Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Вторници с Мори

Мич Албом

Има книги, които стоят винаги наблизо. Просто така… за да може човек да посегна към тях, когато знае, че няма време да започне четенето на нещо ново ...

Но „Вторници с Мори“ е една от книгите, които винаги стоят наблизо. Това не е роман. Това е урок!
 
Можеш да отвориш на произволна страница и да усетиш отпечатъка на опита. Дори не е необходимо усилие или дълбока концентрация, когато четеш. Нужно е единствено съпреживяване. А то се случва лесно.
 
Да попиеш мъдростта на „Вторници с Мори“ е нещо естествено. Веднъж зачетеш ли тази книга, ще се връщаш към нея отново и отново. Винаги, когато изпиташ нужда да се довериш, а няма на кого. 
 
Това е книга за уроците, които ти изпраща животът. Изпитанията, през които трябва да преминеш. За годините, в които се луташ безпаметно, без да мислиш за истинската цел на съществуването си. За учителя, който се появява и ти показва, че има и друг начин, че пътя ти е един и ти трябва да го следваш.
 

 
Великолепна книга, написана с яснота и мъдрост, изпълнена с обич, уловила простотата отвъд сложния ход на живота.

Д-р Морган Скот Пек

Тази книга е невероятна съкровищница. Чувството за човешката ни смъртност е велик учител и източник на просветление. Когато един преподавател споделя своите преживявания, ние се учим на дълбока мъдрост и прозрение.
Смях се, плаках и си поръчах пет екземпляра, за да има и за децата.
Д-р Бърни Сигъл

  • Корица: Мека
  • Страници: 170
  • Тегло: 0.130 кг
  • Издадена: 2011 г
  • Издателство: Кибеа
  • Виж още от Мич Албом
 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Има книги, които стоят винаги наблизо. Просто така… за да може човек да посегна към тях, когато знае, че няма време да започне четенето на нещо ново ...

Но „Вторници с Мори“ е една от книгите, които винаги стоят наблизо. Това не е роман. Това е урок!
 
Можеш да отвориш на произволна страница и да усетиш отпечатъка на опита. Дори не е необходимо усилие или дълбока концентрация, когато четеш. Нужно е единствено съпреживяване. А то се случва лесно.
 
Да попиеш мъдростта на „Вторници с Мори“ е нещо естествено. Веднъж зачетеш ли тази книга, ще се връщаш към нея отново и отново. Винаги, когато изпиташ нужда да се довериш, а няма на кого. 
 
Това е книга за уроците, които ти изпраща животът. Изпитанията, през които трябва да преминеш. За годините, в които се луташ безпаметно, без да мислиш за истинската цел на съществуването си. За учителя, който се появява и ти показва, че има и друг начин, че пътя ти е един и ти трябва да го следваш.
 
Мори е преподавател, който заболява от тежка болест, която бавно отнема частица по частица светлината от живота му. Но вместо да потъне в отчаяние и страх от наближаващия край, вместо да се предаде на смъртта слаб и безпомощен, Мори избира да бъде полезен. Да остави любов и хармония след себе си.
 
„.. да умираш не означава да бъдеш безполезен“ казва той, вярвайки че неговият опит може да послужи на друг. Умирането може да бъде урок. Начинът, по който изживяваш последните дни от живота си. Самосъжаляваш ли се или посрещаш краят си достойно?
Когато разбира за болестта му, един от учениците на преподавателя – Мич, отива в дома му, за да разговаря с него. Той ясно си спомня жизнената му осанка. В ума му още отекват вдъхновяващите речи, с които винаги е завладявал аудиторията. Срещите им зачестяват. Разговорите се превръщат в уроци, които двамата решават да нарекат Обучение за Смисъла на живота.
 
Мич изпитва необходимост да се учи от преподавателя си. Да се учи на Живеене. От своя страна, Мори, който цял живот е преподавал и споделял познание, се чувства полезен и иска да предаде всичко научено за смисъла, емоциите, чувствата. За трудностите и борбата, с които всеки от нас се сблъсква ежедневно. И накрая - урока за умирането, който той самият изучава в момента.
 
Сред тези малко на брой, но изпълнени с любов и мъдрост страници, всеки би могъл да открие поука за себе си.В последствие, след като веднъж е затворил книгата, аз знам, че пак ще се връща към нея, защото тя носи у себе си непреходни истини, които могат да му послужат във всеки момент.
 

Биография и факти за автора

Луиз Хей

Мич Албом е журналист, музикант, писател, драматург и сценарист, телевизионен и радиоводещ. Роден 1958 г. в Пасаика, Ню Джърси. Учил в Ню Джърси и Филаделфия. Бакалавър от Университета Брандейс в Уолтхем, Масачузетс. Работил като музикант в нощни клубове в САЩ и Европа. Спортен журналист на свободна практика. Магистър по журналистика и със степен MBA от Колумбийския университет. Основател на няколко благотворителни организации в Детройт и Хаити, където ръководи сиропиталище. Живее със съпругата си Жанин в Детройт, щата Мичиган.

Продажбите на книгите му надминават 35 милиона. Преведен е на 45 езика. Бестселърът Вторници с Мори“ му спечелва световна известност. Първият му роман, Пет срещи в рая“, веднага оглавява класацията на „Ню Йорк Таймс“, така както и следващите му романи – „Още един ден“ и Имай вяра“. И по четирите книги са направени телевизионни филми, посрещнати с възторг от публиката.

 

Откъс от книгата

Последният курс в живота на стария ми преподавател се провеждаше веднъж седмично в дома му, край прозореца в кабинета, откъдето можеше да наблюдава как малък хибискус рони розовите си листчета. Заниманията започваха всеки вторник след закуска. Темата беше Смисълът на живота. Обучението се водеше от личен опит.

Оценки не се пишеха, но всяка седмица имаше устен изпит. Трябваше да се отговаря на въпроси, а също така и да се задават въпроси. От време на време беше наложително да се изпълняват различни дребни поръчки от рода на това да преместиш главата на преподавателя по-удобно върху възглавницата или да нагласиш очилата на носа му. Целувката за довиждане носеше допълнителни точки.

Учебници не бяха нужни, но се покриваха много теми, сред които любовта, работата, обществото, семейство, старостта, прошката и накрая смъртта. Последната лекция беше кратка, само няколко думи.

Вместо церемония за дипломиране се състоя погребение.

Макар заключителен изпит да не се предвиждаше, очакваше се наученото да бъде отразено в дълга писмена работа. Именно този материал четете в момента.

В последния курс, проведен от стария ми преподавател, участваше само един студент.

Това бях аз.

 

Късната пролет на 1979 година, задушен и влажен съботен следобед. Седим стотици един до друг върху строените в редици сгъваеми дървени столове на голямата поляна в университетския двор. Облечени сме в сини найлонови тоги. Слушаме нетърпеливо дългите речи. Когато церемонията приключва, хвърляме шапки във въздуха и ето, че вече официално сме завършили колеж, поредният випуск на университета „Брандайс“ в град Уолтам, щата Масачузетс. За мнозина от нас завесата след периода на детството току-що се е спуснала.

След церемонията успявам да открия Мори Шуорц, любимия ми преподавател, и го представям на родителите си. Той е дребничък и пристъпва с дребни стъпки, сякаш всеки момент силен вятър може да го отвее високо в облаците. Облечен в специалната тога по случай официалното тържество за завършването, той прилича на нещо средно между библейски пророк и приказен елф. Има синьозелени искрящи очи, оредяла сребриста коса, разпиляна върху челото, големи уши, триъгълен нос и щръкнали посивели вежди. Макар зъбите му да са криви, а долните наклонени навътре — сякаш някога са били ударени с юмрук — той се смее така, като че ли си му разказал най-смешния виц на света.

Споделя с родителите ми как съм посещавал всичките му часове.

— Вашият син не е случайно момче — казва той.

Забивам смутено поглед във върховете на обувките си. Преди да се разделим, връчвам на преподавателя си подарък — светлокафяво куфарче с инициалите му отпред. Купих го предния ден от търговския център. Не ми се иска да го забравя. Може би не ми се иска и той да ме забрави.

— Мич, ти си от добрите — казва той, докато се възхищава на куфарчето.

После ме прегръща. Усещам слабите му ръце около тялото си. Аз съм по-висок от него и докато ме прегръща, се чувствам неловко, сякаш аз съм родителят, а той детето.

Пита ме дали ще му се обаждам и без да се замислям отвръщам:

— Разбира се.

Когато отстъпва назад да си върви, забелязвам, че плаче.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: