Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Заедно завинаги

Даниел Стийл

Историята на две паралелни съдби и вечната любов, за която всички мечтаем!

Две двойки по различно време и по различен начин доказват силата на вечната любов...

Бил, млад адвокат, работещ в престижна юридическа фирма, изоставя професията си, за да стане свещеник в малко градче в затънтения щат Уайоминг. Съпругата му Джени е моден стилист, но напуска средата и живота, които обича, за да го последва в новото му поприще.

Действието се пренася след тpийсет и осем години...

  • Корица: Мека
  • Страници: 352
  • Тегло: 0.420 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Историята на две паралелни съдби и вечната любов, за която всички мечтаем!

Две двойки по различно време и по различен начин доказват силата на вечната любов...

Бил, млад адвокат, работещ в престижна юридическа фирма, изоставя професията си, за да стане свещеник в малко градче в затънтения щат Уайоминг. Съпругата му Джени е моден стилист, но напуска средата и живота, които обича, за да го последва в новото му поприще.

Действието се пренася след тpийсет и осем години. Робърт е независим книгоиздател и се е отказал от личен живот, за да изгради преуспяващ бизнес. Лилибет е млада жена от амишите, която живее, както се е живяло през 17. век, и се грижи за овдовелия си баща и тримата си по-малки братя в семейната ферма. Тайно през нощта, на светлината на свещите, младата жена пише роман, избликнал от глъбините на душата й. Ръкописът попада в ръцете на Робърт, увит в ръчно ушита престилка. Младият издател се влюбва първо в книгата, а след това и в непознатата авторка.

Под майсторското перо на Даниел Стийл тези съдби се преплитат по неочакван начин, а изгубените влюбени се намират отново.

Роман за любовта, която никога не умира

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

Атмосферата в стаята до балната зала на хотел „Пиер“, в центъра на Ню Йорк, беше заредена с напрежение. Фризьорите и стилистите вчесваха и гримираха четирийсет и петте високи, болезнено слаби модели с голи гърди, които през това време пробваха обувките и дрехите след промените в последните секунди. Дейвид Фийлдстоун ги следеше зорко, докато един оператор го снимаше за документалния филм, посветен на Седмицата на висшата мода. В същото време Фийлдстоун обясняваше какво бе вдъхновило зимната му колекция. Беше изискан мъж с посивяла коса, малко под петдесетте и през последните години беше прочуто име в света на модата. Преди две години бе на ръба на фалита; модните журналисти твърдяха, че в моделите му липсва заряд, творенията му са deja vu, а той като цяло е изгубил живеца си.

Но сега, благодарение на неуморната Джени Арден, той се беше завърнал на бял кон. Последният му сезон беше най-добрият. Дизайните му бяха истински полет на творческата фантазия, а това изстреля и кариерата му рязко нагоре. Откакто Джени Арден започна да го съветва, всяка негова колекция бликаше от нови, свежи идеи, удовлетворяващи и най-смелото въображение. Успехите му достигнаха шеметни висоти, а финансовото му състояние беше по-добро от всякога. Тайно в сърцето си дизайнерът смяташе, че дължи всичко на нея, а пред най-близките си приятели твърдеше, че тази напориста млада жена е истински гений. Преценката на Джени за собствените й постижения беше доста по-скромна, тъй като не беше творец. Но тя се нагърби с всички проучвания за проектите му и винаги предлагаше смели и оригинални хрумвания за модната му линия, заради които колекциите му бяха така вълнуващи и търсени. Срещаше се с него по няколко пъти седмично през паузите между сезоните и винаги бе на разположение, надзираваше всичко, когато той представяше поредната си колекция. За което той й плащаше щедро. Дейвид Фийлдстоун не беше единственият клиент на Джени, но засега се очертаваше като най-преуспяващият.

Джени обичаше модата още от дете. Баба й, французойка, на времето е била главна кроячка в елитните модни ателиета в Париж, а майка й бе отлична шивачка, отдадена на професията си. Двете имаха малък, но уважаван бизнес във Филаделфия, където Джени отрасна. Баба й и майка й копираха старателно най-изящните образци на висшата парижка мода. Като стана на осемнайсет, след като толкова години ги бе наблюдавала, Джени постъпи в нюйоркския колеж за дизайн „Парсънс“ с надеждата да стане дизайнер. Но обучението й се стори скучно, дори мъчително, след като се увери, че няма нито талант, нито търпение да се занимава с тъкани. Много повече я интересуваха тенденциите и насоките в развитието на модата.

Клиентите й от последните години обичаха да повтарят, че тя е ясновидка, защото надушваше бъдещите промени в модните тенденции, преди те да се случат. Джени осъществяваше тези промени и винаги много точно знаеше какво трябва да се свърши. Налагаше нов стил и беше вдъхновител за дизайнерите, с които работеше. За нея нямаше маловажни детайли. Настояваше да се отделя внимание на аксесоарите и на начина, по който се носи една дреха. Не беше достатъчно да се сътвори рокля, палто или шапка – трябва да й вдъхнеш живот, настояваше тя, за да заживее с излъчването си, а не да остане просто една красива вещ. Влагаше невероятна страст в това, което вършеше, въздействаше на клиентите с проникновението и енергията си. А те се придържаха стриктно към указанията й, когато демонстрираха дрехите си. Точно както Дейвид Фийлдстоун, представящ новата си модна линия пред пресата и големите доставчици през Седмицата на модата в Ню Йорк. Публиката очакваше със затаен дъх да започне шоуто. И докато Дейвид даваше интервюта, Джени си вършеше работата, проверяваше всеки модел, оглеждаше с набито око прическите и грима, повдигаше някой колан или сако, поставяше гривна на китката или сменяше обувките в последната минута.

– Не, не, не! – мръщеше се младата жена, когато гардеробиерките обличаха машинално някой модел, все едно беше кукла. – Огърлицата да се обърне, а коланът да се повдигне. – Забързано внасяше необходимите промени, кимаше и прекосяваше помещението, за да провери следващия модел в прозрачна дантелена рокля. Преди началото на представянето не им достигаше времето да вдигнат циповете докрай. И това се повтаряше всеки път.

Джени знаеше, че роклята ще бъде невероятен хит – виждаха се разголените гърди на модела и по-голяма част от тялото, с изключение на това, което бе прикрито от прашките в телесен цвят, придаващи на модела сравнително приличен вид. Дейвид бе притеснен, но Джени го увери, че вече е 1975 година и страната е готова да гледа разголени бюстове поне на ревютата, ако не другаде. До същия извод бе стигнал Руди Гернрайх. Дръзките му дрехи бяха сензационни, но бяха приети много добре. Списание „Вог“ от десетина години показваше голи женски гърди, откакто ги допусна тогавашният главен редактор Даяна Врийланд.

Даяна беше пример за подражание за Джени и тя се прекланяше пред нея като пред богиня. След дипломирането си в „Парсънс“ преди единайсет години, когато осъзна, че няма да работи на Седмо авеню и да си изкарва прехраната като дизайнер, Джени постъпи като момиче за всичко във „Вог“. Накрая, докато госпожа Врийланд беше главен редактор, Джени се издигна до поста отговорник на „Гардероба“. Даяна Врийланд бе започнала работа в списанието четири години преди появата на Джени. „Гардероба“ наричаха на жаргона на модистите хранилището с легендарните колекции и за едно младо момиче, опиянено от модата и влюбено в нея, откакто се помни, това беше същински рай. Можеше да гледа и докосва всички красиви творения, преди и след излагането им на модните подиуми, да се наслаждава на изящно подбраната колекция за всяка фотосесия. Джени скоро привлече вниманието на госпожа Врийланд и бе назначена за нейна главна асистентка.

Но на петата година от работата си във „Вог“ Джени реши да напусне списанието. Всички казаха, че е полудяла, че има идеалната работа. Ала тя искаше да започне свой бизнес като моден консултант, да съветва дизайнери и да организира стилни фотосесии. Най-забележителното бе, че единствената подкрепа за проекта си младата жена получи от самата Даяна Врийланд, която й призна в разговор насаме, че постъпва правилно. И за още по-силно удивление на Джени по същото време Даяна Врийланд напусна редакцията на „Вог“, за да стане консултант по облеклото към музея „Метрополитън“. А сега бе пристигнала в хотел „Пиер“, за да се наслади на ревюто на Дейвид Фийлдстоун. Държеше се невероятно добре с Джени, а тя в замяна й се отплащаше с безупречна лоялност. За Джени бившата редакторка на водещото списание за висша мода в САЩ беше истински гений и докато работеше за нея, бе почерпила много от опита и уменията й, макар че притежаваше собствен, ясно отличим стил.

Като добър кукловод тя оставаше незабележима зад кулисите, облечена в черно от главата до петите, също както Даяна Врийланд. Блестящата й черна коса бе подстригана на черта и стигаше до раменете, носеше много малко грим, а огромните й сини очи не пропускаха нищо наоколо. Моделите вече бяха почти облечени, но тя не спираше да ги дебне като ястреб, неспособна да мисли за нещо друго. След секунди залата щеше да притихне и музиката да засвири. За поддържане на по-безгрижно настроение откриваха с песен на „Бийтълс“. Показваха дрехи за следващия сезон есен-зима, до който оставаха седем месеца, за да могат доставчиците още отсега да направят поръчките си. Никой в залата не се интересуваше, че е началото на февруари и всичко навън е засипано със сняг. Поръчките трябваше да се направят предварително, с месеци по-рано.

Джени продължаваше да оглежда моделите, докато те се подреждаха в колона, готови да излязат на модния подиум. Макар и на ниски обувки тя беше висока почти колкото тях. Притежаваше слаба и стройна фигура и красиво лице, но винаги оставаше невидима в ослепителния свят на модата, неизменно зад сцената, заета да подготвя поредното представяне. Продуцентът на ревюто й кимна и тя даде знак на първото момиче.

– Тръгвай! – изрече напрегнато и най-красивият им модел се показа иззад завесата от черно кадифе, за да поеме с напета, професионална походка по монтирания преди два дни подиум, прострял се по цялата дължина на балната зала. Беше изработен от мед и Джени постоянно напомняше на момичетата да внимават да не се подхлъзнат, което беше сериозна заплаха при техните токчета по петнайсет и осемнайсет сантиметра. Всеки чифт обувки се изработваше само в единична бройка, като прототип, за конкретното ревю и често никак не бяха удобни. Освен това моделите трябваше да пристъпват с лекота и грация по подиума, сякаш това не им струва никакви усилия. Нямаше да е за пръв път, ако някоя от тях паднеше върху хлъзгавата повърхност заради неудобните обувки. Но каквото и да се случеше, те трябваше да продължат да дефилират.

– Излизай! – Джени даваше знак на следващото момиче, веднага щом приключеше с незначителните корекции преди появяването на подиума, докато първите модели вече се прибираха в съблекалнята, а гардеробиерките трескаво ги преобличаха за следващата обиколка. Дейвид Фийлдстоун наблюдаваше отблизо и както винаги изглеждаше изнервен, но ако се съдеше по възторжените ръкопляскания от залата, Джени можеше да му гарантира, че представянето ще мине много добре. С активната й помощ дизайнерът беше създал впечатляваща есенна колекция. Тя бе отхвърлила някои модели, които той харесваше, а вместо тях бе предложила други и за щастие всичко постигаше удивителен ефект. Той винаги й прощаваше за намесата и за понякога странните и необичайни предложения. Нали тъкмо затова й плащаше, а досега съветите й бяха отлични.

В края на ревюто Джени стоеше усмихната отзад, а Дейвид мина забързано покрай нея и пътьом я целуна по бузата, хванал подръка последния модел във великолепната рокля от зелено кадифе.

– Пак го направи! – прошепна й той с усмивка, преди да изтича към подиума и да се присъедини към моделите. Аплодисментите бяха оглушителни. Само за две години Джени го бе превърнала в икона и бе преобърнала кариерата му, изстрелвайки я към висините. И той й беше безкрайно благодарен. Уважаваше всичко, което тя правеше за него, и никога не приемаше труда й за даденост. Но най-хубавото и ценно в нея беше любовта й към професията. Точно с това тя винаги бе мечтала да се занимава – с представянето и внедряването на модните тенденции. Не само със създаването на красиви дрехи, а с вдъхването на живот на модната линия, да бъде приета и запомнена, да се превърне в нещо, което всяка жена ще иска да притежава.

Откакто се помнеше, модата беше нейната страст, а сега трябваше да я претворява буквално всеки ден. Не можеше да мечтае за нищо по-добро, каза си младата жена, докато прибираше в чантата си иглениците и двойно залепващата лента. Наметна палтото си и се втурна към вратата. Оставаха само два часа до следващото й ревю за един нов клиент в театър в центъра на града. Седмицата на модата беше истинска лудница, но тя обичаше всяка минута от нея. Вчера също бе организирала представянето на един от клиентите си, а за утре бяха насрочени още две презентации. Дизайнерите наемаха ресторанти, галерии и театри из целия град, за да покажат предпочитаната от тях модна линия за следващия сезон. Или бални зали като Дейвид Фийлдстоун в хотел „Пиер“. А експерт като Джени трябваше неуморно да кръстосва града. Новият й клиент Пабло Чарлс щеше да я очаква със затаен дъх в един малък театър на Бродуей, който беше наел специално за шоуто.

Джени прекосяваше на бегом фоайето на хотел „Пиер“, понесла тежката си чанта, когато висок, хубав мъж се затича след нея. Грабна чантата от ръката й, когато тя се обърна, за да му се усмихне. Беше съпругът й Бил, дошъл да гледа представянето. Опитваше се да присъства на всичките й ревюта и много се гордееше с работата й.

– Какво държиш вътре? Камъни, за да замерваш журналистите? – пошегува се той, като я съпровождаше през вратата на хотела към тротоара. Косата му бе толкова руса, колкото нейната черна. Имаше аристократичен вид и бе влюбен в нея още от деня, в който я срещна. Твърдеше, че това било предопределено от съдбата, и накрая и тя започна да му вярва. Точно така се чувстваше сега. До бордюра я чакаше лимузина с шофьор, за да я отведе на следващото ревю. Бил се плъзна на седалката до нея. Беше си освободил този следобед, за да види и двете ревюта. Всъщност тя нямаше по-предан почитател от него.

– Великолепно представяне, Джени. Особено ми харесаха роклите, които показахте накрая. И публиката ги оцени високо. Сузи Менкес разцъфтя в доволна усмивка. – Тя беше най-важната сред модните журналисти. Бил бе забелязал и Даяна Врийланд, която винаги посещаваше ревютата на Джени в знак на уважение и искрена привързаност.

Съпругът й се наведе да я целуне, а Джени се усмихна, доволна от коментара му. При първата им среща той нямаше никаква представа за света на модата. Но сега го бе превърнала в пристрастен познавач на модната индустрия. Бил се радваше искрено на постиженията й и споделяше цялата възбуда в работата й. Макар че за нея през всеки сезон със Седмицата на модата настъпваше неописуема лудница, той обичаше всичко това. Чувстваше се като на карнавал, както когато в града пристигнеше пътуващ цирк. Той се бе научил да цени таланта й и експертното й мнение. Изпитваше голямо уважение към нея, особено след като се увери колко усилено се трудеше тя и как се справяше сама с всичко. Беше работила много упорито и всеотдайно, докато стигне дотук, и никой не бе улеснявал живота й, преди той да се появи. А точно това искаше да прави Бил – да се грижи за нея и да я подкрепя във всеки миг. Джени му отвръщаше със същото. Бяха женени от пет години и връзката им укрепваше с всяка изминала година.

Джени произлизаше от скромно семейство и заради това той я уважаваше още повече, както и майка й Елен, преживяла много тежки изпитания. Елен бе дошла в Америка, за да опита щастието си и да потърси възможности, на каквито не можеше да разчита в Париж в обърканото време преди Втората световна война. Пристигнала в Ню Йорк през пролетта на 1939, тя се надявала да си намери работа като шивачка, но това не се оказало толкова лесно, колкото очаквала. Деветнайсетгодишна, неговореща английски, най-сетне я взели в едно шивашко ателие в Долен Ист Сайд. Плащали й само колкото да се изхранва и да си плаща наема. Нейната майка станала една от най-опитните шивачки в модната къща на Коко Шанел след дванайсетгодишно чиракуване. Елен винаги повтаряше, че майка й е истински творец и с готовност признаваше, че не притежава нейните умения.

Но животът в Ню Йорк се оказал по-труден, отколкото се надявала. Вече почти се била примирила, че трябва да се завърне в родината си, когато през септември войната избухнала и майка й я посъветвала да остане в Америка. По това време животът във Франция бил още по-тежък, заради това Елен останала в шивашкото ателие още три години, а после, през 1942, срещнала един привлекателен млад войник малко преди той да замине за фронта. Нейна приятелка я завела на празненство, организирано от Сдружението за доброволно подпомагане на военните. Само след седмица той трябвало да се качи на кораба за Европа, затова се оженили набързо и Елен прекарала остатъка от войната в очакване на завръщането на мъжа си. През 1943 Джени се родила на кухненската маса в Долен Ист Сайд. Баща й се прибрал от фронта след две години и отвел бебето и жена си в дома си в Пенсилвания. Дотогава на няколко пъти предлагал на Елен да отиде при майка му, но младата му съпруга отказала, защото не искала да се озове там без него, сред напълно непознати за нея хора. Освен това всичките й приятелки били в Ню Йорк.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: