Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Живот в огъня

Марина Цветаева

Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия й гений, измерим само с абсолютни величини, и всекидневното й обкръжение – интимно, социално, политическо, – следващо логиката на „здравия разум“ и на оцеляването с цената на много компромиси.

Изповедите на Цветаева, проникновено коментирани от Цветан Тодоров, създават първоначално усещане за несъвместимост между живота и поезията. Ала, осмислени по-задълбочено, те утвърждават по неповторим начин истината за неделимата връзка между тях.

Стоян Атанасов

 

Наличност: Да

33,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Марина Цветаева е родена през 1892 г. в Москва (Русия), в семейство на интелектуалци – майка й е високо ерудирана концертна пианиста, а баща й Иван Цветаев е изкуствовед, филолог и основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“. Цветаева започва да пише поезия още като дете, и постепенно това става смисъл на живота й: за нея да пишеш означава да живееш – верую, в което влага цялото си същество. Стихията, с която се отъждествява е огънят, а силата в която вярва – любовта. Обърната към вътрешния си свят и самобитната си душевност видната руска поетеса не успява да изгради връзка с реалния живот. Неслучайно в личните й записки и писма срещаме: „искам да живея с душата си“ и „в жилите ми тече не кръв, а душа“. Това противопоставяне на вътрешно–външно, материални грижи–духовно търсене, е ключово за Цветаева.

Макар знатното й потекло да й позволява да живее в света на стиховете и любовта без да се влияе от заобикалящата я реалност до 1917 г., революцията в Русия, която води до глад и разпадане на старите социални връзки принуждава Цветаева да се сблъска с напълно непознат, далечен до този момент свят. Вече съпруга на белогвардеец и майка на две малки деца, поетесата трябва да се пребори с мизерията и да преживее смъртта на малката си дъщеря. Семейството е принудено да емигрира в Прага, а по-късно се мести в Париж. Постоянната смяна на местоживеене, множеството трудности, бедността, гладът, несигурността са неизменна част от ежедневието на поетесата. В тези тежки за нея дни се ражда и синът й Георгий. Слабохарактерният съпруг на руската поетеса не може да бъде опора нито на нея, нито на децата си. С течение на времето Марина Цветаева се отчуждава от него и дъщеря си, които решават да се върнат в Съветска Русия. Поетесата, за която верността към хората, които обича е на първо място, решава да ги последва заедно със сина си, но в родината си се сблъсква с арестуването на мъжа си и изпращането на дъщеря си в лагер. След избухването на Втората световна война, останала без дом и средства за препитание, на ръба на силите си, поетесата слага край на живота си през 1941 г.

Впечатляващо е, че въпреки трагедиите и трудностите, през които преминава, Цветаева не престава да пише и да обича, защото „любовта е Бог“.

Откъс от книгата

Живот в огъня

Марина Цветаева (1892-1941) е един от най-големите писатели на XX век; нейната съдба е сред най-трагичните. Тя е неотделимо свързана със съвременната история на Европа, белязана от две световни войни и от установяването на два тоталитарни режима. Залята в кръв от Първата световна, нейната страна русия става арена на Октомврийската революция, която я хвърля в хаос и глад, преди да я подложи на изпитанията на гражданската война и на терора. Една от дъщерите на Цветаева умира от глад и изтощение. Иейният съпруг се сражава срещу червените на страната на белите и се озовава в емиграция; тя напуска Русия, за да го последва. По-късно, когато семейството се установява в Париж, той изцяло преминава към другата страна, става съветски таен агент и се замесва в убийство; тя отново е принудена да го последва. След завръщането си в Русия цялото семейство е репресирано най-брутално. Довършващият удар ще бъде нанесен от германското нахлуване през 1941 г.: лишена от всякаква възможност да съществува, на Цветаева и остава единствено да сложи край на мъките си.

През целия си живот Цветаева, тази безбожница, не спира да се изповядва. Прави го в писма, които адресира понякога до много близки свои приятели, друг път - до напълно непознати. Продължава монолога си в послания, записвани в нейните чернови тетрадки. Освен това запълва множество бележници с лаконични бележки за това какво чувства и мисли. Тези изповеди са останали неизвестни за другите; жестоката и смърт попречва на Цветаева да ги събере в книга. Живот в огъня е плод на тази страст, тя реализира един от нейните замисли - да напише потресаващ разказ за самата себе си и за своя живот, както и за онова време. Не би било пресилено да видим в настоящата книга най-завършеното и произведение: живот-писане - една биография в буквалния смисъл, - то е толкова амбициозно, колкото са нейните стихове и нейната проза и е дори по-вълнуващо от тях.

По какво се познава наистина великият писател? По това, че успява да намери думи за онова, което преди него е оставало неизказано. Той е майстор на словото, разбира се, но не се задоволява с езикови игри. Целта му е много по-амбициозна: точността на думите за него е само средство да достигне истината за нещата. Това е предизвикателството на призванието да си поет и Цветаева успява да го посрещне достойно: да се вслушва в света и да открива изреченията, с които позволява на другите, на настоящите и на бъдещите си читатели, да разпознаят и проумеят собствения си опит. Изглежда е поискала да сложат на гроба и като епитаф: „Стенограф на Битието.“ Великият писател създава, разбира се, хубави стихове, сътворява грабващи картини, разказва омайващи истории; но той има и една по-голяма амбиция: да мисли напрегнато и да казва - по спешност - истината. Тези мисли обаче не приемат формата на някаква доктрина, което му позволява да се обърне към всички, а не само към просветените. Цветаева знае това и го заявява: „Аз не съм философ. Аз съм поетеса, която може и да мисли“, и още: „Вместо възгледи за света, имам усещане за него“. Тя ни отвежда отвъд литературата, вдъхвайки живот на един модел на съществуване, а и разкрива скритите страни на човешката съдба.

Тя обаче заема особено място дори сред великите писатели. наистина, рядко се среща автор, който дотолкова да внушава чувството, че е живял и писал в постоянен досег с абсолюта. Една дума сякаш е създадена специално, за да опише душевното състояние, в което тя се намира непрекъснато: пламенност. Тя може да се потопи до най-дълбокото, да се издигне до най-високото; стигайки до края на собствените си преживявания, тя открива универсалния им смисъл и ги прави близки до всички. Благодарение на своя вкус към екстремното може да разкрие пред погледа ни онова, което обикновено усещаме само смътно.

Защо избрахме заглавието Живот в огъня? Защото този образ се среща често под перото на Цветаева, за да определи начина на живот, който и подхожда. Още съвсем млада, тя заявява: „За чий дявол ми е конституцията, когато искам Прометеевия огън." Малко по-късно идеята се появява в бележника и - тя мисли за легендарния саламандър, който може да издържа на пламъците, като вижда в неговия образ себе си: „Колко е хубаво да живееш в огъня!" Няколко месеца след това тя отново се връща към идеята в една поема, като се отъждествява с друго приказно животно, с птицата феникс: „Аз пея единствено в огъня!“ Героите, които загиват в пламъците, Жана дАрк, Савонарола или Джордано Бруно, я запленяват. Тя казва на един свой кореспондент: „Ще бъда огън“, а на друг: „При мен всичко е пожар!“ Но защо точно огънят? Защото този елемент олицетворява максималния интензитет, душата, нажежена до бяло - онази екстремност, без която Цветаева не може да живее. Цялото и съществуване е стремеж към абсолюта, който тя следва и чрез упоритото си вечно желание все по-навътре да „дълбае в стиха“, за да стигне колкото е възможно по-близо до съвършенството, и чрез взаимоотношенията, които установява със своите близки, защото идеалът и остава същият: лудата любов, пълното доверие, непоколебимата вярност. С това Цветаева ни поднася своя дар: чувството за радост от прекия досег с красотата, толкова ефимерно и в същото време толкова необходимо на всеки; позволява ни да го докоснем и да го отнесем със себе си.

При нея творчеството не може да се отдели от съществуването: „Изобщо не става дума за живот и писане, а за живот-писане и за писане-живот.“ Тази връзка следва да се разбира по няколко начина. Първо, да пишеш, значи да живееш: какво би струвала поезията, ако беше само забавление за ума? За да пише, поетът влага цялото си същество. Малко преди смъртта си Цветаева отбелязва с горчивина: „Викат ме да чета стихове. Без да разбират, че всеки мой ред е любов, че ако цял живот само бях чела стихове, тях изобщо нямаше да ги има. 'Какви хубави стихове!’ Ох, не стиховете са хубави.“ Поезията не е въпрос на думи, а на житейски опит и именно той трябва да бъде задълбочаван и осмислян, ако искаш поемата да достигне целта си.

Заедно с това, да живееш, значи да пишеш. Първо в най-практическия смисъл: целият живот на Цветаева е организиран около тази силна потребност - да има време да се усамоти със своята тетрадка. Наистина, подобно поведение е присъщо единствено на професионалните писатели; от друга страна, този опит е отворен за всички: за Цветаева писането е средство да открие смисъл в хода на ежедневието. Тя пише на един от своите кореспонденти: „Не обичам живота като такъв, за мен той започва да означава нещо, т.е. да добива смисъл и тежест - само преобразен, т.е. в изкуството.“ Това преобразяване не е привилегия единствено на професионалните писатели, то може да се извърши - без непременно да стане публично достояние - в съзнанието на всеки.

И накрая самият живот може да бъде изграден като творба, да следва същите изисквания, на които се подчинява поетът: и едното, и другото се стремят към максимум красота, богатство, интензивност.

В своето изкуство Цветаева стига толкова далеч, колкото го желае. Но тъй като духът съществува единствено чрез тялото, тя трябва да води и земен живот - а там нейните сполуки са по-редки. Едновременно призната и оспорвана от руските си съвременници, тя рядко успява да получи задоволително възнаграждение за своите стихове и се оказва осъдена, от революцията през 1917 до смъртта си през 1941 г., да живее в изключителна бедност. В същото време предявява към хората, които я обкръжават, толкова високи изисквания, че нейните очаквания така и не се сбъдват. Светът невинаги се оставя да бъде преобразен в хармонична картина и опитите на Цветаева завършват катастрофално. Нейната съдба много напомня друга личност от миналото - Винсент Ван Гог. Както и при художника, геният на поетесата е очебиен. Подобно на него, тя води съществуване, едновременно мизерно и екзалтирано, в настойчиво търсене на абсолюта. Подобно на него, тя решава да свърши със самоубийство.

Ала между тях има две съществени разлики. Първата произтича от техния пол. Като жена Цветаева приема вековечната роля на жената да се грижи за другите. Освен това, за разлика от повечето жени по онова време, които искат да се посветят на художествено творчество, тя избира - със страст, подобно на всичко, което прави - да бъде майка. Човек трудно би си представил как Ван Гог готви всеки ден за няколко души, как топли млякото на детето, как кърпи чорапи и ризи, как поддържа огъня в печката, как разхожда децата из парка и им помага да си научат уроците - и през цялото време създава шедьоври...

Втората разлика идва от историческия контекст, в който живеят двамата творци. През осемдесетте години на деветнадесети век Франция може би не е нито най-гостоприемната страна за един лишен от средства холандски художник, нито пристан на социален мир; но в сравнение с водовъртежите, през които Цветаева е трябвало да мине в живота си, тя ни прилича на някакво идилично място. Ето как съдбата на тази жена се вписва в една от най-големите политически трагедии на нашето време - на индивидите, смазани от комунистическата машина, задействана в Русия и в Европа. Дали въпросната машина е единственият виновник за гибелта на Марина Цветаева? Дали в собственото и разбиране за живота няма нещо, което да предизвестява финалната катастрофа? Живот в огъня ни предлага да изследваме тази загадка.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: