Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Жабокът поет

Дейвид Ланю

Поредният от хайку романите на Дейвид Ланю отново среща почитателите на японската поезия с прочутия Чаша чай и неговите предани ученици. На страниците на романа герои от съвременен Ню Орлиънс съжителстват с персонажи от Стара Япония – пъстра галерия от образи, сред които поети с разноцветни одежди, неуспял светец, бивш самурай, амбициозен кукловод… и един забележителен жабок – може би прероден поет? С деликатен хумор авторът разгръща забавна и трогателна история, в която делничното се преплита с невероятното и за творчеството няма граници, а поезията е безсмъртна.

 

Наличност: Да

9,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Първа част

1. ЩАСТЛИВЕЦА

Зъбльо се чувстваше уморен, макар че навярно бихте се зачудили от какво чак толкова се е изморил. Като жител на Стара Япония, посветил се на поезията от сутрин до вечер, той хем работеше постоянно, хем никога не работеше. Че това „работа“ ли беше – да си седиш, както правеше той в момента, в края на гора от уханни кедри, устремили върхари към небето, да се взираш в далечните наситенозелени хълмове и просто да чакаш залеза? Ако от всичко това се родеше хайку – кратък, съдържателен изблик на внезапно озарение, – може би този осезаем резултат от цял следобед, прекаран в седене и взиране, би оправдал във вашите очи Зъбльовия труд. А може би не?

Зъбльо обаче възприемаше нещата по-различно. Още преди години той бе научил от своя учител Чаша чай, че в поезията процесът е по-важен от резултата; че можеше да си седи на планинския склон под сянката на кедрите и да се взира във все същите далечни, тъмнозелени хълмове в продължение на сто залеза, преди подходящите думи да изникнат в сърцето му, за да бъдат изписани с черен туш върху тънките страници на дневника му от оризова хартия. Но ако подходящите думи се родяха именно на стотния ден, то и предишните деветдесет и девет също бяха част от процеса, от „работата“.

Зъбльо отрони въздишка. Той наистина изпитваше умора: от поезията, от Замъка на Утринното великолепие (неговата влажна, порутена колиба, сгушена сред кедрите на петдесетина метра зад гърба му)..., че даже и от живота.

Една водна или може би сухоземна жаба (Зъбльо не беше сигурен в това) изпълзя от сноп бурени и чучна, обърната – съвсем като нашия поет – към захождащото слънце, което тъкмо обагряше облаците в кървавочервено.

– Добре дошъл, Щастливецо! – рече Зъбльо тихо, за да не подплаши животинката.

Щастливеца (или „Фуку“ на японски), дебел и тромав, се мръщеше срещу голямата, спускаща се все по-ниско звезда; не че двамата със Зъбльо бяха наясно, както знаем ние в нашата модерна научна епоха, че слънцето е звезда.

Когато за пръв път зърна Щастливеца да изпълзява от същия буренак – това се случи преди деветдесет и осем или деветдесет и девет залеза, – Зъбльо незабавно го кръсти така в чест на учителя си Чаша чай, който веднъж бе обезсмъртил в свой стих един „Жабок Щастливец“. Зъбльовият Щастливец напомняше на младия поет за жабока на Чаша чай, а той пък на свой ред му напомняше за самия Чаша чай, чиито тленни останки се бяха превърнали в пепел и дим пет години по-рано. Споменът накара Зъбльо да се усмихне.

– Моят учител Чаша чай е писал за мнозина от достопочтените ти предци, Щастливецо – заговори отново с тих глас, както е подходящо да се разговаря с жаби. – Той имаше слабост към вашия род.

Щастливеца не отвърна нищо; огромното му гърло ту се издуваше, ту се свиваше бавно. Червената, залязваща звезда докосна – или сякаш докосна – един далечен хълм. Вълшебна розова светлина обля Зъбльо, Щастливеца и целия планински склон. Очите на жабока блестяха влажно.

Тези очи възкресиха един спомен. Развълнуван, Зъбльо се осмели да заговори по-високо:

– Моят учител Чаша чай веднъж е описал подобен миг!

залез –
проблясват сълзи
и в очите на жабата

Когато последната дума се отрони от устните му, младият поет усети, че и неговите очи са се налели със сълзи – човешки сълзи, които размазваха и изкривяваха света, окъпан в розовата светлина на залеза.

Едва сега си даде сметка, че всъщност плачеше безмълвно.

Щастливеца може би също плачеше, а може би не. Но очите му определено проблясваха влажно, точно както жабешките очи в някогашното хайку на Чаша чай.

За да се съвземе, Зъбльо закри лице с ръцете си и се зае да брои до седемнайсет – благоприятният брой срички в едно същинско японско хайку. Когато стигна до тази цифра, свали длани от лицето си и видя, че Щастливеца е сменил позицията си. За пръв път от деветдесет и осем или деветдесет и девет залеза насам той се бе приближил смело и сега, дебелакът му с дебелак, клечеше точно пред Зъбльо и се пулеше неумолимо в него с лъсналите си от влага очи.

Зъбльо нямаше представа откъде изникна това усещане – какво ти усещане, непоклатимо убеждение!, – но то го порази с потресаваща яснота като гръм.

– Учителю? – прошепна той на ококорения, плачещ жабок.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: