Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Вселената на предметите

Конрад Паул Лисман

От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност току пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде.

Професорът в Института по философия към Виенския университет Конрад Паул Лисман разглежда философията на всекидневния опит. Авторът описва нещата, които ни заобикалят, предметите, с които си служим ежедневно, и така ни въвежда в естетиката на всекидневното.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност току пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде: именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под достойнствот; там, където не се разискват първите и последните въпроси на битието, не се размишлява строго методологично за живота и смъртта, смисъла и съществуването, истината и справедливостта, а се разисква мимоходом за ефимерни неща от живота: за света на предметите за широко потребление, за делника и неговата своеобразна естетика, за вездесъщото присъствие на музиката, за границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие, за обектите на удоволствие от всякакъв вид, за футбола, велосипеда, тялото и неговите уловки, за идолите на едно време, което вече няма идеали, и за единственото, което все още е в сила в тази вселена: парите.

Професорът в Института по философия към Виенския университет Конрад Паул Лисман разглежда философията на всекидневния опит. Авторът описва нещата, които ни заобикалят, предметите, с които си служим ежедневно, и така ни въвежда в естетиката на всекидневното.

Биография и факти за автора

Конрад Паул Лисман, роден през 1953 г. във Вилах, е професор в Института по философия към Виенския университет. През 2004 г. получава почетната награда на Асоциацията на австрийското книгоразпространение за толерантност в мисленето и дейностите и през 2010 г. – наградата „DonaulandSachbuchpreis“ („Наградата за научно-популярна книга за творци от Дунавския регион“). В издателство Zsolnay издава поредицата Philosophicum Lech. Неговата книга „Theorie der Unbidlung“ („Теория на необразоваността“) (2006) пожъна голям успех и бе преведена на много езици.

Откъс от книгата

Предговор. Привкус на лукс

Ако ни запитат дали има такова нещо като лукс във философията, можем да изберем лесния отговор и да кажем, че въпросът е безсмислен, тъй като самата философия е безподобен лукс: ненужна, излишна, далеч от практиката и без обществена значимост. Заигравка на мисълта в кула от слонова кост, сива теория, дръзка спекулация, нещо, което човек прави, когато е свършил всичко останало. Размислите за истинното и неговата познаваемост, за красотата и стойността на изкуството, за доброто и неговите възможности в света могат да се разгърнат и изживеят много увлекателно, но че това няма много общо с реалността е подозрение, на което философията е подложена още от зараждането си. За Талес, първия философ, се разказва, че съзерцавайки в размисъл нощното небе, паднал в един кладенец и затова бил взет на подбив от случайно минаващата наблизо тракийска слугиня: философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност пред очите си. Такова игнориране на външната реалност също може да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Обичат да приписват на философията отдалеченост, дори отчужденост от света, и това може би изобщо не е невярно, независимо че философията, особено етиката, се занимава със съвсем конкретни въпроси на живота и съвместното съществуване. Но да оставиш мислите си да се реят без посока, без ясна цел пред очите, единствено за настроение – това могат да бъдат и редки, освобождаващи, ценни мигове. Всеки, който някога се е изкушавал да се впуска с приятели в безконечен разговор за Бога и света, смисъла на живота или безсмъртието на душата, има този опит.

Но, естествено, не цялата философия е чист лукс. Като академична наука понякога и философията е сериозна, трудна, подчинена на строги правила дейност, в която, както навсякъде, ги има и мъките на всекидневието: усърдното четене, проверката на аргументите, формулирането и обосноваването на тези, подаването на молби за научни изследвания, публикуването на статии, явяването на конгреси, плетенето на интриги, дебненето за професура. От свободата и удоволствието между другото е останало малко. „Седяща философия“ – така нарече веднъж този вид академично философстване философът Улрих Потаст. Да падне в кладенец по време на подобна дейност вече не би могъл никой.

Но за лукс във философията може да се припознае и нещо друго. Нали сред многото тези и теории, аргументи и разисквания, постулати и системи все пак се появяват и няколко малко на брой идеи, които провокират у нас специално внимание? И то не защото непременно са велики или мъдри, не и защото са донесли със себе си преломни познания или революция в мисленето, и съвсем не защото са били публикувани в известни международни списания, а защото са формулирани умело, защото са съдържателни, предлагат изненадващи прозрения, защото са стойностни и искрят като скъпоценен камък. Това са тези сентенции, в които се изразяват оригинални, дръзки, остроумни, рисковани, наред с това и разтърсващи малки истини, които могат да се считат за специален лукс във философията, защото се удават само рядко и взривяват делника и на професионалния мислител.

Тези скъпоценни камъни на духа могат да се явят в различен вид – като теза, като фраза в някакъв трактат, като бележка под линия или като афоризъм – форма, в която някои философи като Фридрих Ницше са постигнали истинско съвършенство. Само един пример: „‘Това го направих аз’, казва паметта ми. ‘Това не може да съм го направил аз’, казва гордостта ми и е неумолима. Накрая паметта отстъпва.“ Синтезирана, драматично изострена формулировка, блестяща идея, изненадваща поанта – и колко много от онова, което сме чели и слушали в безбройните научни трудове и дебати за спомените и забравата, за изтласкването на миналото не само се съдържа в тези няколко изречения, но е и изразено с проницателност, която те грабва. Така луксът в мисленето наред с другото се оказва и доста близо до живота. За разлика от бляскавия накит, който служи единствено за красота, украшенията на духа разкриват винаги и някоя малка, деликатна истина за човека. Независимо дали тази форма на себепознание е лукс или необходимост, да философстваш за нея най-вероятно отново е чист лукс.

Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде, а именно там, където тя приема насериозно смеха на тракийката, където рискува погледа от небето и надниква в кладенеца; там, където започват размислите за онова, което на философията ѝ е съвсем неприсъщо, изглежда под достойнството ѝ; там, където не се разискват първите и последните въпроси на битието, не се размишлява строго методологично за живота и смъртта, смисъла и съществуването, истината и справедливостта, а се разисква мимоходом за ефимерни неща от живота: за света на предметите за широко потребление, за делника и неговата своеобразна естетика, за вездесъщото присъствие на музиката, за границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие, за обектите на удоволствие от всякакъв вид, за футбола, велосипеда, тялото и неговите уловки, за идолите на едно време, което вече няма идеали – и за единственото, което все още е в сила в тази вселена: парите.

След подобен експеримент някои неща изглеждат странно преобърнати. Баналното и обичайното в живота ни, станали нелегитимен предмет на философията, изведнъж се превръщат в нещо необикновено, дори рисковано, особено тогава, когато тези размисли не вървят успоредно нито с културно-критичен жест, по никакъв начин не с морално възмущение, но и не с постмодерно нобилитиране на тривиалното. Защото при такива наблюдения не става въпрос за очертаване на алтернативни житейски модели или за призоваване към един или друг обрат или промяна на живота, а просто за това да разберем някои от нещата, с които взаимодействаме всеки ден, малко по-добре. Също и във философията, би могло да се каже, истинският лукс се състои в една особена форма на аскеза – в ограничаването върху маловажното, второстепенното. Но зад това съсредоточаване върху несъщественото понякога контурите на обществото и неговите обсесии могат да се откроят по-ясно, отколкото в ред амбициозни опити да се проникне още веднъж в загадката на битието.

Такава надежда поне таи авторът със следващите еклектики и еклиптики. Дали тя е оправдана, ще реши – както често се случва – благосклонният читател.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: