Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Ударите на сърцето

Даниел Стийл

Тя отклони поглед, не знаеше какво да каже. Нищо не можеше да му обещае. Собственият й живот все още беше премного объркан. Щом като Стивън не я искаше със собственото им дете, положително нямаше да я иска и никой друг, убедена бе в това.

Адриан е млада, красива и преуспяваща. И семейният й живот изглежда безоблачен. Но внезапно всичко рухва... До деня, в който тя намира истинското щастие.

  • Корица: Мека
  • Страници: 320
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2004 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

УДАРИТЕ НА СЪРЦЕТО - Даниел Стийл

 

Стакатото на старата пишеща машина раздираше тишината в стаята. Облак синкав дим беше увиснал над ъгъла, където работеше Бил Тайпин. Очилата бяха бутнати високо над челото му, пластмасовата чашка с кафе подскачаше опасно близо до ръба на бюрото, пепелниците бяха препълнени, лицето му беше напрегнато и сините му очи пробягваха по написаното. Заудря клавишите по-бързо и по-бързо и хвърли поглед през рамо към часовника, който неумолимо тиктакаше зад гърба му. Пишеше тъй, сякаш отвсякъде го дебнеха демони. Кестенявата му коса, вече започнала да се прошарва, имаше такъв вид, като че ли цяла седмица бе лягал и ставал, без веднъж да се сети да я среши. Лицето му беше гладко избръснато и добро, със силни черти, но при все това в него се долавяше някаква мекота. Не беше от мъжете, които се открояват с красотата си, но изглеждаше силен и привлекателен - мъж, който не само спира погледа, а и поражда желание да общуваш с него. Но не точно сега. В момента той изпъшка, погледна отново часовника и пръстите му още по-яростно заблъскаха клавишите. Накрая настъпи тишина. Той бързо поправи нещо с химикалката, скочи и грабна купчината листове, над които се беше трудил през последните седем часа, от пет сутринта. А вече наближаваше един... още малко и излъчването щеше да започне! Прекоси тичешком стаята, отвори с трясък вратата, профуча покрай бюрото на секретарката като олимпийски бегач и с пълна скорост продължи по коридора. Отминаваше хората, избягваше сблъсъците, без да забелязва изненаданите погледи и любезните поздрави. Както и друг път заблъска по врати, които се отваряха само на сантиметри, и ръката му се мушна в пролуката, стиснала снопче листа с току-що направените промени. За Бил това беше нещо обичайно. Случваше му се веднъж-два пъти, понякога три-четири пъти месечно, когато решеше, че не му харесва как се развива действието. Автор на най-успешния излъчван през деня телевизионен сериал, той винаги, когато му се струваше, че нещата не вървят добре, спираше, пишеше един-два епизода, обръщаше всичко с главата надолу и се успокояваше. Неговият агент го наричаше най-нервозната майка в телевизията, но знаеше много добре, че е и най-талантливият. Бил Тайпин имаше безпогрешен инстинкт за това, което разпалва интереса на зрителите, и никога не беше грешил. Поне засега.

"Животът заслужава да се живее" продължаваше да е най-гледаният дневен сериал по американската телевизия и беше рожба на Уилям Тайпин. Бе го започнал като средство за препитание, когато беше начинаещ драматург в Ню Йорк и едва свързваше двата края. Залови се с тази идея като на шега и между две пиеси съчини сценария за първия епизод. Тогава пишеше пиеси за второстепенните театри в Бродуей и презираше всичко, което не смяташе за истинско изкуство. Театърът над всичко! Но беше и женен, живееше в Сохо и гладуваше. Съпругата му Лесли беше танцьорка в шоупрограмите на Бродуей и по онова време не работеше, защото беше бременна с първото им дете. В началото той се шегуваше, какъв смях щял да падне, ако сапунената опера има успех и ако това се превърне в големия му пробив в кариерата. Но докато се бореше със сценариите и наръчника за писане на телевизионни сериали, работата престана да е шега и се превърна в един вид мания. Непременно трябваше да успее... заради Лесли... заради детето. А истината бе, че всъщност му беше приятно. Харесваше му. Телевизионната компания също го хареса. Луди бяха по този сценарий. Синът му Адам и сериалът се родиха почти едновременно - здравото четири и половина килограмово момченце с големите сини очи на баща си и златисти пухкави къдрици, и първото пробно излъчване, включено в лятната програма на телевизията. Сериалът бе посрещнат с възторг и когато през септември внезапно беше спрян, това незабавно предизвика бурни протести. Не минаха и два месеца и "Животът заслужава да се живее" бе върнат на екрана, а Бил Тайпин стана автор на най-успешния дневен телевизионен сериал. Важните решения щеше да взема по-късно.

В началото пишеше епизодите сам и ги пишеше добре, но докарваше до лудост актьорите и режисьора. А кариерата му във второстепенните театри на Бродуей бе вече отдавна забравена. Телевизията моментално обсеби цялата му енергия.

В един момент му предложиха куп пари, за да продаде идеята и просто да стои настрана, да си иде вкъщи, да събира хонорарите и да продължи с пиесите за второстепенните бродуейски театри. Но по това време "Животът", както го наричаше той, се беше превърнал вече в негова рожба, почти колкото и шестмесечния му син. Не можеше да изостави сериала, още по-малко пък да го продаде. Длъжен беше да остане с него. За Бил това беше нещо реално, нещо живо и той внимаваше какво казва на хората чрез него. Говореше за страданията в живота, за разочарованията, ядовете, скърбите, победите, предизвикателствата, вълненията, любовта, истинската красота. Даваше воля на цялата си жажда за живот, на собствената си болка от печалното, на собствената си радост от съществуването. Предлагаше на хората надежда след отчаянието, слънчев лъч след бурите. В същността си сюжетът бе за живота на порядъчни хора. Имаше и злодеи, разбира се, и зрителите ги възприемаха. Но в основата си сериалът беше изграден върху почтеността и това беше причината за непоклатимата привързаност на почитателите му. Той отразяваше същността на своя създател: енергичен, изпълнен с вълненията на живота, порядъчен, доверчив, добър, наивен, умен, съзидателен. Бил Тайпин обичаше своето творение почти като собствено дете, което е длъжен и решен да отгледа. Обичаше го почти колкото Адам и Лесли.

Тогава, в началото, той постоянно се разкъсваше, мяташе се безконечно между вечното желание да бъде със семейството си и стремежа да не изпуска от очи сериала, за да е сигурен, че нещата вървят както трябва и че не е включен някой неподходящ сценарист или режисьор. Гледаше на всички с подозрение и държеше цялата работа под свой контрол. Смяташе, че другите нищо не разбират от неговия сериал - неговата рожба. Крачеше нервно по снимачната площадка като подплашена квачка, вътрешно влуден от грозящите опасности. Продължаваше да пише отделни епизоди, да бди над шоуто и да налага идеите си чрез страничните сюжетни линии. В края на първата година нямаше вече никакъв смисъл да се преструва, че някога ще се върне на Бродуей. Беше затънал, хванат в капана, лудо влюбен в телевизията и собственото си телевизионно творение. Престана дори да търси извинения за пред приятелите от второстепенните театри в Бродуей и открито си призна, че това, което прави, му харесва. Късно една нощ, след като беше писал часове наред, беше измислял нови интриги, нови действащи лица, нови теми за следващия сезон, Бил призна на Лесли, че няма начин да мръдне оттам.

Не можеше да изостави своите герои, своите актьори и заплетените нишки на интригата, лавината от трагедии, болки и проблеми в нея. Обожаваше всичко това. Сериалът се излъчваше на живо пет пъти седмично и дори когато присъствието му на снимачната площадка не беше необходимо, Бил се хранеше, пиеше, обичаше, дишаше и спеше чрез него. Бяха наети сценаристи, които пишеха епизодите ден за ден, но той винаги надничаше през рамото им. И знаеше какво прави. Всички от бранша мислеха така. Беше добър. Беше повече от добър. Беше страхотен. Инстинктивно усещаше кое има въздействие и кое не, какво обичат хората, кои действащи лица ще им допаднат и кои ще възненавидят от все сърце.

Когато след две години се роди вторият му син, Томи, "Животът заслужава да се живее" бе спечелил вече две награди на критиката и една "Ейми". След наградата "Ейми" телевизионната компания предложи да преместят работата по сериала в Калифорния. Било по-разумно от творческа гледна точка, продукцията щяла да се осъществява по-лесно и изобщо чувствали, че мястото му е там. За Бил това беше добре дошло, но за жена му Лесли не бе така. Тя се връщаше към работата си и вече не беше просто девойче от балета в Бродуей. През последните две години и половина бе гледала как Бил се отдава без остатък на сериала и вече й бе дошло до гуша. Докато той денонощно пишеше за кръвосмешения, бременни ученички и извънбрачни връзки в предградията, тя отново бе започнала да посещава балетната школа и сега искаше да преподава балет в "Джулиард".

- Какво? - смаяно я погледна Бил над масата за закуска една неделна сутрин. Нещата се развиваха така благоприятно за тях, той гребеше парите с шепи, децата бяха страхотни и доколкото му беше известно, всичко вървеше по мед и масло. До тази сутрин.

- Не мога, Бил, аз няма да дойда. - Тя замълча, големите й кафяви очи го гледаха все така меко и детински, както при първата им среща, когато я видя пред театъра, хванала сака с балетните си принадлежности. Тогава тя беше на двайсет години. Беше от северната част на щата Ню Йорк, неизменно почтена, мила и непретенциозна, с добра душа, изразителни очи и с плахо, но неподправено чувство за хумор. В началото, преди Бил да купи хубавата и много скъпа мансарда в Сохо, се смееха много и разговаряха до късно нощем в мрачните, леденостудени квартири, в които живееха под наем. Сега Бил бе монтирал в мансардата дори греда за упражнения, така че тя да се разгрява и да се упражнява, без да ходи в студиото. А ето, изведнъж му заявява, че всичко е свършено.

- Но защо? Какво говориш, Лес? Не искаш да напуснеш Ню Йорк ли?

Бил объркан забеляза как сълзите й напират. Тя поклати глава, за момент се обърна настрани, после отново го погледна и сърцето го заболя от това, което видя в очите й. В тях имаше гняв, разочарование, поражение. Внезапно той проумя за пръв път това, което трябваше да разбере още преди месеци, и с ужас се запита дали тя все още го обича.

- Какво има? Какво се е случило? Как така не бе почувствал? Как бе могъл да е толкова глупав?

- Не зная... Ти се промени... - Тя отново поклати глава, дългата тъмна коса се развя около главата й като черни криле на низвергнат ангел. - Не... не съм справедлива... ние и двамата... - Пое си дълбоко дъх и се опита да му обясни. Поне това му дължеше след петте години брак и двете деца. - Мисля, че си разменихме ролите. Преди аз исках да стана голяма звезда на Бродуей, балерина, която се представя добре и става много известна, а ти искаше единствено да твориш пиеси, в които да има порядъчност, кураж и мисъл. А после изведнъж започна да пишеш... - Тя се поколеба и тъжно се усмихна. - Започна да пишеш неща, които по-добре се котират на пазара, и това се превърна в някаква мания. През последните три години ти не мислеше за нищо друго, освен за сериала... Дали Шийла ще се омъжи за Джейк?... Дали Лари наистина се е опитал да убие майка си?... Дали Хенри е педераст?... А Марта лесбийка ли е?... Ще напусне ли Марта съпруга си, за да заживее с друга жена?... Чие дете е Хилари всъщност?... Мери ще избяга ли от къщи?... И ако избяга, ще се върне ли към наркотиците?... Извънбрачно дете ли е Хелън?... Ще се ожени ли за Джон?... - Докато изреждаше познатите имена, Лесли стана и закрачи из стаята. - Истината е, че те ме влудяват. Не искам да ги чувам повече. Не искам да живея повече с тях. Искам да се върна към нещо просто, здраво и нормално, към дисциплината на танците, към вълнението от преподаването. Искам нормален, спокоен живот, без всичкия този правдоподобен боклук.

Тя тъжно го погледна и на него му се приплака. Какъв глупак е бил! Докато си бе играл с онези въображаеми свои приятели, бе започнал да губи хората, които наистина обичаше, и дори не го бе забелязал. При все това не можеше да й обещае, че ще се откаже, ще продаде правата си над сериала и ще се върне към пиесите. Спомняше си как се бе молил да му ги приемат. Можеше ли отново да започне оттам? Освен това обичаше сериала си. Той го караше да се чувства щастлив, преуспяващ, силен... А ето че Лесли го напуска. Ирония на съдбата! Сериалът имаше огромен успех, той също, а тя копнееше за дните, когато едва не умираха от глад.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: