Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

В търсене на Константинопол

Сергей Иванов

За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик.

Книгата, чийто автор е византологът Сергей Иванов, си позволява да премине през съвременния и османския Истанбул и да стигне направо в Константинопол. Тук са отбелязани до един всички паметници на византийското Средновековие (местоположението им е грижливо отбелязано на картите) и за всеки е разказана завладяваща история. Това е едновременно и пътеводител за туристи, с който можеш удобно да се разхождаш из великия Град, и блестящо написана научна книга.

 

Наличност: Да

45,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

С този пътеводител в ръка ще може да видите такива забележителности, каквито обикновените гидове по Истанбул не споменават: ще намерите църква от ІV в. в железарска работилница, коридор от древен манастир в портиерско помещение и в магазин за килими подземните помещения на някогашен дворец. Тази книга ще ви отведе до романтичните византийски развалини по необитаемите острови на Прин цовия архипелаг и до прекрасно запазените храмове в Мраморно море, където ги няма тълпите от туристи. Но и в „Св. София“ ще ви покажем нещо, което не виждат повечето зяпачи. В тази книга всеки паметник е видян през очите на византийците, които са живели тук, молили са се, вдигали са скандали, убивали са се и са се обичали. Константинопол не е нещо застинало, нито е само благоприличие и благочестие. Той е и карнавали, пазари, врачуване, изневери, пиянства, банди крадци, човешка низост, но и благородство – въобще живот. Не само ще застанете на мястото, където е имало византийско училище, но и ще разберете какво са учили тук и как са преписвали; не само ще ви заведем до константинополска болница, но и подробно ще ви опишем как и с какво са лекували. В тази книга увлекателният разказ е съчетан с най-новите научни хипотези.

Биография и факти за автора

Сергей Аркадиевич Иванов е доктор на историческите науки, професор във Висшата школа по икономика в Москва и в Санктпетербургския държавен университет. Автор на повече от 180 научни публикации, сред тях монографията „Византийското мисионерство“ (М., 2003), „Блажени безсрамия. Културна история на юродивите“ (М., 2005), „Holy Fools in Byzantium and Beyond“ (Oxford, 2006). Негова е и популярната книга „Хиляда години озарения“, удостоена с наградата „Просветител“ за 2010 г.

Откъс от книгата

Предговор към българското издание

Много се радвам, че моят пътеводител намери път към българския читател: от 1981 г., когато за първи път дойдох в България, и до днес съм запазил особено любовно отношение към вашата страна, към нейния език и история; освен това първите ми научни публикации бяха посветени на българо-византийските отношения.

И за жителите на Древна Рус, както и за българите Константинопол винаги е бил Цариград и ние с вас си приличаме по това възторжено възприемане на великата столица на Босфора. След това почват разликите: първо, жителят на Киев, а още повече на Новгород, за да стигне до Византия е трябвало да преодолее огромни разстояния, неизброими трудности и опасности, докато вашите прадеди е трябвало само малко да се разходят по хубавия римски път; за да разберем колко свързани са били в древността земите на византийци и българи е достатъчно да прочетем вашето „Сказание за железния кръст“ (ΙΧ в.).

Второ, по принцип древните руси не са знаели гръцки и са били абсолютно безпомощни в огромния град, докато в България особено в южната, славяно-гръцка част, владеенето на двата езика било нещо нормално; достатъчно е да прочетем „Апокрифния български летопис“ (ΧΙ в.), за да разберем колко тясно са били преплетени в съзнанието на хората византийската и българската история.

И накрая, трето, характерът на цивилизацията – континентална в Русия, средиземноморска в България – отдалечава нашите прадеди, а вашите родее с византийците. Появата на фигура като „полугръка“ Симеон Велики, за когото Византия бива „своя“, би било немислимо в нашите земи.

Разбира се, тъкмо пространствената, езикова и културна дистанция е издигала в съзнанието на древните руси Цариград до висотата на свещения Град. Тъкмо затова у нас се появява цял жанр „Хождения в Царьград“, т.е. описания на пътуването на поклонение там, където вашите прадеди можели да отидат по всяко време. По същата причина в „Св. София“ има староруски графити, а няма български: поклонниците от Киев, Новгород, Галич, Москва усещали, че са направили своеобразен подвиг, за българите то не било нищо особено. В моя пътеводител много пъти са цитирани „Хожденията“ и графитите: защото аз до известна степен се чувствам приемник на знаменития Антоний Новгородец, оставил ни описание на Цариград в навечерието на 1204 г., а също на неизвестния „Матвей, галички поп“, издраскал с огромни букви името си на балюстрадата на Великата църква, реших да ги оставя и в българското издание, въпреки проблемите при превода: почувствайте това дълбоко староруско благоговение! То няма нищо общо с по-късните спекулации за мнимите „родствени връзки“ на Русия с Византия.

През десетте години, докато пишех моя пътеводител, в Истанбул изчезнаха византийски паметници, които бях заварил още по време на първото ми пътуване там през 1993 г. Докато подготвях обновеното българско издание, установих с тъга, че през трите години от публикуването на книгата изчезналите са още повече. Градът си отива. Затова чуйте моя съвет: идете там колкото се може по-бързо. Нали сте толкова близко!

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: