Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 


 

ДА ИЗПРАТИМ НАЙ-ЛЕТНИЯ МЕСЕЦ С КНИГА В РЪКА: - 30% ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията продължава до 24.00 часа на 31 август 2017.

Вселената на предметите

Конрад Паул Лисман

От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност току пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде.

Професорът в Института по философия към Виенския университет Конрад Паул Лисман разглежда философията на всекидневния опит. Авторът описва нещата, които ни заобикалят, предметите, с които си служим ежедневно, и така ни въвежда в естетиката на всекидневното.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

Анотация на книгата

Подробности

От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност току пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде: именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под достойнствот; там, където не се разискват първите и последните въпроси на битието, не се размишлява строго методологично за живота и смъртта, смисъла и съществуването, истината и справедливостта, а се разисква мимоходом за ефимерни неща от живота: за света на предметите за широко потребление, за делника и неговата своеобразна естетика, за вездесъщото присъствие на музиката, за границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие, за обектите на удоволствие от всякакъв вид, за футбола, велосипеда, тялото и неговите уловки, за идолите на едно време, което вече няма идеали, и за единственото, което все още е в сила в тази вселена: парите.

Професорът в Института по философия към Виенския университет Конрад Паул Лисман разглежда философията на всекидневния опит. Авторът описва нещата, които ни заобикалят, предметите, с които си служим ежедневно, и така ни въвежда в естетиката на всекидневното.

Биография и факти за автора

Конрад Паул Лисман, роден през 1953 г. във Вилах, е професор в Института по философия към Виенския университет. През 2004 г. получава почетната награда на Асоциацията на австрийското книгоразпространение за толерантност в мисленето и дейностите и през 2010 г. – наградата „DonaulandSachbuchpreis“ („Наградата за научно-популярна книга за творци от Дунавския регион“). В издателство Zsolnay издава поредицата Philosophicum Lech. Неговата книга „Theorie der Unbidlung“ („Теория на необразоваността“) (2006) пожъна голям успех и бе преведена на много езици.

Откъс от книгата

Предговор. Привкус на лукс

Ако ни запитат дали има такова нещо като лукс във философията, можем да изберем лесния отговор и да кажем, че въпросът е безсмислен, тъй като самата философия е безподобен лукс: ненужна, излишна, далеч от практиката и без обществена значимост. Заигравка на мисълта в кула от слонова кост, сива теория, дръзка спекулация, нещо, което човек прави, когато е свършил всичко останало. Размислите за истинното и неговата познаваемост, за красотата и стойността на изкуството, за доброто и неговите възможности в света могат да се разгърнат и изживеят много увлекателно, но че това няма много общо с реалността е подозрение, на което философията е подложена още от зараждането си. За Талес, първия философ, се разказва, че съзерцавайки в размисъл нощното небе, паднал в един кладенец и затова бил взет на подбив от случайно минаващата наблизо тракийска слугиня: философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност пред очите си. Такова игнориране на външната реалност също може да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Обичат да приписват на философията отдалеченост, дори отчужденост от света, и това може би изобщо не е невярно, независимо че философията, особено етиката, се занимава със съвсем конкретни въпроси на живота и съвместното съществуване. Но да оставиш мислите си да се реят без посока, без ясна цел пред очите, единствено за настроение – това могат да бъдат и редки, освобождаващи, ценни мигове. Всеки, който някога се е изкушавал да се впуска с приятели в безконечен разговор за Бога и света, смисъла на живота или безсмъртието на душата, има този опит.

Но, естествено, не цялата философия е чист лукс. Като академична наука понякога и философията е сериозна, трудна, подчинена на строги правила дейност, в която, както навсякъде, ги има и мъките на всекидневието: усърдното четене, проверката на аргументите, формулирането и обосноваването на тези, подаването на молби за научни изследвания, публикуването на статии, явяването на конгреси, плетенето на интриги, дебненето за професура. От свободата и удоволствието между другото е останало малко. „Седяща философия“ – така нарече веднъж този вид академично философстване философът Улрих Потаст. Да падне в кладенец по време на подобна дейност вече не би могъл никой.

Но за лукс във философията може да се припознае и нещо друго. Нали сред многото тези и теории, аргументи и разисквания, постулати и системи все пак се появяват и няколко малко на брой идеи, които провокират у нас специално внимание? И то не защото непременно са велики или мъдри, не и защото са донесли със себе си преломни познания или революция в мисленето, и съвсем не защото са били публикувани в известни международни списания, а защото са формулирани умело, защото са съдържателни, предлагат изненадващи прозрения, защото са стойностни и искрят като скъпоценен камък. Това са тези сентенции, в които се изразяват оригинални, дръзки, остроумни, рисковани, наред с това и разтърсващи малки истини, които могат да се считат за специален лукс във философията, защото се удават само рядко и взривяват делника и на професионалния мислител.

Тези скъпоценни камъни на духа могат да се явят в различен вид – като теза, като фраза в някакъв трактат, като бележка под линия или като афоризъм – форма, в която някои философи като Фридрих Ницше са постигнали истинско съвършенство. Само един пример: „‘Това го направих аз’, казва паметта ми. ‘Това не може да съм го направил аз’, казва гордостта ми и е неумолима. Накрая паметта отстъпва.“ Синтезирана, драматично изострена формулировка, блестяща идея, изненадваща поанта – и колко много от онова, което сме чели и слушали в безбройните научни трудове и дебати за спомените и забравата, за изтласкването на миналото не само се съдържа в тези няколко изречения, но е и изразено с проницателност, която те грабва. Така луксът в мисленето наред с другото се оказва и доста близо до живота. За разлика от бляскавия накит, който служи единствено за красота, украшенията на духа разкриват винаги и някоя малка, деликатна истина за човека. Независимо дали тази форма на себепознание е лукс или необходимост, да философстваш за нея най-вероятно отново е чист лукс.

Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде, а именно там, където тя приема насериозно смеха на тракийката, където рискува погледа от небето и надниква в кладенеца; там, където започват размислите за онова, което на философията ѝ е съвсем неприсъщо, изглежда под достойнството ѝ; там, където не се разискват първите и последните въпроси на битието, не се размишлява строго методологично за живота и смъртта, смисъла и съществуването, истината и справедливостта, а се разисква мимоходом за ефимерни неща от живота: за света на предметите за широко потребление, за делника и неговата своеобразна естетика, за вездесъщото присъствие на музиката, за границите между изкуството, кича, обикновеното и светското събитие, за обектите на удоволствие от всякакъв вид, за футбола, велосипеда, тялото и неговите уловки, за идолите на едно време, което вече няма идеали – и за единственото, което все още е в сила в тази вселена: парите.

След подобен експеримент някои неща изглеждат странно преобърнати. Баналното и обичайното в живота ни, станали нелегитимен предмет на философията, изведнъж се превръщат в нещо необикновено, дори рисковано, особено тогава, когато тези размисли не вървят успоредно нито с културно-критичен жест, по никакъв начин не с морално възмущение, но и не с постмодерно нобилитиране на тривиалното. Защото при такива наблюдения не става въпрос за очертаване на алтернативни житейски модели или за призоваване към един или друг обрат или промяна на живота, а просто за това да разберем някои от нещата, с които взаимодействаме всеки ден, малко по-добре. Също и във философията, би могло да се каже, истинският лукс се състои в една особена форма на аскеза – в ограничаването върху маловажното, второстепенното. Но зад това съсредоточаване върху несъщественото понякога контурите на обществото и неговите обсесии могат да се откроят по-ясно, отколкото в ред амбициозни опити да се проникне още веднъж в загадката на битието.

Такава надежда поне таи авторът със следващите еклектики и еклиптики. Дали тя е оправдана, ще реши – както често се случва – благосклонният читател.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: