Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Животът на свръхземите

Димитър Съсълов

Астрономът Димитър Съсълов, професор в Харвардския университет, ни повежда на истински лов за обитаеми планети и извънземни форми на живот. Увлекателно и вдъхновяващо той описва откриването на т.нар. свръхземи (скалисти планети, подобни на Земята, обикалящи в орбита около други звезди), които могат да ни помогнат в търсенето на отговор на основните въпроси за произхода на живота.

 

Наличност: Да

13,00 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

През 1543 г. Николай Коперник дава началото на серия от събития, които променят науката, а впоследствие – чрез технологията – и човешкото общество. Неговото прозрение опростява архитектурата на самия Космос и поставя Слънцето, а не Земята, в центъра на нашата планетна система. То е изходната точка не само за следващите две поколения учени, по-точно Галилео Галилей и Исак Нютон, но и за създаването на съвременната физика. Революцията на Коперник води директно до въпроса за мястото на човечеството във Вселената.
Димитър Съсълов

 

 

Астрономът Димитър Съсълов, професор в Харвардския университет, ни повежда на истински лов за обитаеми планети и извънземни форми на живот. Увлекателно и вдъхновяващо той описва откриването на т.нар. свръхземи (скалисти планети, подобни на Земята, обикалящи в орбита около други звезди), които могат да ни помогнат в търсенето на отговор на основните въпроси за произхода на живота.

След като проф. Съсълов и други астрономи вече са открили планети, чиито атмосферен състав е съвсем различен от познатите ни, учените започнаха да изследват незнайните до този момент биохимични процеси, които вероятно се случват на подобни извънземни светове. Това познание може директно да бъде използвано в сферата на синтетичната биология, целяща създаването на изцяло нови форми на живот. Ето защо е по-вероятно да открием „извънземния“ живот най-напред тук, в някоя земна лаборатория, а не на далечна планета, намираща се на хиляди светлинни години от нас...

Откъс от книгата

Въведение. Мистерията на живота

Малко са големите въпроси, които съперничат на този: какво е животът и как се е появил той? Това винаги е бил важен и централен въпрос, при това не само за науката. Имало е множество митове, модели, сценарии, спекулации и идеи, които предлагат отговори, повечето от които не особено успешни. В средата на XIX в. положението не е много по-различно. Само че няколко скални проби от дълбините на Северния Атлантически океан, извадени при поставянето на нов телеграфен кабел, променят нещата.

Ако трябва тържествено да отбележим времето, по което човечеството прави първата практическа стъпка към създаването на една глобална цивилизация върху планетата Земя, то годината ще бъде 1857. Това е раждането на глобализирания свят, в който днес живеем всички ние. Тогава преоборудвани английски и американски военни кораби полагат първата междуконтинентална телеграфна връзка между Европа и Америка на дъното на Атлантическия океан. Времената, в които новините пътуват пешком, на гърба на кон или чрез пощенски гълъб, остават в историята, заменени от моментална комуникация със скоростта на светлината. Дни и седмици чакане са заместени от часове и минути. Изглежда така, сякаш океаните, разпокъсвали човечеството в продължение на хилядолетия, „са пресушени изведнъж“, както пишат вестниците по онова време.

При подготовката за поставянето на телеграфния кабел кораби като английския „Циклоп“ и американския „Арктик“ проучват и вземат проби от дъното на Атлантическия океан. През 1868 г. Томас Хенри Хъксли, английски биолог, чиито основен научен принос е в областта на сравнителната анатомия (макар че днес е по-известен с ролята си на популяризатор на теорията за еволюцията на Дарвин), разглежда пробите. Измежду тях открива пихтиеста, безцветна и безформена субстанция, която обявява за нова форма на живот. И то не просто коя да е форма на живот, смятал Хъксли, а именно онази първична органична субстанция – протоплазмата, от която произлиза целият живот, който познаваме.

Това била дръзка и вдъхновяваща идея – част от дългия път, търсещ какъв е произходът на живота. И Хъксли се оказва в самия център на проблема. След като Чарлз Дарвин публикува своя „Произход на видовете“ през 1859 г., теорията на еволюцията става обект на обширен и порядъчно разгорещен дебат. Между 1860 и 1863 г. Луи Пастьор извършва знаменитите си експерименти със стерилизацията. А междувременно традиционните и приети теории за произхода на живота се преобръщат с главата надолу.

Преди Дарвин и Пастьор западната наука се е опитвала да обясни началото на живота чрез комбинация от спонтанно възникване и хипотезата за т.нар. витализъм. Спонтанното възникване означава, че животът възниква от разлагащата се материя, което пък е предизвикано от специална витална (жизнена) сила, свойствена на цялата органична материя, включително и на въздуха. Витализмът вече е станал сериозен обект на критика от страна на химията по онова време. Още в самото си начало химията разделя неорганичните и органичните съставки. Последните погрешно са свързани като произлизащи само от живите същества. След като през 1828 г. органично съединение е синтезирано в лаборатория, необходимостта от наличието на „виталната сила“ отпада (макар че органичната химия все още е запазила името си).

Множество експерименти демонстрират погрешността на идеята за спонтанно възникване. Подобни опити преди Пастьор са например продължителното варене на месен бульон в изолиран съд. Но френският учен позволява достъп на въздух до епруветката и доказва, че животът възниква само от живот. Дългите и извити като лебедова шия колби на Пастьор, в които той вари месния бульон, не позволяват на микроорганизмите (например на спорите и бактериите) да проникнат в стерилизираната течност, но допускат притока на въздух. И изглежда Пастьор успява да убеди всички. В серия добре измислени опити той доказва, че срещащите се в гниещи и ферментиращи вещества микроорганизми не се образуват вътре в тях, а са попаднали по не съвсем лесни за установяване пътища. Като например спори от въздуха! И при подходящи условия тези спори са се размножили до вегетативни форми. С това идеята за спонтанното самозараждане се приема като окончателно опровергана хипотеза.

Нито една от тези идеи обаче не помага на учените да разберат произхода на живота. Освен че вече биха могли да изкажат ясно какъв и къде точно е проблемът. И Пастьор, и Дарвин описват произхода като единична проява на т.нар. абиогенеза. Това означава, че най-първата форма на живот възниква от неживата материя, но подобно нещо се е случило само веднъж в историята на еволюцията. За Пастьор това било Божественото сътворение, докато Дарвин пък го отдавал на подходящите условия в „топлото малко езерце“, съгласно негово писмо, написано през 1871 г.

На този фон не е изненадващо да разберем защо Хъксли е смятал, че е открил нещо наистина голямо. Всъщност той дори кръщава откритието си Bathybius haeckelii на името на немския биолог Ернст Хекел, който наскоро бил предположил, че целият живот произлизал от някаква първична тиня, която той нарича Urschleim. Хъксли смятал, че е намерил точно този Urschleim, а „откритието му“ става причина за изпращането на английския кораб „Чалънджър“ на систематично проучване на океанските дълбини. Резултатът: не са намерени никакви следи нито от Urschleim, нито от Bathybius haeckelii. Вместо това химиците на борда откриват, че любопитната за Хъксли субстанция е химическа утайка (за да бъдем точни – хидратиран калциев сулфат). Хъксли признава грешката си през 1875 г.

Въпреки грешката на Хъксли обаче търсенето на корените на живота никога не е спирало. Двадесети век е пълен с концептуални пробиви и ключови идеи, някои от които дори напомнят на събитията от XIX в., само че на молекулярно ниво: бацилите и микробите са изместени от идеите за молекулите на живота. Ала мистерията около самия живот остава...

През 1953 г. Стенли Милър, работещ в лабораторията на своя преподавател Харолд Юрей, показва, че аминокиселините – градивните тухлички на всички протеини, както и същите протеинови съставки, които Дарвин си представял как се образуват по химичен път в „малкото топло езерце“ – могат да бъдат синтезирани чрез електричен разряд в колба, съдържаща амоняк, метан и вода. Едно добро начало! В същата година Уотсън и Крик разкриват структурата на молекулата на ДНК. Това е върхът в биологията на XX в. като цяло, но не и отговор на въпроса за произхода на живота; още не става ясно как примитивният живот е образувал толкова комплексна молекула.

След това съвсем буквално идва подарък от небесата – през месец септември 1969 г. метеоритът Мърчисън пада в Австралия. Бърз анализ на този първичен и незамърсен материал от ранната история на нашата Слънчева система разкрива богат набор органични молекули, сред които и множество аминокиселини – и то такива, които не са твърде различни от синтезираните в експериментите на Милър и Юрей. В случая с космическата находка имаме скалист материал, който никога не е бил част от голяма планета или астероид. Вместо това достатъчно голямото парче скалà се е затоплило дотолкова, че да позволи водата във вътрешността му да се втечни. Именно този примитивен материал е създал градивните тухлички за протеините чрез чиста проба химия! Изследвания от 2008 и 2010 г. разкриват около 14 000 различни органични съставки, включително и две нуклеобази.

Колкото и вълнуващи да са тези открития обаче, те също не отговарят на фундаменталния въпрос. Фактическият произход на живота върху Земята остава също толкова неизяснен, колкото и преди. И е възможно да си остане така още дълго време... В крайна сметка това е въпрос, който изисква историческо познание за среди и екосистеми, които не са запазени в геоложките записи на Земята. По-общият въпрос обаче, отнасящ се до множеството различни химични пътища към възникването на живота, изглежда вече е в обхвата на съвременната наука.

Астрономията и ловът на екзопланети – така се наричат планетите, обикалящи в орбита около други звезди – са единият подход към проблема. Изследванията на т.нар. земеподобни екзопланети пък ни дават възможността да разгледаме аналози на нашата планета, само че намиращи се в условията преди възникването на живота. Този подход е изключително успешен в астрономията. Изучаваме звезди, подобни на Слънцето, но на различен етап в звездната си еволюция, за да опознаем нашето собствено светило. И – в известен смисъл – по този начин можем да отговорим на общите въпроси за произхода и за изворите на живота: какво е животът и как различната околна среда определя появата му. Въпросът, чийто отговор търсим, в действителност е много прост: има ли живот на други планети? Във Вселената има повече звезди, отколкото са песъчинките на всички плажове на Земята. Знаем освен това, че има поне толкова планети, колкото и звезди.

Съдържание

Въведение Мистерията на живота

Част I
Свръх-земя

Глава първа. Най-после – екзопланети
Глава втора. Светът на планетите
Глава трета. Завършекът на Коперниковата революция
Глава четвърта. На лов за пасажи
Глава пета. Свръх-Земята: един нов тип планета
Глава шеста. Свръхземи: най-твърдите камъни във Вселената

Част II
Извори на живота

Глава седма. Мащабът на живота
Глава осма. Извори на живота: защо точно върху планетите?
Глава девета. Животът като планетарен феномен
Глава десета. Места, които можем да наречем наш дом
Глава единадесета. Потокът на времето: Вселената е млада, но животът е по-млад
Глава дванадесета. Бъдещето на живота

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: