Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

За предприемачеството и устояването в науката

Иван Чалъков

Книгата изследва отношенията в хетерогенните общности между учени, инженери и други човешки дейци и различните други същества – „диви“ природни обекти и сили, стари и новосъздавани артефакти, текстове от различен вид. Тя представя серия от мои статии върху лабораторната практика в областта на холографията, а след това и върху дейността на предприемачи от няколко различни индустриални сектора и техните нови продукти, технологии и услуги. Връщайки се назад от перспективата на последните написани статии, с изненада установих, че е възможен и друг ред – по своему логичен, но и налагащ съществени преработки и допълнения.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Книгата изследва отношенията в хетерогенните общности между учени, инженери и други човешки дейци и различните други същества – „диви“ природни обекти и сили, стари и новосъздавани артефакти, текстове от различен вид. Тя представя серия от мои статии върху лабораторната практика в областта на холографията, а след това и върху дейността на предприемачи от няколко различни индустриални сектора и техните нови продукти, технологии и услуги. Връщайки се назад от перспективата на последните написани статии, с изненада установих, че е възможен и друг ред – по своему логичен, но и налагащ съществени преработки и допълнения.

Този друг ред може да се обобщи чрез идеята ми за наличието на два типа наука – „предприемаческа“ (entrepreneurial) и „установяваща“ (enduring). При първия тип водеща е интимната връзка между учения и овладените от него изследователски инструменти (средства). Предприемаческата наука е много по-динамична и успешна, доколкото научните „пробиви“ тук обикновено са резултат от преноса на доказали своята ефикасност методи от една научна област в друга, където проблемите вече са артикулирани от предшестващите изследвания. При втория тип доминира интересът към самия възникващ и все още не докрай определен „обект на познание“, при по-продължителни и по-несигурни обвързвания между учените и изучаваните от тях същества, където средствата са вторични. В повечето случаи именно тук те възникват за пръв път – като нови изследователски инструменти и подходи., адекватни на новооткриваните същества. Тази полярна опозиция е вид редукционизъм и може би тя също има своите недостатъци, но както историята на науката е доказала неведнъж, подобни опозиции внасят порядък в получаваните данни, изявяват пренебрегвани дотогава аспекти в изследователската област и дават възможност за нови обобщения и хипотези.

Откъс от книгата

За изследователския проблем, с който се занимава тази книга

По време на моето проучване на живота на изследователите в една българска холографска лаборатория, проведено преди повече 15 години, се натъкнах на интересния случай на Методи Ковачев – водещ учен в лабораторията и един от нейните създатели. Към него бе насочено обвинението на колегите му, че пилее време и ресурси, за да изследва феномени, чието несъществуване е математически доказано.

Вече няколко години бях прилагал теорията на дейците-мрежи (ТДМ) като основен инструмент в моето изследване на научната практика в лабораторията. Дълго време тя наистина „работеше“ и ми позволяваше да се ориентирам и да построя единно описание на финансовите, организационните, икономическите и дори политическите процеси в хода на нейното създаване и развитие едновременно с изясняването на собствено познавателната динамика на провежданите там изследвания – различните видове холограми, лазерите, средите за холографски запис (сребърно-халогенидни материали, фоторефрактивни кристали, фотополимери), електронните входноизходни устройства за обработка на информацията и т.н. Изследването ми вървеше, бяха се появили първите публикации. От гледна точка на ТДМ се очертаваше типична история на възникването и стабилизирането на една социотехническа мрежа, в която историята за „теоретично и математически невъзможните“ оптически елементи на Методи щеше да се окаже просто един неуспешен проект, както много други в науката. Ако в края на 1997 г., когато почти приключвах теренната си работа в лабораторията, той не беше ме срещнал и спрял в коридора, размахвайки две публикации в американското списание „Модърн Оптикс“: „Видя ли – публикуваха го! Най-после признанието дойде!“

За това изследване Методи е вдъхновен от свои по-ранни проучвания върху холографската компютърна памет. В процеса на проектиране на необходимите за тази памет микрооптични системи неговият екип се оказва изправен пред проблеми, породени от самата природа на линейната и дифракционна оптика. Възможно ли е да се създаде оптичен елемент, който едновременно да се възползва от предимствата и да избягва недостатъците и на двете? Методи не открива нищо в съществуващата литература и когато обсъжда въпроса със свои руски колеги, те му казват, че не съществува теория, нито някаква идея как би могъл практически да се разреши този проблем. През 1988 г. Методи създава работна група, която получава финансиране от Българската академия на науките. Скоро обаче нещата се объркват: известен руски учен от Санкт Петербург анализира получените резултати и открива грешка в изчисленията. Според него търсеният нов оптичен елемент е просто елемент от висок дифракционен ред и онова, което според Методи е възможно, се обявява за безсмислено начинание. Година по-късно неговият докторант физик, както и софтуерният специалист на екипа решават да се оттеглят. Останалите също губят доверието си в него. Единствено съпругата му – изследовател от същата група – продължава да го подкрепя. Но независимо от общия скептицизъм и категоричния математически резултат, който опровергава неговата хипотеза, те продължават работата си с цената на сериозни лишения и често се налага да поемат разноските по проучванията от собствения си джоб. Резултатите от изследванията придобиват публичност след повече от десет години, през 1997 г., когато споменатото научно списание публикува техни две статии. В САЩ е организирана конференция, а предходната година бял свят виждат още няколко статии на техни колеги, работещи в същата сфера, но останали дълго време засекретени поради възможната им военна приложимост. Методи и Росица постепенно възвръщат своя авторитет в българската научна общност.

Работейки върху публикацията, посветена на тези събития, аз се натъкнах на още по-завладяващата история на американския цитолог Барбара Макклинтък, описана от Евелин Фокс-Келър (Fox-Keller, 1983). През 30-те години на XX век Макклинтък е един от водещите специалисти по генетика и е първата жена, избрана за член на борда на Американската асоциация по генетика. Няколко години по-късно тя лансира идеята за транспозицията, т.е. способността на живите организми да контролират възпроизводството на своя генотип. Според нея генетичните елементи се подчиняват на система за регулация и контрол, обхващаща и тяхното  пренареждане (rearrangement). В същия период неколцина ядрени физици, ученици на Нилс Бор, навлизат в полето на микробиологията, въвеждайки напълно нов подход към научната дейност (редукционизъм) и нов тип технология (спектроскопът замества микроскопа). Основното допускане в този нов тип неодарвинистка теория в молекулярната биология от 40-те години на XX век е, че всяко генетично отклонение е случайно. Според Макклинтък обаче генетичните изменения са под контрола на организма! Подобни резултати съвсем не съответстват на традиционната рамка и доминиращата представа за гените като фиксирана, неизменна единица на наследствеността. Освен това тя работи в рамките на стария подход в цитологията, разчитащ на микроскопското наблюдение на хромозомите, и не прилага новите спектроскопски методи. Затова, когато представя своята идея за транспозицията, тя среща ожесточена съпротива: „Бях изненадана, че липсваше комуникация... станах обект на насмешка или просто ми казваха, че съм напълно откачена“, спомня си тя в свое интервю. Известен специалист по генетика, посетил лабораторията ѝ в Колд Спринг Харбър, публично обявява: „Не искам да чувам и дума за това, което правите. Може да е интересно, но за мен е лудост.“ Следват повече от двадесет години самотна изследователска работа. Макклинтък се отдръпва все повече, страхувайки се от срещите с враждебната публика и дори от посещения на недобронамерени колеги. Чак през 1967 г. – благодарение на откритията на Уотсън и Крик в САЩ и на Жак Моно във Франция – идеята за контрола на организма над неговите гени отново се появява. През 70-те години транспозицията е преоткрита и Барбара постепенно възвръща авторитета си и получава многобройни награди.

Как можем да обясним подобни случаи на необичайно упорство от страна на учените, на съпротива спрямо външния натиск на научната общност и на търпеливо понасяне на несгодите? Какво им оказва подкрепа през дългите години в самота? За мен като последовател на подхода на теорията на дееца-мрежа при изследването на научната практика търсенето на отговор на този въпрос беше истинско предизвикателство и то определи насоката на моите изследователски търсения за години напред.

 

За структурата на книгата

Тази книга обобщава изследванията на изследователската практика на учените от научните лаборатории и инженерите от проектантско-конструкторските бюра, които провеждам с прекъсвания повече от двадесет години. Започнали в традицията на съвременните социални изследвания на науката и технологиите (STS, science&technology studies е английското им наименование) и теорията на дейците-мрежи (ТДМ) като едно от основните направления в тях, те претърпяха своеобразна еволюция под въздействието на „отката“, който получавах в хода на емпиричната работа и фрагмент от който описах по-горе. Оказа се, че действително ключовите понятия и подходи на ТДМ работят и позволяват да описваме заплетените процеси между човешките, нечовешките дейци и техните „хибриди“, но заедно с това в нарастваща степен се натъквах на странни асиметрии и „зони на мълчание“, които изискваха съществено допълване и развитие на използваните модели.

Първата стъпка в тази насока бе направена през 1998 г. в последната глава на книгата ми за света на холографското изследване, където доразвих понятието за „сдвояване“ между хетерогенните дейци, което използвах за първи път преди няколко години и развивано също от феминистката епистемология (Дона Харауей) в рамките на концепцията за „киборга“, т.е. изследването на ефектите от вграждането на технически „допълнения“ (импланти и други) в човешките тела. Подтикът дойде и от някои идеи на Кольо Коев, развити тогава в наскоро появилата се негова книга „Видимото и невидимото“, където открих Еманюел Левинас и неговата концепция за хуманизма към „Другия човек“. Оказа се, че идеите на Левинас дават чудесен ключ за описание на странните същества, възникващи в лабораториите и към които в ранните етапи на своите изследвания учените също се отнасят като към своебразен „Друг“ – макар и нечовешки, но приобщаван към човешкия свят „Друг“. Тази книга възобнови и интереса ми към Мерло-Понти, който в периода 2003–2004 г., след контактите ми с Улрих Глоцбах от Германия и прочита на американския феноменолог на техниката Дон Айди, ми помогна да направя следващата стъпка в осмисляне на особената „интертелесност“ на лабораторната практика.

Малко по-късно с моя колега Георги Каприев озаглавихме първата си обща статия „Социология на промяната и претърпяването“. В нея говорихме за „страдателния аспект“ на научното изследвание и всяка друга иновативна дейност, където преодоляването на рутинното и обичайното предполага наличие на страстна увлеченост и способност за устояване и претърпяване у тези, които са се заели с промяната. Тези неща някак си липсваха в станалите популярни теоретични и емпирични STS изследвания. С Каприев развихме тази линия в още две публикации на английски, в които дори предложихме оригинално разбиране за иновативната човешка дейност, основана на Аристотеловата теория на действието в нейната интерпретация от византийската православна философия. Читателят може да се запознае с тях в английския им оригинал (Tchalakov and Kapriev 2005, Kapriev and Tchalakov 2008).

В тази книга обаче оставаме при проблема за отношенията в хетерогенните общности между учени, инженери и други човешки дейци и различните други същества – „диви“ природни обекти и сили, стари и новосъздавани артефакти и т.н. Може да я определя и като опит за „позитивен регрес“ – израз, използван от Деян Деянов за описание на друг процес (еволюциата на т.нар. посреднически структури в капиталистическата икономика и общество). Тя представя серия от мои статии, търсещи отговор – поне така съм смятал тогава – на изследователски проблеми, последователно възниквали в хода на моите проучвания на лабораторната практика в областта на холографията, започнали в началото на 90-те години на XX век, а след това и при изследването на предприемачи от няколко различни индустриални сектора и въвежданите от тях нови продукти, технологии и услуги. Връщайки се назад от перспективата на последните написани статии (от 2013 и 2015 г.), с изненада установих, че е възможен и друг ред, при това посвоему логичен. 

Този друг ред може накратко да се обобщи чрез идеята ми за наличието на най-общо два типа наука – „предприемаческа“ (entrepreneurial) и „устояваща“ (enduring). Тази идея бе заявена най-напред в общата ни статия с Георги Каприев от 2005 г. и се основава на допускането за присъствието и доминирането на различен тип хетерогенни отношения в хода научното изследване, където при първия тип водеща е интимната връзка между учения (или изследователската група) и създадените и овладените от него изследователски инструменти (средства). Предприемаческата наука е много по-динамична и успешна, доколкото научните „пробиви“ тук обикновено са резултат от преноса на доказали своята ефикасност изследователски инструменти и подходи от една научна област в друга, където проблемите вече са артикулирани в резултат на предшестващи изследвания. При втория тип доминира интересът към самия възникващ, новопоявяващ се и все още не докрай определен „обект на познание“, или казано на езика на ТДМ – нечовешки деец. Това предполага много по-продължителни и често по-несигурни обвързвания между учените и изучаваните от тях същества, където средствата са вторични и в повечето случаи именно тук те и възникват за първи път – като нови изследователски инструменти и подходи, адекватни на новооткриваните същества. Тази полярна опозиция е вид редукционизъм и може би тя също има своите недостатъци, но както историята на науката е доказвала неведнъж, подобни опозиции внасят порядък в изследователските данни, изявяват пренебрегвани дотогава аспекти в изследователската област и дават възможност за нови обобщения и хипотези.

Следващите раздели последователно развиват и обосновават тази хипотеза. Те привеждат емпирични свидетелства от проведени от мен и други учени изследвания на лабораторната практика и критично анализират различни релевантни теоретични модели в опит да се разработи и обоснове адекватна понятийна рамка на наблюдаваните феномени в поведението на учените.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: