Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Златният град. Приказки от Великия преход. За съдбата, душата и избора

Ирина Сьомина - Елфика

Ирина Сьомина e известен руски психолог и приказкотерапевт

С мъдрост, топлота и оптимизъм, гарнирана с ненатрапчиво чувство за хумор Елфика ни хваща за ръка и ни повежда на едно много лично пътуване, леко и неусетно ни кара да погледнем в себе си, да се замислим не само върху различни аспекти от живота, но и върху собственото си поведение и мислене и дори върху думите, които използваме.

Елфика е вълшебница от глава до пети. Нейният свят е също вълшебен, различен. Като психолог с многогодишен стаж и приказкотерапевт, тя е убедена, че приказките могат да разрешат не само проблемите, които ни измъчват, но и да излекуват тяхното следствие – физическите болести на тялото.   

В “Златният град” ще откриете приказки (за възрастни), които ще ви отговорят  - или поне ще ви подскажат отговорите - на много въпроси, ще ви покажат един различен път за справяне с предизвикателствата, които непрекъснато ни предлага животът.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Известният руски психолог и приказкотерапевт Елфика вече в България!

В “Златният град” ще откриете 15 приказки (за възрастни), които ще ви отговорят  - или поне ще ви подскажат отговорите - на много въпроси, ще ви покажат един различен път за справяне с предизвикателствата, които непрекъснато ни предлага животът.

С мъдрост, топлота и оптимизъм, гарнирана с ненатрапчиво чувство за хумор Елфика ни хваща за ръка и ни повежда на едно много лично пътуване, леко и неусетно ни кара да погледнем в себе си, да се замислим не само върху различни аспекти от живота, но и върху собственото си поведение и мислене и дори върху думите, които използваме.

Всяка приказка е отделна малка история, със свой сюжет и герои, езикът в тях е приятен, достъпен и увлекателен, а темите са неизчерпаеми – от ненавистта и депресията до общочовешките въпроси за вярата, живота и смъртта. Лична криза, болест, загуба на близък човек, справяне с агресията, отношения “деца родители”... – преходът е различен за всеки от нас.

Елфика ни разказва за начините, по които реагираме на случващото се около нас и вътре в нас, за нашия личен избор, за трансформациите в начина ни на мислене и пътя към личностното израстване. Въпросите, които поставя тя, са провокация към нас самите – темите са до болка познати и актуални, но тя ни заставя да се замислим върху неща, които много често старателно избягваме.

Някои от историите са подобни на притчи, а редом с героите се появяват и чудати приказни същества. Други са просто човешки истории, каквито срещаме всеки ден в съвременния живот. Героите на тези приказки са хора като всички нас – със своите проблеми, търсения, мечти и болки. Понякога непохватни и объркани, те ни стават симпатични още от първата страница. Една от героините се бори с непрекъснатото изкушение да взема кредити, друга получава урок заради своята вербална агресия, трета е гневна на Господ заради нелепата загуба на своето дете... 

Приказките са толкова приятни и увлекателни, че ги поглъщаш на един дъх. Но в същото време това не е литература, която прочиташ и забравяш. Кара те да размишляваш, а после лесно откриваш доброто в себе и неусетно трансформираш негативното в позитивно. Усещането за тревожност изчезва и на негово място идват Любов и Светлина...

Но все пак отговорите и решенията всеки трябва да намери сам за себе си. Приказките ни помагат, но всеки сам трябва да извърши своя Преход.

“Всичко ще бъде наред!” – казва Елфика от последната страница на “Златният град”. 

„Всеки си има свой начин да релаксира. А моят начин е да пиша приказки. Това, което не мога да проумея и да обхвана с ума си, в приказките ми причудливо се трансформира, позволявайки ми да видя проблема от друг ъгъл и в различни ракурси. Приказките са моят оракул. Те ми подсказват, че много неща, които ми се струват нелепи и несправедливи, имат своя дълбок смисъл във великия Сценарий на Живота. Дали това ни харесва или не – никой не ни пита.

Ние имаме друга задача – да направим своя избор как да живеем в предлаганите ни обстоятелства.

Често повтарям фразата „За да построиш нещо ново, първо трябва да разрушиш старото“. И сега разбирам, че се случва точно това. Великият преход вече е започнал. Руши се старият свят, а на неговото място трябва да построим нов. Кой да го направи? Да, ние с вас. Сега е времето да се заемем със създаване на нови проекти. И постепенно да ги реализираме в живота.

Спокойно, ще се промъкнем! Всичко е като в приказките – колкото по-напред отиваш, толкова по-страшно става, но краят винаги е щастлив!

Приказката на Великия преход вече е започнала. Напред ще продължат тези, които са силни духом и са с чисти помисли, които умеят да превъзмогват страховете си, да мечтаят за висините и да виждат целта. За да извършиш Великия преход трябва да се подготвиш за него, да си изясниш много неща и да си начертаеш маршрут. Тази книга е точно за това.“

Ирина Сьомина – Елфика

Биография и факти за автора

Ирина Сьомина - Елфика„Казвам се Ирина, а в моя Приказен свят съм Елфика. Прекрасно съчетавам своето хоби с работата. Аз съм психолог, приказкотерапевт и разказвач. От собствен опит се убедих, че в живота винаги има място за приказки. Каня ви да се присъедините към мен! С помощта на приказките, вие можете реално да промените живота си към по-добро и да го изпълните с радост.“ 

Елфика е героиня и творчески псевдоним на психолога и приказкотерапевт*, разказвач на приказки и писател Ирина Константиновна Сьомина.

Тя пише необикновени приказки, в които най-важният приказен персонаж е самият читател, а събитията в тях са близки и разпознаваеми за всеки човек. Като психолог, тя познава механизмите, по които се случват различните житейски проблеми и пътя за решаването им. А като разказвач на приказки тя умее да разказва за тях просто и увлекателно.

Ирина-Елфика живее и работи в сибирския град Ангарск, а нейните приказки пътешестват по целия свят. Превеждат се на различни езици, шестват из мрежата, публикуват се в сайтове, блогове и списания. Визитната картичка на Елфика е приказката „Магазин за Щастие“, която се е превърнала в истинска руска народна приказка – предава се от уста на уста, живее свой собствен живот и вече никой не помни кой е нейният автор.

Тя започва да пише своите приказки през 2009 година и в началото ги публикува в интернет сайтове, а от 2011 година те се появяват и на книжния пазар под формата на сборници, част от които вече са бестселъри. Оттогава досега нейните книги, издадени в Русия, са повече от 40.

В своите истории тя поставя актуални за всички теми – за живота, за любовта, за избора на път, за щастието, за мечтите и търсенето на вътрешна хармония. И помага на хората да отговарят на предизвикателствата, които непрекъснато ни предлага животът. 

Ирина Сьомина е вълшебница от глава до пети. Нейният свят е също вълшебен и различен. Като психолог с многогодишен стаж, тя е убедена, че приказките могат да излекуват не само проблемите, които ни измъчват, но и тяхното следствие – физическите болести на тялото.

Езикът в нейните книги е приятен и достъпен, четат се на един дъх, но после дълго размишляваш върху прочетеното. Всяка приказка е отделна малка история, със свой сюжет и герои, а темите в тях са неизчерпаеми – от ревността и депресията до общочовешките въпроси за живота, любовта и смъртта.

„Ако мислите, че приказките са измислени, много грешите – казва Елфика. – Всички те са взети от живота. Просто аз трансформирам живота в приказки и после отново ги пускам в живота.”

Ирина винаги е мечтаела да пътешества, но бюджетната й заплата не й позволявала да осъществи тази своя мечта. И тя обещава на Вселената, че ще напише вълшебна приказка, ако може да осъществи желанието си да пътешества по света... Тогава създава прочутата приказка “Магазин за щастие”. Когато я публикува в интернет, резултатите не закъсняват. Появяват се запитвания за публикации в различни сайтове и блогове и покани за провеждане на семинари и тренинги. “Така мечтата ми започна да се сбъдва – спомня си Ирина. – И сега поне шест месеца в годината аз пътувам из цяла Русия. Така попаднах и в Чехия и Естония, дори и в Индия.”

“Ние сме родени, за да сбъдваме приказките!” – това е девизът на Елфика.

Ирина-Елфика е убедена, че с всеки може да се случи чудо – просто трябва да повярваш в него. И че ние трябва да фокусираме вниманието си върху щастието, а не да помним загубите и нещастните моменти.

“Можете да започнете да си водите книга на щастието – обяснява Ирина. – Тя работи много просто – препрограмира подсъзнанието за възприемане на щастливите моменти. Не трябва да регистрираме нещастните моменти, а обратното. Аз започнах всекидневно да регистрирам щастливите събития, които са се случили през деня, и завършвам всеки запис с думите: “Утре ще бъде още по-добре!”. Ако в продължение на 21 дни попълвате вашата книга на щастието, вие автоматично ще започнете да насочвате вниманието си към щастливите моменти. Тази техника е абсолютно изпробвана. И повярвайте, работи! Щастието е в малките неща! Когато се фокусирате върху тях, вие без да променяте живота си, подобрявате неговото качество.

Всеки от нас е свободен да избира как да живее. Ако човек каже, че не вярва в приказки, а животът е поредица от тежки уроци, така и ще бъде за него. Ако поиска да повярва в приказките, животът ще започне да се променя в положителна посока. И аз не като разказвач на приказки, а като психолог, мога да кажа: Целият свят е единствено отражение на представата на всеки човек за този свят."

 

* Приказкотерапията е сравнително нов метод в съвременната психотерапия, който използва като основен инструмент метафоричните ресурси на приказките, така че най-безболезнено и ефективно да отрази още неосъзнатото пространство на вътрешния свят на отделен човек и да му даде възможност да се „срещне“ с него в „безопасна“ форма. Това помага за по-дълбоко познаване на проблемите на пациента и за коригиране на нежелателните и деструктивни прояви в живота му.

Доколкото приказната метафора е ефективен начин за изграждане на комуникация между хората, приказкотерапията е много добър метод както при детска терапия, така и за решаване на въпроси на междуличностните взаимоотношения в различни области на живота. Освен това сеансите с приказки позволяват работата при ситуации, за които хората не искат или не могат да говорят открито.

Уникалността на този метод на психотерапия е в това, че човек попада в едно магическо, приказно пространство, което му позволява да излезе от рамките на обичайното си възприятие и лесно да намери неочаквани пътища за решение на проблемите, заради които се е обърнал към терапевт.

Приказкотерапията е като вълшебно „огледало“, което трансформира вътрешния и външния свят, а отражението в това огледало е хармония и уникалност.

Откъс от книгата

Имам си една мечта

 

В мен се зароди една Мечта. Една такава плаха, мъничка, несмела... Но затова пък краси-и-и-ва! И перспективна. Веднага открих в нея огромен потенциал. Реших да я последвам и да открия до какви цели може да ме доведе такава Мечта. Примижах, погледнах отблизо и ахнах. Това е!!! Ще се получи просто вълшебно. Мнозина не могат и да мечтаят за това, а в моето бъдеще резултатът се вижда съвсем ясно.

Реших, че ще си отглеждам Мечтата, за да може от мъничка да се превърне в голяма, дори в грандиозна. Като начало реших да я представя на роднините си.

– Погледнете – казвам им. – Вижте каква Мечта си имам! Съвсем нова! И е толкова оригинална, толкова вдъхновяваща!

– Какви ги говориш! – разтревожиха се роднините. – Каква е тази мечта? Не е ли доста екстравагантна? Ще предизвиква завист и обсъждания.

– Прекалено е възвишена – отсече през рамо дядо и съкрати Мечтата почти наполовина.

– Не е ли твърде смела? – категорично заяви баба и защрака с ножицата, орязвайки Мечтата в краищата.

– Красива е, разбира се, но е малко вероятна – въздъхна мама и Мечтата пребледня и загуби тържествено-победоносния си вид.

– Как пък я измисли! – намръщи се татко. – Никой от рода ни не е имал такива глупави хрумвания! Не одобрявам. По дяволите такива мечти!

Каза го и сякаш замахна с брадва по Мечтата. Повали я.

Гледам своята смачкана, поругана, оплюта Мечта и ми се плаче. А беше толкова красива!

Но Целта издигна глас:

– Погледни ме! Виж колко съм велика! Почувствай колко съм желана! Моля те, не захвърляй Мечтата! Помогни ѝ отново да разцъфти! Аз наистина съм много заинтригувана някой да ме достигне и да ме превърне в реалност!

Притиснах до себе си Мечтата, изтрих сълзите ѝ, утеших я.

– Не се разстройвай, малката ми – казах ѝ. – Явно не са ни разбрали! Но ние ще се затворим в себе си и ще се стараем колкото се може по-рядко да се мяркаме пред очите на роднините. Хайде, аз ще започна да си те отглеждам и да си се грижа за теб сама!

Успокои се Мечтата, духът ѝ се повдигна, развесели се. Започнахме двете да си мислим как по-бързо да достигнем Целта. Подбрахме скоростта на движение, набелязахме междинните спирания (няма как без спирания по пътя!). Мечтата отново укрепна, разцъфтя. И тогава аз реших да се посъветвам с препатилите хора – просто така, за всеки случай. Малко ли неща могат да се случат по пътя към Целта? А те имат опит!

Опитните хора тутакси се разтревожиха и се втурнаха да ми дават купища съвети, а от всички тези съвети излизаше, че занапред ще има непрекъснати сътресения, ями и капани, просто не можеш да пресметнеш възможните рискове. Такива ми ги наприказваха, че аз се изплаших: „А дали изобщо да се захващам?“.

Гледам, и Мечтата ми се свила, спаружила се, една такава жалка и нещастна станала. Сигурно и тя се е изплашила. И взех да ѝ говоря:

– Ей, Мечта, ти какво? Не се тревожи, няма да те оставя. Какво ли не се случва с хората по пътя към Целта... Но това не значи, че и с нас ще се случи същото! И въобще, който се страхува от мечки, не ходи в гората, а който не рискува, не пие шампанско. Хайде, размърдай се и напред към Целта!

Хванахме се за ръце с Мечтата и тръгнахме напред. Пред родителите – пълна конспирация. Съветите на препатилите пък ги сложихме в отделно сандъче. Тежичко се получи – явно много опит беше натъпкан в него, но решихме, че все пак ще го носим – може и да потрябва! Вярно, скоростта осезателно намаля, но...

Вървим и си размишляваме: „Може и да е за добро този чужд опит, но по пътя ще натрупаме и собствен. Как ще мъкнем такъв товар с нас?“.

– Хайде да оставим това сандъче в някое закътано място – досети се Мечтата. – Ако нещо стане, винаги можем да си го вземем. А ако се мъкнем със скоростта на костенурка, цял живот няма да ни стигне, за да стигнем до Целта!

Ох, вярно е! Ето как Мечтата ти помага да видиш важното в живота! Зарових сандъчето под едно дърво и веднага нещата станаха къде-къде по-весели! Вървим си с Мечтата, пеем си песни с цяло гърло, летим в облаците... И хоп – спънах се. Замалко да забия нос в земята! Оглеждам се наоколо – навсякъде приятелите ми. И тези така наречени мои приятели, се оказва, че ме препъват!

– Какви ги вършите? Защо? – озадачих се аз.

– С тази твоя Мечта съвсем забрави за нас! – един през друг се развикаха приятелите. – Страниш от колектива, това не е добре! Имала си цел! Че всички имат някакви цели! Размечтала се, виждаш ли…

Разстроих се. Обидих се. И се разтревожих. В крайна сметка, кое е по-важно – Целта, която е все още предстояща, или приятелите, които са тук и сега?

– Прости ми, Мечта, но се налага временно да спрем – с разкаяние ѝ казах аз. – Съвсем забравих за приятелите си, а те искат внимание.

– Това не са претенции за внимание, Завистта ги гложди – поклати глава Мечтата. – Истинският приятел никога няма да те препъне по пътя към Мечтата. Той ви­наги ще те подкрепи.

Огледах се – и наистина, някои от моите „приятели“ носеха на раменете си някакво странно зверче. Такова едно вредно, злобничко животинче. Наричаха го Завист. То постоянно гризе и рови около теб, слага ти прът в колелата, препъва те. Като че ли за да не се отличаваш от общата маса, да не влияеш на тяхната самооценка със своите велики цели и възвишени мечти.

– И какво, излиза, че ако вървя по своя път, ще си остана сам-самичка? – притесних се аз.

– Опитай – посъветва ме Мечтата.

Реших да я послушам и се хвърлих напред. И какво си мислите – не всички приятели се оказаха завистници! Напротив, мнозина ми подадоха ръка, предложиха ми помощ и подкрепа. А някои ме запознаха със своите Мечти и застанаха до мен, за да вървим към своите Цели. И изведнъж се почувствах добре. Оказа се, че приятелите могат да бъдат единомишленици, а да се движиш в компания е къде по-интересно и приятно!

Но все пак, след като всеки си има своя Цел, то и посоките рано или късно се разминават. А и всеки се движи със свое темпо и с различна скорост. Така аз усвоих един добър урок – по пътя към Целта не си струва да се надяваш на никого. Ако някой е до теб – добре. Ако другите са изостанали или са те изпреварили – не е обидно. Най-важното е постоянно да подхранваш своята Мечта, тя е най-добрият ти придружител и вдъхновител!

И ето че стигнах до място, където нямаше нищо. Пътят свършваше директно в пропастта. Вече и Целта се виждаше отчетливо, струваше ми се, че е на две крачки, но вече нямаше никакъв път.

– Това какво е? Нима е провал? – ужасена попитах аз, надзъртайки в безкрайната пропаст.

– Така изглежда – съгласи се Мечтата.

– Ето го и краят на моята Мечта – прошепнах си аз, изведнъж изгубвайки целия си плам.

– Не искам да умирам. Измисли нещо! – помоли ме Мечтата.

– Не знам. Нищо не ми идва на ум – унило отговорих аз.

– Моля те...

Погледнах Мечтата си. Ех, колко красива беше! По време на нашето пътешествие тя заякна, набра сила, стана ярка и зряла. Винаги беше с мен и ме окриляше... И изведнъж ми просветна:

– Хей, Мечта! А ти имаш ли крила?

– Крила? Не знам, никога не съм се опитвала да летя. Но точно ти трябва да знаеш това. Нали съм твоята Мечта, родих се в теб.

– Значи имаш! – ликувайки възкликнах и скочих на крака. – Ти си моята крилата Мечта и никакви провали няма да ни изплашат! Никакви провали! Щом имаме крила, ще се справим с един скок!

Дори и да имаше съмнения, Мечтата не ги изрази на глас. Прегърнахме се здраво, аз стиснах очи и веднага почувствах, че краката ми се отлепят от земята. Аз летя... Първо ми стана страшно, а после ме обхвана възторг. Аз летя! Досега вървях към своята Цел, падах, изправях се, а сега летя... За мен няма прегради! Тогава отворих очи.

От тук, като от птичи поглед, всичко изглеждаше малко и незначително. В това число и страховете. В небесата аз разбрах нещо много важно. Пречките по пътя към Целта не са непременно врагове, дори най-често не са врагове. Те просто изпитват твърдостта ни и верността ни към Мечтата.

Ако се предадем, ако отстъпим – това си е наше решение. Значи не сме го искали силно. Но ако сме устояли, ако не сме се поддали на оправдания, страхове и препятствия, значи Мечтата ни е силна и жизнеспособна. И непременно ще ни помогне да достигнем Целта си. Тогава и провалите не са страшни, защото истинската Мечта винаги има криле.

Така и не забелязах как пропастта остана зад нас, а пред мен се оказа Целта. Отблизо тя изглеждаше още по-смислена, още по-прекрасна. Изпълних се и с радост, и с гордост, и с възхищение. И странно – тя вече не беше така желана. Всъщност какво да желаеш, ако вече си достигнал Целта?

– Е, направихме го – съобщих аз. – Ето я и нея, Целта!

Мечтата мълчеше. Обърнах се и замръзнах. Нея вече я нямаше. Беше изпълнила своята роля и беше изчезнала.

– И сега какво? – объркано попитах аз.

– Почини си. Порадвай се. Направи си изводи. Оце­ни опита – посъветва ме Целта. – Наслади се с пълна душа на това, че успя да ме постигнеш! Повярвай, това съвсем не се удава на всеки.

– А после?

– Ох, колко си нетърпелива! – изсумтя Целта. – Но щом това толкова силно те вълнува, добре... Позволи ми да те запозная с някого.

Целта се отдръпна и пусна пред себе си някакво същество. Дребничко такова, плахо, несмело... С шарени дрешки и с чудна усмивка. Протегна ми ръка и ми се усмихна широко. Аз също се усмихнах:

– Здравей, моя нова Мечта!

Съдържание

От автора                             

 

Началото на прехода        

Райските порти                  

 

Преходът вътре в нас      

Имам си една мечта         

Велик и могъщ                   

Кредитна история             

Проблеми за възрастни  

Сбогом, депресия!             

Оградата                              

Има и такава работа         

За да продължава животът  

 

Преходът около нас          

Странната душа                 

В борба за мир                    

Сърдечни врагове              

Слънчевата долина           

Омагьосаната стрела         

Златният град                       

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Промопакет: Винаги има надежда

Промопакет: Винаги има надежда

Редовен Цена: 26,00 лв.

Специална цена: 19,50 лв.

Икигай

Икигай

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 12,90 лв.

Специална цена: 10,30 лв.

Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми!

Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми!

Редовен Цена: 12,90 лв.

Специална цена: 10,30 лв.