Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Тридесет и шестте стратегеми

Анонимен

Това е първият български превод на знаменитата старокитайска книга "Тридесет и шестте стратегеми", която извира от недрата на военното изкуство на Сундзъ и е генетично свързана с него. Но тази книга е повече от съчинение на военната мъдрост: в основата й е втъкана хилядолетната житейска мъдрост на Китай, извлечена от опита във всяка област на човешкия живот. Философско-афористичният стил разгръща пред читателя неизбродими полета за осмисляне. Мъдростта й е приложима не само във военното и дипломатическото изкуство, но и в бизнеса, управлението, спорта, семейните отношения.

  • Корица: Твърда
  • Страници: 320
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

20,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Това е първият български превод на знаменитата старокитайска книга "Тридесет и шестте стратегеми", която извира от недрата на военното изкуство на Сундзъ и е генетично свързана с него. Но тази книга е повече от съчинение на военната мъдрост: в основата й е втъкана хилядолетната житейска мъдрост на Китай, извлечена от опита във всяка област на човешкия живот. Философско-афористичният стил разгръща пред читателя неизбродими полета за осмисляне. Мъдростта й е приложима не само във военното и дипломатическото изкуство, но и в бизнеса, управлението, спорта, семейните отношения.

Книгата може да се чете като философия от философите, като история от историците, като психология от психолозите, дори като художествено-историческо четиво – от децата и юношите. Изгубена през вековете, тя е случайно открита в началото на 40-те години на ХХ в., но е пазена в тайна чак до първото споменаване за нея през 1961 г. Текстът на стратегемите е преведен изцяло от оригиналния старокитайски текст. Историческите събития и анализите са преведени и допълнени по съвременните китайски издания на класическата книга и отразяват всестранно китайското разбиране на стратегемите.

Откъс от книгата

Сведения за книгата „Тридесет и шестте стратегеми“

Произходът на книгата

„Тридесет и шестте стратегеми“ се приписва на перото на Ян Нанкъ, живял в Сиен’ян по времето на династия Цин (246–207 г.пр.Хр.). Това е книга по военно изкуство, която е съставена чрез синтез на богатия военен опит и изключителната военна мисъл на древен Китай. Книгата принадлежи към съкровищницата на древнокитайската култура. Счита се, че изразът „тридесет и шест стратегеми“ е използван за пръв път от генерал Тан Даоци (ум. 436 г.) от Южна Сун в съчинението „Книга за Южно Ци“, раздел „Животопис на Уан Дзиндзъ“, където пише: „От тридесет и шестте стратегеми на господин Тан бягството е най-превъзходната, затова бащата и синът нямат друг изход, освен да избягат.“ Смисълът на израза е, че когато поражението е неминуемо, единственото спасение е в отстъплението, което в случая се явява превъзходна тактика. Изразът е използван и през следващите епохи, например от Сунския поет-монах Хуей Хун (1070–1128) в книгата „Нощни слова от хладната постница“: „Съществуват тридесет и шест умни хода, най-превъзходен от тях е да се отдалечиш.“ Към края на династия Мин и началото на династия Цин все повече и повече писатели се позовават на „тридесет и шестте стратегеми“. Това довело до съставянето на едноименна книга, в която те са събрани ведно. Не е установено обаче кой точно е сторил това и кога.

Известната от тези упоменавания древната книга е открита едва в началото на 40-те години на ХХ в. В статия, поместена  във всекидневника „Светлина“ („Гуанмин жъбао“, 16.ІХ.1961 г.) със заглавие „Относно израза най-превъзходната от тридесет и шестте тактики е бягството“, Шу Хъ накратко запознава читателите с историята на това откритие:

Пред повече от десет години в една невзрачна и изоставена книжна лавка неочаквано открих брошура, отпечатана върху ръчно произведена хартия. Върху корицата бе написано Тридесет и шест стратегеми, а отстрани със ситни знаци – „частен препис на книгата по военно изкуство“. В началото на книгата имаше кратък увод, накрая имаше половин страница от послеслов. В предговора на препечатката се споменаваше, че в ръкописния препис „от послеслова се е запазила само половин страница“.

Откритата и запазена от Шу Хъ мъничка книжка е всъщност преиздадената през 1941 г. от печатница Синхуа в Чънду върху ръчно изработена хартия. В това повторно издание има кратко изяснение, където се говори, че ръкописният препис е открит в Бинджоу (днес околия Бин в пров. Шаанси), в някаква книжарница, при което първата част „бе беседи върху поддържане на здравето, а последните няколко десетки глави бяха допълнени с препис на тридесет и шестте стратегеми, чиито обяснения бяха изцяло по военно изкуство; по-късно узнахме, че това всъщност са истински военни тактики“.

Книгите на Китай по военно изкуство са неизброимо множество, от тях някои са съхранени в преписи, други са споменати в исторически и други съчинения, но запазени или в откъси, или изчезнали без следа. Но нито сред запазените, нито сред списъка на споменаваните не се среща този „частен препис на книгата по военно изкуство“, назована „Тридесет и шестте стратегеми“. Среща се изразът „тридесет и шест уловки (тактики, хитрости)“, както вече споменахме по-горе, в животописа на Уан Дзиндзъ в династийната книга на Южна Ци.

Кой всъщност е Уан Дзиндзъ?

Генерал на служба в династия Ци, който в първата година на периода Юнтай (498) се възползвал от тежкото състояние на болния владетел на Ци Минди и разпалил бунт. Синът на император Минди Сяо Баодзюан узнал за това и извънредно се изплашил; той изпратил съгледвачи да огледат от височините положението във вражеския стан. Те съгледали, че в далечината се е подпалил павилион и помислили, че огромната войска на генерал Уан Дзиндзъ вече е дошла, затова бързешката се приготвили за бягство. Като чул за това от подчинените си, Уан Дзиндзъ с подигравателна усмивка изрекъл горните думи: „От тридесет и шестте стратегеми на господин Тан бягството е най-превъзходната, затова бащата и синът нямат друг изход, освен да избягат.“ Споменатият от генерал Уан господин Тан е друг пълководец от друга епоха.

Кога и от чия ръка в крайна сметка са записани „Тридесет и шестте стратегеми“? Тъй като никъде в историческите извори не се споменават, за тях можем да съдим единствено по съдържанието на самото съчинение.

Някои от имената на „тридесет и шестте стратегеми“ се срещат често в литературни произведения от епохите Юан и Мин, но почти никога – в книги от предишните епохи, от което можем да заключим, че книгата с „тридесет и шестте“ стратегеми е съставена не по-рано от епохата Мин. Важно е да отбележим, че точно през тази епоха се появяват огромно множество книги по военно изкуство, сред които преобладават най-вече сборниците и справочните издания от енциклопедиен тип. Така например сборникът от епохата Мин, наречен „Сто думи за военното изкуство“ съдържа само 100 йероглифа, чрез които е изразена мъдростта на военното изкуство. Те са използвани като тематични гнезда, към които отделно са добавени обяснения. Да споменем и съчинението на учения Ин Биншан от втория период на епохата Мин, озаглавено „Военните мрежи на отшелника Байхаодзъ“, в което съставителят е събрал и подредил есенцията на военната мисъл на предците си, изкована в тридесет и шест йероглифа. Към всеки от тях, с използване похватите на абстрактната и символична мисловност, са добавени кратки, но дълбоки по смисъл обобщения. Още една особеност на военните съчинения от епохата Мин, която не трябва да пропуснем да споменем, е общоприетата за това време практика за разкриването на военните мъдрости да се използва древнокитайската „Книга на промените“ (Идзин). Тъй например ученият от Мин Джао Бънсюе обучавал на военно изкуство посредством „Книга на промените“, написал за това книга и предал същата методика на учениците си. Един от неговите ученици, прочутият военачалник Ю Дайоу, е казал: „Йоу [тоест аз] чете предаденото му от покойния учител съчинение „Военното майсторство във вътрешни и външни глави“ вече година време, разумява вътрешния му смисъл и вече знае, че нито едно слово в него не е без основание в „Книга на промените“.“ А „Тридесет и шестте стратегеми“ е книга, която сякаш е излязла изпод същата четка с книгата на Джао Бънсюе – в нея за обяснението на всяка отделна стратегема се прибягва до хексаграмите на древната гадателна книга.

Най-накрая, в едно съчинение против манджурската държава Цин от края на Мин и началото на Цин се споменават „тридесет и шестте прийома“, сред които само няколко имат различни наименования от тези в преведената тук книга. Заглавието на това съчинение е „Записки за Хунмън“ („Хунмън“ е едно от название на тайното „Общество на небето и земята“ от ХVІІ в., чиято цел била възстановяването на династия Мин). В обяснителна бележка към тези „Записки“ се казва следното: „Тридесет и шестте прийома, наричани още тридесет и шест стратегеми, представляват тридесет и шест вида стратегии за водене на военни и светски дела, те неизменно носят полза, за тях може да се използва изразът ‘гениални по замисъл и чудни по прозорливост’, ето защо ние ги нарекохме философско учение на Хунмън.“

Руският китаист и преводач на „Тридесет и шестте стратегеми“ В. Малявин поддържа версията на У Гу, че първоначално този трактат за „тайните на победата над всеки противник във всевъзможни обстоятелства“ е бил разпространяван сред членовете на тайни общества. Такова едно общество е „Небе и земя“. Китайският учен Джу Лин открива списък с подобни стратегеми, които той обнародва в „Документи на [тайното общество] Хунмън“, известно също като „обществото на старшите братя“. „Тридесет и шестте стратегеми“ е книга, която според В. Малявин е „книга за тайните на властта, която сама в продължение на дълго време – поне няколко века – е била велика тайна“. Затова първото преиздаване на съчинението през 1961 г. също е станало „при закрити врати“ – за вътрешно ползване.

По силата на всичко казано дотук можем да приемем, че сборникът „Тридесет и шестте стратегеми“ е съставен в края на епохата Мин или в началото на епохата Цин, или дори малко по-късно. Вероятният съставител е неизвестно лице, което е използвало съществуващият вече като поговорка израз „най-превъзходната от трийсет и шестте стратегеми е бягството“, който е събрал и подредил разпространените сред народа хитрини, идиоми и старинни афоризми, съчинил им е наименования и пояснения, и след като ги е оформил като цялостна книга, нарекъл я е „Тридесет и шестте стратегеми“. По-късно друг я открива и според собственото си разбиране добавя към нея своите коментари и тъй известната днес книга с това заглавие е добила своя завършен вид.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: