Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

Две книги, които ще ви накарат да погледнете с други очи на себе си и на света около вас. Две книги, които със сигурност ще ви помогнат да откриете онази частичка вътре у вас, която се грижи за усмивката, любовта и щастието ви!

Вижте всички актуални промопакети на издателство "Гнездото"

Вътрешната красота

д-р Сяолан Джао

Сяолан Джао се заема да оспори модните еталони за човешка красота, налагани от рекламни билбордове и търговски внушения. Тя предлага първо да постигнем вътрешна красота, за да имаме красива външност. Здравето излъчва красота. Опирайки се на древното знание на традиционната китайска медицина, тя разглежда красотата и здравето в хармонична връзка. Заболяванията са проява на нарушено равновесие – физическо и духовно.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: ВСИЧКО Е ЛЮБОВ

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: КАК РАБОТИ ЖИВОТЪТ

Вижте всички актуални промопакети на издателство "Гнездото"

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Красотата, доказано е през хилядолетията човешка история, е нещо наистина важно. Но какво е красота?

Сяолан Джао се заема да оспори модните еталони за човешка красота, налагани от рекламни билбордове и търговски внушения. Тя предлага първо да постигнем вътрешна красота, за да имаме красива външност. Здравето излъчва красота. Опирайки се на древното знание на традиционната китайска медицина, тя разглежда красотата и здравето в хармонична връзка. Заболяванията са проява на нарушено равновесие – физическо и духовно. В традиционната китайска медицина оценката на здравословното състояние и благополучието на човека се извършва чрез редица показатели. Правилно ли протича енергията му? Какво се случва в живота му? Дали той се храни, облича и спи в съответствие със сезоните и в хармония с природата? Какво в тялото, ума, душата и живота му е дало възможност за появата на конкретната болест?

Трябва да съумяваме да се вслушваме в посланията на тялото, казва Сяолан. То ни сигнализира не само какво става вътре в системите му, но и на фино ниво ни подсказва какъв е верният избор за неговото добруване.

Освен че пояснява философията и принципите на традиционната китайска медицина, книгата предлага и практични съвети за различни заболявания. Сяолан описва и китайски билкови рецепти за някои от най-разпространените болести.

Авторката прави още една крачка – тя се опитва да прокара мост между Запада и Изтока, между западната медицинска традиция и източната система на лечение. Самата тя със сериозна практика като хирург, обучен в лоното на съвременната наука, но и същевременно наследник на древни лечителски практики, Сяолан е убедена, че и двата клона на познание взаимно могат да се допълват и да работят успешно за човешкото благополучие.

Биография и факти за автора

д-р Сяолан ДжаоОт началото на нейната практика в Канада през 1992 г., д-р Сяолан Джао е лекувала хиляди жени, страдащи от умора, депресия, безплодие, предменструален синдром, симптоми на менопаузата и различни гинекологични заболявания, срещани твърде често на Запад и много по-рядко в Китай, където традиционната медицина е неделима част от живота на жената.

Практикуващ хирург в болницата на град Кунмин, обучена в системата на западната медицина, скоро Сяолан става дипломиран специалист и по традиционна китайска медицина, разбирайки колко ефикасен е този подход. 

Идеята за създаването на клиниката й в Торонто възниква по време на квалификационен курс в Университета МакМастър в Канада. Там д-р Джао лекува със сензационен успех главоболието на колегите си с методите на акупунктурата и други китайски практики. През първата седмица след откриването на клиниката й я посещават не повече от седем пациента. Днес  те са над седем хиляди, сред които прочути представители на литературния елит – като Маргарет Атууд и Майкъл Ондатджи, звезди на киното от ранга на София Лорен и режисьора Антъни Мингеля. Сяолан не рекламира дейността на клиниката си, но нейният капацитет вече не може да отговори на нарастващия поток от пациенти, които желаят да се консултират и да бъдат лекувани от нея.

Една от тях, романистката Сюзан Суон, казва: "След лечението имах чувството, че от раменете ми падна тежестта на света. Д-р Джао слуша вашите думи, взира се в очите ви, улавя пулса ви и разбира езика на тялото ви."

В момента, в който клиниката й повече не може да приема нови болни, д-р Джао описва опита и уменията си в книгата "Лунна пътека във водата" - практически наръчник за изцеление на женското тяло и ум в хармония с ритъма на природата.

В другата си книга "Вътрешната красота" Сяолан Джао се заема да оспори модните еталони за човешка красота, налагани от рекламни билбордове и търговски внушения.

Откъс от книгата

Първа глава

Какво е красотата?

 

Щастливите хора не броят отминаващите часове.

Китайска поговорка

 

Веднъж когато бях на четири години, баба ми ме взе със себе си на работа във фабриката – там правеха традиционни китайски боядисани дървени куфари. Трябва да е било през ваканцията, защото този ден много от работниците бяха довели малки деца.

Аз – бабината принцеса – бях кацнала на някаква стълба до нея и доволно си хапвах обяда, докато я „наглеждах” как работи. Наблизо шестгодишният син на нейна колежка наблюдаваше със завист. Той искаше стълбата за себе си, а аз му се пречках. Покатери се зад мен и изведнъж ме блъсна силно. В един ужасен миг щастието ми се превърна в кошмар – лъжицата се заби в устната ми и я разряза дълбоко, рукна кръв.

В този момент ми се стори, че баба ми има три ръце – в мига, в който ме сграбчи, за да спре кървенето, тя не позволи на колежката си да набие момчето и прегърна със свободната си ръка малкия пакостник. „Не го наказвай. Той не искаше да я нарани. Не виждаш ли колко е уплашен? Спокойно, момче, лекарят ще помогне на Сяолан.” Аз заревах още по-силно. Тя трябваше да ме защити и да му се скара, а не да го утешава! Възмущението ми беше по-лошо и от болката. Когато се върнахме от болницата, където закърпиха устната ми (с пет шева!), заварихме момчето и майка му да ни чакат. Майката беше донесла за мен оризова каша, защото знаеше, че с наранената си уста няма да мога да ям твърда храна. Момчето се извини искрено и оттогава насетне станахме приятели. Състраданието и прошката на баба ми промени и това момче, и мен. Тя умееше да вижда възможностите, скрити в грешките. Понякога прокарвам език по бабунката, която за цял живот остана на долната ми устна и ми спечели прозвището месестата джука” от сестрите ми. Тя неизменно ми напомня за вътрешната красота и мъдростта, огрявали лицето на баба ми, и съм убедена, че нейният урок остава запечатан в мен.

 

Приемане

Като малка бях убедена, че баба ми е най-красивата жена на света, и това формира представата ми за красота за цял живот. Тя ме отгледа до шестгодишна възраст – през целия този период бях обгърната с безусловна любов и приемане, излъчвани от огромната й мъдрост. Грижеше се за мен и за трите по-големи деца по времето, когато комунистическото китайско правителство беше изпратило родителите ми другаде – баща ми на работа в друг град, а майка ми – да се бъхти в една ферма за поправителен труд. В този важен за характера ми период през ранното детство баба беше за мен единственият родител, когото познавах. Като всички други родители тя беше изпълнена с решимост животът ми да е по-лек от нейния. Каквото и да правех, тя ме пазеше от беди и ме защитаваше от присъдата на другите, особено на децата, които могат да бъдат толкова жестоки. Макар че тогава едва ли съм могла да го оценя, тя винаги ме е приемала такава, каквато съм, във всеки етап от живота ми. Непрестанно усещам присъствието й. Дълбоко ме трогва споменът за нея, особено като знам колко много е страдала тя в ранното си детство. Баба ми е била от последното поколение момиченца в Китай, които е трябвало да изживеят ужаса от пристягането на стъпалата. През 1908 г., на тригодишна възраст, е била подложена на систематично чупене и смазване на меките кости и тъкани на ходилата, за да бъдат те превърнати в „осемсантиметрови златни лотоси” според стандарта за красота на жените от висшата класа. В резултат на това до края на живота и ходенето и причиняваше ужасна болка. По тъжна ирония на съдбата пристягането на стъпалата е било забранено само четири години по- късно, през 1912 г., но от гледна точка на комунистическия режим това я белязало като един от хората, които трябва да бъдат принудени да работят още повече заради „подозрителния” си произход. Жените, преживели онези времена, са се научили на огромна дисциплина и всеотдайност към семействата си и една към друга, преобразувайки страданието си в любов и самоотвержена подкрепа към другите. Когато родителите ми се завърнаха обратно при нас, те с ужас установиха, че аз – най-малкото им дете, което едва са познавали – се е превърнало в „диворасляк” – безстрашно, свободно и щастливо момиче. В онези трудни времена на репресии те са се страхували да не направя нещо, което да изложи мен – и може би цялото семейство – на опасност. Но аз нямах тяхното усещане за непосредствена заплаха, тъй като баба ми неотклонно ме беше предпазвала от всякакви беди и ме беше оставила да се развивам свободно под крилото й. Животът на баба ми в много отношения е бил пълен с големи трудности. Въпреки това тя е намирала красота във всеки миг от него. Приемала го е такъв, какъвто е, не се е борила срещу реалността, не е живяла със спомени за миналото или с очаквания за бъдещето. Тя присъстваше изцяло в настоящето и си даваше сметка за вселената и своето място в нея. В пазарен ден при пълнолуние спазваше стария будистки обичай, израз на осъзнаване и състрадание: купуваше риби, змиорки или птици, за да ги пусне на свобода като проява на благодарност. Тя вярваше, че всяко от тези животни има свой дух, който е в единство с хората и с цялото мироздание. При пълнолуние и новолуние в продължение на три дни ядеше само вегетарианска храна. Всеки ден палеше тамян и се молеше за здравето на цялото семейство. Не бе обременена с какъвто и да било гняв или горчивина от миналото. За мен баба ми беше живото въплъщение на китайските йероглифи, които означават както „вътрешна красота”, така и „вътрешна мъдрост”. Аз съм изпълнена с възхищение и благодарност за любовта на баба ми и за начина, по който тя приемаше съдбата на семейството – макар че нищо в моя живот не може да се сравни с пристягането на стъпалата, трудностите в детството ме подготвиха за предизвикателствата, които ме очакваха.

 

Омразата разяжда своето вместилище.

Китайска поговорка

Сега в практиката си аз насърчавам своите пациенти да постигнат такова състояние на приемане, от което произтича мир и равновесие в живота. Смятам, че онези, които съумеят да поемат в тази посока, някак чудодейно се излекуват по-бързо от другите.

Такава пациентка бе Алис – дребничка жена от руски произход. Тя прояви голям личен кураж и готовност за приемане. Години наред Алис е живяла с витилиго – автоимунно заболяване, което унищожава пигментацията на кожата на разширяващи се петна. Един ден я попитах как успява да приеме така достойно състоянието си. Тя ми разказа, че се е научила на приемане от едно преживяване много години по-рано. Алис и съпругът й излизали от детската болница с деветгодишния си син, на когото току-що била поставена диагнозата инсулинозависим диабет. Съпругът й бил дълбоко разстроен от новината. Мислел си какъв ще бъде оттук насетне животът на сина им – под постоянното наблюдение на родителите върху нивото на инсулина му, всекидневни инжекции, съпроводени от безкрайни ограничения по-късно, когато сам поеме грижата за себе си.

Те тъкмо излизали от клиниката, изпълнени с тежки и мрачни чувства, когато се сблъскали със своя приятелка. Съкрушени, те й съобщили новината, а тя възкликнала: „Та вие сте късметлии! След време синът ви ще може да овладее диабета си и да води нормален живот. А ето че детето на съседите умира от рак и нищо не може да се направи.” Алис и съпругът й осъзнали, че приятелката им има право. Нейната реплика им помогнала да приемат заболяването на сина си с цялото спокойствие, на което били способни. И продължили напред, погрижили се той да има нормален, активен и щастлив живот. Следвайки примера им, техният син също приел състоянието си и се научил да се справя с него бодро и компетентно. Дори лекарят му помолил Алис да помогне с разговор и съвети на една друга майка, която не можела да се примири с диабета на дъщеря си. И след време това изживяно препятствие дало сила на Алис да приеме своето заболяване просто като козметичен проблем без особени последици. Докато губела пигментацията си, кожата и ставала мека и гладка като на бебе, а петната се превръщали в еднородно кремаво. За разлика от други пациенти, които не гледат спокойно на заболяването си и ожесточено се борят с него, като ходят по солариуми и се подлагат на козметични процедури, Алис не се чувствала потисната. Съпругът й я подкрепял безрезервно – наричал я „моя мил леопард” и всеки ден й казвал колко я обича, колко е красива, и правел всичко по силите си да помогне за оздравяването й.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: