Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Убиецът и пророкът

Гийом Прево

Гийом Прево е един от най-известните съвременни френски създатели на исторически криминални романи. Шедьовърът му „Убиецът и пророкът“ в трескаво темпо ни отвежда по улиците на свещения град Йерусалим в началото на новата ера. Пристигнал от Александрия, за да се наслади на позлатените врати на Храма, младият философ Филон е оплетен в опасно и сензационно разследване. Активният и уважаван фарисей Йефтай е намерен в дома си убит, а в устата му е тикнат свитък с непознато пророчество, което предупреждава юдеите за страшно божие наказание. Красивата парализирана дъщеря на Йефтай Вирсавия моли Филон да открие виновника.

 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Гийом Прево е един от най-известните съвременни френски създатели на исторически криминални романи. Шедьовърът му „Убиецът и пророкът“ в трескаво темпо ни отвежда по улиците на свещения град Йерусалим в началото на новата ера. Пристигнал от Александрия, за да се наслади на позлатените врати на Храма, младият философ Филон е оплетен в опасно и сензационно разследване. Активният и уважаван фарисей Йефтай е намерен в дома си убит, а в устата му е тикнат свитък с непознато пророчество, което предупреждава юдеите за страшно божие наказание. Красивата парализирана дъщеря на Йефтай Вирсавия моли Филон да открие виновника. Тя подозира садукеите. Свързани тясно с Храма и с римските власти, те биха имали причини да елиминират един от враговете си. Повече от век садукеи и фарисеи се борят за властта. Но първосвещеникът на Храма, садукеят Гад, също е убит, а в устата му се намира продължението на пророчествто. Филон тръгва към убежището на есеите, за да разбере от тях нещо повече за предупреждението. Там го очаква трета ужасна смърт на граматик, който може би е знаел отговора на загадката. Може би страната очаква Спасителя, който да я избави от римляните? Нищо чудно убиецът да търси именно него. Ще успеят ли силите на Доброто да му попречат? Отговорите ще откриете едва на последните страници.

Биография и факти за автора

Гийом Прево е професор по история, роден през 1964 г. в Антананарѝву, Мадагаскар. Завършва L'école normale supérieure de Saint-Cloud и понастоящем преподава история в престижния Lycée Hoche във Версай. Автор е на историческите романи Леонардо и седемте престъпления в Рим, Убиецът и пророкът и „Le Mystère de la chambre obscure“ и на поредиците „Le Quadrille des Maudits“, „La Berceuse de Staline“ и др., както и на юношеските „Le livre du temps: La Pierre sculptée“, „Le livre du temps: Les Sept Pièces“, „Le livre du temps: Le Cercle d'or“.

Откъс от книгата

1.

Творецът е всемогъщ, а творението му - тъй крехко!

Длан под брадичката, ръка, която държи шията. Натиск, още по-голям натиск. Последен хрип и най-сетне вратът се отпуска, както силно опънатият лък се скъсва. Тялото бавно се свлича на земята. Всичко е свършено. Всичко започва...

Изведнъж шум зад вратата. Крачки, които забавят ход, ухо, което се заслушва... Сърцето бие в гърдите, дъхът се ускорява. Да загаси ли лампата? Да престане да диша? Може би стенанията... малко са...

Но не, крачките се отдалечават. Нищо не се е случило. Никой няма да посмее да безпокои. Не и тук.

Да се успокои. Да не трепери. Туниката се отваря без усилие. Слаба и остаряла гръд, бедното тяло на добрия старец. Добрият старец... Не беше ли той избран?

Сега ножът. Всеки срез трябва да бъде жесток, десет продълговати и дълбоки удара. Така... Остава устата. Той се отпуска, послушен, сякаш е разбрал. Сякаш знае. Устните леко кървят. В дланта - кожената примка и малкият пергамент. Да го навие, да го сгъне. Един възел, също малък. Калъфът. Ето, не беше трудно.

Отвън, през прозореца, изгряващата луна осветява Йерусалим.

 

Йерусалим.

Филон слезе от коня и падна на колене. Колко пъти беше мечтал за това? Колко пъти, в топлите часове следобед, детският му разсъдък политаше към стените на свещения град? Той беше мъжете на Давид, които хиляда години преди това бяха преко¬сили водните тунели, за да завладеят крепостта; той беше строителите на Соломон, в пот и прах, подредили камъните на първия храм и пеещи хвалебствени химни за Всевишния; той беше този луд войник, с окървавена плът и сърце, който разбиваше крепостните стени, за да се изправи срещу армиите на Навуходоносор.

Той беше великият жрец, облякъл свещената туника, търговецът, който си броеше монетите, селянинът, който водеше телето си на заколение... Той беше Йерусалим, неговият народ и неговата история! Ето че сега градът, който Бог бе избрал, единственият град на единствения Бог му се предлагаше!

Филон си разтърка очите. Зад него групичката пътници също беше млъкнала. Те бяха преминали заедно през планини, импровизиран керван от поклонници и амбулантни търговци, някои от тях качени на камили, а повечето - на магарета. Законът на Рим се простираше чак дотук, но пътищата никак не бяха сигурни... Те видяха слънцето да се издига над разкъсаните върхари, а след това да докосва сивите камъни и слабите треви. Още един сух ден, в който нищо няма да се стовари от небето. Малко разговаряха по време на пътуването, икономисваха си думите, сякаш за да облекчат ездитните си животни. Най-после, към седем часа, Йерусалим се появи пред тях. Сгушен между хълмовете, градът се намираше на скалисто възвишение, издигащо се над две дълбоки долини. В сутрешния здрач, човек би го оприличил на сандък, разкриващ приказно съкровище: хиляди покриви се къпеха в светлина, вградени в светлокафявия цвят на стените и покланящи се пред белотата на Храма над тях. „Десет мерки красота дал Господ на света, девет на Йерусалим, една на целия останал свят.“ Думите от Талмуда се оказаха истина.

Филон яхна отново коня си, отправи знак към спътниците си и се спусна по склона до първите къщи, разположени в преддверието на града. Търговецът на коне от Газа, който му бе продал добичето, му спомена за обор, където можеше да остави животното по време на пребиваването си. Въпреки ранния час,край главната порта беше разположен малък пазар, който привличаше многобройни пътници и купувачи. Продавачите, обвити в дълги сини платове от главата до краката, предлагаха кромид лук, фурми и овче мляко, много по-евтино, отколкото вътре, зад стените. Около тях се движеха насам и натам римски стражи, инспектираха сергиите и клиентите. Изведнъж старец с мръсни коси и брада се изплю след тях. Разгневеният войник го удари с юмрук и го просна на земята, като предизвика събиране на тълпа, от която се чуваха ругатни и се разнасяха удари.

- Проклети нечестивци! - пустосваше старецът на еврейски. - Вие сте паразити, същи кучета! Господ ще ви съди!

- Мръсна стара маймуна! Мръсна стара маймуна! - повтори войникът и насочи към него копието си.

Филон беше готов да се намеси, когато водачът на отряда излезе напред и разпореди на хората си да се отдръпнат:

- Достатъчно! Достатъчно! Не търсим него! А ти - обърна се той към стареца и му нареди да стане - изчезвай оттук, ако не искаш да прекараш Пасха в затвора.

Мъжът се отдалечи, мърморейки, но зяпачите изчакаха тръгването на групата, за да се разпръснат. Филон се насочи към един младеж, който помагаше при пренасянето на чували с фурми:

- Като че ли римляните не са добре дошли тук, а?

Момчето имаше сурово и твърдо лице. То огледа събеседника си и се успокои, като видя черните му букли и бледия му тен: чужденец, да, но, без съмнение - евреин.

- Старецът е прав - рече най-после. - Те нямат работа в Йерусалим. Ако останалите бяха малко по-смели, можехме да ги нападнем и...

Хвърли чувала на земята.

- Без оръжие ли?

- Оръжие ще имаме - прошепна. - Повярвайте ми, ще имаме.

Филон едва сдържа усмивката си, като гледаше волевата физиономия на момчето. Кой знае дали на неговата възраст и при подобни обстоятелства...

- Те май преследваха някого, нали?

- Иди, та разбери. Всъщност винаги преследват някого. Но е вярно, че в последните дни са доста раздразнителни.

- В такъв случай, ще е добре и аз да ги избягвам. Трябва да отида в обора на Акелдама. Ще ти дам монета, ако ми кажеш къде да го намеря.

- Оборът ли? Лесно е, господине, вижте големия покрив ей там.

Той му показа на около двеста крачки и малко нависоко постройка с издължена форма, която изглеждаше в окаяно състояние.        

- Ако съм на ваше място, ще се пазя от Яриб, собственика. Платете само половината от това, което ви поиска. Той е мошеник.

- Благодаря за съвета, малкия, няма да го забравя.

Филон му изсипа две медни монети в шепата.

-А ти внимавай, не се приближавай много до войниците. Ще дойде време по-късно да се сражаваш.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: