Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

НАЙ-НОВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ НЕСЪВЪРШЕНА" - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА ДО 30 ЮНИ 2019 г.

Пътят от безумното и изтощително ежедневие до един по-прост, бавен и смислен живот...

Вселената срещу Алекс Удс

Гавин Екстенс

Един великолепен роман от автора на „Проблемът с емпатията“!

Вселената срещу Алекс Удс“ е историята на едно необикновено приятелство.

Струвало ли ви се е някога, че срещу вас се е изправил целият свят, че всичко в живота ви се случва не така, както бихте искали, че сте изгубили пътя и нямате представа как да го намерите отново?

Нуждаели ли сте се от протегната приятелска ръка, от съвет и утеха, от любов, която пали огън в сърцето ви?

Чувствали ли сте се неразбрани, различни, отхвърлени… или предадени – заради това, че не искате да правите компромис със собствените си съвест и морал, с принципите си?

„Винаги е по-лесно да следваш пътя на другите и да мислиш като тях. Но да имаш принципи, означава да постъпваш правилно, а не по лесния начин. Означава да бъдеш почтен – и това е нещо, което зависи само от теб. Другите нямат нищо общо с това.“

Гавин Екстенс разказва една трогателна история, заредена с изключителна енергия, която неусетно прелива и в самите нас, правейки ни по-силни, по-мъдри и устойчиви на житейските проблеми.

Заедно с Алекс, неговия герой, ще изживеем 6 години от живота му. Съпътствайки го до неговата 17-годишнина, ще открием за себе си нови емоции, ще се научим да се справяме с болката и страха, да обичаме истински и да отстояваме себе си, дори понякога това да ни подтиква да вървим срещу системата.

Ще запомним най-важните уроци:

„Никога не се отказвай от правото си да вземаш решения според собствените си принципи.“

„Не се страхувай! Страхът изкривява света. Страхът вижда демони там, където има само сенки.“

„Бъди винаги почтен! Почтеността може да се прояви във всевъзможни форми и понякога може да нарушиш правилата и все пак да действаш в името на почтеността. Понякога дори трябва да постъпиш точно така. Просто не очаквай повечето хора да го приемат.“

И ще получим отговор на важни въпроси:

Какво е свободната воля? Какви са всъщност правата, които човек трябва да отстоява? Толкова решаващо ли е мнението на социума? Трябва ли да се спазват наложените табута? И кой решава кое е правилно и кое не? Има ли човек правото сам да взема решения за собствения си живот и да бъде различен? Какво е смъртта? И какво значи стойностен, изпълнен със съдържание живот?

Алекс Удс не е съвсем обикновено момче. Когато е на 10 години, той е ударен от метеорит, който освен че му оставя белег и мозъчна травма, предопределя необичайното му бъдеще. Но момчето се чувства избрано, а не ощетено от съдбата.

Педантичен и странен, изключително любознателен и информиран, Алекс е удобна мишена за местните хулигани именно поради тези си качества. Да, Алекс не може да се похвали с щастливо детство. Но целият му живот се променя, когато среща своенравния и саможив вдовец господин Питърсън и открива в негово лице безценен приятел. Старецът, ветеран от войната във Виетнам, го научава на една проста истина: всеки човек има един-единствен шанс в живота си и е длъжен да не го пропилява. Отношенията между тях често ще пълнят очите ни със сълзи, ще ни карат да се усмихваме, ще ни вдъхват оптимизъм.

Самотното и неразбрано момче и не по-малко самотният старец, не само че успяват да се намерят в огромния човешки океан, но и да се съхранят в него – и себе си, и своето приятелство. Тяхното случайно запознанство неусетно се превръща в дълбоко, смислено и съдбоносно приятелство. Което въпреки външните трудности оказва огромно влияние върху двамата. Взети заедно, те са уникална симбиоза от мъдрост и стремеж към знания, нетърпение и спокойствие, отговорност и нехайство, капризност и съсредоточеност… И ако си мислите, че всички тези качества са присъщи единствено на по-възрастния човек, ви очаква изненада...

Историята на Алекс ще ви срещне с още два изключително интересни персонажа – майката на Алекс и неговата приятелка Ели. Пъстри, нестандартни и различни!

„Това, което смятате, че знаете за даден човек, е само част от историята. И далеч не единствената истина.“

Но всички тези на пръв поглед чудати герои притежават огромна човечност и доброта. Те проявяват такава сила в борбата с останалия „нормален свят“, успявайки да защитят не само собствените си права, но и тези на близкия си, че човек не може да остане равнодушен към тяхната история.

Защото...

Разказването на една история е опит да направим сложността на живота по-разбираема. Опит да отделим реда от хаоса, моделите на съзиданието от вакханалията.“ 

Това не е любовен роман, но любовта се усеща във всяка страница, във всеки герой. Онази любов, която приема другия такъв, какъвто е, уважава неговия избор и желание, дори то да е последно… И не изпитва страх дори срещу него да е изправена цялата Вселена.

„Вселената срещу Алекс Удс“ – един история, като историята на най-добрия ви приятел. А към нея не можете да останете равнодушни, нали!

Роман, който ще промени отношението ви към живота и към смъртта...

„Смъртта е най-лесното нещо на света. Неприятно е само умирането...“

 

Тези, които са чели прекрасния роман „Проблемът с емпатията“ и вече познават топлия и задушевен глас на младия английски писател Гавин Екстенс, неговия разказвачески талант, ще бъдат очаровани от втората си среща с него. Още по-силна, вълнуваща и запомняща се.

Незабравима.

Сърдечна и забавна, трагична и въодушевяваща, всичко едновременно. - Джаспър Форд, писател

 

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ СЪЩИЯ АВТОР: ПРОБЛЕМЪТ С ЕМПАТИЯТА

 

 

Наличност: Да

16,90 лв.

СЕДМИЦА НА АНДРЮ МАТЮС - 40% ОТСТЪПКА!

Когато си изгубил вяра, когато чувстваш, че потъваш... Прочети поне една от тези книги и ... се изправи!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 14 юни 2019 г. /петък/

 

"ПРОМОПАКЕТИ "ЗДРАВЕ": ДО 30% ОТСТЪПКА ОТ ЦЕНИТЕ НА КНИГИТЕ!

"Здравето не е всичко, но всичко без здраве е нищо!"

Промоцията е валидна само при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Младият английски писател Гавин Екстенс е автор на три романа. Дебютът му, "Вселената срещу Алекс Удс", е сред най-обсъжданите романи на 2013 г. и с него той печели няколко награди, сред които са Награда на писателската гилдия за най-добра книга и наградата „Уейвъртън”, а също е номиниран в краткия списък за наградата „Дезмънд Елиът”.

Вторият му роман, The Mirror World of Melody Black, също печели одобрението и на публиката, и на критиката, и е избран за любима книга на Литературния клуб на Би Би Си Радио 2.

Проблемът с емпатията е неговият трети роман, който излиза през 2016 г. Това е и първата му книга, издадена в България (издателство "Гнездото").

Гавин живее в Шефилд със съпругата и децата си.

 

Откъс от книгата

Спряха ме в Доувър, чак на самата граница. Опитвах се да се върна в страната и донякъде очаквах, че това ще се случи, но все пак се шокирах, когато бариерата не се вдигна. Странно е как някои неща могат така ужасно да се объркат. Стигнах доста далече и бях почнал да си мисля, че всъщност може и да успея да се прибера. Щеше да е хубаво да обясня на майка ми какво се случи. Нали знаете... преди да се намеси някой друг.

Беше един часът през нощта и валеше. Насочих колата на господин Питърсън към будката с надпис „Нищо за деклариране“, в която имаше само един служител на смяна, и се наредих на опашката. Той стоеше отпуснат на лакти, обхванал брадичката си с шепи, и цялата стойка на тялото му показваше, че е готов всеки момент да се срути на пода като чувал с картофи. Това беше „гробарската смяна“ – на онези тягостни часове от здрач до зори – и за един кратък момент си помислих, че митничарят няма нужната енергия и воля да повдигне очи и да провери документите ми. Но този миг отлетя. Погледът му се промени, очите му се разшириха. Даде ми знак да изчакам и започна бързо и с очевидно оживление да говори по радиостанцията. Тогава разбрах със сигурност. По-късно научих, че снимката ми е била разпратена до всяко голямо пристанище от Абърдийн до Плимут. Като добавим и информацията по телевизията, явно не съм имал никакъв шанс.

............................ 

За първи път разбрах какво се е случило, когато се събудих в болница „Йоувил“ в събота, 3 юли 2004 г., изгубил цял месец от живота си.

Когато дойдох на себе си, първото ми предположение беше, че съм в рая. Трябваше да съм в рая, защото всичко около мен беше болезненобяло. След като направих няколко експеримента, установих, че макар да съм умрял, все още имам очи и подвижни клепачи и мога да примижавам предпазливо през половин секунда, което изглеждаше най-добрият вариант, докато се приспособя към милиардватовия блясък на живота след смъртта.

В училище бяхме учили малко за рая, а в хора често пеехме за небесата, но не бях сигурен, че вярвам в отвъдния свят, докато не се събудих там. Не съм имал това, което повечето биха определили като конвенционално религиозно възпитание. Майка ми не вярва в рая и ада. Тя вярва в един невидим духовен свят, в който преминаваме, когато умрем, свят, ненапълно отделен от света на живите. Просто друго измерение. И въпреки че не можем да го видим, да го помиришем или докоснем, от време на време между двата свята преминават послания. През голяма част от живота си майка ми се занимаваше с това да тълкува тези послания. Тя е „по-отворена“ към другия свят по начин, по който мнозинството от хората не са. Винаги съм си представял, че това, което тя прави, наподобява донякъде радиото – и докато при повечето от нас то не е добре настроено на приемане, нейната антена предава и приема отлично.

...............................

Широко разпространено е погрешното схващане, че Смъртта е най-лошата карта в тарото. Това не е вярно, но е лесно да се разбере откъде идва объркването. Повечето традиционни колоди таро, тези с изображенията, произлизащи от средновековните илюстрации, показват Смъртта в познатия ни образ – костелива фигура, загърната в плащ, върви през пуст пейзаж и размахва косата си, помитайки черепите на мъртъвците. Но ако погледнете по-отблизо, ще видите нещо друго – че след Смъртта, в нейните стъпки, започват да покълват свежи филизи. Защото в повечето гадания Смъртта не е толкова страшна, колкото изглежда. Тя просто означава промяна – и често освобождаване или прераждане; краят на едно и началото на нещо друго.

................................... 

Понякога доктор Ендърби ставаше доста забавен. Беше и доста странен човек. Освен че е невролог, той беше и будист. Това означаваше, че не вярва в Бог или в рая, но все пак смята, че всички трябва да сме добри един с друг, защото няма по-смислен начин да изживееш живота си. Вярваше, че редовната медитация те прави по-добър и по-мъдър (макар че не това бе основната причина, поради която ми предложи да се занимавам с нея). Казваше, че медитацията помага да разчиташ на вътрешните си ресурси, за да се научиш как да бъдеш щастлив, че те напътства в различните стресови житейски ситуации, а в будистката Вселена без бог е особено важно да можеш да разчиташ на вътрешната си сила.

Възгледите на доктор Ендърби за Бога и медитацията определено бяха свързани с възгледите му за мозъка. На стената в офиса му имаше смешен малък плакет с красив виещ се черен надпис – като стар, почти слят ръкописен почерк. На него пишеше следното:

И Мозъкът, и Бог са с тежест равна –

Претеглиш ли ги – в Блюда – на – Везни

не ще е разликата по-голяма,

когато Сричката със Звук сравниш – 

Първия път, когато видях табелката, нямах много представа какво означава това и абсолютно никаква представа защо всички тези тирета и случайни главни букви са разпръснати навсякъде. (Господин Тредстоун, тогавашният ми учител по английски, щеше да отбележи с червен химикал всяка от тях.) Но все пак ми хареса как звучат тези думи.

Когато няколко години по-късно най-сетне попитах доктор Ендърби за табелката, той ми каза, че това е последният куплет от стихотворение на много стара, отдавна починала американска поетеса, на име Емили Дикинсън. Когато го попитах какво означава този куплет, не ми отговори. Вместо това ме попита какво означава според мен.

– Не знам – отвърнах, след като няколко секунди си чесах офъканата глава. – Знам какво означават думите, но не мога да ги разбера.

– Хм... – каза доктор Ендърби, после също се почеса по главата си. – Е, каква е според теб разликата между сричка и звук?

– Няма кой знае каква разлика. Звукът си е звук, а сричката е също звук, донякъде. Сричката е съчетание от звуци в една дума. Или понякога е цяла дума. Подобно на думата „звук“, която е съставена от една сричка.

Не бях много доволен от начина, по който го обясних, но докторът сякаш ме разбра.

– Значи може би това е идеята – каза той. – Може би те не са толкова различни. Точно както Бог и мозъкът не са толкова различни.

– Как може Бог и мозъкът да не са различни? – попитах аз и леко се намръщих.

Доктор Ендърби се усмихна и намести очилата си.

– Е, за всеки от нас мозъкът създава цяла уникална Вселена. Той съдържа всичко, което знаем. Всичко, което виждаме или докосваме. Всичко, което чувстваме и помним. В известен смисъл мозъкът ни създава цялата реалност за нас. Без мозъка няма нищо. Някои хора намират тази идея за плашеща, но аз мисля, че е доста красива. Това е причината, поради която държа тази табелка на стената, където мога да я виждам всеки ден.

Казах на доктор Ендърби, че все пак съм малко объркан в това отношение – нали е будист?

– Когато гледам това стихотворение, за мен Бог е просто метафора – обясни доктор Ендърби.

– Значи не мислите, че Бог е създал мозъка? – попитах аз.

– Не, не мисля така. Мисля, че мозъкът е създал Бог. Тъй като човешкият мозък, колкото и да е прекрасен, все пак е склонен да допуска грешки – както и двамата с теб знаем. Той винаги търси отговори, но дори и да работи както трябва, обясненията му рядко са идеални – особено когато става дума за много големи, сложни въпроси. Ето защо трябва да го подхранваме. Трябва да му дадем достатъчно място да се развива.

Това беше същината на казаното от доктор Ендърби. Мозъкът му отделяше много време в размисли за мозъка.

..........................

Когато се връщам назад към годината, която прекарах в стаята кутия, мисля, че това бяха книгите, които ми попречиха да се самосъжалявам и ме накараха да мисля, че всъщност животът ми съвсем не е толкова ужасен. Когато четях тези книги, вече не се чувствах затворен в един много малък свят. Вече не се чувствах прикован към дома си и към леглото си. Казвах си, че съм окован към мозъка си, а това не е толкова лошо. Мозъкът ми, с малко помощ от мозъка на други хора, можеше да ме отведе до доста интересни места и да създаде всякакви прекрасни неща. Въпреки недостатъците си, моят мозък, реших аз, не е най-лошото място на света.

............................

През повечето време бях просто Удс. И единственото, което желаех, беше да бъда толкова обикновен, колкото е фамилното ми име – широко разпространено, лесно за забравяне и напълно невпечатляващо.

...........................

– Не бива да наричаш никого така. Не ме интересува колко си мислиш, че си бил провокиран.

– Той го заслужава!

– Не, не го заслужава – никой не заслужава подобна обида.

– Никой?

– Да, никой!

Изчаках няколко минути.

– Ами Хитлер? – попитах аз.

От известно време се канех да изиграя картата с Хитлер, макар да знаех, че е малко вероятно да подсили позицията ми – контраатаката на майка ми беше твърде очевидна.

– О, Лекс, сериозно ли говориш? – Тя сложи ръце на кръста. – Не мога да повярвам на ушите си! Наистина ли сравняваш детето на Макензи с Хитлер?

– Ами... Не знам. Предполагам, че не. Но все пак Деклан Макензи още не е имал достатъчно време, за да развие злото в себе си. Той няма достъп до същите ресурси. Сигурен съм, че когато Хитлер е бил дете, никой не е подозирал колко е зъл.

– Лекс, това е повече от нелепо! Това е обидно и идиотско!

– Казвам само, че е малко рано да се съди. Но съм сигурен, че ако поставиш Деклан Макензи начело на някоя страна, тогава нещата доста бързо ще станат ясни.

– Лекс, чуй ме: Деклан Макензи не е зъл. Може да е противен, незрял, гневен, неприятен и всички други неща, които казваш, че е, но това не означава, че трябва да го демонизираш. Ти не знаеш всичко за него. И със сигурност нямаш право да казваш това, което си казал. В противен случай с какво си по-добър от него? Е?

........................

Ето две идеи, за които искам да помислите в този момент.

1) В живота няма истинско начало или край.

Събитията преливат едно в друго и колкото повече се опит­ваш да ги изолираш в някакъв съд, толкова повече те се разливат навън – като водата, преливаща над бреговете на изкуствения канал. Имам предвид, че нещата, които наричаме „начало“ и „край“, всъщност много често са неразличими. Те са едно и също. Това е и едно от значенията на картата на Смъртта в тарото – край, който също е и ново начало.

Само в разказваните от хората истории откриваме ясно определени начала и завършеци. И те са избрани от много дълбок кладенец, пълен с различни възможности. Аз бих могъл да започна историята си, като ви разкажа за моето зачеване или за юношеството на майка ми. Бих могъл да започна и със създаването на Слънчевата система – с раждането на Слънцето, планетите и Астероидния пояс преди четири и половина милиарда години. И всяко едно от тези събития би било подходящо място за начало – точно колкото и мястото, откъдето всъщност започнах.

2) Вселената е едновременно изключително подредена и съвършено хаотична.

В по-голям мащаб съществува нещо, наречено механичен детерминизъм –  Законите на Нютон, гравитацията, топките за снукър, балистиката, орбитите на небесните тела. Има една Теория за хаоса, която също е форма на детерминизъм и е направо немислимо сложна – системи, които са много трудни за разбиране или предвиждане поради тяхната изключителна чувствителност към малки вариации и случайни събития (Ефектът на пеперудата). Да не забравяме и квантовата случайност на субатомно ниво – несигурността, неизвестността, хазартните игри, вероятността вместо класическата предсказуемост. Освен това можем да хвърлим в тази смес и свободната воля.

Възможно е да се открие ред в хаоса, но е също толкова вероятно и да се открие хаос под привидния ред. Редът и хаосът са хлъзгави понятия. Те са като двойка близнаци, които от време на време обичат да си разменят дрехите. Редът и хаосът често се смесват и се припокриват, също като началото и края. Нещата често са много по-сложни или по-прости, отколкото изглеждат. Но в много случаи това зависи от личната ти перспектива.

Мисля, че разказването на една история е опит да направим сложността на живота по-разбираема. Опит да отделим реда от хаоса, моделите на съзиданието от вакханалията. Други такива начини са тарото и науката.

Моментът, който ще опиша, е кулминацията на поредица от хаотични обстоятелства и отправната точка за други. Това е моментът, който ме накара да се замисля как животът може да изглежда едновременно стройно подреден и абсурдно хаотичен. Този момент е и край, и ново начало.

................................

Без метеорита щях да бъда напълно различен човек. Щях да имам различен мозък – с различни връзки, с различна функция. И сега нямаше да разказвам тази история. Нямаше да има какво да разказвам.

Майка ми би казала, че всичко се случва по някаква причина, но аз не съм съгласен – не и в смисъла, който тя има предвид. Повечето от събитията са чиста случайност. Все пак трябва да призная, че има определени моменти, които в ретроспекция наистина виждаме, че оформят живота ни в значителна степен. Има определени събития, които променят всичко. И освен всичко друго, най-любопитното е, че денят, който описвам сега, петгодишнината от появата на метеорита, бе предопределен да бъде такъв съдбовен ден.

...............................

Оказа се, че не беше изминал и час, когато се принудих да отбия край аутобана. Вълната се стовари върху ми изневиделица, както си шофирах през тунела Бьозберг. Внезапно пак усетих аромата на люляци. Слязох от магистралата на следващия изход и паркирах на около километър и половина в покрайнините на спокойно, привидно пусто село. Стоях навън, сред прохладния въздух, опрял ръце на капака. Опитвах се да броя вдишванията си, но някъде на петото или шестото, осъзнах, че треперя и не мога да спра.

След това се разплаках. Не знам колко дълго е продължило. Може би минута, може би десет. Седях на чакълестия път, опрял гръб на бронята, и плачех. Плаках, докато усещах нужда да го правя, докато треперенето спря и главата ми отново се прочисти. След това пак се качих в колата, с господин Питърсън на седалката до мен, и поех на север, на среща със съдбата си.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: