Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

За праведни цели

Юлиян Кушев

Максимилиан, ученик в католическо училище, решава, че ученето не е за него и е крайно време да спечели бързо много пари, като „тупне” колекция картини.

Но учителят му, който е и свещеник, го залавя и между двамата се заформят странни взаимоотношения.

Какво обединява тийнейджъра от Залцбург, отец Кьонинг и банда престъпници, прекрачили времевото пространство? Защо за няколко дни животът на Максимилиан ще се обърне на 180 градуса? Ще успее ли да спаси себе си и своите нови приятели?

За всичко това четете в  „За праведни цели”!  А авторът ви пожелава приятно четене!

  • Корица: Мека
  • Страници: 120
  • Тегло: 0.170 кг
  • Издадена: 04.12.2015 г
  • Издателство: Труд
  • Виж още от Юлиян Кушев
 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

2012 г. Залцбург, Австрия

Казвам се Максимилиан Венцел и живея добър живот. Макар че, ако питате моя учител по естетика от католическото училище, аз съм пълен нещастник. Но ето че преди две години попаднах под благотворното му влияние.

Като казах „католическо училище“, не си представяйте каменна сграда, в която разни попове се разхождат с раса и пребиват учениците си с вериги. Не. Нашето училище е модерно, светло, просторно и с много ливадки отпред. Имаме си сайт и много готин пансион, в сравнение с който доста от хотелите в Залцбург приличат на крайпътни бараки.

Но...

Цялата тая идилия на мен ми идваше някак в повече и още от осми клас търсех начини да се разнообразя.

И ето ме в ония дни, току-що взел шофьорска книжка и пълен с идеи за бъдещето. След многото детинщини, които извърших през годините, най-накрая си намерих цел в живота, когато в края на 11-и клас ни заведоха в една частна арт галерия. Колекционерът Рихард Келер бе събрал в къщата си предимно римски предмети, но имаше зала с немски и френски импресионисти. Тогава се приближих до стария човек и невинно го попитах:

- Колко ли биха стрували тези картини сега?

Господин Келер с огромно задоволство, а и с нотка самохвалство ми прошушна, че ако ей сега изложи на пазара тия четири картини, веднага ще му ги грабнат за по петстотин хиляди евро парчето. Мислено си отбелязах кои са тия платна и веднага в главата ми се оформи пъклен план. Когато всички си тръгвахме от галерията, аз пообиколих наоколо и открих, че задната част много удобно гледа към брега на река Залцах . С джип или специализиран камион не беше проблем да се достигне до втория етаж, където беше галерията. Когато се върнахме в пансиона на „Сейнт Маркус“, планът в главата ми вече се беше оформил:

„Ще тупна  четирите картини на господин Келер и ще ги развържа за един милион.“

Щом той казва, че веднага ще му ги купят за два милиона, значи от мен могат да ги вземат за пет секунди на половин цена. А с един милион евро се живее по-спокойно. Или поне аз така си представях нещата тогава.

На другия ден се разхождах из града с много ясна цел - търсех специализиран джип или камион, който да ме закара по калния бряг до задната част на Келеровата къща. И намерих. В една автокъща се продаваше точно такова специализирано камионче. Било на общината, но тя си подновила автопарка и сега камионетката, с която преди време подрязвали дървета и сменяли лампи в града, се даваше под наем за 200 евро на ден. А можех да си я купя за седем хиляди евро, което си беше без пари предвид състоянието и и специалната стълба отгоре. Но... на мен ми трябваше само за ден, максимум... По-добре за два, за да не изникне нещо непредвидено и да ми искат неустойка.

Сега обаче...?! Откъде да взема 400 евро... Аз имах двайсет в мен. Значи още триста и осемдесет. С тези мисли се прибирах в пансиона на училището, когато зърнах учителя ни по естетика отец Кьониг. Това студенокръвно копеле се държеше с нас като с лайна. Не ни го казваше, но с действията си ни показваше какви сме лигльовци и нещастници. Поведението му бе такова, все едно току-що е слязъл от космически кораб сред туземци.

Аз тая работа няма да я оставя току-така!

Този човек живееше в пансиона и въпреки че работеше в едно от най-богатите училища, предпочиташе аскетизма на училищния пансион пред охолството на някой апартамент в центъра на града. За неговите четирийсет и пет години не можеше да не е натрупал някакви пари и сигурно ги държеше в стаята си? Едва ли се дове¬рява на банки?

Все едно!

Тази вечер щях да проверя. Ето откъде щях да си набавя ценните 400 евро за камиона. Знаех, че тая операция с картините е много за сам човек, и знаех кого точно трябва да привлека на своя страна Антон от съседния клас. Той лесно се навиваше да участва в приключения от всякакъв род, но щях да го открехна чак когато вземех парите от отчето.

И така, речено-сторено!

Вечерта, след като навън всичко утихна, облякох черния си анцуг Adidas и черните си маратонки Nike  и излязох навън. През един блок от нашия имаше специална секция за преподаватели, специализанти, курсисти и гости на училището. Тази част от пансиона бе кокетно оградена с ефирна метална оградка, която лесно прескочих. Тръгнах уверено към зданието, като знаех предварително, че стаята на отец Кьониг е на първия етаж вдясно, в дъното на коридора. Не исках да го срещам точно сега и затова пообиколих малко наоколо. Доста стаи и апартаменти в този блок светеха, но неговата стая бе тъмна като бездна. Не сметнах за нужно да минавам през парадния вход и се прехвърлих през полуотворения прозорец от задната страна на двора.

Кьониг живееше наистина аскетично. В стаята му имаше само легло, бюро с един стол и тясна библиотечка, пълна от горе до долу с книги. На стената му вместо кръст висеше меч. Прииска ми се да го взема в ръце, но в момента не бях на туристическа разходка.

Къде може да са парите?!

Отворих единственото чекмедже и в него между моливи, химикалки и други джунджурии имаше безразборно нахвърляни и измачкани, на пръв поглед към две-три хиляди евро.

Тоя човек нямаше никакво уважение към парите. Изкуших се да ги грабна всичките, но си взех само четиристотин. Толкова ми трябваха. А като гледах как беше нахвърлял и измачкал останалите, отчето сигурно нямаше да разбере, че някой му е щипнал от финансите.

Доволен от нощния си набег, аз се прехвърлих отново през прозореца навън и се отправих към нашия блок. Далече зад мен, между дърветата, ми се стори, че мернах тъмна сянка, която като че се взираше в мен. Но когато се спрях и се загледах в тая посока, там нямаше никого.

„Станал съм параноичен“ - помислих си аз и се запътих да посветя другарчето си Антон в моя план за просперитет в живота.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: