Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Три романа с Шерлок Холмс

Сър Артър Конан Дойл

Шерлок Холмс безспорно е един от най-пленяващите и знаменити персонажи в световната литература, превърнал се в нарицателно за проницателност и остър ум, готов да разплете и най-сложните криминални случаи, пред които и най-добрите полицаи са безсилни. Заедно със своя верен помощник, д-р Джон Уотсън, привидно студеният и лишен от емоции Холмс се справя с всякакви дръзки предизвикателства, действайки рационално; този неповторим британски чар и навременно проявена хитрост превръщат образите в най-популярната детективска двойка – както в литературата, така и в киното.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

21,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Сър Артър Игнейшъс Конан Дойл (1859–1930) е един от най-известните и авторитетни британски писатели от края на XIX – началото на XX век. Роден е в Единбург (Шотландия), в семейство на художник-архитект. Следва медицина в Единбургския университет. По професия е офталмолог, но от малък, увлечен по художествената литература и най-вече по рицарските романи, започва да пише още докато следва и през 1879 г. излиза първият му отпечатан разказ. Сред най-популярните произведения на Артър Конан Дойл са приключенската фантастика Изгубеният свят и историите за прочутия Шерлок Холмс. Един от малко известните факти от живота на Дойл е, че бил вратар на аматьорски футболен клуб от Портсмут (който е разпуснат през 1896 г. и няма общо с настоящия ФК Портсмут, основан две години по-късно) под псевдонима Смит. Дойл е и запален играч на крикет.

Откъс от книгата

Глава 1. Господин Шерлок Холмс

 

През 1878 година получих дипломата си на доктор по медицина от Лондонския университет и се отправих за Нетли, където посещавах курса, подготвящ лекари за армията. След като завърших обучението си там, бях съответно зачислен към Пети нортъмбърландски пехотен полк като помощник-лекар. По това време полкът се намираше в Индия и докато успея да се явя на местоназначението, избухна втората англо-афганистанска война. Когато корабът ми пристигна в Бомбай, узнах, че моята част е преминала през проходите и вече се е отдалечила навътре във вражеската територия.

Въпреки това тръгнах по същия път заедно с още много офицери, попаднали в моето положение, и благополучно стигнах до Кандахар, където заварих полка и тутакси се заех да изпълнявам новите си задължения.

Много от участниците в похода получиха военни отличия и по-висок чин, но на мене той ми донесе само нещастия и беди. Преместиха ме от моя отряд и ме зачислиха към Бъркширския полк, с който участвах в пагубната битка при Мейванд. Там ме улучи в рамото куршум от джезайл, който раздроби костта и засегна субклавиалната артерия. Щях да попадна в ръцете на кръвожадните гази, ако не беше предаността и храбростта на моя ординарец Мъри, който метнал тялото ми върху един товарен кон и успял да ме откара благополучно до британските позиции.

Отпаднал поради болката и обезсилен поради дълго преживяваните изпитания, аз бях изпратен заедно с голям конвой ранени страдалци до главната военна болница в Пешавар. Там се позакрепих и здравето ми се оправи дотолкова, че имах сили да вървя из отделенията и дори по мъничко да стоя на слънце на верандата, но тъкмо тогава бях повален от коремен тиф, от проклятието на индийските ни владения.

Месеци наред се опасяваха за живота ми, а когато най-после дойдох на себе си и започнах да се възстановявам, бях толкова слаб и измършавял, че медицинската комисия реши, без да се губи нито ден, да бъда върнат в Англия. Така че ме изпратиха с военния кораб „Оронтес“ и подир месец спряхме на пристанището в Портсмът.

Здравето ми беше съсипано безвъзвратно, обаче имах позволението на загрижените власти през следващите девет месеца да положа усилия, за да се оправя. Нямах си никого в Англия, затова бях свободен като птичка – или по-скоро колкото може да си свободен в рамките на всекидневен бюджет от единайсет шилинга и половина. При това положение аз естествено бях привлечен от Лондон – от голямото блато, което неудържимо поглъща всички скитници и безделници на империята. Там отседнах известно време в един частен хотел на улица „Странд“ и водех лишено от удобства безсмислено съществуване, като разполагах с парите, които имах, доста по-свободно, отколкото трябваше. Финансовото ми състояние бе заплашено до такава степен, че скоро разбрах: или трябва да напусна метрополията и да се преместя някъде в провинцията, или се налага изцяло да променя начина си на живот. Избрах втората възможност и като начало реших да напусна хотела и да си наема жилище в някое не толкова превзето и по-евтино място.

Тъкмо в деня, когато стигнах до това заключение, както стоях на чашка в бара на „Крайтириън“, някой ме потупа по рамото. Обърнах се и видях младия Стамфорд, който ми асистираше, когато оперирах в „Бартс“. Наистина е приятно за самотника да зърне приятелско лице във великата лондонска пустиня. На времето не дружах кой знае колко със Стамфорд, но сега го приветствах с въодушевление и той на свой ред изглежда беше доволен, че сме се срещнали. Обзет от извънредно голяма радост, аз го поканих на обяд в „Холбърн“ и двамата потеглихме за там с кабриолет.

– Къде се загубихте, Уотсън? – попита ме Стамфорд, без да скрива учудването си, докато преминавахме с трополене по многолюдните лондонски улици. – Станали сте кожа и кости и сте черен като негър.

Описах му накратко моите премеждия и едва успях да приключа, преди да пристигнем.

– Клетникът! – възкликна той съчувствено, след като изслуша за сполетелите ме беди. – И сега какво ще правите?

– Търся си квартира – отвърнах аз. – Опитвам се да отговоря на въпроса дали е възможно човек да наеме удобно жилище на сносна цена.

– Много странно – подхвърли спътникът ми. – Днес за втори път използват този израз в мое присъствие.

– Кой го употреби за първи път? – попитах аз.

– Едно лице, което работи в лабораторията на болницата. Сутринта се оплакваше, че не може да открие човек, с когото да наемат заедно една намерена от него хубава квартира, защото не била по кесията му.

– За Бога! – извиках аз. – Ако наистина търси с кого да подели жилището и разходите, аз съм точно човекът за тази работа. Бих предпочел да имам съквартирант, вместо да бъда сам.

Младият Стамфорд ми хвърли странен поглед, докато отпиваше от виното.

– Но вие още не познавате Шерлок Холмс – каза той. – Вероятно не би ви допаднало да общувате постоянно с него.

– Защо, с какво не е подходящ?

– А, не казвам, че е неподходящ с нещо. Просто има малко чудновати хрумвания, погълнат е фанатично от някои области на науката. Иначе, доколкото ми е известно, е съвсем почтен човек.

– Предполагам, че следва медицина? – попитах аз.

– Не. Нямам представа с какво смята да се заеме. Струва ми се, че е доста напреднал в анатомията и е първокласен фармацевт, но доколкото ми е известно, засега не е посещавал системно лекциите по медицина. Заниманията му са много непоследователни и своенравни, но е натрупал доста странични знания, с които би изумил професорите си.

– Изобщо ли не сте го питали към какво се е насочил? – поинтересувах се аз.

– Не, той не е склонен към откровения, макар да е доста общителен, когато изпадне в подходящо настроение.

– Бих искал да се запозная с него – казах аз. – Ако ще живея заедно с някого, предпочитам той да е любознателен и тих по природа. Още не съм достатъчно силен, за да понеса голям шум и вълнение. В Афганистан имах всичко това в повече от необходимото, така че би стигнало до края на земните ми дни. Как мога да се запозная с този ваш приятел?

– Положително сега е в лабораторията – отвърна Стамфорд. – Той или не стъпва там седмици наред, или работи от сутрин до вечер. Ако искате, да вземем кабриолет и да го навестим, след като хапнем.

– Съгласен съм – казах аз и разговорът тръгна в друга посока.

Когато тръгнахме от „Холбърн“ за болницата, Стамфорд ми извести още няколко подробности за господина, когото възнамерявах да поканя за съквартирант.

– Не бива да ме вините, ако не намерите общ език с Холмс – рече Стамфорд. – Знам за него само каквото съм научил при срещите ни в лабораторията. Предложението да се договорите е ваше, затова не бива да ме упреквате.

– Не се ли разберем, няма да е трудно да се разделим – казах аз и добавих, като втренчих поглед в другаря си: – Струва ми се, Стамфорд, че има причина, поради която в случая искате да си измиете ръцете. Нима нравът на този човек плаши или има нещо друго? Говорете направо.

– Не е лесно да се изрази неизразимото – засмя се Стамфорд. – Интересите на Холмс са някак прекалено научни за моя вкус, почти граничат с хладнокръвие. Мога да си представя как дава на някой приятел да опита от последния извлечен от растение алкалоид, нали разбирате, не от злонамереност, а просто за да задоволи търсещия си дух и да получи точна представа за последствията. Но да не бъда несправедлив – смятам, че Холмс и сам би взел отровата със същата готовност. Явно страстта му към знанията е плод на решителност и прецизност.

– И с пълно право.

– Да, но така може да се изпадне в крайности. Когато се стигне дотам да се удрят с бастун труповете в дисекционната зала, положението приема доста особен вид.

– Удря труповете ли?!

– Да, за да установи доколко нараняванията се проявяват след смъртта. Със собствените си очи видях да го прави.

– А казвате, че не следва медицина?

– Да. Един Господ знае каква е целта на проучванията му. Е, вече стигнахме и вие ще можете сам да си съставите мнение за него.

В същото време кабриолетът зави по тясна алея и мина през малка странична порта, водеща към едно от крилата на известната болница. Мястото ми беше добре познато и можех да се ориентирам без чужда помощ, докато се изкачвахме по мрачното каменно стълбище и вървяхме по дългия тесен коридор с варосани стени и тъмни на цвят врати. В края му имаше сводесто отклонение, по което се стигаше до лабораторията.

Лабораторията представляваше внушителна зала с рафтове околовръст, отрупани с безброй стъкленици. На разни места из нея имаше широки ниски маси, по които бе пълно с реторти, епруветки и малки бунзелови горелки, чиито синкави огнени езичета припламваха. В помещението се намираше само експериментаторът, наведен над една далечна маса и погълнат от работата си. При звука от нашите стъпки той се озърна и скочи на крака с радостен вик.

– Открих го! Открих го! – възкликна той, като видя спътника ми, и хукна към нас с епруветка в ръка. – Открих реактив, който се утаява единствено с хемоглобин!

Ако беше попаднал на златна мина, едва ли върху лицето му щеше да се изпише по-голямо доволство.

Съдържание

Етюд в червено

– ЧАСТ I –

Глава 1. Господин Шерлок Холмс
Глава 2. Науката дедукция
Глава 3. Загадката на „Лористън Гардънс“
Глава 4. Какво имаше да Разкаже Джон Ранс
Глава 5. Обявата ни довежда посетител
Глава 6. Тобаяс Грегсън показва на какво е способен
Глава 7. Светлина в мрака

 – ЧАСТ II –  

Глава 1. Безбрежната солна равнина
Глава 2. Цветето на юта
Глава 3. Джон Фериър разговаря с Пророка
Глава 4. Бягство и спасение
Глава 5. Ангелите отмъстители
Глава 6. Продължение на спомените на Джон Уотсън, доктор по медицина
Глава 7. В заключение

 

Знакът на четиримата накът на четиримата

Глава 1. Дедуктивната наука
Глава 2. Изложение на случая
Глава 3. В търсене на решение
Глава 4. Историята на плешивия
Глава 5. Трагедията в Пондичери Лодж
Глава 6. Нагледният урок на Шерлок Холмс
Глава 7. Случката с бурето
Глава 8. Доброволците на улица „Бейкър“
Глава 9. Веригата се къса
Глава 10. Краят на островитянина
Глава 11. Голямото съкровище от Агра
Глава 12. Странната история на Джонатан Смол

 

Долината на ужаса олината на ужаса

– ЧАСТ I –

Глава 1. Предупреждението
Глава 2. Шерлок Холмс държи реч
Глава 3. Трагедията в Бърлстоун
Глава 4. Тъма
Глава 5. Участниците в драмата
Глава 6. Първи проблясъци
Глава 7. Решението

– ЧАСТ II –

Глава 1. Мъжът
Глава 2. Главата на управата
Глава 3. Ложа във върмиса
Глава 4. Долината на ужаса
Глава 5. Най-тъмната доба
Глава 6. Опасност
Глава 7. Бърди Едуардс попада в клопка
ЕПИЛОГ

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: