Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Всичките дни

Георги Томов

13 майсторски написани истории, които носят в себе си едновременно хумор и тъга, носталгия и надежда.

Всичките дни” гарантирано ще ви разсмее и разплаче, ще ви размечтае, обнадежди и размисли. И най-важното – ще ви накара да повярвате в силата на новата българска литература.

Георги Томов поднася литературни произведения „рендосани, изшкурени и лакирани” от негови приятели – известни писатели, журналисти, преводачи и издатели. „Експериментът, всеки разказ да е с различен редактор, се оказа чудесна идея за разноликите като тематика, емоция и ритъм истории, вдъхновени от живота. Благодарен съм на всеки от тях за взаимното удоволствие от съвместната работа, което – надявам се – ще усети и читателят”, казва Томов.

  • Корица: Мека
  • Страници: 240
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 04.04.2016 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Георги Томов
 

Наличност: Да

13,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Верен на своя кинематографичен стил на писане, авторът пленява вниманието ни още с първите редове на поредния разказ, раздрусва ни порядъчно и ни оставя замислени след края му. Сприятелява ни с героите си и ги оставя да ни водят на всевъзможни места - от суровия Трънски край, през сгорещената Атина, та до дебрите на собствените им спомени. Заедно с тях преминаваме граници и трошим бариери и, някак, съвсем естествено, започваме да чувстваме света с техните кожи.

"Провидението е решило да сложи в ръцете ви точно тази книга. Точно сега, в този момент, който знам от собствен опит, че няма да можете да забравите. Отворете страниците й внимателно. Не бързайте. Отпуснете мускулите на всеки предразсъдък. Вдигнете всяка бариера. Разрушете стените на всяка конвенция. Позволете и да проговори точно на вас. Да ви усети. Да ви даде думите си. Ако успеете, тя ще остане ваша завинаги. Има шепа хора на този свят, на които е връчена особена отговорност облечена в дрехите на рядка дарба. Отговорността да разкажат света в който съществуваме така, че да ни помогнат да открием собственото си място в него. Георги Томов е един от тези хора. Невъзможно е да устоите на героите му и зашеметяващо разнородните фабули, които обитават. Невъзможно е да не бъдете пленени от палитрата му. Невъзможно е да не се възхитите на въображението му. Невъзможно е да не бъдете разтърсени, разплакани, разсмяни и разтворени в собствените си мисли, при това в рамките на един и същи разказ. Едно от многото изумителни неща в този сборник на живота е завидната лекота с която авторът е намерил начин не само да проговори чрез героите си, но и да позволи на тях да проговорят чрез него. Между тези корици, ще откриете нещо много, много ценно...и то не само на нашия литературен небосклон. Да, така е - в ръцете си държите особена книга. Точно по този начин, по който аз я държах за пръв път в една дълга, зимна нощ. И когато на сутринта полузамаян погълнах последната дума си дадох сметка, че не аз съм разтворил страниците, а тя моите...И ще продължава да ме чете до края на дните ми...Всичките дни." - Иво Иванов, автор на „Кривата на щастието

"Мъжки, стегнати, логични, разказите на Георги Томов са като уютна сграда - има място за всичко и достатъчно пространство за теб. Тя е построена без излишества, населена е с непресторени хора, обзаведена е с интересни истории, украсена е с истински чувства - за теб остава само да се нанесеш." - Веселина Седларска, журналист и автор на „Сънувах Мисисипи” и „Пасажерите на Ной

"Георги Томов е едновременно писател, който умее да разказва и разказвач, който умее да пише. Колкото и странно да е, тези две дарби рядко се срещат на едно място. А когато към тях се прибави и факта, че е интелигентен и страстен читател – това го прави не просто автор, а добър приятел, на когото можете да се доверите. Приятно четене!" - Захари Карабашлиев, автор на „18% сиво” и „Кратка история на самолета

Биография и факти за автора

ГЕОРГИ ТОМОВГеорги Томов е добре познат на българската публика със сборника разкази „Не беше тук и си отиде”, с романа „Докато дишам” (в съавторство с Дейна Бренченс), както и с разказа „Фосили” в наскоро излязлата антология с посветени на любовта истории от съвременни български автори „Обича ме, не те обича”. Пише и за „Жената днес”.

Откъс от книгата

Откъс от разказа „Tе са всичките дни” (редактиран от Захари Карабашлиев)

Доктор Емануил Стоев запали последната цигара, смачка кутията и я хвърли в кошчето под мраморната маса, на която лежеше труп. „Днес е един от тези дни, в които просто не трябва да ставаш от леглото. Хвърляш си телефона през прозореца, завиваш се презглава и опитваш да върнеш хуба­вите сънища.“ Имаше си достатъчно грижи, но нямаше как да откаже на Пламен. Майор Пламен Паргов му бе позвънил лично, за да го уведоми, че „в бетонното корито на реката, под моста, до кооперативния пазар е открито тялото на висок рус мъж, между четирийсет и петдесет годишен, с неустановена са­моличност“. Нямал в себе си никакви лични вещи и документи, но предполагали, че е чужденец и цялото управление било на крака. Стоев му бе припомнил, че е хирург, а не патолог, но се бе съгласил да го „погледне“ – в болница като тяхната му се беше налагало и друг път да върши неща, дето не са му работа.

Този приличаше на скандинавец. Да си далеч от дома и да загинеш толкова нелепо. Така, както лежеше гол на мраморната маса, мъжът изглеждаше най-вече самотен. Самотата плашеше Емануил Стоев. Откакто Мартин замина да учи в София, той все по-често разсъждаваше върху собственото си положение. Съпругата му ги бе оставила след четвъртия рожден ден на мом­чето. Нямаше драми, беше дала на Емануил достатъчно дълъг срок да преосмисли ината си да „гние в тази скапана държава“. Предлагаше да заминат заедно, а детето да поверят на майка й, докато му дойде времето за училище. За две-три години те ще са устроени – лекарите се ценят навсякъде. Е, той остана и отгледа сам сина си (тъщата и тъстът живееха на майната си, а неговите родители бяха починали). Понастоящем бившата му живееше в Сидни с някакъв зъболекар от Смолян. Не беше се връщала, чакала да пораснат трите им породени деца, за да ги доведе да видят България и да се запознаят с брат си. Вариант брат им да пътува до Австралия не се споменаваше.

Емануил Стоев така и не се ожени отново – след няколко тегави връзки преустанови опитите да намери майка за сина си, а след това продължи по инерция с ергенския живот. Едва на­последък – лягайки си сам в глухата къща и събуждайки се още по-сам – си казваше, че май е време да помисли и за себе си.

Докторът зави фаса в парче стар вестник, хвърли го в кош­чето и изми пепелника. Пламен Паргов беше най-близкият му приятел и се чуваха всеки ден, за радост – рядко по служба. Тъкмо се чудеше какво да напише в полето „име“ на протоко­ла, когато „поетът“, както на шега наричаше майора (не и пред други хора), се появи на вратата. Късо подстриган, просребрен, по светли дънки и прилежно изгладена бяла риза с къс ръкав, шефът на полицията в града приличаше на учител по история.

– Ха здрасти. Имаш ли цигари? От сутринта три пъти се подсещам да взема и все ми изфирясва от акъла.

– Нямам, пък и пушенето е забранено в болницата.

Майорът се огледа и възкликна с недоумение:

– И тук долу ли? А защо ми мирише на цигари? Леле, това тук е като фосил от социализма. Между впрочем единственото, което открихме в нашия човек – кимна към мраморната маса, – са пет ръчно свити цигари с марихуана. Даже не са се намокри­ли, толкова ни е пълноводна реката.

– Лято е, ти какво очакваш. Да ти напомня, че след два дни излизам в отпуск, а имам да свърша куп работи преди това, Пламене.

– Зная, но трябва да удариш едно рамо да разгадаем случая. Жертвата изглежда е чужд гражданин, представи си аз на какъв огън се пека, Емануиле.

– Ето ти удобен случай да станеш Стиг Ларшон, Несбьо или как се казваше оня другият пич? – подкачи го докторът.

– Теорин. Тия скандинавци правят голям бум.

– Вас сигурно ви карат да ги четете служебно. Мен сканди­навци не ме кефят. До един са изроди като този тук – хващам бас, че и той е някакъв викинг. Липсват следи от насилие, до­колкото може да се види от толкова татуировки. Луцифери, вел­зевули – целият ад е тук. Иначе количеството алкохол в кръвта не дава основание да се счита, че не е могъл да се контролира.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: