Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Уесекски истории и други разкази

Томас Харди

Част от книгата са разказите "Тримата странници", "История от 1804 година", "Меланхоличният хусар от немския легион", "Изсъхналата ръка", "Съграждани", "Натрапници в „Нап“, "Раздвоеният проповедник", "Трагедията на две амбиции", "Адвокатска обиколка", "Свирачът на шотландски танци", "Преобразилият се мъж", "Просто интермедия".

 

Наличност: Да

20,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Като писател и поет във викторианска Англия Томас Харди (1840–1928) има незавидната съдба на недооценен от съвременниците си творец. Дълго време е възприеман предимно като „регионален“ автор, ограничен в тесните рамки на родния си край, графството Дорсет, определян е като писател, насочил носталгичен поглед единствено към миналото, към изчезващия селски бит, поради което изцяло е отдаден на дълбок песимизъм. След шумния скандал, предизвикан от „безнравствения“ му роман Невзрачният Джуд (1895), Харди напълно се оттегля от светския живот в Лондон, отказва се от белетристиката и изцяло се отдава на поезията. Едва през първите десетилетия на ХХ в. се оценява истинската сила и дълбочината на богатото му и разностранно творчество, което включва 14 романа, 4 сборника разкази и 8 стихосбирки. В стихотворение, посветено на Харди, английският поет Сийгфрийд Сасун (1886–1967) нарича писателя „магьосника от Уесекс“ (Николова, 1987:40). Тази лаконична характеристика на големия писател убедително го представя с две ключови понятия за творчеството му – белетристичният му свят Уесекс действително оказва магическо въздействие върху читателя. Днес обаче въображаемото графство Уесекс, където се развива действието в повечето му творби, вече не се възприема като тесен регионален свят, а като необятна белетристична вселена.

Откъс от книгата

УЕСЕКСКИ ИСТОРИИ (1888)

Разказите на Томас Харди рядко са били обект на изследване от страна на критиците. Ударението винаги се е поставяло върху романите му, а в последните десетилетия - върху поезията. Въпреки това сборникът разкази Усекски истории е може би най-монолитната творба, която представя разностранна картина на белетристичния свят на автора, наречен Уесекс.

Наименованието не е случайно, а е пряко свързано с английската история. Уесекс е името на англосаксонско кралство, просъществувало от VI до IX век на територията на Дорсет и някои съседни графства в Южна и Югозападна Англия. Тази област е изпълнена с множество исторически паметници още от времето на келтите, римляните, англосаксонците и нормандските нашественици. И все пак макар мястото да е историческо, то е преди всичко изпълнено с човешки съдби, традиции, легенди, предания, като в него пулсира определен начин на живот. Авторът използва това място на действието в почти всички свои романи, определяни от критиците като „усекски романи“. Уесекс присъства осезателно и в поезията на Харди и една от най-известните му стихосбирки се нарича Уесекски поеми. По думите на самия Харди Уесекс е територия, където „местните чувства... пулсират със същата сила, както и в дворците на Европа“, а „онова, което привидно е местно, в действителност е общочовешко“. Именно поради общочовешките проблеми в творчеството на Харди, Уесекс се възприема като белетристична вселена, а не като регионален свят.

В Европа и особено в Англия разказът започва да се цени и утвърждава като определен жанр едва към края на XIX в. Поради тази причина Харди, макар и отрано да пише разкази, публикува Уесекски истории едва през 1888 г., тъй като след издаването на шест успешни романа вече се е наложил като белетрист. И затова напълно естествено е сборникът, плод на голяма творческа зрялост, да се отличава с високи художествени качества. Основният импулс за написване на тези разкази е дълбоката носталгия на писателя по миналото, както и обичта му към родния край. През този период той непрекъснато се движи между Дорсетшир и Лондон и се сблъсква със стереотипните представи за селяка, иронично наричан Ходж. Главната му цел е да се преодолеят тези ограничени представи, като провинциалният свят и местните жители се видят в цялата им дълбочина и разностранност. Сборникът има подчертано ретроспективен характер, тъй като Харди описва събития, случили се няколко десетилетия назад в миналото. Също като художник, той се отдръпва далече от статива, за да погледне картината отстрани в нейната цялост, с релефните й контури. Единствено чрез отдалечаване от събитията един творец може ясно да съзре общото между миналото и настоящето.

Подобно на Уолтър Скот (1771-1832), Харди смята, че едно повествование задължително трябва да представя необикновени случки, събития, образи, преживявания, които се различават от делничното, прозаичното. И затова твърде често той описва невероятни събития и напълно неочаквани развръзки. И все пак разказите му рядко са изцяло плод на въображението, а се основават предимно на местни предания и традиции, на фолклорни мотиви, както и на спомени, разказвани от родителите и съселяните му. В някои случаи творческият му импулс идва и от сензационни съобщения във вестниците, но за творбите му с пълна сила важи английската максима, че истинските събития често могат да изглеждат по-странни и от измислените. Всъщност талантът му придава убедителност и правдоподобност дори и на най-странните събития. В художествено отношение разказите му се отличават с измамна простота и пестеливост в изказа, но в тях се крие завидна дълбочина. Често те са различни по дължина, като някои могат да се определят като новели, а други са съвсем къси, но силно въздействащи.

Сборникът Уесекски истории включва седем разказа, които варират между комичното и трагичното, романтичното и прозаичното, фантастичното и действителното. Авторът ясно съзнава предимствата на късите разкази - те дават възможност да се представят различни местности, теми, типове герои, както и да се прилагат различни стилове. По този начин се получава пъстра мозайка, която разкрива голямото разнообразие на човешките проблеми. И все пак сборникът се отличава с художествена завършеност поради хармоничното съчетание на темите и героите.

За да представи на читателя обширна балансирана картина на селския бит в Уесекски истории, определяни от критиците като пасторални разкази, Харди най-често прибягва до контраста като художествен похват. Чрез този диалектически подход той се стреми да постигне единство на противоречията, да създаде усещане за цялостност и кохерентност, да намери баланс между природното и социалното, между конкретното и общочовешкото.

Още в началния параграф на първия разказ Тримата странници Харди описва трудностите в селския бит, обичайния недостиг на питейна вода, както и стихийната страна на природата, която често е безпощадна към селянина и труда му. В същия параграф обаче се представя и прелестната страна на природата, която в хубаво време привлича „поетите, философите и други като тях, които мислят и копнеят за възвишени неща“.

По начало в целия сборник многократно се изтъква живителната близост между природата и селянина, който живее „с отворена врата“ към четирите сезона на годината.

Чрез умело редуване на контрастни сцени Харди разкрива и различните страни в бита на селянина, като представя мигове на радост, веселие и жизнелю бие, последвани от чувства на дълбока уплаха и покруса пред тъмните страни в живота им. Отново разказът Тримата странници е твърде показателен в това отношение. В първата част подробно се описва жизнерадостното настроение на селяните по време на гощавка, устроена по случай кръщенето на новородената дъщеря на овчаря Фенъл. Буйните танци и песни обаче внезапно секват, когато местните жители дочуват топовни гърмежи от близкия затвор, които са сигнали за избягал затворник. Почти мигновено групата празнуващи селяни се превръща в потеря за залавянето на свой събрат.

Разказът История от 1804 година е изграден върху друг контраст - между действителното и въображаемото, истината и химерата. В него старият Соломон Селби разказва как като момче по време на Наполеоновските войни е видял посред нощ двама френски генерали, с географска карта в ръка, да търсят удобно място на английския бряг, където да дебаркират с армията си, като в единия от тях Соломон разпознава самия Наполеон:

И макар не бех момчурляк,... познах лицето на Бонапарт. Да не позная Бони ли? Съвсем съм сигурен, не го разпознах. Та аз му бех виждал образа не веднъж, а поне сто пъти (с. 48) ??

Старецът разказва извънредно убедително и с най-големи подробности за преживяното и затова слушателите му са склонни да повярват на думите му. Тук обаче в никакъв случай не става дума за лъжа, а за неспособност да се направи разлика между фантазията и действителността. В бележка от 1919 г., добавена под краткия предговор към Уесекски истории, самият автор заявява, че този разказ е бил изцяло плод на въображението му. Години след написването му обаче с изненада установил, че съществуват множество истории в този дух, които са се превърнали едва ли не в истинска традиция. Ала авторът заявява, че няма представа доколко подобно посещение може действително да отговаря на истината.

Разширената употреба на контраста най-вече проличава при представянето на героите на Харди. Почти всички разкази в сборника се основават на противопоставянето между различни типове хора. Както вече се спомена, тъй като авторът непрекъснато се движи между Лондон и Дорсет, той е наясно, че градското население има напълно невярна представа за селските труженици. Харди дори открито изразява недоволство си в списанието „Дорсетшир Лейбърър“, като заявява, че карикатурната представа за тъпия, непроменлив, ограничен селяк е широко разпространена в града, като по този начин се окачествява цялото местно население. Основната цел на писателя в сборника е да обогати стереотипната представа за селянина, така че читателят да осъзнае богата разностранност на местните жители, които са хора с най-разнообразни нагласи и характери и коренно се различават един от друг.

Така например в разказа Натрапници в Нап обикновената селска девойка Сали е напълно различна от богатия фермер Дартън. Тя е жизнена, свободолюбива, остроумна, независима, силна духом, способна да се справи с всякакви житейски несгоди и предизвикателства на съдбата. От своя страна Дартън, твърде променлив в чувствата и постъпките си, е пасивен, нерешителен, слаб духом, като тези недостатъци го обричат на дълбока самота в края на живота му.

Подобен контраст се откроява и между влюбените в разказа Раздвоеният проповедник. Методисткият свещеник Стокдейл, макар по своему очарователен и почтен, проявява конформизъм, твърда безкомпромисност и строга принцип- ност, като по този начин влиза в противоречие с възлюблената си Лизи. Тя е витална, неконформистки настроена и умее пълноценно да се радва на живота. За нея дръзката контрабандна търговия с алкохол не е грях, а жизнена необходимост, която внася разнообразие и тръпка в прозаичното й делнично ежедневие.

Очевидно в случая викторианският иконоборец Харди симпатизира повече на волната жена, отколкото на праволинейния проповедник. Писателят обаче се съобразява с литературните норми на епохата и тъй като разказът е публикуван през 1879 г., виталната Лизи смирено се омъжва за праведния Стокдейл и дори написва трактат за „разкаялите се селяни“. Тридесет и три години след публикацията на разказа обаче Харди добавя в бележка в края на творбата си друг финал, в разрез с викторианските норми. През 1912 г. той вече заявява, че всъщност, „съвсем подобаващо на нрава си“, Лизи се омъжва не за благочестивия Стокдейл, а за дръзкия контрабандист Оулет, с когото емигрира в Америка. Авторът вече отказва да се съобразява със закостенелите викториански норми на благоприличие.

Употребата на контраста в разказите най-силно проличава при обрисуването на женските образи. Почти всички уесекски истории се основават на различията между два типа героини, съответно представителки на селото и на града. В тези

образи ясно проличава предпочитанията на автора към родния му край. Въпреки непрестанните си пътувания между Лондон и Дорсет, Харди винаги е твърдял, че иска да бъде погребан в родното си място, редом до родителите и предците си. След смъртта му се взема странно решение - тленните му останки са погребани в Уестминстърското абатство, в близост до Дикенс и Тенисън, а сърцето му е заровено в гробището на черквата Стинсфорд в Дорсетшир. Този необичаен ритуал сякаш символизира раздвоението на автора между града и селото, но все пак показва, че дълбоко в сърцето си той преди всичко се чувства местен жител на Дорсет. И поради тази причини в разказите си дава предимство на жената от селски произход и я представя като по-добродетелна и силна духом от гражданката.

Три от разказите в Усекски истории се изградени върху контраста между двата типа героини. Различията между селянката Рода и гражданката Гъртруд в Изсъхналата ръка са ясно очертани. Рода е тъмноока, едра, физически издръжлива, но бедна, докато Гъртруд е светлокоса, дребна, крехка и богата. Рода е отблъсната от съпруга си, а Гъртруд я измества в обичта му. Макар Гъртруд да е най-привлекателната представителка на града в сборника, поради заболяването си тя се превръща от великодушна и сърдечна жена в човек, който силно жадува нечия смърт заради собственото си изцеление. От своя страна Рода, която съвсем непреднамерено е причинила зло, по-късно се измъчва от остро чувство на вина и отказва да приеме завещанието от бившия си съпруг.

За разлика от Гъртруд, гражданката Хелена в Натрапници в Нап не може да събуди никакво съчувствие у читателя. Контрастът между нея и селската девойка Сали отново е отчетливо откроен. Докато Хелена е физически крехка и неустойчива, претенциозна и капризна, поддаваща се често на малодушие, Сали, както се спомена, е силна духом и издръжлива, независима и горда, а също така великодушна и щедра към всички около себе си. В този разказ Харди много категорично представя духовното и физическото превъзходство на селската жена.

И все пак предпочитанията му към местната девойка пред градската жена като че ли най-ясно са очертани в разказа Съграждани. Макар героинята Луси да не произхожда от семейство на селски стопани, Харди многократно показва близостта й до местния бит и природата и често я описва на фона на цветя. С душевната си чистота, невинност и добросърдечие Луси е напълно различна от гражданката Ксантипа, която е студена, претенциозна и високомерна. Дори имената им подчертават големия контраст помежду им. Докато името „Луси“ се възприема като обикновено английско име, гръцкото „Ксантипа“ звучи твърде претенциозно. При това - вероятно детайл, добре обмислен от автора - така се наричала жената на Сократ, чийто свадлив нрав, проявяван към съпруга й, е превърнал името й в на

рицателно за кавгаджийсьси настроена жена. Очевидно Харди внимателно подбира имената в зависимост от нрава на героите си. Напълно в съзвучие с претенциозното си име, Ксантипа предпочита да общува най-вече с лондонски високопоставени личности, облича се предимно в кадифени и дантелени дрехи и винаги се отнася надменно както към местните жители, така и към собствения си съпруг. И все пак най-лошата й черта е силно избухливия й нрав, който превръща дома на Барнет в „гнездо на оси“. Очевидно Харди напълно съзнателно обрисува лондончанката Ксантипа едва ли не като чудовищна съпруга, напълно различни от благата и добронамерена местна девойка Луси.

Представените контрастни женски образи водят до извода, че авторът възприема селската жена като далече по-добродетелна от гражданката. Според него най-големият недостатък на градските съпруги е, че не могат да оценят красотата в селския бит и близостта до природата. Поради това докрай остават пришълци, които нарушават хармонията, установения ред и ритъма в живота на село.

В заключение би могло да се обобщи, че чрез последователната употреба на контраста като стилистичен подход Харди показва голямото разнообразие в битието на местните жители, както и богатството от колоритни личности. По този начин той умело разбива неверните стереотипни представи на градския читател за ограничения селяк и монотонния му живот.

До голяма степен регионалният свят на Харди, наречен Уесекс, е представен в съвсем конкретните си измерения, но същевременно може да се възприеме и като символичен свят на архетипове и общочовешки идеи, защото разкрива изконни истини за битието като цяло. И затова драматичните усекски истории стигат до сърцата на всички читатели по света.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: