Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Трактат по история на религиите

Мирча Елиаде

В Трактат по история на религиите Мирча Елиаде описва цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към „теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ се на огромната си ерудиция, авторът пронизва с анализите си различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е религия?“ и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?

 

Наличност: Да

29,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

В Трактат по история на религиите Мирча Елиаде описва цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към „теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ се на огромната си ерудиция, авторът пронизва с анализите си различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е религия?“ и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?

 

Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието „свещено“; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото, преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, е редно да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в „чист вид“, с други думи, „най-простите“ и близки към своите първоначални форми. За нещастие обаче ние никъде не намираме подобни явления – нито в развитите общества, чиято история можем да проследим, нито в най-малко цивилизованите, „първобитните“ общества. Практически навсякъде се сблъскваме с доста сложни религиозни феномени, предполагащи дълъг период на историческа еволюция.

Мирча Елиаде

Биография и факти за автора

Мирча Елиаде (1907–1986) е един от големите ерудити на миналия век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е сред най-видните изследователи на историята на религиите. Множеството му трудове обхващат широк кръг от теми, свързани с нея – древноиндийска философия, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, митологично мислене в различни исторически епохи, религиозен символизъм и мистика, магия и окултизъм, шаманизъм.

Откъс от книгата

Първа глава. Предварителни бележки

Структура и морфология на свещеното

1. „Свещено“ и „профанно“ Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях по своему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието „свещено“; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, трябва да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в „чист вид“, с други думи, „най-простите“ и близки към своите първоначални форми. За нещастие обаче ние никъде не намираме подобни явления – нито в развитите общества, чиято история можем да проследим, нито в най-малко цивилизованите, „първобитните“ общества. Практически навсякъде се сблъскваме с доста сложни религиозни феномени, предполагащи дълъг период на историческа еволюция.

От друга страна, събирането на фактическия материал също е свързано с немалки практически трудности. Това се обяснява с две причини: 1) дори ако се съсредоточим върху изучаването на една-единствена религия, един цял човешки живот едва ли би стигнал, за да се изведе даденото изследване докрай; 2) ако имаме за цел да се обърнем към сравнителното изучаване на религиите, то не биха ни били достатъчни и няколко живота. А пък нас ни интересуват именно сравнителните изследвания, защото само те са способни да разкрият от една страна сложната и променящата се морфология на свещеното, а от друга – неговата историческа еволюция. Следователно пристъпвайки към подобни изследвания, сме принудени да изберем няколко религии измежду засвидетелстваните от историята и откритите от етнологията, както и някои от техните аспекти или етапи на развитие.

Подобен избор, дори да е съвсем бегъл и повърхностен, винаги е деликатна и затрудняваща задача. В действителност, ако желаем да очертаем и да определим свещеното, трябва да разполагаме с достатъчно количество „сакралности“, тоест с конкретни прояви на свещеното. Хетерогенността на тези „свещени факти“, смущаваща ни още от самото начало, малко по малко напълно парализира усилията ни. Защото става дума за различни обреди, митове, божествени форми, почитани предмети; за символи, космологии, теологумени; за свещени личности; за животни, растения, свещени места и т.н. И всяка от тези категории се отличава с необикновено богатство и изобилие от собствени форми. По този начин се сблъскваме с необозрим и изключително пъстър материал, тъй като меланезийският космогонически мит или брахманското жертвоприношение имат не по-малко право да обсебят вниманието ни от мистичните текстове на света Тереза или на японския будист Ничирен; или от австралийския тотем, първобитния посвещенски ритуал, символиката на храма Боробудур, обредния танц и церемониалната носия на сибирския шаман, срещащите се в една или друга степен практически навсякъде свещени камъни, земеделските ритуали, митовете и обредите, свързани с Великата Богиня, възкачването на престола на древния цар или отнасящите се към скъпоценните камъни суеверия. Всяко подобно свидетелство може да бъде разглеждано като йерофания, доколкото то по свой начин изразява една от характеристиките на свещеното или един от моментите на неговата история; с други думи – предава ни един от неизброимите опити за съприкосновение със свещеното. Всеки подобен факт е важен за нас поради осъществяваното чрез него двойно откровение: 1) първо, в качеството на йерофания той разкрива определена страна от свещеното; 2) второ, като исторически момент той по определен начин демонстрира отношението на човека към свещеното. Ето например един ведически текст, който се обръща към покойниците: „Пълзи към земята твоята майка! Дано тя те спаси от небитието!“ (Ригведа, X, 18,10) Този текст ни раз- крива структурата на телуричната свещеност – тук земята се разглежда като майка, Tellus Mater, но същевременно той ни запознава с определен етап от историята на индийската религия, когато Tellus Mater (поне в представите на определена група лица) изпълнява важната роля на защитница пред лицето на небитието – роля, която Буда и привнесената от Упанишадите реформа на индуизма по-късно ще изместят на втори план.

А сега ще се върнем към изходната точка и ще подчертаем: ако желаем да осмислим феномена на религията, то е необходимо да разглеждаме като еднакво важни и ценни всички категории паметници и материали (митове, обреди, богове, суеверия). Това осмисляне трябва постоянно да се осъществява в контекста на историята. Докосвайки се до йерофании, ние същевременно се докосваме до исторически паметници, защото свещеното винаги се открива в определена историческа ситуация. Всеки мистичен опит, дори най-индивидуалният и трансцендентният, носи печата на конкретни исторически обстоятелства. Еврейските пророци са „в дълг“ пред историческите събития, потвърждаващи и удостоверяващи техните предсказания; също така те са крайно задължени на реалната религиозна история на еврейския народ, позволяваща им да изразят определен духовен опит. Като исторически феномен – а не като личен опит – нихилизмът и онтологизмът на някои махаянски мистици е невъзможен без умозренията на Упанишадите, извън еволюцията на санскритския език и т.н. Това обаче не означава, че всяка йерофания и всеки религиозен опит са абсолютно уникален и принципно неповторим момент в духовния универсум. Напротив, най-великите духовни откровения се оказват близки не само по съдържание, но и по форма. Например Рудолф Ото открива поразителна прилика в езика и стила на Майстер Екхарт и на Шанкара.

Обстоятелството, че всяка йерофания представлява исторически феномен (тоест винаги се проявява при определени исторически условия), не я лишава непременно от нейния вселенски характер. Някои йерофании завинаги остават локално ограничени, но съществуват и такива, които от самото начало притежават универсален смисъл или пък го придобиват по-късно. Индийците например почитат дървото, наречено Ашваттха; проявата на свещеното в този конкретен вид растение е достъпна само за тях, защото само за тях Ашваттха е йерофания, а не просто дърво. Следователно дадената йерофания е не само историческа (каквито впрочем са всички йерофании), но и локална. Обаче индийците познават и символа на Космическото дърво (Axis Mundi), а тази мистико-символична йерофания е универсална, защото представата за Космическото дърво се среща във всички древни цивилизации. Трябва да уточним, че Ашваттха бива почитана, доколкото носи в себе си светостта на вечно възраждащата се Вселена, с други думи – защото тя предава, изразява, символизира вселената, представена в други митологии чрез Космическото дърво. Но макар причина за поклонението пред Ашваттха да е същата символика, която присъства и в култа към Космическото дърво, тази конкретна йерофания, превръщаща определен растителен вид в свещено дърво, се възприема само от индийците.

Ще приведем още един пример – този път ще стане дума за йерофания, която е превъзмогната дори в историята на народа, при който е съществувала. На определен етап от своята история семитите се прекланят пред божествената двойка: бога на бурята и плодовитостта Баал и богинята на плодородието (преди всичко – земеделското) Белит. Еврейските пророци смятат тези култове за кощунствени. От гледна точка на семитите, за които религиозната реформа на Мойсей е открила по-висше, чисто и съвършено понятие за божество, подобна критика е напълно оправдана. Въпреки това обаче палеосемитският култ към Баал и Белит представлява неоспорима йерофания; той открива – макар и в чудовищна и крайна форма – светостта на органичния живот, сакралността на стихийните, дълбинни сили на кръвта, сексуалността и плодородието. Подобно откровение запазва висшия си смисъл ако не в продължение на хилядолетия, то поне – дълги векове. Тази йерофания изгубва значимостта си едва когато бива заменена от друга йерофания, която, реализирала се в духовния опит на елита, се оказва по-съвършена и утешителна. „Божествената форма“ на Яхве взема връх над „божествената форма“ на Баал; тя разкрива светостта по-цялостно и всеобхватно; освещавайки живота, тази йерофания не пуска на свобода дивите, стихийни сили, съсредоточени в култа към Баал; тя открива такава система на духовно битие, в която животът и съдбата на човека придобиват нова, неизвестна дотогава ценност, а пораждайки по-дълбок и богат религиозен опит, тя същевременно подпомага „по-чистото“ и по-пълното единение с божеството. В крайна сметка йерофанията Яхве възтържествува; представлявайки една от универсалните характеристики на свещеното и бидейки по природа разбираема и достъпна и за другите култури, тя става (посредством християнството) в религиозен фактор със световно значение. Оттук можем да направим извода, че едни йерофании (ритуали, култове, божествени образи, символи и пр.) в течение на времето стават универсални, докато други си остават местни и „исторически“; непроницаеми за останалите култури, те преживяват упадък в пределите на историята на самото онова общество, в което преди това са съществували.

Съдържание

Предговор от Жорж Дюмезил

Предговор от автора

Първа глава. Предварителни бележки: структура и морфология на свещеното

Втора глава. Небето: урановите богове, небесни обреди и символи

Трета глава. Слънцето и слънчевите култове

Четвърта глава. Луната и лунната мистика

Пета глава. Водите и водната символика

Глава шеста. Свещените камъни: епифании, знаци и форми

Седма глава. Земята, жената и плодовитостта

Осма глава. Растителността. Символи и ритуали на обновяването

Девета глава. Земеделието и култовете към плодородието

Десета глава. Свещеното пространство: храм, дворец, „център на света“

Единадесета глава. Свещеното време и митът за вечното завръщане

Дванадесета глава. Морфология и функция на митовете

Тринадесета глава. Структурата на митовете

Заключение

Библиография

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: