Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
Това е един бавен роман, писан четири десетилетия.
Не всеки ден, естествено, не става дума за къртовски труд. Ръкописът приличаше повече на домова книга за обитателите на терен, съществуващ в кадастъра и заснет от сателит и хеликоптера на данъчните служби.
Връщах се в зоната през десет години по познатите места, като всеки зонален автор; връщах се от любопитство към промените в бита и душевността на стари познати и нови пришълци. Освен смяната на годишните времена, кой знае какви промени не се забелязваха. Духаха разни ветрове, отваряха се барични полета, антициклони и въздушни потоци, обитателите се снишаваха и изчакваха, според инструкциите за оцеляване, всичко да мине и отмине. Вятърът на промените излезе лек зефир, който имаше силата само да развява знамената по мегданите и прането във вилния парцел. Продължават на софрата дебатите за лука в кюфтетата, за питиетата ментета и сръбската музика. Позаглъхна тревожното питане: „Ще ни събарят ли?“, от времето на самозадоволяването. Никого не събарят, никого не преследват, никого не бесят. Когато всички са за бесене, никого не бесят, бе казал Стоян Михайловски преди век...
И като се размислиш, какво ли остана за събаряне след половинвековната нощ и тъй дълго проточилото се развиделяване?...
А ноу-хау в зоната все пак има: ловната дружинка, която идва редовно с мерцедеси и японски джипове, вече я наричат тиймбилдинг.
От автора
Биография и факти за автора
Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Произведено в провинцията“, „Отдалечаване“, „Дунав мост“, „Патриархат“ и др.
По негови сценарии са заснети филмите: „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.
Георги Мишев е носител на много признания и награди:
Заслужил деятел на културата (1981); Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978); Награди от кинофестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и др.; Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003); Голямата награда за литература на Софийския университет (2006); На 27 април 2006 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ – за принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина; На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч и журналистика в Софийския университет.
В периода 1958–1967 г. е окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч и е член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“. През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
