Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
Една сутрин през април 2013 г. Филип Лхамсурен целува дъщеря си за довиждане, докато още спи и излиза. Но каква е причината човек да напусне дома? „Самото пътуване не е просто авантюра – казва авторът – а избор, който ми разкрива по-добре как да живея истински.
Доброволната несигурност отваря врати към действителността. Чувството и смисълът живеят в тези мигове точно тук и сега.” Филип тръгва на път, без да се състезава за време, а за да види хората, да ги почувства, да общува с тях и да им стане приятел. Той е изследовател, наблюдаващ заобикалящото го, в опит да събуди природата в себе си.
Така и става, среща Яшар – внук на велик пехливанин и Мустафа – организатор на аматьорска лига по футбол; поправя оградата на вдовицата Лейла и гостува с чеченеца Зелим на роднини високо в планината; споделя трапезата на пътешественика Марат Вильнов и работи в Казахстан с Нурбулат и брат му Жумабек по прякор Черния дявол; тръгва с една френска двойка към бреговете на Аралско море и пие чай с всеки, който го покани... И всичко това, за да стигне до мечтания Памир, където изпитва най-големите трудности и преживява най-тежката си болест, но концентриран да продължи с малкото си останали сили, той разбира смисъла на страхопочитанието. Смисълът, който така лесно се губи сред уморена Европа.
„В продължение на пет месеца преминах повече от 10 000 километра на колело и живях по силата на най-естествения закон – движението. Карах в конфликтни зони и бях подозиран в диверсия, изпитах суровата жажда на пустините и проливните дъждове на Кавказ, спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци комари в делтата на Волга, къпах се във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море, гоних зайци в степите на Казахстан, заспивах с воя на диви кучета, будех се със змии и усетих отровата на скорпионите. Преживях най-тежката си болест в суровата пустош на Памир. Предлагаха ми да се оженя, да заживея в планината, да започна работа, да приема исляма. И всяко утро изгревът ме будеше на различно място и вятърът не спираше да духа срещу мен, но никога не промених посоката си.
Самотният път е шанс за човека да започне да чува и вижда смисъла на случващото се около него. Вятърът в живота, колкото и да е суров, не бива никога да спира, защото носи събития, сред които човек съзрява.“
Биография и факти за автора
Филип Лхамсурен от дете не вярва в идеалите на съвременния свят. След като прекарва две години в бежански лагер в Китай и добива опит в редиците на Чуждестранния легион, той се впуска в различни пътешествия. Неговият корен е неразривно свързан с Централна Азия. Роден в Монголия, опознал безкрайните степи, пясъците и планините й, през 2009 г. се завръща в суровата тайга на Сибир, където се заселва в изконните земи на своя род. Там се ражда книгата „Душата на човека“. За Филип Лхамсурен свободата и вярата са в основата на всяко действие. Въодушевяват го пътят, природата и самотата.
Днес живее в България със семейството си и споделя идеите на сдружение „Байкария“, чиито членове работят с деца в „Лагер Беглика“ в Родопите и са дълбокo убедени, че природата е най-добрият учител.
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
