Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Траки. Исторически и културен обзор

Димитър Попов

Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и религиите на индоевропейците, в частност на траките.

Откъс от книгата

Въведение

 

Направлението за изучаване, обясняване и оценяване на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и още по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови.

Те образуват ядрото на тракийската диаспора. В своето историческо съществуване тя се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива и зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора.

Закономерното околовековно развитие на проблематиката показва, че към днешна дата в основата £ стои взаимодействието и взаимопроникването на културите на различни етноси на фона на историческите процеси в Югоизточна Европа. Този е пътят, по който тракологията започна да се очертава като съществен дял от общата индоевропеистика и като ключово направление в междудисциплинната палеобалканистика.

От една страна, изследването на древна Тракия и на траките спомага за разбирането на големите и синтезни исторически процеси и явления по отношение на сродните етнокултурни общности в контактните зони. От друга страна, взаимодействията със скити, пеласги, македони, илири, елини, римляни и т.н. допринасят за изясняването на характеристиката на социално-икономическата, държавно-политическата и културно-идеологическата структура на тракийския свят на различни равнища.

Показателно е, че контактите и взаимодействията не се ограничават в краткотрайни или еднократни размени на информация, а са продължителен процес, който обхваща големи периоди от древността. От тази позиция именно разглеждането на древна Тракия и на траките в контекста на общоисторическото развитие на сродните етнокултурни общности в Югоизточна Европа, Мала и Предна Азия, Елада, Егейския свят и Средиземноморието въобще, като многосъставен, синкретичен, но и исторически единен ареал, може да определи ролята, мястото и значението им в индоевропейската проблематика, във формирането на палеобалканските и на другите европейски народи.

Проблематиката има и втора, не по-маловажна страна. Тя се свежда до приемствеността между античността и средновековието. Самият анализ на живота и на развитието на българските земи през древността е с първостепенно значение, тъй като българската държава е приемник на заварената тук късноантична, пъстроцветна, многосъставна историческа мозайка, в която тракийското население е с голяма стойност.

Безспорно е и обстоятелството, че тракийското наследство се влива и е съставен елемент във формирането на средновековната българска култура. Дълбоките корени на българския народ и своеобразието на развитието му през вековете се крият в историческата приемственост, която предпоставя богатия и стремителен възход на България през средновековието и през по-новите времена до съвремието.

В тази обстановка основната задача на изложението е да представи общ, но и сравнително подробен обзор на историческото и на културното развитие на тракийския етнос. Историческото развитие на траките като географско и етнодемографско единство на племена с еднаква или поне сходна социално-икономическа, държавно-политическа и културноидеологическа характеристика се разделя най-общо на шест периода.

Първият период обхваща времето между средата на ІV или началото на ІІІ хил.пр.Хр. докъм 2300–2200 или 1900 г.пр. Хр., т.е. той се разполага от края на каменно-медната и през т.нар. ранна бронзова епоха. Началната организация на икономиката и на селищния живот, която се съпровожда от започваща диференциация в недрата на патриархално-родовата община, показва, че родовообщинните отношения достигат степента на антагонистично разслоение с признаци на съсловно деление. Сега изникват и най-древните държавни институции – признаци, с които начева държавообразуването. Описаните процеси са в сила за цялата тракийска територия между Северозападна Мала Азия и Карпатите.

Вторият период е от 2300–2200 или 1900 г.пр.Хр. докъм 1300–1200 г.пр.Хр., т.е. той се разполага през средната и късната бронзова епоха и е най-ясно изразен през втората половина на ІІ хил.пр.Хр. През тези времена отчетливата съсловно-класова диференциация довежда до ярка антагонистична структура. На този фон израстват и фигурите на племенните вождове – предводители. Както в Мала Азия, така и в Европа, сега, изглежда, се осъществява преходът към съседско-териториална община и преминаването на държавните образувания към обединения от раннокласов тип.

Третият период покрива времето от 1300–1200 г.пр.Хр. до края на VІ в.пр.Хр., т.е. той съвпада с началото на желязната епоха, когато навсякъде по обширната територия на тракийската диаспора и в европейските, и в малоазийските ѝ части се извършват коренни промени, предизвикани от масовото навлизане на желязото в производството. Усилването на ритъма на обществените явления довежда и до създаването на първите големи тракийски държавни организации.

Четвъртият период се разполага от края на VІ до края на ІІІ в.пр.Хр. Той разкрива как раннокласовото общество се стабилизира и води към апогей в културните и политическите изяви, специално на Одриската държава до средата на ІV в.пр. Хр. Заедно с това периодът показва и картината на характерната децентрализация в рамките на царството и на по-силните династически домове.

Петият период е с граници от края на ІІІ в.пр.Хр. до началото на ІІ в.сл.Хр., т.е. той съвпада с началото на римското нашествие на Балканския полуостров и завършва с покоряването на Дакия от император Траян – с окончателното включване на тракийската диаспора в римската провинциална робовладелска система. Раздробяването и изчезването на местните държавни организации и династии е вече реален факт, а всички тракийски земи попадат в рамките на организираните балкански римски провинции Македония, Мизия, Тракия и Дакия.

Шестият период започва от началото на ІІ в. и стига до условната граница VІ в., т.е. той приключва с окончателното настаняване на славяните в Карпато-Балканския район. Най-важни са етническите промени с техните характерни особености за различните зони, където траките вече се превръщат в неотделима съставка на местното късноантично население.

Същевременно културата на траките процъфтява на териториите на различните местни държавни организации и на отделните династически домове, въпреки че в същия ареал понякога се наблюдават и чужди етнически съставки. Такива са гърците, които остават повече или по-малко затворени в колониите си по крайбрежията, такива са скитите, персите, македоните и келтите, чието присъствие тук е по-скоро мимолетно, и накрая римляните, когато културата се унифицира и се превръща в международно явление.

Всъщност за тракийска култура може да се говори със сигурност едва от края на бронзовата епоха – ХVІ–ХІІ в.пр.Хр., когато за обширната географска зона постепенно започват да се налагат термините „Тракия“ и „траки“, засвидетелствани най-рано от Омир в района на протоците. Разбира се, тя е в непрестанно взаимодействие с изредените вече съседи, както и с други, а взаимната размяна на ценности и опит е непрекъснат процес.

Настоящето изложение приема убедително защитената постановка, според която културата се схваща като поведение, а цивилизацията като достигнат резултат, защото именно активното поведение спрямо обществото и природата създава една устойчива система от комуникационни, познавателни, естетически и нравствени ориентири. При това положение самата култура натрупва, съхранява и предава елементите на тези системни отношения. В безкнижовните общества (каквото безспорно е тракийското), в които идеите преливат и се превъплъщават, тя е средство за възпитание на установени и на трайни – на вечни ценности.

В тази обстановка първият проблемно-тематичен изследователски кръг се отнася до всекидневието на траките, до техния начин на живот, до бита им, т.е. до тяхното място, роля и значение за индоевропейската общност въобще и за Европейския Югоизток в частност.

Вторият кръг от проблеми е в пряка връзка с първия и обхваща сферата на митологията и религията – въобще на идеологията. Не бива да се забравя фактът, че писаните документи са предимно гръцки и римски и не е останало нищо пряко от самите траки. Нещо повече, от устния фолклор не може да се долови ясно какво точно гърците вземат от тях и какво добавят от себе си или изтълкуват поради рационализма си по свой начин.

Не по-маловажен е въпросът какъв е начинът да се отдели старото от новото в елинската традиция, понеже както култовете, така и митовете се обогатяват с течение на годините и на вековете, допълват се откъм мотиви и идеи, развиват се, усложняват се смислово или иконографски. В този смисъл задължителната интегралност на тракийската религия с елинската, където собствената изява е силно заличена, явно е априорна и методологически погрешна констатация, която не може да се приеме. Сега проблемът не е за търсенето на еталони или на модели за сравнение, за възклицания през изкуствено обявени за „чудеса“ феномени, а за прецизен анализ на наличната информация.

Естествено, съпоставките между двете общности ще се правят и занапред, но те ще са по-скоро диахронни, отколкото синхронни и ще се извършват в обхвата на понятието трако-пеласгийска етнокултурна общност. По този начин много вярвания и безименни персонификации, които проникват в Източното Средиземноморие, ще се преосмислят в атмосферата на тази общност, а впоследствие ще се наследят от елините, за да изградят те своя подреден и неанонимен пантеон, кодифициран едва през V в.пр.Хр. Фактът, че религиозните реалности принадлежат и се вписват в една или друга социално-икономическа, държавно-политическа или етнокултурна среда показва, че те не престават да са исторически, винаги са във връзка с историята, а самото им изследване се свежда в крайна сметка до изучаването на религиозните и на митологичните факти в техните исторически отношения.

Третият тематичен кръг обхваща проблематиката на тракийското изкуство, на единствения – поне за момента – автентичен „тракийски език“ и по-точно на смисловия прочит на съдържанието на социално-политическите му внушения. Поради безписмеността и безкнижовността на траките този път на преден план изпъкват теоретичните постановки за анализа и интерпретациите на които и да са образи, сцени и композиции като принципно отражение на местния светоглед.

Първата позиция сега е как да се разгадае тяхната сложна семантична натовареност, където често няма нито размерено повествование, нито възможност за разгърнато митологично или епично действие. Изглежда, най-вярното решение се крие в присъщото на епохата митопоетично мислене като универсален подход за претворяването на цялостната картина за света, към общия модел за хармонизирания космос.

При него целта на майстора е не дословното копиране и възпроизвеждане на образите на обекта такива, каквито ги виждат очите, а търсенето и пресъздаването на идеята за тях. Далеч от всичко частно и индивидуално, то не е абстрактнологично или понятийно. Неговият език е метафоричен и има задачата да провокира ред асоциации у зрителите. Понякога поливалентността на неговата натовареност се усложнява поради синкретизма и полисемантизма на образите, които участват в отделните сцени.

Втората позиция е, че в дългия процес на взаимодействията в Тракия се усвоява не толкова митологичното, а символичното съдържание на изображенията. При това синкретизмът при трактовките съвсем не е равен на преките заимствания. Напротив, възприема се само и единствено това, което отговаря и характеризира собствените идеологически концепции, а и то самото веднага се подлага на реинтерпретация в същия дух. За текста на тази система е важна устойчивостта на отделните елементи в съчетание при изграждането на композициите, където те фиксират ритмичното налагане на формули със собствено смислово съдържание, което има широк диапазон на значенията.

Четвъртият тематичен кръг е обвързан с първите три и обхваща проучването на античното – на тракийското езическо наследство в българската култура. Той е още по-важен днес, когато е ясно, че историята на културата е по-стара от историята на държавата. Този път на преден план изпъква направлението историческа етнология и цялата сложност на проблематиката, която произтича при срещата между нелитературната и литературната действителност, при сблъсъка между безкнижовните общества и въздействието на една книжовна сред.

Точно изследователското направление „историческа етнология“ търси следите на тракийската старина по пътя на приемствеността между античността и средновековието, между късноантичната и българската средновековна култура. В редица случаи тези езически следи са остатъци от синкретизъм на белези, на отлики и на предимства на повече от един културен кръг. В Югоизточна Европа тяхното пресичане се извършва между безписмени общности, каквито са тракийската, славянската и българската, и писмени култури като старогръцката, латинската, византийската.

Тук работата с изворовия материал е много деликатна, защото белезите на паганизма могат да са не само от тракийски, но преди всичко от славянски и от български произход. Ето защо например не толкова на отделните атрибути или действия при изповядването на култа или на празника, колкото по съвкупността на характерните им черти в обичайно-обредната практика следва да се съди за тяхната принадлежност.

Изредените проблемно-тематични изследователски кръгове, които взаимообвързват всекидневието, религията, изкуството и наследството на траките, съставят тетрадата, която е в основата на активното поведение на местното население и следователно са същината на тракийската култура.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: