Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Третата жена

Федя Филкова

"Знаеш, имам нужда да говоря с някого за смъртта, извинявай, каза тя и спря, осъзна, че е говорила без прекъсване близо час, взряна неотлъчно в очите му, хвърляше думите като камъни върху гладката им зеленикава повърхност и те разплискваха светлината и образуваха тъмни кръгове, натрупалите се в нея думи наистина тежаха като камъни, тежестта я огъваше, сковаваше тялото й, а трябваше да се изправи и да продължи, просто да продължи."

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Федя Филкова (1950) е поетеса, авторка на шест стихосбирки – „Цветя с очите на жени“ (1982), „Нежен въздух“ (1986), „Рисунки в мрака“(1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята Твоя любов“ и „Второ сърце” (2009) и на книгата с разкази „Третата жена” (2014). Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ù са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения („Nachtgras“, Drava Verlag).

След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат в сферата на външната политика, културен аташе в българското посолство във Виена (1992–1995) и в Берлин (2005–2008). Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. Съпруга на поета Николай Кънчев (1936–2007). Живее в София.

Откъс от книгата

ЦВЕТЪТ НА РЕКАТА

В този час на деня, при слънчево време, реката придобиваше неочакван тютюнев цвят. Наситеното иначе черно се смесваше със слънчевите лъчи и пред погледа ѝ водата затрептяваше зеленикаво златиста, рядък цвят, щеше да каже нейната приятелка художничка, единствено природата можела да постига подобни цветове, човешката ръка винаги пренасищала багрите, винаги привнасяла в боите и от мътилката на душата. За нея не беше рядък цвят, беше любимият ѝ цвят.

Приятелката щеше да ѝ се изсмее, ако ѝ кажеше, че това бе цветът на нейната любов, вече никой не говореше така, наистина щеше да прозвучи ужасно смешно, но точно такъв бе цветът на пуловера му, тогава, преди години, когато за пръв път го видя в една препълнена зала, запознаха ги някакви общи познати, цветът на меката вълна се сливаше с цвета на очите му, обля я тютюнева светлина, зави ѝ се свят, залитна, потърси място да седне, не намери свободно и си тръгна, замаяна от погледа му и от вълнение, което, когато се събуди на другата сутрин, вече се бе настанило в гърлото ѝ и тя дори се опита да каже нещо на глас, за да провери дали не е онемяла.

След няколко дни се срещнаха на улицата, той ѝ подаде ръка да заобиколи паркираната насред тротоара кола, септември беше по лятному топъл и беше преметнал тютюневия си пуловер върху раменете, предложи ѝ да се видят още същата вечер, щял да потърси празна улица за разходката им.

Сега тя седеше в кафенето край реката, наблюдаваше движението на спокойната вода и навярно за милионен път си припомняше всяка подробност, свързана с него, лекарят ѝ каза, че това било болестно състояние, не можело човек да живее постоянно само в безвъзвратното минало, трябвало да се опита да живее в настоящето и тя се опитваше, правеше какво ли не, но нищо не се получаваше.

Внимаваше за всичко: как се облича, как ходи, как говори, как сяда, как движи ръцете си, как гледа другите, какво мисли за тях. Всъщност лекарят не знаеше тя какво мисли, не му казваше, макар че той искаше от нея тъкмо това, да му казва какво мисли. Но мислите ѝ бяха единственото, което имаше. Не искаше, а и не можеше да се раздели с тях. Както не можеше да се раздели и с пуловера му, с който той я заметна, когато го изпращаше на летището, защото тялото ѝ се беше сковало от някакъв странен студ и дори не успя да се усмихне.

За заминаването си той беше говорил през цялото време на любовта им, подготвяше се за него като за скок от трамплин с неизвестна височина, може би и затова редовно тренираше тялото си, беше сигурен, че след скока долу го очаква море и спокойствие, а той жадуваше спокойствие.

Тя никога не разбра какво точно разбираше той под спокойствие, не разбра и защо за нея няма място сред това безбрежно море, същевременно обичаше тази негова жажда и не се опита да го възпре дори на летището, само ѝ беше ужасно студено и едва успя да вдигне ръката си, когато той за последен път ѝ махна след паспортната проверка и се изгуби зад стъклената преграда.

Оттогава често я разтрисаше внезапен хлад, дори си купи специален топъл шал, за да се загръща с него и постоянно го носеше в голямата си чанта. Неговия пуловер прибра в един от шкафовете в коридора и се опитваше да не мисли за него, но всяка сутрин, когато затваряше входната врата, след нея като че ли се промъкваше и струйка тютюнев цвят.

Днес най-после беше решила да последва съвета на лекаря и да се раздели с пуловера. Изчакваше само слънцето да потъне зад високите сгради на хоризонта, водата на реката да възвърне обичайния си черен цвят и да се влее в нощта, щеше да се изкачи на моста с пуловера в ръка, да хвърли бърз поглед към дъното и за съжаление лекарят нямаше да може да види как пуловерът скача като от трамплин и се преобръща надолу. И как ръкавите му се разтварят в мрака и потрепват като крила.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: