Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Въглен в пепелта

Сабаа Тахир

Империята на Воините е най-могъщата военна сила в познатия свят.Армиите ѝ смазват всяка съпротива, благодарение на по-добрите си оръжия и безмилостните си войници. Завоеванието, което слага началото на империята, е държавата на  Книжниците – някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след пет века робство.

Лайа е обикновено  момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат ѝ. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да ѝ помогнат.

  • Корица: Мека
  • Страници: 432
  • Тегло: 0.370 кг
  • Издадена: 20.05.2015 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Сабаа Тахир
 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Империята на Воините е най-могъщата военна сила в познатия свят.Армиите ѝ смазват всяка съпротива, благодарение на по-добрите си оръжия и безмилостните си войници. Завоеванието, което слага началото на империята, е държавата на  Книжниците – някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след пет века робство.

Лайа е обикновено  момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат ѝ. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да ѝ помогнат.

В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини - Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.

В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода.

Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.

Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят съдбата на самата Империя.

Откъс от книгата

Глава 2

ЕЛИАС

 

Ден 1

До изгрев-слънце дезертьорът ще е мъртъв.

Дирите му сноват като на ранена сърна из прахта на катакомбите на Сера. Тунелите са го изтощили. Тук долу горещият въздух е твърде тежък, мирисът на смърт и гнилост – твърде близък.

Когато попадам на следите, виждам, че са оставени преди не повече от час. Стражите вече са ги надушили. Ако има късмет, клетникът ще умре по време на преследването. Аколине...

Не мисли за това. Скрий раницата. Измъквай се оттук.

Черепите изхрущяват, когато натиквам пълната с храна и вода торба в една от стенните крипти. Хелене здравата ще ме насоли, ако види отнякъде как се отнасям с мъртвите. Но от другастрана,акоизобщонаучизащосъмтукдолу,осквернява- нето на гробници ще е най-малката й грижа.

Но тя няма да научи. Не и докато не стане твърде късно. Усещам убождане на вина, но бързо го прогонвам. Хелене е най-силната личност, която познавам. Ще се справи и без мен.

За стотен път се озъртам през рамо. Тунелът е безлюден. Дезертьорът води войниците в обратна посока.Нознам, чебезопасността е илюзия, на която не бива да се осланям. Работейки бързо, струпвам костите обратно пред отвора на криптата, за да прикрия следите си. Сетивата ми са нащрек за всичко извън рамките на обичайното.

Остава ми само още един ден. Един ден на параноя, промъкване и спотайване. Един ден до завършването. И после ще съм свободен.

Докато подреждам черепите, горещият въздух се помества като мечка, пробуждаща се от зимен сън. През зловонния дъх на тунела се прокрадва мирис на сняг и трева. Разполагам само с две секунди, за да се отдръпна от криптата и да коленича, оглеждайки земята, сякаш търся следи. После тя се озовава зад гърба ми.

– Елиас? Какво правиш тук долу?

– Не си ли чула? Има избягал дезертьор. – Вниманието ми продължава да е приковано към прашния под. Под сребърната маска, покриваща лицето ми от челото до брадичката, то би следвало да е непроницаемо. Но Хелене Артурия и аз сме прекарали заедно почти всеки ден от четиринайсетте години обучение във военната академия Блекклиф, тъй че вече си знаем и кътните зъби.

Тя ме заобикаля бавно и аз надзъртам в очите й, бледосини като топлите води на южните острови. Маската седи върху лицето ми отделна и чужда, скриваща както чертите, така и емоциите ми.  Но тази на Хел е прилепнала като сребърна втора кожа и аз забелязвам леката бръчица върху челото й,когато се навежда. Спокойно, Елиас, повтарям си. Ти просто търсиш дезертьор.

– Той не е идвал насам – казва тя. Прокарва ръка по косата си, сплетена както винаги в стегнат, сребристорус венец.

– Декс тръгна с отряд наемници от северната наблюдателница, по източното разклонение на галерията. Мислиш ли, че ще го хванат?

–Няма шанс да се изплъзне. – Не успявам да прикрия огорчението в гласа си и Хелене ме изглежда странно. – Проклетият му страхливец – добавям. – Както и да е, защо си будна? Не си на дежурство тази сутрин. – Предварително съм се уверил, че е така.

– Заради проклетите барабани – махва с ръка тя. – Събудиха всички. 

Барабаните. Разбира се. Вдигнали са среднощна тревога заради дезертьора.Всички в бойна готовност. Тя навярно е решила да се присъедини към гонитбата и Декс, моят взводен командир, й е казал в каква посока съм тръгнал. Дори не му е направило впечатление.

–Реших,че беглецът може да се е насочил насам.–Ставам и се отдалечавам от мястото на раницата, уж за да надзърна в друг тунел. – Но май съм сбъркал. Най-добре ще е да настигна Декс.

– Колкото и да ми е неприятно да го призная, ти рядко грешиш. – Хелене скланя глава настрани, усмихва се и аз отново усещам онази вина, от която ме присвива под лъжичката. Тя ще побеснее, щом разбере какво съм сторил. Никога няма да ми прости. Все едно. Вече си решил. Няма връщане назад.

Тя докосва прахта по земята със светла, опитна ръка.

– Досега дори не бях виждала този тунел.

Капчица пот се търкулва по шията ми, но аз не обръщам внимание.

– Горещ и смрадлив, като всичко тук долу. –Хайде, да вървим, искам да добавя, но това ще е все едно да изпиша върху челотоси, че кроя нещо. За това скръствам ръце и се облягам на стената на катакомбата.

Бойното поле е моят храм.Тананикам си наум този напев, на който ме е учил дядо ми. Според него той изострял съзнанието така, както точилото остри стоманата. Върхът на меча е моят свещеник.Танцът на смъртта е моята молитва.Убийственият удар е моето освобождение.

Хелене се взира в размазаните отпечатъци от стъпките ми и някак успява да ги проследи до криптата, където е скрита раницата ми, до черепите, струпани пред отвора. Става подозрителна и въздухът помежду ни изведнъж се напряга.

Проклятие.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: