин, който обработва със семейството си късче земя, се падат 30 души повече или по-малко паразитни - благородници, духовници, военни, представители на държавната власт, данъчни и съдебни органи. Магнитът на новите земи все по-силно привлича едва кретащите селяни. Призракът на лесното забогатяване разклаща всички устои.

Засилващата се вълна на изселници и непрекъснатото сноване на испанските терсиос (пехотни полкове) из Европа лишават страната от здрави мишци.

През XVI век в Испания е имало 12 000 манастира с около 200 000 монаси и монахини. А известно е, че манастирските имоти не се облагат с данъци, че те не-прекъснато се увеличават по пътя на завещания и дарения и че монасите нямат особен вкус към производителния труд.

В държавната администрация и войската служат около 300 000 души.

Нищо чудно, че при тези условия в Испания се появяват и разпространяват прототиповете на героите на тъй наречените шмекерски или измамнически ро-мани (новелас пикарескас) - безкрайно дълго следващи студенти, за които наука-та е странично занимание, просяци-разбойници, според случая, свещеници, про¬давачи на индулгенции, крадци и обирджии, бивши военни, които след бойните си подвизи не се унизяват да работят и живеят или живуркат както знаят и както могат.

Лиценциатьт Сельориго пише към 1600 г.: „Богатството не пуска корени у нас...“ А един съвременник - англичанин, казал за Испания: „Извор на гордост в долина на нищета.“

Настъпва силно разслоение в благородническото съсловие, тъй характерно за загиващия феодализъм, открива се истинска пропаст между испанските грандове (едри земевладелци и собственици на замъци, пълководци, висши сановници, приближени на кралския двор) - такива са дон Фернандо от първата част на „Дон Кихот“ и херцогът от втората част, такива са херцог де Бехар и граф де Лемос, на които са посветени двете части - и дребните селски дворяни (идалгос), разоре¬ни от кризата и от непрекъснатите войни, някои от които имат малко земя (дон Кихот), а други са без земя (Сервантес). Идалгос са въпреки нищетата, в която живеят, с високо самочувствие и продължават да живеят с надеждата, че ще си възвърнат изгубеното обществено и икономическо положение чрез участие било в някоя война, било в някоя колониална експедиция.

В европейската култура се извършва истинска революция. Появяват се имена-та на гиганти на човешката мисъл като Коперник, Галилей, Рабле, Еразъм, Томас Мор, Шекспир и др., които дават мощен тласък към ново развитие.

Рушат се последните останки на феодализма. Големите географски открития - ерата на великите мореплаватели - разклащат из основи устоите на старото общество, носят коренна промяна в обществените отношения. Реформа¬торското движение разбива непрогледната тъма на схоластиката и на католическата догма.

Ренесансът и неговият хуманизъм събуждат нова вяра в човека, но той взема различни форми и се проявява по различен начин в западните европейски страни в зависимост от особеното им историческо развитие.

В Испания новото време се сблъсква с най-добре организирана съпротива. Кралската власт, устремена фанатично към създаване и укрепване на монолитно единство - териториално, политическо, народностно и религиозно - облегната на безпощадната Инквизиция, жестоко се справя с опитите на смели испанци като Валдес и Сервет да се реформира испанската католическа църква, опълчва се срещу проникването на еразмизма и на всякакви хуманистични веяния. Инквизиция¬та през 1535 г. забранява официално разпространението на Еразмовите произведения и всякакви прояви на негови съмишленици в страната, а по-късно Филип II взема мерки за осуетяване на всякакви протестантски прониквания.

Тодор П. Нейков

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: