Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Забравената наука

Тодор П. Тодоров

Забравената наука“ е опит да се разбере по-добре начинът, по който метафизиката влиза в арабския свят, и значенията, които добива там. Тези особени значения, които западната наука е забравила или принципно е отказала на метафизиката, описват един колкото интелектуален, философски, толкова и специфично ислямски, културно-исторически феномен. В тези свои непознати измерения метафизиката се доближава до алхимията, медицината, придобива мащаба на антропологичен и дори космологичен проект. Превръща се в практика на интелекта.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Предговор

Забравена ли е „Забравената наука“?

– Симеон Евстатиев –

Книгата, която читателят държи в ръцете си, е продукт на един от възпитаниците на българската медиевистична школа във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Макар и да няма академична подготовка в областта на арабистиката и ислямознанието, Тодор Тодоров днес е единственият български философ медиевист, специализиращ в изследване на арабската философия. До този момент, още преди авторите и на настоящата книга, и на предговора към нея да бъдат родени, философът Ради Радев, професор в същия университет, публикува задълго останалата единствена по рода си у нас история на арабската философия, възприемана от него опосредствано – чрез рускоезичното философско изтокознание. Впоследствие теми от областта на арабската философия са засягани в България от колеги арабисти най-вече в кратки статии или непубликувани дисертации, които обаче изследват предимно или ислямския мистицизъм – суфизма, или ислямската систематическа теология (кала\м), пак във връзка със суфизма. За първи път от дълго време насам у нас се появява книга, посветена на философията stricto sensu, т.е. на арабоезичния елинизиран перипатетизъм (фалсафа). Тук няма как да не изтъкна, че за мен като арабист ислямовед през последните години е интелектуално удоволствие и предизвикателство да споделям с талантливия ми колега Тодор Тодоров университетския си курс по арабо-мюсюлманска философия, който съм разработил и преподавам на студентите арабисти в Софийския университет заедно с основните си лекционни курсове по история на арабския свят и исляма. Това признание е в известен смисъл и уговорка – моите собствени интереси, академичен стил и подготовка в областта на арабистиката и ислямската история имат важни точки на пресичане, но не съвпадат непременно с теоретичните занимания на Тодор Тодоров в полето на арабската метафизика.

Арабистите ислямоведи и представителите на класическата ориенталистика често разглеждат фалсафа като само един от клоновете на ислямската или арабо-мюсюлманската философска мисъл. В нея теологията (кала\м) доминира над философията, защото като част от „религиозните науки“ (‘улу\м ад-ди\н) е и призвана да обосновава и защитава ислямската доктрина с рационални и логически доводи, често заимствани от философията. Макар и да обвинява философите перипатетици (фала\сифа) в неверие, обявявайки техните учения за несъстоятелни, може би най-великият теолог (мутакаллим) на исляма Абу Хамид ал-Газали (поч. 1111) сам се увлича от философските методи и логика, за да построи своите аргументи. Ето защо съвременни изследователи на ислямската религиозна и философска мисъл като Франк Грифел си позволяват да определят учението на ал-Газали като „философска теология“, без да пренебрегват и неговия колосален принос за легитимирането на т.нар. умерен суфизъм в лоното на ортодоксалния суннизъм. Това силно привличане и едновременно отблъскване от философията, при което опитите за нейното инкорпориране в системата на ислямското знание и образование се съчетават с постоянен стремеж за изтласкването Ј от централното русло на културата, е може би един от големите и все още неразгадани парадокси на ислямската цивилизация. Контекстуално обусловена от доминиращите в даден исторически период и регион интерпретации на исляма, тази динамична и променлива ислямска перцепция на античната и елинистическата философска мисъл създава една особена и подчертано самобитна културна ситуация, която засега остава непозната и неизучена, а често пъти и пренебрегвана в западните академични изследвания.

Каква всъщност е съдбата на арабската философия в мюсюлманския свят и на Запад? Доколко „забравена наука“ е арабската метафизика като част от фалсафа? Въз основа на своята академична подготовка и нагласа, опосредствани от българската и западната философска медиевистика, Тодор Тодоров предлага на читателя свой логично построен аргумент за арабската метафизика, определяйки я като „забравена наука“. Подходът му без съмнение е интересен, а и самата книга е написана доста четивно. Въпреки сложната разисквана в книгата теоретична материя, ясно се откроява индивидуалността на нейния автор като обещаващ български философ.

Опитвайки се да разбере „какво все пак е метафизиката в арабо-мюсюлмански контекст“, Тодор Тодоров пояснява още в началото, че насочва вниманието си към „естествената среда и особената ситуация, в която е изградена арабската метафизика“. Авторът на книгата, разбира се, не отрича, че и правената на арабски език метафизика си остава теоретична наука. Според Тодоров обаче „практиката на интелекта, неговата енергийност е същинската метафизика на арабските философи“. По този начин той свива обхвата на изследването си до едно от частните, макар и основополагащо централни проявления на метафизиката в цялостната история на фалсафа. При така заявената цел изглежда съвсем логично като основни градивни елементи на тази „особена ситуация“ да бъдат откроени философските специфики на Късната античност, своеобразният „арабски Аристотел“ с неговите неоплатонически окраски и стимулираното от исляма профетическо умонастроение. За да очертае още по-ясно параметрите на своето изследване, Тодоров предлага интересната и убедителна хипотеза, че арабската метафизика може да „се мисли в три взаимнодопълващи (а не изключващи се) модалности: хиперфизика, онтология и теология“.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: