Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Уинстън Чърчил - Мемоари. Втората световна война - том 1

Уинстън Чърчил

Тази книга представлява съкратено издание на големия труд на сър Уинстън Чърчил „Втората световна война“, състоящ се от шест тома: „Назряващата буря“, „Звезден миг“, „Великият съюз“, „Кръстопът на съдбата“, „Обръчът се затяга“, „Триумф и трагедия“. Текстът е намален до приблизително една четвърт от оригиналната си дължина, но въпреки това много изразително представя военните събития с думите на забележителния лидер, който получи Нобелова награда за литература за своя писателски труд. Резултатът не е толкова съкратена история, колкото изразяване на същността на войната, както е видяна от нейния велик участник.

  • Корица: Твърда
  • Страници: 568 /С илюстративен материал/
  • Тегло: 0.650 кг
  • Издадена: 9.11.2015 г.
  • Издателство: Труд
  • Виж още от Уинстън Чърчил
 

Наличност: Да

35,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Извадки от предговора към ,,Назряващата буря”

Гледам на тези томове като на продължение на разказа за Първата све-товна война, който изложих в „Световната криза“, „Източният фронт“ и „Последствията“. Заедно те съставят една хроника за новата Триде-сетгодишна война.

Както в предишните томове, доколкото беше възможно, следвах ме-тода на Дефо в „Записките на един кавалер“, където авторът обвърз¬ва хрониката и дискусията на големи военни и политически събития с нишката на личните преживявания на един човек. Може би аз съм един-ственият човек, който е преминал през тези два върховни катаклизъма в историята на човечеството на висок политически пост. Но докато в Първата световна война заемах отговорни, но подчинени длъжности, повече от пет години по време на втората война с Г ермания бях глава на правителството на Негово Величество. Затова пиша от различна гледна точка и с повече авторитет, отколкото това беше възможно в по-ранни¬те ми книги. Не описвам нещата като история, защото това ще е дело на друго поколение. Но с увереност твърдя, че този труд е принос към историята, който ще е от полза за бъдещето.

Тези трийсет години на действие и защита на моите възгледи пред-ставляват и изразяват житейския ми стремеж и аз съм съгласен да бъда съден според тях. Придържах се към принципа си никога да не критику-вам някаква военна мярка или политика след събитието, ако преди това не съм изразил публично или официално мнението си или не съм изка¬зал предупреждение относно него. В много случаи дори смекчих остри¬те противоречия, които съществуваха по дадени въпроси. Не ми се ис¬каше да пиша за тези разногласия с толкова много хора, които харесвах или уважавах, но нямаше да е правилно да не предоставя на бъдещето уроците от миналото. нека никой не гледа отвисоко на тези почтени, доброжелателни хора, чиито действия са записани на тези страници, без преди това да надникне в собственото си сърце и да направи преглед на начина, по който той е изпълнил обществения си дълг, като след това приложи уроците на миналото към бъдещото си поведение.

Не бива да мислите, че очаквам всички да се съгласят с онова, което казвам, нито че записвам само онова, което ще бъде популярно. давам свидетелството си според принципите, от които се ръководя. Положих максимални усилия да проверя истинността на фактите, но непрекъсна¬то излизат на бял свят неща от заловените документи или други разкри¬тия, които могат да хвърлят нова светлина върху изводите, които съм направил.

Един ден президентът Рузвелт ми каза, че е поискал публично пред-ложения за това, как да се нарича тази война. Веднага казах: „ненуж¬ната война“. Никога не е имало друга война, която да можеше да бъде спряна по-лесно от тази, която току-що разруши и малкото, което беше оцеляло от света след предишната война. Трагедията на човечеството достига кулминацията си във факта, че след всички тези усилия и жерт¬ви, дадени от стотици милиони хора, въпреки многобройните победи на праведната кауза, ние все още не сме намерили мир или безопасност, и сме в хватката на още по-големи опасности от онези, които преодо¬ляхме. надявам се искрено, че размисълът върху миналото може да послужи за ръководство за бъдещето, да даде възможност на едно ново поколение да поправи някои от грешките на миналите години, и така да управлява назряващите величествени събития на бъдещето според нуждите и честта на човечеството.

УИНСТЪН СПЕНСЪР ЧЪРЧИЛ

Чартуел, Уестърхам, Кент

Март 1948 г.

 

ПОУКАТА ОТ ТОЗИ ТРУД:

На война: Твърдост

В поражение: Упоритост

При победа: Великодушие

В мир: доброжелателност

Глава I

Лекомислието на победителите

1919 - 1929 година

След края на Световната война от 1914 г. настъпи дълбоко убеждение и почти повсеместна надежда, че в света вече ще владее мир. това ис- крено желание на всички народи можеше лесно да бъде постигнато чрез постоянстване в праведните убеждения и чрез благоразумие и мъдрост. изразът „война, която да сложи край на войните“ беше в устата на всички и бяха предприети стъпки той да бъде превърнат в действителност. Президентът Уилсън, въплъщаващ - както се смяташе тогава - властта на Съединените щати, изложи идеята за Обществото на народите пред всички умове на човечеството. Съюзническите войски бяха на брегове¬те на Рейн и бяха завзели позиции дълбоко в победената, обезоръжена и гладна Г ермания. В Париж предводителите на победилите армии об-съждаха и дискутираха бъдещето. Пред тях беше разгърната картата на Европа, която те се канеха да прекроят според своята воля. След петдесет и два мъчителни и опасни месеца тевтонската коалиция беше оставена на милостта им и нито един от нейните четирима членове не можеше да окаже и най-малкото съпротивление. Германия, водачът и предният фронт на агресията, смятана от всички за главната причина за катастрофата, сполетяла света, беше останала на милостта или волята на победителите, които също бяха зашеметени и разтърсени от прежи¬вените мъчения. и нещо повече, тази война не беше война на прави¬телствата, а на народите. Цялата жизнена сила на най-великите нации беше изляна в гнева и касапницата. Военните предводители, събрани в Париж през лятото на 1919 г., бяха отнесени там от най-силните и най- бурните приливни вълни в цялата досегашна човешка история. Отминали бяха дните на Утрехтския и на Виенския договор, когато аристо¬кратични държавници и дипломати, победители и победени, се срещаха за учтиви и изпълнени с уважение обсъждания и необременени от говорилнята и бъркотията на демокрацията, можеха да преоформят системите въз основа на принципите, за които се бяха споразумели заедно. народите, носени от своите страдания и вдъхновени от внушаваните на масите учения, ги бяха наобиколили и наброявайки милиони, настояваха за пълно възмездие. тежко проклятие очакваше лидерите, качени на замайващите си победоносни върхове, ако на масата на преговорите отхвърлеха онова, което войниците бяха извоювали по стотиците просмукани с кръв бойни полета.

Франция в правото си, както поради своите огромни усилия, така и според своите огромни загуби, беше застанала начело. Почти милион и половина французи бяха загубили живота си, защитавайки земята на Франция, върху която се бяха изправили пред нашественика. Пет пъти в течение на сто години, през 1814, 1815, 1870, 1914 и 1918 г., кулите на нотър дам бяха съзирали огъня на пруските оръдия и бяха чували гър-межите на канонадата им. В продължение на четири ужасни години три-найсет френски провинции лежаха в жестоката хватка на пруската воен¬на власт. огромни области бяха опустошавани систематично от врага или биваха съсипвани при сблъсъците на армиите. от Вердюн до тулон едва ли имаше дом или семейство, които да не са оплаквали мъртви или приютявали осакатени хора. За онези французи - а много от тях заемаха високи позиции на власт, - които се бяха били и бяха изстрадали 1870 г., изглеждаше почти като чудо, че Франция излиза победител от несрав-нимо по-ужасния конфликт, който току-що беше завършил. През целия си живот те се бяха страхували от Германската империя. Те си спом¬няха превантивната война, която Бисмарк се беше опитал да води през 1875 г.; те си спомняха бруталната заплаха, която свали от власт Делка- се през 1905 г.; те бяха треперили по време на Танжерската криза през 1906 г., при Босненската криза през 1908 г. и заради Агадирската криза през 1911 г. Речите на кайзера за „размахания юмрук“ и „лъскането на доспехите“ може и да предизвикваха насмешка в Англия и Америка, но звучаха ужасно реалистично в сърцата на французите. Почти петдесет години те бяха живели под заплахата на германските оръжия. И ето сега, с цената на много френска кръв, дългото потисничество беше отхвърлено. Нямаше съмнение, че най-после ще настъпят мир и сигурност. С вълнение френският народ издигна глас: „Никога вече!“.

Съдържание

Съдържание

От издателя  5

Извадки от предговора към „Назряващата буря “ 7

КНИГА I

Километричните камъни по пътя към катастрофата 13

Глава I. Лекомислието на победителите. 1919 - 1929 година 15

Глава II. Мирът в своя апогей. 1922 - 1931 година 28

Глава III. Адолф Хитлер 40

Глава IV. Годините на скакалците. 1931 - 1933 година  51

Глава V. Сцената постепенно потъва в мрак. 1934 година 65

Глава VI. Загуба на военновъздушния паритет. 1934 - 1935 година 76

Глава VII. Предизвикателство и отклик. 1935 година 86

Глава VIII. Санкции срещу Италия.        1935 година 97

Глава IX. Хитлер атакува. 1936 година  111

Глава X. Пауза, заредена с напрежение. 1936 - 1938 година 121

Глава XI. Г-н Идън в Министерството на външните работи: неговата оставка 136

Глава XII. Насилието над Австрия. Февруари. 1938 година 146

Глава XIII. Чехословакия  159

Глава XIV. Мюнхенската трагедия 169

Глава XV. Прага, Албания и полската гаранция 180

Глава XVI. На прага на войната 190

Глава XVII. Странната война  206

Глава XVIII. Задачата на Адмиралтейството 217

Глава XIX. Фронтът във Франция  236

Глава XX. Скандинавия, Финландия  245

Глава XXI. Норвегия 258

Глава XXII. Падането на правителството 270

Съдържсние | 11

 

Книга II Сами

Г лава I. Националната коалиция           281

Глава II. Битката за Франция     301

Глава III. Походът към морето 319

глава IV. избавлението на дюнкерк     331

глава V. Устремът към плячката             345

Глава VI. Обратно във Франция. 4 - 12 юни       354

Глава VII. Отбраната на страната и механизмът на контраатаката        364

Глава VIII. Френските мъки       375

Глава IX. Адмирал Дарлан и френският флот: Оран     389

Глава X. На разстояние                400

Глава XI. Операция „Морски лъв“         414

Г лава XII. Битката за Британия                426

Глава XIII. „Лондон ще го понесе“         439

Глава XIV. Заем-наем   455

Г лава XV. Победа в пустинята 464

Глава XVI. Разширяващата се война     480

Глава XVII. Битката за Атлантика             489

Глава XVIII. Югославия и Гърция             501

Глава XIX. Пустинният фланг Ромел: Тобрук    518

Глава XX. Крит  525

Глава XXI. Последната кампания на генерал Уейвъл   536

Глава XXII. Съветското възмездие         549

индекс                  563

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: