Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети

Мери Бъфет, Дейвид Кларк

Мери Бъфет и Дейвид Кларк систематизират и представят тънкостите и характеристиките в инвеститорската методология на Уорън Бъфет. Разкривайки тайните на една от най-емблематичните фигури в света на големия бизнес, авторите очертават контурите на пазарните и корпоративните стратегии, като разчитат не само на богатия си опит, но и на солиден набор от вътрешна информация, която в много от случаите е почерпена директно от самия Бъфет. Експертите, специализирали се в изследването и разкриването на т.нар. Бъфетология (която следва, но и модифицира инвестиционната философия на великия икономист Бенджамин Греъм), се уповават преди всичко на многократно проверени тънкости, интерпретирайки ясно и разбираемо Бъфет чрез цитати и добре подбрани примери.

Точно затова „Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети“ вече е класически пътеводител за света на инвестициите – бестселърът е написан на разбираем и точен бизнес език: езикът на могъщ финансов „филолог“.

 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

ГЛАВА 2. КОЙ ТИП КОМПАНИЯ ПРАВИ УОРЪН СВРЪХБОГАТ

За да разберем първото откритие на Уорън, трябва първо да проникнем в същността на „Уолстрийт“ и нейните големи играчи. Въпреки че „Уолстрийт“ предоставя много услуги за бизнеса, през последните 200 години тя също изпълнява ролята на голямо казино, където играчи, под маската на спекуланти, залагат значителни суми на движението на цените на акциите.

Първоначално някои от тези играчи постигат голямо богатство и известност. Те стават колоритни фигури, за които хората обичат да четат във финансовата преса. Големият („Диамантеният“) Джим Брейди и Бърнард Барук са примери за хора, които общественото мнение счита за големи инвеститори на своето време.

Днес институционалните инвеститори – взаимни фондове, хедж фондове и инвестиционни дружества от затворен тип – изместват преуспелите спекуланти от миналото. Институционалните инвеститори рекламират себе си сред хората като вещи в подбора на акции, хвалейки се с годишните си резултати като рекламна примамка за късогледата общественост, жадуваща за бързо богатство.

Като правило борсовите спекуланти са по-скоро плашливи, като купуват, когато нещата изглеждат добре, а разпродават щом чуят лоши новини. Ако цената на акцията не се промени в рамките на два месеца я продават и се оглеждат за нещо друго.

Най-добрите играчи от сегашното ново поколение разработват сложни компютърни програми, които изчисляват скоростта, с която цените на акциите се качват или падат. Ако акциите на една компания се качват достатъчно бързо, компютърът ги купува; ако падат с достатъчна скорост, той ги продава. Това води до много краткотрайни покупки и продажби на хиляди различни акции.

За тези компютърни инвеститори не е необичайно да закупят дадена акция днес и да я продадат утре. Мениджърите на хедж фондовете използват тази система и могат да спечелят много пари за клиентите си. Но съществува един скрит недостатък: те могат също да загубят огромни суми за клиентите си. А когато това се случи, тези клиенти (ако са им останали някакви пари) стават и си отиват, за да потърсят нов финансов съветник, който да подбира техните акции.

„Уолстрийт“ е пълна с разкази за възхода и падението на нашумели – и не чак толкова – специалисти, които избират акции.

Това яростно спекулативно купуване и продаване продължава от доста дълго време. През 20-те години на миналия век една от най-големите необуздани покупателни вълни на всички времена изстрелва цените на акциите в стратосферата. Но през 1929 г. се случва Крахът на Уолстрийт, който завърта цените им в низходяща спирала.

В началото на 30-те години на миналия век един предприемчив млад анализатор от „Уолстрийт“ на име Бенджамин Греъм забелязва, че по-голямата част от нашумелите финансови съветници на „Уолстрийт“ въобще не се интересуват от дългосрочната икономическа стабилност на дружествата, които те усилено купуват и продават. Единственото, от което се интересували, било дали цените на акциите се качват или падат в краткосрочен план.

Греъм също забелязва, че докато тези нашумели финансови съветници били в състояние на спекулативно настървение, понякога довеждали цените на акциите до смехотворно високи нива в сравнение с дългосрочните икономически реалности на самите компании. Той също разбира, че същите тези смели играчи понякога сриват цените на акциите до безумно ниски нива, като също така пренебрегват дългосрочните перспективи на дружествата. Именно при тези ненормално ниски нива Греъм вижда чудесна възможност да спечели пари.

Греъм преценява, че ако купи тези „подценени компании“ на цени под дългосрочната им реална стойност, то постепенно пазарът ще осъзнае грешката си и ще коригира цената им нагоре. Щом това се случи, той може да ги продаде на печалба. Това е основата на познатите ни днес инвестиции в стойност. Греъм е техен баща.

Само че Греъм всъщност не се интересува от това какъв вид бизнес купува. За него всяка компания има цена, на която покупката ѝ е изгодна. Когато през 30-те години на миналия век започва да прилага инвестирането в стойност, той съсредоточава вниманието си върху намиране на компании, които се продават на цена под половината от паричните средства, които притежават. Нарича го „да купиш долар за 50 цента“. Той има и други правила, като например никога да не плаща повече от десет пъти печалбите на дадено дружество и да продава акцията, ако цената ѝ се е качила с 50 %. Ако това не се случи в рамките на две години, той така или иначе я продава. Да, неговата перспектива е малко по-дългосрочна в сравнение с тази на спекулантите на Уолстрийт, но истината е, че е имал нулев интерес по отношение на състоянието на компанията след десет години.

Уорън научава от Греъм инвестициите в стойност през 50-те години на миналия век в Колумбийския университет, като тогава, точно преди Греъм да се пенсионира, започва да работи за него като анализатор във фирмата му на „Уолстрийт“. Докато е там, Уорън работи рамо до рамо с Уолтър Шлос, известния инвеститор, който помага младият Уорън да бъде обучен в изкуството да открива подценени дружества, като го кара да чете финансовите отчети на хиляди компании.

След като Греъм се пенсионира, Уорън се връща в родния си град Омаха, където има време да размишлява върху метода на Греъм, далеч от обезумялата тълпа на „Уолстрийт“. По време на този период той забелязва няколко неща, свързани с ученията на неговия наставник, които го смущават.

Първото е, че не всички подценени компании на Греъм са коригирани нагоре; някои всъщност банкрутират. Във всяка партида от печеливши акции има и немалко губещи, което значително влошава общия резултат. Греъм се опитва да се защити срещу този сценарий, като поддържа широко диверсифициран портфейл, понякога съдържащ сто или повече дружества. Греъм също възприема стратегията да се освобождава от всяка акция, която не се придвижва нагоре след две години. Но, в крайна сметка, цената на много от неговите „подценени акции“ си оставала ниска.

Уорън открива, че една част от компаниите, които той и Греъм закупили, а после продали според правилото на Греъм за 50 %, продължават да преуспяват година след година; в процеса вижда, че цените на тези акции се изстрелват много над нивата, на които Греъм се освободил от тях. Уорън проумява, че откриват пътя към голямото богатство, но не го извървяват докрай, защото не разбират накъде води.

Уорън решава, че може да подобри резултатите на своя наставник, като научи повече за бизнес икономиката на тези „звезди“. Затова започва да изучава финансовите отчети на тези компании от гледна точка на въпроса какво ги прави чудесни дългосрочни инвестиции.

Уорън научава, че всички тези „звезди“ извличат полза от някакво дългосрочно конкурентно предимство, което създава подобна на монопол икономика и им позволява да продават или на по-високи цени, или по-голямо количество от продукцията си. В процеса те печелят значително повече пари от съперниците си.

Уорън също осъзнава, че ако конкурентното предимство на някоя компания се задържи за дъ- лъг период от време, ако то е дълготрайно, тогава реалната стойност на бизнеса продължава да расте година след година. При наличие на непрекъснат растеж на реалната стойност на бизнеса Уорън намира за все по-разумно да държи позицията колкото се може по-дълго, което му дава възможност да се възползва от конкурентното предимство на дружеството.

Уорън също забелязва, че „Уолстрийт“ – чрез инвеститорите в стойност и спекулантите, или комбинация от двете – в даден бъдещ момент осъзнава ръста в реалната стойност на компанията, като цената на акциите £ се качва. Изглежда сякаш трайното конкурентно предимство превръща тези инвестиции в неизбежно печеливши.

Имало още нещо, което за Уорън е още по-интересно от финансова гледна точка. Тъй като тези компании са в невероятно добро икономическо състояние, което им действа благотворно, шансът те да фалират е равен на нула. Това означава, че колкото по-ниско спекулантите на „Уолстрийт“ свалят цените на акциите, толкова по-малък е рискът за Уорън да загуби парите си при покупката им. По-ниските цени на акциите означават и по-голям потенциал за растеж и печалба. А колкото по-дълго задържа тези позиции, толкова повече време има, за да извлече печалба от прекрасния икономически фундамент на тези дружества. Този факт ще го направи изключително богат когато – с времето – фондовата борса осъзнае продължителния успех на тези компании.

Всичко това е в пълен разрез с наложилото се на „Уолстрийт“ мнение, че за максимизиране на печалбите е необходимо да се увеличи риска. Уорън открива заветната цел на инвеститорите: открива инвестиция, при която с намаляване на риска се повишава вероятността за печалба.

За да станат нещата още по-лесни, Уорън осъзнава, че вече не му е необходимо да чака „Уолстрийт“ да предложи изгодна цена. Той може да плати справедлива цена за такъв супербизнес и пак да спечели, стига да държи инвестицията достатъчно дълго, без да я продава. И, добавяйки черешката на сладоледа, той осъзнава, че ако задържи инвестицията дългосрочно, реално ще отложи изплащането на данъка върху капиталовите печалби в най-далечно бъдеще, а това ще даде възможност на стойността на инвестицията му да се умножава, без да се облага с данък, година след година, докато я държи.

Нека разгледаме един пример: през 1973 г. Уорън инвестира 11 милиона долара в „Уошингтън Поуст“, един вестник с дълготрайно конкурентно предимство, и все още не се е освободил от тази инвестиция. През тридесет и петте години, през които я държи, нейната стойност е нараснала до астрономическите 1,4 милиарда долара. Да инвестираш 11 милиона долара и да получиш 1,4 милиарда! Не е твърде зле, но най-хубавото е, че тъй като Уорън не продава дори една-единствена акция, той все още не е платил нито цент данък върху печалбите си.

Греъм, от друга страна, при неговото правило за 50 %, би продал инвестицията на Уорън в Уошингтън Поуст още през 1976 г. за около 16 милиона долара и би платил данък върху капиталовите печалби в размер на 39 % от дохода. Още по-лошо, нашумелите финансови съветници на „Уолстрийт“ вероятно са притежавали тази акция хиляди пъти през последните тридесет и пет години за печалби от 10–20 % тук и там, като са плащали данъци всеки път, когато са я продавали. Но Уорън се възползва от нея с 12 460 % възвръщаемост, а до днес не е платил и меден цент данък върху печалбата си от 1,4 милиарда долара.

Уорън разбира, че с времето ще стане свръхбогат, ако инвестира в компания с дългосрочно конкурентно предимство, което работи в негова полза.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: