Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Вакантен пост

Дж. К. Роулинг

Когато Бари Феърбрадър умира на четирийсет и няколко години, градчето Пагфърд изпада в шок. На пръв поглед Пагфърд е олицетворение на английската идилия с калдъръмения си пазарен площад и древното абатство, но онова, което се крие зад красивата фасада, е град на бойна нога. Богати воюват с бедни, юноши воюват с родителите си, съпруги – със съпрузите си, учители – с учениците си... Пагфърд не е онова, което изглежда. 

 

Наличност: Да

20,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Когато Бари Феърбрадър умира на четирийсет и няколко години, градчето Пагфърд изпада в шок. На пръв поглед Пагфърд е олицетворение на английската идилия с калдъръмения си пазарен площад и древното абатство, но онова, което се крие зад красивата фасада, е град на бойна нога. Богати воюват с бедни, юноши воюват с родителите си, съпруги – със съпрузите си, учители – с учениците си... Пагфърд не е онова, което изглежда. А овакантеното от Бари място в градския съвет скоро разпалва най-голямата война, която градът е виждал. Кой ще вземе връх в избори, заредени със страсти, подмолност и неочаквани разкрития? „Вакантен пост“, големият роман за малкото градче, е първият роман за възрастни на Дж. К. Роулинг. Той е дело на една неподражаема разказвачка.

Биография и факти за автора

Джоан Роулинг Джоан Роулинг е английската писателка, която с най-популярната си творба беляза цяло едно поколение младежи. Хари Потър е момчето, което тя създаде с перото си и което служи като емблема на стотици хиляди деца, пораснали или не, от 1997 година, когато е издадена първата книга от поредицата „Хари Потър и Философският камък“.

„Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.“

Джоан е родена през 1965 година в Йейт, Глостършър. От 1991 до края на 1993 г. живее в Португалия и работи като преподавателка по английски език. Сключва брак с португалски журналист, докато живее в Порто и имат една дъщеря — Джесика, но бракът е краткотраен. След като се завръща във Великобритания и се установява в Единбург, завършва и първата книга за „момчето, което оживя“. Не повече от година по-късно нейният агент я информира, че издателство Блумсбъри ще я публикува. Това е началото на световния успех на поредицата.

„- Благодаря! - каза Хари и отмести мократа от пот коса от очите си.

- Какво е това? - попита изведнъж единият близнак и посочи мълневидния белег на Хари.

- Да не повярваш! - каза другият близнак. - Ти да не си...

- Той е - обади с първият близнак и се обърна към Хари. - Нали си ти?

- Кой? - попита Хари.

- Хари Потър - казаха близнаците в един глас.

- А, той ли! - отговори Хари. - Искам да кажа... да, аз съм.“

Следващите шест книги излизат в рамките на десет години и са както следва: „Хари Потър и Стаята на тайните“, „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, „Хари Потър и Огненият бокал“, „Хари Потър и Орденът на феникса“, „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ и „Хари Потър и Даровете на смъртта“. Под тях тя се подписва с Дж. К. Роулинг, като К. е съкръщение от Катлин – името на баба ѝ.
По-късно Джоан публикува и още няколко книги от магическия свят на Хари Потър – допълнения към поредицата. Ръкописите са дарени от нея на търг с цел да подпомогне организацията за "Международното разпространение на книги", която работи за ограмотяването в по-бедните държави по света. Всички приходи, събрани от книгите „Приказките на барда Бийдъл“, „Фантастични животни и къде да ги намерим“ и „Куидичът през вековете“, също са дарени за каузата.

„- Хари... да знаеш, че си велик магьосник!

- Не съм толкова добър като теб - каза Хари много смутен, когато тя го пусна.

- Аз ли?! - рече Хърмаяни. - Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст.“

През 2012 година е издаден и първият самостоятелен роман на Роулинг „Вакантен пост“.

Използвайки псевдонима Робърт Галбрейт, авторката публикува и криминалните романи „Зовът на кукувицата“ и „Копринената буба“. При излизането на първия роман критиката реагира добре, но авторът не е достатъчно добре познат на публиката. Когато обаче лицето зад писателят бива разкрито и това е именно любимата Джоан, продажбите на „Зовът на кукувицата“ нарастват с над 4000 процента. 

 

Откъс от книгата

Дж. К. Роулинг „Вакантен пост“

Неделя

Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник.

Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше.

– Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога.

Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота.

Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом.

Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по „Чърч Роу“ – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе.

Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си.

Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта „Бърди“ и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата.

Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне.

В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение.

Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 „Спешна помощ“.

На линейката й бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята й пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: