Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Валс на раздяла

Милан Кундера

„Валс на раздяла“ е един от най-изкусните романи на Милан Кундера. Книгата поставя най-сериозните житейски въпроси с богохулна лекота и ни кара да осъзнаем, че съвременният човек е лишен дори от правото да изживява трагедия. Този зашеметяващ фарсов роман завихря осем герои във водовъртежа на един танц, чийто ритъм постепенно се ускорява, за да ни изправи пред истината за живота като едно безкрайно надлъгване. Защото копнежът да ни се възхищават е неутолим. В края на краищата у всички нас живее по един Симеон Стълпник и до ден днешен той съставлява по-добрата половина от нашето същество.

 

Наличност: Да

20,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Влакът навлезе в гарата и от него слязоха две жени. На едната от тях можеха да се дадат около трийсет и пет години – тя получи целувката на доктор Скрета, а другата – която целуна Бъртлъф, беше по-млада, ефектно облечена, с дете на ръце.

– Покажете ми, многоуважаема госпожо, вашето момченце – каза доктор Скрета, – та аз още не съм го виждал!

– Ако не те познавах така добре, трябваше да те за­подозра – смееше се госпожа Скрета. – Погледни, той има родилно петно на горната устна, точно като теб!

Госпожа Бъртлъф погледна към Скрета и едва не извика:

– Вярно! Тогава, като се лекувах тук, изобщо не съм го забелязала!

А Бъртлъф тържествуваше.

– Това е такова забележително съвпадение, че си позволявам да го наредя между чудесата. Господин док­тор Скрета, който връща на жените здравето им, принад­лежи към съсловието на ангелите и като ангел оставя по децата, видели бял свят благодарение на него, своя знак. Това не е родилен, а ангелски знак!“ 

Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за Симеон Стълпник. Той си издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. Той стоял там цял живот и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човек сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях, не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник е сам на стълба върху един квадратен метър. И въпреки това не е откъснат от хората! Мислено вижда милионите очи, обърнати към него. Присъства в милионите умове и това го радва. Той е велик пример за любов към хората и любов към живота. Вие сигурно и не предполагате, мила госпожице, но у всички нас живее по един Симеон Стълпник и до ден днешен той съставлява по-добрата половина от нашето същество.

Биография и факти за автора

Милан КундераМилан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. 

Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.

Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).

 

Откъс от книгата

Милан Кундера - „Валс на раздяла“

Започна есента и дърветата жълтеят, аленеят, тъмнеят… Всичко край малкия санаториум в красивата долина пламти сякаш в пожар. Под сводестите колонади се разхождат жени и току се навеждат към чешмичките. Това са жени, които не могат да имат деца и се надяват, че минералните бани ще ги дарят с плодовитост.

Мъжете сред пациентите са много по-малко, но все пак ги има, защото, освен че върши гинекологични чудеса, санаториумът, казват, укрепвал и сърцето. При все това обаче на един пациент се падат по девет пациентки, което пък вбесява неомъжената млада жена, която работи тук като сестра и обслужва край басейна безплодните дами.

Ружена е родена тук, тук са и родителите й и не се знае дали изобщо някога ще се измъкне от това стълпотворение от жени.

Понеделник е и работното време клони към своя край. Остава й само да опакова в чаршафите и последните дебели булки, да ги сложи в кревата, да им отрие лицата, да им се усмихне...

– Ще позвъниш ли? – питат колежките й.

Едната е пухкава, трийсет и пет годишна, а другата – по-млада и слаба.

 – Защо пък не? – отвръща Ружена.

– Само не се бой – окуражава я трийсет и пет годишната и я повежда зад кабинките за преобличане, където медицинските сестри си имат гардеробче, масичка и телефон.

– Би трябвало да му се обадиш вкъщи – казва слабата злорадо и трите се разсмиват. Когато смехът стихва, Ружена казва:

– Знам го аз номера на онова театърче.

Беше страшен разговор. Още когато чу в слушалката гласа й, той се изплаши. Винаги се бе страхувал от жените, макар че нямаше една, която да му вярва, и всички смятаха това негово твърдение за най-обикновено кокетство.

– Как си? – попита той. – Не много добре – отвърна тя. – По-точно?

– Бих желала да говоря с теб – изрече тя патетично.

Тъкмо този патетичен тон очакваше той с ужас вече няколко години.

– Да – каза със свито гърло. – Обезателно трябва да говоря с теб – повтори тя.

– Какво се е случило?

– Не съм вече същата, каквато ме знаеш.

Той сякаш онемя. Едва след миг се съвзе.

– По-точно?

– Не ми идва вече шеста седмица...

– Сигурно няма нищо – каза той, овладявайки се. – Става така понякога, но то нищо не значи.

 – Не, този път си е точно това.

– Не може да бъде! Просто е невъзможно! Поне не може да е моя вината.

– Ти за каква ме мислиш, моля ти се? – обиди се тя.

Той се боеше да не я наскърби, защото поначало си се боеше от нея.

– Не, не искам да те обиждам. Глупости! Защо ми трябва да те обиждам? Казвам само, че не може да е от мен, че няма от какво да се страхуваш. Просто е невъзможно, физиологически невъзможно.

– Тогава прощавай – дръпна се тя засегнато. – Извинявай, че те обезпокоих!

– Не, не, не – той се боеше да не затвори. – Добре е, че ми се обаждаш! Аз, разбира се, ще ти помогна. Всичко може да се уреди, разбира се...

– Как така да се уреди?

– Ами... да се уреди – смути се той и не посмя да нарече нещата с истинските им имена. – Това, за което си мислиш, не влиза в сметката. Избий си го от главата. И живота си да проваля, пак няма да го направя.

Ледени тръпки го полазиха отново, но този път атакува, макар и плахо.

– Защо тогава ми се обаждаш, щом не искаш да говориш с мен за това? Да се посъветваш ли искаш, или вече си решила какво ще правиш?

– Искам да се посъветвам.

– Ще дойда да те видя.

– Кога?

– Ще ти се обадя.

– Добре.

– Засега всичко хубаво.

– Всичко хубаво.

Той затвори телефона и се върна обратно в заличката, където беше оркестърът му.

– Край на репетицията, господа – каза. – Днес повече не мога.

Когато пусна слушалката, беше пламнала от вълнение. Оскърби я начинът, по който Клима реагира на обаждането й. Впрочем тя се бе оскърбила много преди това.

Бяха се запознали преди два месеца, когато знаменитият тромпетист гостуваше в санаториума със своя оркестър. След концерта имаше разпивка, та я поканиха. Тромпетистът я предпочете пред всички и прекара нощта с нея.

Оттогава никакъв не се чу. Тя два пъти му праща картички с поздрави, а той изобщо не й отговори. Веднъж беше в столицата и му позвъни в онзи малък театър, където според сведенията й той репетираше с оркестъра си. Мъжът, който се обади, пожела тя да му се представи, после обеща да потърси Клима. След малко се върна и каза, че репетицията вече е свършила и господин тромпетистът си е отишъл. Мина й през ум, че той се крие от нея, и изпита озлобление, подклаждано от вече появилите се съмнения за бременност.

– Било физиологически невъзможно! Лесно е да се каже „физиологически невъзможно“. Любопитна съм какво ще говори, като се роди!

Двете й колежки разпалено се съгласиха. Още от деня, когато в изпълнената с пара зала им съобщи, че предишната нощ е прекарала неописуеми мигове със знаменития мъж, тромпетистът стана собственост на всичките й колежки... Призракът му витаеше в залата, където работеха на смени, и всеки път, когато се споменеше името му, те вътрешно се подсмихваха, сякаш ставаше дума за човек, когото познават отблизо. А като узнаха, че Ружена е бременна, ги обзе особена радост, защото от този момент той физически присъстваше сред тях – някъде в дълбините на нейното тяло.

– Хайде, хайде, успокой се, момиче – потупваше я по гърба трийсет и пет годишната. – Виж какво намерих. – И тя разгърна пред нея един брой от илюстровано списание, доста зацапано и омачкано. – Ето!

И трите се вторачиха във фотографията на млада, хубава тъмнокоса жена, застанала пред микрофон на сцената.

Ружена се мъчеше да разчете съдбата си в тези няколко квадратни сантиметра.

– Не знаех, че е толкова млада – каза тя разколебано.

– Ти пък! – засмя се трийсет и пет годишната. – Това е снимка отпреди десет години. Нали са връстници. Къде може тая да се мери с тебе?

По време на разговора Клима си даваше сметка, че отдавна чака тази ужасна новина. Всъщност нямаше разумен довод да допуска, че при онази съдбовна разпивка Ружена е забременяла от него (обратното – беше сигурен, че го обвинява несправедливо), но очакваше подобна вест от много години насам, много преди да срещне Ружена.

Беше двайсет и една годишен, когато някаква влюбена блондинка си бе въобразила, че като симулира бременност, ще го докара до женитба. Това бяха ужасни седмици, към края на които той получи стомашни кризи и рухна. Оттогава вече знаеше, че бременността е беда, която може да ви връхлети отвсякъде и всякога, беда, срещу която няма лек и която се огласява с патетичен тон по телефона (да, и тогава блондинката му бе съобщила злополучната новина първо по телефона).

Въпросната случка от двайсет и първата му година стана причина винаги след това да общува с жените с чувство на страх (макар че общуваше доста усърдно) и след всяка любовна среща да се опасява от печални последствия. Утешаваше се, че при неговата болезнена предпазливост вероятността от подобно нещастие е едно на хиляда, но все беше нащрек.

Веднъж, изкушен от свободната вечер, той позвъни на едно момиче, с което се бе виждал за последен път преди два месеца.

– Боже мой, това си ти? – позна го тя по гласа. – Как чаках да ми се обадиш! Как имах нужда да ми се обадиш! – и го каза така категорично, така патетично, че сърцето му се сви от познатия страх – с цялата си душа почувства, че е настъпил мигът, от който най-много се плашеше. Но тъй като искаше да погледне истината в очите, атакува направо. – А защо ми го казваш с такъв трагичен глас?

– Вчера умря мама – отвърна тя и той си отдъхна, но знаеше, че онова, от което непрекъснато се бои, рано или късно няма да му се размине.

– Стига толкова! Какво означава това – сопна се барабанистът и Клима най-сетне се опомни.

Виждаше наоколо си загрижените лица на своите музиканти и им разказа какво се бе случило. Момчетата оставиха инструментите и се опитаха да му помогнат.

Първият съвет беше безкомпромисен – осемнайсетгодишният китарист обяви, че на момичета като това, което току-що се бе обадило на техния маестро и тромпетист, трябва веднага да им се отреже квитанцията.

– Кажи й, че може да прави каквото си ще. Това не е твое дете, така че изобщо не те интересува. А щом толкова иска, кръвният тест ще покаже от кого е.

Клима възрази, че кръвните тестове в повечето случаи нищо не доказват и остава в сила обвинението на жената.

Китаристът отговори, че до никакъв кръвен тест няма да се стигне. Момиче, на което така му е отрязана квитанцията, ще си отваря очите на четири, за да не си създаде излишни грижи, и като разбере, че мъжът, когото обвинява, не е „мека Мария“, ще си плати и ще махне детето.

– Пък накрая, ако вземе, та го роди, целият оркестър ще свидетелстваме пред съда, че по същото време всички сме спали с нея. Да вървят да търсят бащата тогава!

– Вярвам ви – каза Клима, – че бихте го направили. Само че дотогава да съм се побъркал от несигурност и страх. В това отношение аз съм най-големият страхливец на света, не мога да живея в несигурност.

Всички вкупом се съгласиха, че методът на китариста по същество е добър, но не за всекиго. Преди всичко, е неприложим за човек със слаби нерви. На второ място, не е добър за човек, известен и богат, който при това си пада по жените. Накрая стигнаха до заключението, че вместо грубо да му се отрязва квитанцията, момичето трябва с добро да се убеди да направи аборт. Но какви аргументи да подберат? Откроиха се три основни възможности.

Първата разчиташе на състрадателното моминско сърце. Клима ще си поговори с медицинската сестра като със своя най-добра приятелка, искрено ще й довери всичко, ще й каже, че жена му е тежко болна и ще се отчае съвсем, ако научи, че мъжът й има дете от друга жена; че Клима не би понесъл нито морално, нито психически подобна ситуация и затова моли медицинската сестра да се смили над него.

Срещу това се явиха сериозни възражения. Не бива да се залага цялата стратегия върху нещо толкова несигурно и негарантирано, каквото е сантименталността на една медицинска сестра. Ако момичето няма добро и милосърдно сърце, този подход ще се обърне срещу самия Клима. Сестрата ще се почувства оскърбена от прекаленото внимание, което проявява избраният за баща на нейното дете към друга жена, и ще бъде още по-непреклонна.

Вторият метод разчиташе на моминското благоразумие – Клима ще се постарае да й внуши, че винаги ще се съмнява дали детето е наистина негово. Познава медицинската сестра от една-единствена среща и изобщо не знае нищо за нея самата. Изобщо няма понятие с кого другиго още се среща. Не, не, не я подозира, че би могла умишлено да го подведе, но нали все пак тя няма намерение да твърди, че не се среща и с други мъже! Пък и дори да твърди, той откъде да знае, че казва истината? А нима би било разумно да родиш дете, чийто баща никога няма да бъде сигурен в своето бащинство? Би ли могъл Клима да напусне жена си заради едно дете, при това без да е сигурен, че е негово? А нима Ружена иска детето да не познава баща си?

И срещу този метод имаше напълно основателни възражения. Басистът (най-възрастният в оркестъра) възрази, че още по-налудничаво е да се разчита на моминския ум, отколкото на милосърдието на момичето. Логиката на аргументацията няма да попадне в целта, а в същото време сърцето на девойката ще се разкъсва, че любимият не вярва в искреността й. Това ще я насърчи още по-упорито и със сълзливо твърдоглавие да отстоява своите твърдения и намерения.

Накрая оставаше и трета възможност – Клима ще се закълне на забременялата девойка, че я е обичал и че още я обича. Нито намек за това, че тя би могла да има дете от някого другиго. Напротив, Клима ще я обсипе с доверие, любов и нежност. Ще обещае всичко, включително и развод. Ще обрисува тяхното прекрасно бъдеще. После тъкмо в името на това бъдеще ще я помоли за едно любезно прекъсване на бременността. Ще й обясни, че раждането на детето би било преждевременно и би ги лишило от най-хубавите първи години на тяхната любов.

На тази аргументация липсваше онова, което изобилстваше в предишната – логиката. Как така Клима е толкова влюбен в медицинската сестра, след като два месеца я е избягвал? Ала басистът твърдеше, че влюбените винаги се държат нелогично и че няма нищо по-лесно това да се внуши някак на момичето. Накрая всички се съгласиха, че този трети вариант е вероятно най-подходящ, тъй като при него отправната точка е увлечението на момичето по Клима, а това в дадената ситуация, изглежда, беше единственото сигурно нещо.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: