Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Завоите на българската история 2

Валентин Бояджиев

"Завоите на българската история 2" не отстъпва от добрите традиции на българскатадокументалистика, като дава свой оригинален поглед върху случки, факти и герои, дали своя неотразим отпечатък върху съдбата ни като народ и държава. Сборникът от очерци представя малкоизвестни факти от историята на Третата българска държава. Той е своеобразно продължение на излязлата през 2013 година книга на издателство „Сиела” „Завоите на българската история”. Събитията от близкото минало са пресъздадени чрез живота на популярни политици, писатели, актьори, музиканти и художници, оставили следа в съзнанието на съвремениците си. Книгата е тематично обособена в няколко раздела – „И властниците са хора“, „Писатели, артисти, музиканти, художници, журналисти“ и „Завоите на историята“.

 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Книга от поредицата "Historia incognita".

Втората книга от поредицата "Завоите на българската история" се явява продължение на творбата на Валентин Бояджиев със същото заглавие, появила се на книжния пазар през 2013 година. Сборникът от исторически очерци представя почти неизвестни събития от миналото на България, някои от които от десетилетия са извън фокуса на изследователите и досега не са намерили своята добронамерена интерпретация и оценка.

И в трите тематични цикъла на книгата – "И властниците са хора", "Писатели, артисти, музиканти, художници, журналисти" и "Завоите на историята", се разкриват интересни и пълнокръвни образи на забележителни българи, в голяма степен определили пътеките на националната ни съдба. Обърнал гръб на сухия разказ, с ирония и на места с хумористичен поглед към фактите, авторът рисува многостранна картина на живота в стара Българияв. 
Читателят ще научи как цар Фердинанд прекръства катедралния храм "Св. Александър Невски", защото Русия влиза във война с нас и нейни кораби обстрелват Варна. В книгата става ясно, че народния трибун и земеделски водач Александър Стамболийски в момент на любовно заслепение построява мост заради една... селска хубавица. Авторът описва интересните взаимоотношения между героя от Лайпциг - Георги Димитров, и водача на Бялото братство - Петър Дънов.

Между героите на книгата се срещат и световни политически лидери, с техните неординерни постъпки, фобии и зависимости. Разказано е как Рибентроп се опитва да шпионира шефа на българския парламент с помощта на проститутка от агентурата на Третия Райх. Между страниците се изправя президентът на Гърция - Папандреу, който довежда на официална визита при Тодор Живков любовницата си Димитра Лиани. Малцина знаят, че Саддам Хюсеин е спал в резиденцията на днешните български държавни глави, а Пентагонът се е готвил съвсем сериозно да отбива атаките на нашите партизани. Авторът се спира и на фамозната "българска връзка" в семейството на Раул Кастро, благодарение на която той се сдобива със ... син.

В калейдоскопа от образи особено витални са политическите мъже от времето на "социализма". Разказани са куриозни случки, близки до абсурда, с герои като Вълко Червенков, Милко Балев, Цола Драгойчева, Георги Трайков, Димитър Станишев, Гриша Филипов, Пенчо Кубадински и други представители на партийния Олимп. Около тях почти незримо са и профилите на международните злодеи Хитлер, Сталин,Берия.

Специално читателско внимание заслужава раздела за културните дейци. В него по силата на народната мълва Ботев "оживява" 100 години след смъртта си. Разказано е защо писателят Ангел Каралийчев посяга на живота си и след това десетилетия живее с куршум в тялото. Читателят ще се запознае и с драмата на лирика Валери Петров, който яде бой от постовия милиционер в Рилския манастир. Обяснимо вълнение предизвикват и редовете за самоубийството на поета Пеньо Пенев, осъден от българския съд два дни след смъртта си. Ще научим и за междуличностните колизии в българската естрада в борбата за званията "народен" и "заслужил" и защо Любомир Левчев получава диагнозата "шизофреник" от двама академици...

"Завоите на българската история  2" не отстъпва от добрите традиции на българската документалистика, като дава свой оригинален поглед върху случки, факти и герои, дали своя неотразим отпечатък върху съдбата ни като народ и държава.

Откъс от книгата

СЛЕД ЗАПЛАХА ОТ ПРЕВРАТ ОРАНЖЕВОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЗГОНИЛО 33 РУСКИ ГЕНЕРАЛИ

Ехото на революцията в Русия през 1917 година се усетило още същата есен и в България. Когато победената Доброволческа армия на генералите Деникин и Врангел бягала от болшевиките, части от нея навлезли и на територията на България. Заедно с тях в българските пристанища – главно във Варна и Бургас, пристигнали и цивилни руски емигранти със семействата си.

В България белогвардейците били обединени в два корпуса – Първи армейски под командването на генерал Кутепов и Донско-кубански под ръководството на генерал Абрамов. Двата щаба били дислоцира­ни във Велико Търново и Стара Загора. Руснаците се настанили в ос­вободените според Ньойския договор наши казарми. Правителствотона БЗНС под натиска на Съглашението допуска в съвсем кратък срок в страната ни да влязат редовни руски части с оръжието си. Само за няколко месеца броят на белогвардейците по територията на България наброява повече от 90 000 човека. Руските контрареволюционни пол­кове почти три пъти надвишават броя на редовната българска армия, която е съкратена по силата на Ньойския договор. Бялата гвардия се ползва у нас с екстериториалност, в казармите и не важат българските закони.

Разполагането на толкова много чужда войска на българска тери­тория започва да тревожи земеделското правителство. От страна на новата съветска държава идват няколко директни ноти към кабинета на Александър Стамболийски. Съветският комисар по външните ра­боти Чичерин, който познава лично Стамболийски от мирната кон­ференция в Генуа, му изпраща писмо, че не е желателно в България да остана тбелогвардейски части. Обстановката в страната става тре­вожна и заради няколкото криминални инцидента, с участието на ру­ски войници и офицери. В българския парламент против белогвардей­ците говорят най-много комунистическите депутати и това е съвсем естествено. От Кремъл не искат от българска територияна изток да тръгват контрареволюционните легиони и Стамболийски ще, не ще, трябва да се съобразява с това.

Правителството, макар че е притиснато здраво от Франция и Англия, решава да не сътрудничи многоактивно на врангелистите. Българите отказват да предадат 15 самолета и няколкодесетки оръ­дия на белогвардейското командване. Военният министър съобщава, че „самолетите и оръдията са нужни на България за потушаване на стачки иразмирици“. Това е доста неправдоподобен мотив, защото никой по света през тезигодини не използва самолети срещу стачки.

Междувременно в няколко български вестника се отпечатва сен­зационно писмо на барон Врангел до шефа на белогвардейското разузнаване полковник Самохвалов. В него се говори за план за завзе­мането на властта в София – описани са всички важни обекти – гарата, електроцентралата и др. На 9 април 1922 г. Врангел (от своя щаб в Сърбия) дава заповед на полковете си за действие. Информация за готвения в българската столица преврат от белогвардейците изтича и в съветския вестник „Правда“. Заговорът е в ход и двете партий­ни разузнавания – на БКП и на БЗНС, всеки ден дават тревожна ин­формация на правителството. Първоначално премиерът Александър Стамболийски е спокоен, но съвсем скоро разбира, че работата с врангелистите става дебела.

В ръцете на свързания с комунистите капитан Димитър Тодоров от Шумен попада писмо от барон Врангел до подполковник Нико­ла Рачев. Белогвардейският главнокомандващ пише,че трябва да се извърши държавен преврат с руските части, като се свали правител­ството на Стамболийски и се разгромят комунистите. Замисля се мо­билизация на руските офицери и войници в основните гарнизони. По команда от генерал Врангел на територията на България трябвало да навлязат и още руски части от Сърбия и Турция. Официозът „Земе­делско знаме“ нашироко отпечатва изобличителни разкрития и доку­менти. Само за ден-два съдържанието на писмото стига до министрите Цанко Церковски и д-р Райко Даскалов. С тревожните новини бил за­познати премиерът Стамболийски, който бил на воайаж в чужбина. Правителството решава да действа незабавно.

На 9 септември 1922 г. са арестувани генералите Кутепов и Вит­ковски от гарнизона в Търново. Полицията прави обиски в казармите и жилищата на висшите руски офицери – намерени са военно-стра­тегически планове за подготвяния преврат. Веднага са запечатани и складовете с муниции и оръжие на руснаците. Само за няколко дни от България са изгонени 33 руски генерала и 57 висши офицери. По­вечето от тях заминават за Белград, където е барон Врангел. Почти във всички български градове земеделското правителство изгонва от казармите руските войски. На много места белогвардейците са и обе­зоръжени. Превратът не успява – след около 2-3 седмици значителна част от врангелистите напускат страната. А много години след това в Париж барон Врангел пише в спомените си: „1922 година беше тежка за Бялото движение – тогава то бе лишено от почти всички свои лю­бими началници...“

Биография и факти за автора

Валентин Бояджиев

Валентин Бояджиев е роден през 1950 г. в Ямбол. Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Повече от 45 години е работил като репортер, редактор, отговорен секретар, заместник-главен редактор и главен редактор в много български всекидневници, седмичници и списания - "Вечерни новини", "Народна младеж", "Работническо дело", "Труд", "Уикенд", "Галерия", "Ретро" и други. От 1988 до 1991 г. е бил кореспондент на няколко български вестника в Москва (Русия). Публикувал е над 3000 статии, репортажи, очерци, коментари, пътеписи и интервюта в печата. По негови сценарии са реализирани 4 телевизионни документални филма. Десетилетия наред е водил специализирани рубрики за историята на България в популярни седмичници с голям тираж. Има активен интерес към историческите документални изследвания за живота на видни държавници и политици от Третата българска държава. Близо две десетилетия, Валентин Бояджиев е бил и преподавател по дисциплините "Графичен дизайн на печатните медии", "Архитектура и режисура на вестника" и "Медиен мениджмънт и маркетинг" в Софийския университет и Университета по национално и световно стопанство. Автор е на книгите - "Българските мистерии на XX век" (2007), "Голям именник на българите" (2009), "Досиетата проговориха" (2009), "От Ана до Ясен" (2011), "Завоите на българската история" (2013).

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: