Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Втори шанс

Даниел Стийл

Ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в един роман за любовта!

Главната редакторка на най-популярното модно списание в Ню Йорк Фиона Монахан води пленителен и екзотичен живот. Гардеробите й са пълни с дрехи, у дома я чака английският булдог сър Уинстън, който хърка денонощно и споделя леглото й, а в домакинството разчита на помощта на иконом, който обича да се облича в ламе и да носи обувките й. Фиона е доволна от живота си, докато в един зноен юнски ден в кабинета й влиза Джон Андерсън.

  • Корица: Мека
  • Страници: 240
  • Тегло: 0.260 кг
  • Издадена: 2012 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

12,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в един роман за любовта!

Главната редакторка на най-популярното модно списание в Ню Йорк Фиона Монахан води пленителен и екзотичен живот. Гардеробите й са пълни с дрехи, у дома я чака английският булдог сър Уинстън, който хърка денонощно и споделя леглото й, а в домакинството разчита на помощта на иконом, който обича да се облича в ламе и да носи обувките й. Фиона е доволна от живота си, докато в един зноен юнски ден в кабинета й влиза Джон Андерсън.

След изключително приятна вечеря тя импулсивно го кани в Париж на ревютата на висшата мода. В най-романтичния град на света Фиона го допуска в сърцето си. Джон Андерсън, вдовец с две дъщери, е нейна пълна противоположност. Колкото тя е ексцентрична, толкова той е консервативен, същевременно е очарован от света на дизайнерите, анорексичните манекенки и своенравните икономи. Няколко седмици след като се връщат в Ню Йорк, той се сприятелява със сър Уинстън, а на Фиона й се налага да направи място за дрехите му.

Много скоро обаче нещата се преобръщат.

Даниел Стийл разкрива чувствата и живота на хора, отдадени на кариерата, докато обичат и се смеят, докато се борят и оцеляват. Предава по забележителен начин привличането и предизвикателствата на настъпващите промени, надеждата, която нахлува, когато се осмелим да започнем живота си отново.

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

Климатикът в офисите на списание „Шик“ току-що беше спрял в нетърпимо горещия нюйоркски юнски ден. За втори път днес имаше проблеми с тока и Фиона Монахан изглеждаше готова да убие някого, когато влетя в кабинета си, след като бе прекарала двайсет минути затворена в асансьора. Същото й се случи и предишния ден. Още щом слезе от таксито на връщане от обяд във „Фор Сийзънс“, й се стори, че някой изсмука въздуха от дробовете й. Заминаваше за Париж за две седмици – ако оживееше дотогава. Дни като днешния бяха предостатъчни, за да накарат човек да намрази Ню Йорк, но въпреки горещината и раздразнението Фиона обичаше живота тук – и хората, и атмосферата, и ресторантите, и театрите, и лавината от културни събития, възторга и вълнението, които бликаха отвсякъде, дори кафявата тухлена сграда на Източна седемдесет и четвърта улица, заради която едва не фалира преди десет години. Беше похарчила всичките си пари, за да я преобрази. Беше стилна, невероятна, символ на всичко, което тя представляваше, в което се бе превърнала.

На четирийсет и две, тя бе посветила живота си да се превърне във Фиона Манахан, на която мъжете се възхищаваха, а жените й завиждаха и обикваха, след като я опознаеха и горяха от желание да стане тяхна приятелка. Ако някой се опиташе да я притисне в ъгъла, тя ставаше опасен противник. Истината бе, че дори онези, които не я харесваха, я уважаваха. Тя беше жена с власт, с много страст, последователна и готова да води битка на живот и смърт за каузата, в която вярваше, или за човека, на когото бе обещала помощта си. Никога не нарушаваше дадено обещание, а дадеше ли дума, хората знаеха, че могат да разчитат на нея. Приличаше на Катрин Хепбърн с малък примес от Рита Хейуърт, беше висока, слаба, с яркочервена коса, големи зелени очи, които блестяха или от задоволство, или от ярост. Онези, които се запознаваха с Фиона Монахан никога не я забравяха. В своето владение тя беше всезнаеща, всевиждаща, всемогъща, ала същевременно грижовна и всеотдайна. Обичаше работата си повече от всичко друго и беше водила дълга и упорита борба, за да я получи. Никога не се беше омъжвала, никога не бе имала и желание да направи тази стъпка, и макар че обичаше децата, нямаше свои. И без това имаше предостатъчно други грижи. Вече шест години беше главен редактор на списание „Шик“ и икона в света на модата.

Личният й живот беше наситен със събития. Имаше връзка с женен мъж, преди това друга, с един диригент, с когото живя осем години, излизаше на срещи от време навреме, обикновено с хора на изкуството или писатели, но от година и половина беше сама. Жененият й приятел беше архитект, англичанин, който пътуваше непрекъснато до Лондон, Хонгонг и Ню Йорк. Диригентът я изостави, за да се ожени и да има деца, и се премести в Чикаго, което за Фиона бе по-тежко дори от смърт. За нея Ню Йорк беше центърът на цивилизования свят. Бе готова да направи компромис с Лондон или Париж, но никъде другаде. Двамата с диригента останаха добри приятели. После срещна архитекта, когото напусна, тъй като връзката стана твърде сложна и той заяви, че щял да се разведе със съпругата си заради нея. Тя не искаше да се омъжва нито за него, нито за друг, въпреки че той й предложи няколко пъти. Бракът открай време й се струваше високорисково начинание и тя предпочиташе да премине по високоволтажна жица в цирка вместо да се омъжи и винаги предупреждаваше мъжете. Подобно обвързване не беше за нея.

Детството й беше много трудно и тя не искаше друг да изпита същата болка. Баща й ги заряза, когато майка й беше на двайсет и пет, а тя едва на три. Майка й пробва с още два брака с мъже, които Фиона ненавиждаше, и двамата пияници също като баща й. Не видя баща си никога повече, нито пък семейството му, а когато беше на четиринайсет, научи, че той е починал. Майка й пък почина, когато тя учеше в колежа. Фиона нямаше братя и сестри, не познаваше роднините си. На двайсет години остана съвсем сама, завърши „Уелзли“ и се научи да се справя сама в живота. Пъплеше по стълбицата на дребни модни издания, докато на двайсет и девет не се озова в „Шик“. Седем години по-късно стана главен редактор, а останалото се превърна в част от историята. На трийсет и пет Фиона вече беше легенда, най-влиятелната жена редактор в страната.

Преценката й беше почти непогрешима, притежаваше безупречен усет към модата и кое ще успее на пазара, а в света на бизнеса се справяше блестящо и печелеше възхищението на всички, с които работеше. Освен това притежаваше забележителен кураж. Не се страхуваше да поема рискове, освен в любовния живот. В това отношение тя не бе склонна на компромиси, а и не се налагаше да прави каквото и да било против волята си. Не се притесняваше да остане сама и през изминалата година и половина установи, че дори й харесва. Всъщност тя никога не оставаше сама, защото винаги бе заобиколена от фотографи, асистенти, дизайнери, манекенки, артисти и цяла тълпа безделници. Графикът с ангажиментите й беше препълнен, водеше активен социален живот и канеше на гости интересни хора. Все повтаряше, че няма да се притесни, ако никога вече не заживееше с мъж. И без това в гардеробите й нямаше място за чужди дрехи, а и нямаше желание да освобождава място. Имаше си предостатъчно задължения в списанието. Фиона Монахан водеше задъхан живот и обичаше всяка минута от него. Справяше се блестящо, беше почти пристрастена към хаоса и вълнението, които я обграждаха ежедневно.

Днес беше облечена в дълга черна тясна копринена пола, бяла буза с набрано деколте, която разкриваше раменете, а дългата й червена коса бе прихваната в хлабав кок. Единственият й накит широка тюркоазена гривна, изработена специално за нея от Дейвид Уеб, скриваше китката й и караше всеки, който я види, да й завижда. Черните сандали с висок ток бяха от „Маноло Бланик“ и в комбинация с огромната червена чанта от алигаторска кожа на „Фенди“, аксесоарите и изчистените линии й придаваха изключителна елегантност и финес. Забележителна като манекенките, които снимаха в списанието, Фиона може и да беше по-възрастна от тях, но не им отстъпваше по красота, макар външният вид да не означаваше нищо за нея. Никога не се възползваше от сексапилното си излъчване, нито пък прилагаше женски номера, много повече се интересуваше от душата и ума си, чиято чистота искреше в ясните й зелени очи. Фиона седна на бюрото си и се замисли за корицата на септемврийското издание. Свали сандалите и посегна към телефона. В Париж имаше нов дизайнер и тя беше поръчала на един от помощник-редакторите да го проучи. Фиона винаги обмисляше някоя мисия и й беше необходим цял отряд помощници, за да се справят с работата. Хората се страхуваха от нея, но същевременно й се възхищаваха. На всички около нея им се налагаше да се движат бързо, за да я настигат, а тя не проявяваше никакво търпение към бавните и мудни служители, към кръшкачите и глупаците. Нямаше човек в „Шик“, който да не знае, че когато Фиона насочеше вниманието си към някого, въпросният човек трябваше да предложи нещо добро, иначе го очакваха неприятности.

Секретарката й звънна десет минути по-късно, за да й напомни, че Джон Андерсън ще бъде при нея след половин час, и тя изпъшка. Беше забравила за срещата и заради жегата, спрелите климатици и неприятния принудителен престой в асансьора не беше в настроение. Джон беше шефът на новата рекламна агенция, която наеха, стабилна, успешна фирма, предложила им възхитителни идеи. Тя реши да подпишат договор и досега бе разговаряла единствено с него. Работата на агенцията обаче говореше сама за себе си. Днешната им среща беше просто формалност. Той реорганизираше лондонския си офис и след като се върна, се уговориха да се срещнат. Джон предпочиташе да обядват заедно, но тя нямаше време, затова му предложи да дойде до офиса й с надеждата срещата да бъде делова и кратка.

Побърза да се обади на шестимата, които я бяха търсили, после Ейдриън Уикс, най-добрият й редактор, се отби за пет минути, за да обсъдят модните дефилета в Париж. Висок, слаб, изискан, Ейдриън понякога се държеше женствено, но беше умен като нея и това много й допадаше. След дипломирането си в „Йейл“ беше защитил магистърска степен в „Колумбия“ и след няколко години работа като дизайнер постъпи в „Шик“. Двамата бяха забележителен екип. През последните пет години той се превърна в дясната й ръка. Беше чернокож, а тя с млечнобяла кожа, обожаваше модата също като нея и държеше на идеите си и списанието не по-малко от Фиона. Освен това бе най-добрият й приятел. Тя го покани да присъства на срещата с Джон Андерсън, но Ейдриън имаше друга среща, с дизайнер, в три. Той тъкмо излизаше от кабинета й, когато секретарката съобщи, че господин Андерсън е пристигнал и Фиона й каза да го покани.

Вдигна поглед към вратата, проследи как Джон Андерсън влиза, стана и заобиколи бюрото, за да го посрещне. Усмихна му се, щом очите им се срещнаха и всеки прецени другия. Срещу себе си видя висок, едър мъж с безупречно поддържана бяла коса, яркосини очи и младежко излъчване. Изглеждаше консервативен. От биографичните материали, които беше чела за него, и от общи приятели бе научила, че е вдовец, има две дъщери, едната учеше в „Браун“, а другата в „Принстън“, току-що е навършил петдесет и е завършил „Харвард“. Фиона помнеше единствено личните подробности, струваха й се интересни, понякога дори полезни, защото й помагаха да разбере с кого си има работа.

– Благодаря ти, че дойде – започна любезно тя. Двамата не откъсваха очи един от друг. С високите сандали на „Бланик“, които нахлузи тъкмо преди той да влезе, бяха почти еднакви на ръст. Ако нямаше среща, щеше да остане боса в офиса си. Така мислеше по-добре. – Извинявай, че климатикът не работи. Цяла седмица имаме проблеми с тока. – Тя се усмихна мило.

– И при нас е същото. Ти поне можеш да си отвориш прозорците. В моя офис е като пещ. Добре, че решихме да се срещнем тук – отвърна той с усмивка и огледа офиса й, в който бяха закачени картини в най-различни стилове, творби на млади художници, две фотографии на нашумелия Аведън, подарък от колегите й в списанието, и макети на предстоящи издания, подпрени на стените. Канапето беше отрупано с купове бижута, аксесоари, дрехи и мостри на платове. Тя безцеремонно ги смъкна на пода тъкмо когато асистентката й внасяше поднос с кана лимонада и чиния сладки. Фиона посочи на Джон канапето и му подаде чаша леденостудена лимонада, а след това седна срещу него.

– Благодаря ти. Много ми е приятно, че най-сетне се срещаме – продължи той. Фиона кимна и за момент, докато го оглеждаше, стана сериозна. Не очак­ваше да е толкова строг, нито пък толкова красив. Стори й се спокоен, консервативен човек, ала същевременно в него имаше скрит заряд от енергия, така осезаема, че я почувства на мига. Може и да изглеждаше сериозен, но в него имаше нещо вълшебно.

Тя също се оказа различна от очакванията му. Много по-сексапилна, много по-млада и по-възхитителна, но също и много по-обикновена. Очакваше да е по-възрастна, да прилича на огнедишащ дракон. Носеше й се славата на страховита жена, не че говореха лоши неща за нея, просто се знаеше, че макар и справедлива в отношенията си с другите, е непреклонна, че е като приливна вълна, с която всеки се съобразява. За негова огромна изненада тя му се усмихна над чашата с лимонада и заприлича на момиченце. Въпреки че се държеше приятелски, няколко минути по-късно, когато заговори за целта на срещата, тя изтъкна много ясно и точно очакванията на „Шик“. Списанието искаше убедителна рекламна кампания, нито прекалено натрапчива, нито прекалено екзотична. Изданието беше най-известното в бизнеса и тя очакваше рекламната кампания да отрази този факт. Не искаше нито показност, нито крайности. Джон въздъхна облекчено, когато чу тези думи. „Шик“ възлагаше огромна поръчка на фирмата му и той нямаше търпение да започне работа за списанието. Сега нетърпението му бе дори по-ясно изразено, отколкото преди началото на срещата. Вече пиеше втората си чаша лимонада, когато климатикът най-сетне се включи и той реши, че жената срещу него му харесва. Допадна му стилът й, точността и прямотата, с които изброяваше желанията и приоритетите си. Идеите й за рекламата бяха точно толкова ясни и изчистени, както и бизнесът й. На тръгване почти съжаляваше, че срещата е приключила, толкова приятно му бе да разговаря с нея. Тя беше безкомпромисен и умен професионалист. Невероятно женствена и същевременно силна. Хората се страхуваха от подобни жени и едновременно с това им се възхищаваха.

Фиона го изпрати до асансьора, нещо, което рядко правеше. Обикновено бързаше да се заеме с работата си, но този път отдели още няколко минути, за да поговори с него, и се върна доволна в кабинета си. Джон Андерсън беше умен, съобразителен, забавен и съвсем не надут, макар това да бе първото впечатление, което създаваше, в сивия костюм, бяла риза и строга тъмносиня вратовръзка. Приличаше по-скоро на банкер, отколкото на шеф на рекламна агенция, но на нея й стана приятно, че е елегантен, със скъпи обувки, за които правилно предположи, че са купени в Лондон, а костюмът му имаше безупречна кройка. Излъчваше строгост и начинът му на обличане контрастираше силно с нейния стил. Във всичко, включително във вкуса и стила, Фиона бе дръзка. Нямаше нещо, което да не е готова да облече, но дрехите й стояха фантастично.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: