Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Волни ездачи, разярени бикове

Питър Бискинд

Когато нискобюджетният "Волният ездач" шокира Холивуд с успеха си през 1969 г., настъпва нова ера за Холивуд.

Това е времето, когато талантливи млади режисьори като Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола и Стивън Спилбърг, заедно с ново поколение актьори – Робърт де Ниро, Ал Пачино и Джак Никълсън, – станаха силните фигури, които щяха да създадат модерни класики като Кръстникът, Китайски квартал, Шофьор на такси, Нашвил, Разяреният бик и Челюсти.

  • Корица: Мека
  • Страници: 592
  • Тегло: 0.650 кг
  • Издадена: 08.10.2015 г
  • Издателство: Litus
  • Виж още от Питър Бискинд
 

Наличност: Да

29,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Когато нискобюджетният "Волният ездач" шокира Холивуд с успеха си през 1969 г., настъпва нова ера за Холивуд.

Това е времето, когато талантливи млади режисьори като Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола и Стивън Спилбърг, заедно с ново поколение актьори – Робърт де Ниро, Ал Пачино и Джак Никълсън, – станаха силните фигури, които щяха да създадат модерни класики като Кръстникът, Китайски квартал, Шофьор на такси, Нашвил, Разяреният бик и Челюсти.

„Волни ездачи, разярени бикове“ показва отвътре Холивуд през 70-те: един неистов безкраен празник, изпълнен със секс, наркотици и рокендрол (на екрана и не само); място, в което – кой би повярвал – властват иновациите и експериментите.

Основана на стотици интервюта с продуценти, звезди, агенти, писатели, студийни мениджъри, съпрузи, режисьори и бивши съпрузи, това е пълната и откровена до болка история на последната златна епоха на Холивуд. 

Откъс от книгата

ДА ПОЧУКАШ НА РАЙСКАТА ВРАТА

"Някои мои приятели казват, че 70-те били последният Златен век. Казвам им: „Как може да говорите така?" Отговарят ми: „Ами, всички тези велики режисьори правеха филм след филм. Олтман, Копола, Спилбърг, Лукас...“Мартин Скорсезе

9 ФЕВРУАРИ 1971 г., 6:01 СУТРИНТА.

Няколко коли, ФАРОВЕТЕ им блестят смътно в мрака преди зората; тъкмо започват да си пробиват път по магистралите, докато първите хора напът за работа отпиват кафе от стиропорени чаши и слушат новините по радиото. Очаква се максимална температура от 21 градуса. Процесът срещу Менсън, вече във финалната си фаза, гъделичка любопитството на цял лос Анджелес.

Изведнъж  земята започва да се клати ожесточено, при това не плавно и спокойно както при предишните земетресения. Рязкото  издигане и пропадане, ужасяващо със своята сила и продължителност, сякаш заплашва да продължи завинаги. За мнозина трусът със сила 6,5 е Големият. Момичетата на Менсън по-късно твърдят, че самият Чарли го бил стоварил върху грешниците - върху своите мъчители.

В Бърбанк Мартин Скорсезе се изстрелва от леглото си. Късметът тъкмо му се е усмихнал - работа като монтажист в „Уорнър Брадърс“. Той е пристигнал от Ню Йорк няколко седмици по-рано. Марти е отседнал в Толука мотел, точно срещу студиата. Сънува редки книги когато чул тътена, мисли си, че е в метрото. „Скочих от леглото, погледнах през прозореца - спомня си той. - всичко се тресеше.

Светкавици разсичаха небето - падаха жиците от телефононите стълбове. Беше страшно. Казах си: 'Трябва да се махна оттук.' Докато си обух каубойските ботуши, взех парите, ключа от мотелската стая и се изстрелях към вратата, всичко свърши. Отидох в „Копър Пени“ и докато си пиех кафето, имаше силен вторичен трус. Тръгнах да бягам, а човекът там ме погледна и каза:

-  Къде ще отидеш?

-  Прав си. Вързан съм тук - казах аз.“

Скорсезе наистина няма къде да избяга. Той преследва мечтата си и тя го води в Холивуд. И ако пътуването се оказва по-трудно от очакваното, той или трябва да стисне зъби, или да се върне в Ню Йорк, където да прави заводски филмчета, да живее в стария квартал и да яде каноли - винаги с мисълта, че не е имал куража и постоянството да успее в киното.

Преди да се разсее прахта, 65 души се възнасят при труса. Никой от хората, населяващи тази книга, не е сред тях. Техните поражения ще са нанесени от самите тях.

ЗА ЦЕЛИТЕ НА КНИГАТА

Земетресението от 1971 г. е излишно престараване и разкрасяване на историята, но такъв е обичаят в Холивуд. Истинският трус, конвулсията, която преобръща филмовата индустрия, е започнала десет години по-рано, когато тектоничните плочи под снимачните площадки в студиата започват да се движат и разбиват на парчета постулатите на Студената война -повсеместния страх от Съветския съюз, параноята на червения ужас, страха от бомбата - и така освобождават ново поколение филмови творци, дотогава сковани от леда на конформизма на 50- те. Следва бърза серия от предупредителни трусове - движенето за граждански права, „Бийтълс“, хапчето, Виетнам, наркотиците, които разтърсват зловещо студиата и пораждат демографската вълна на „бейби бумърите“, която се стоварва върху тях.

Понеже филмите са скъпи и се правят бавно, Холивуд винаги научава последен, реагира най-бавно и в онези години е поне половин десетилетие след останалите популярни изкуства в реакцията си. Затова  минава известно време, преди парливият мирис на канабиса и сълзотворния газ да се разнесат над басейните на Бевърли Хилс, а крясъците на младежите да достигнат до портите на студиата. Но когато „силата на цветята“ в крайна сметка удря, тя удря силно.

Докато Америка е обзета от пламъци, „Ангелите на ада“  форсират моторите си по сънсет булевард, голи до кръста момичета танцуват на улицата под музиката на „Доорс“, която трещи от клубовете по стрип . „Сякаш земята гореше и едновременно с това растяха лалета“ - спомня си Питър Губър, по това време стажант в „Кълъмбия“ и по-късно шеф на „Сони Пикчърс Ентъртейнмънт“. Всичко е едно гигантско парти. Всичко старо е лошо, всичко ново е хубаво. Няма нищо свещено, всичко е на тезгяха. Това е на практика културна революция по американски.

В края на 60-те и началото на 70-те години, ако сте млад, амбициозен и талантлив, на Земята няма по-добро място от Холивуд. Магията на киното привлича най-добрите и най-будните „бейби бумъри“ във филмовите училища. Всеки иска да бъде част от това. Норман Мейлър иска да прави филми повече отколкото да пише романи; Анди Уорхол иска да прави филми повече, отколкото да реди колажи от консерви със супата на Кембъл.

Рок звезди като Боб Дилън, Мик Джагър и „Бийтълс“ нямат търпение да застанат пред, а в случая с Дилън - и зад камерата. По думите на Стивън Спилбърг: „През 70-те за първи път паднаха всички ограничения; на младите им бе позволено да се втурнат напред с целия наивитет, мъдрост и с всички останали привилегии на младостта. Това бе истинска лавина от нови смели идеи. И затова 70-те бяха такава разделителна линия.“

През 1967 г. два филма - Бони и Клайд и Абсолвентът - предизвикват сътресения в индустрията. скоро след тях следват други: 2001: Космическа одисея и Бебето на Розмари през 1968 г., Дивата банда, Среднощен каубой и Волният ездач през 1969 г., Военнополева болница и Пет леки пиеси през 1970 г., Френската връзка, Плътско познание, Последната прожекция и Маккейб и госпожа Милър през 1971 г., Кръстникът през 1972 г.

Преди някои да го осъзнае, вече се е оформило течение - пресата на мига го кръщава „Новият Холивуд“, - водено от ново поколение режисьори. Предстои десетилетието на режисьорите. Режисьорите  като група имат повече власт, престиж и пари откогато и да било дотогава. Големите режисьори от ерата на студиата, като джон Форд и Хауърд Хоукс, не смятат себе си за нещо повече от наемници, на които им се плаща (твърде щедро), за да произвеждат забавление, за разказвачи на истории, които странят от показността на стила, ако той е в конфликт с работата, за която им се плаща.

Режисьорите от новия Холивуд, от друга страна, не се притесняват - в много случаи с право - да надянат мантията на твореца, нито бягат от развитието на личен стил, който да отличава работата им от тази на други режисьори.

Първата вълна, която се състои от бели мъже, родени във втората половина на 30-те (в някои случаи и по-рано), включва Питър Богданович, Франсис Копола, Уорън Бийти, Станли Кубрик, Денис Хопър, Майк Никълс, Уди Алън, Боб Фоси, Робърт Бентън, Артър Пен, Джон Касаветис, Алан Пакула, Пол Мазурски, Боб Рафълсън, Хал Ашби, Уилям Фридкин, Робърт Олтман и Ричърд  Лестър.

Втората вълна се състои от ранните „бейби бумъри“, родени по време и (в повечето случаи) след втората световна война - поколението на филмовите училища, така наречената банда на киноманите. Тя влючва Скорсезе, Спилбърг, Джордж Лукас, Джон Милиъс, Пол Шрейдър, Брайън де Палма и Терънс Малик.

След всички аргументи и уговорки творчеството на тези режисьори включва освен вече изброените филми: Последният детайл, Нашвил, Лица, Шампоан, Портокал с часовников механизъм, Червените, Хартиена луна, Заклинателят, Кръстникът 2, Жестоки улици, Опасни земи, Разговорът, Шофьор на такси, Разяреният бик, Апокалипсис сега, Челюсти, Кабаре, Клут, Плътско познание, Американски графити, Райски дни, Бачкатори (1978, реж. Пол Шрейдър), Ах, този джаз, Ани Хол, Манхатън, Кари, Цялото президентско войнство, Завръщане у дома и Междузвездни войни. Почвата през това десетилетие е толкова богата, че ражда и втора вълна от филми, тогава смятани за естетически или комерсиален провал, които въпреки това имат сериозни достойнства.

Сред тях са Плашилото, Денят на заплатата (1973, реж. Дарил Дюк), Нощни действия (1975, реж. Артър Пен), Кралят на Марвин Гардънс, Следваща спирка Гринуич Вилидж (1976, реж. Пол Мазур¬ски), Пуснат под гаранция (1977, реж. Улу Гродбард), Дневник на лудата домакиня, Мълчаливо бягство (1972, реж. Дъглас Тръм- бъл), Лоша компания (1972, реж. Робърт Бентън), Релси (1977, реж. Хенри яглом), Представление, Вятърът и лъвът (1975, реж. джон Милиъс) и много от филмите на касаветис. революцията улеснява достъпа до Холивуд и/или мащабно разпространение на големите студия за британци като Джон Шлезинджър (Среднощен каубой), Джон Бурман (Избавление), Кен Ръсел (Влюбени жени) и Никълъс Рьог (А сега не гледай).

За европейци като Милош Форман, който прави Полет на кукувиче гнездо, роман Полански, който създава Бебето на Розмари и Китайски квартал, Бернардо Бертолучи, който създава Последно танго в Париж и Двайсети век, Луи Мал, който създава Хубаво момиче и Атлантик Сити, и серджо Леоне, който създава Добрият, лошият и злият и Имало едно време на Запад.   

Както и за ветерани като Дон Сийгъл, Сам Пекинпа и джон Хюстън, които изведнъж получават свободата да направят някои от най-добрите си филми, като Мръсния Хари, Сламени кучета, Пат Гарет и Били Хлапето, Мъжът, който искаше да бъде крал и Щедър град. Това време изважда най-добро¬то и от просто компетентни режисьори като сидни Полак и Сидни Лъмет, които създават съответно Уморените коне ги убиват, нали?, Серпико и Кучешки следобед; позволява и на актьор като Клинт Истуд  да твори като режисьор.

Съдържание

 СЪДЪРЖАНИЕ:

Благодарности

Да почукаш на райската врата

Преди революцията - 1967

"Кой казва, че ние сме прави?" - 1969

Изгнание на главната улица - 1971

Киноманът - 1971

Мъжът, който искаше да бъде крал

Като търкалящ се камък

Симпатия към дявола - 1973

Евангелието на св. Мартин - 1973

Отмъщението на смотаняка

Гражданинът Каин

Междузвездни кинти - 1977

Разпад - 1979

В навечерието на катастрофата - 1979 - 1980

"Провалихме се" - 80-те години

Показалец на имената

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: