Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Тихите. Силата на интровертите в свят, който не млъква

Сюзан Кейн

Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с ценностна система, която аз наричам „екстравертния идеал“ – вездесъщата вяра, че съвършеният ни „Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения – нищо че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от един тип индивиди – тези, които обичат „да се смесват с хората“.

Екстравертният темперамент може да е изключително привлекателен, но ние сме го превърнали в потискаща мяра, към която повечето от нас се чувстват длъжни да се придържат.

 

Наличност: Да

14,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с ценностна система, която аз наричам „екстравертния идеал“ – вездесъщата вяра, че съвършеният ни „Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожекторите. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения – нищо че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от един тип индивиди – тези, които обичат „да се смесват с хората“. Да, позволяваме на технологично надарените единаци, които създават компаниите си по гаражите, да имат какъвто си искат характер, но те са изключението, а не правилото, а и нашата толерантност се простира главно до баснословно богатите и до онези, които обещават да станат такива.

Интровертността – и нейните братовчедки чувствителността, сериозността и срамежливостта – днес се смятат за не твърде желателни качества, някъде между разочарованието и патологията. Интровертите в царството на „екстравертния идеал“ са като жените в един мъжки свят – пренебрегвани заради нещо, което е част от самата им същност. Екстравертният темперамент може да е изключително привлекателен, но ние сме го превърнали в потискаща мяра, към която повечето от нас се чувстват длъжни да се придържат.

Откъс от книгата

Въведение. Северът и Югът на човешкия темперамент

Монтгомъри, Алабама. 1 декември 1955 г. Привечер. На автобусната спирка се качва скромно облечена жена на четиридесетина години. Стои изправена, въпреки че цял ден е превивала гръб над ютията в сумрачното шивашко ателие на приземния етаж в магазина „Монтгомъри Феър“. Краката ѝ са подути, раменете я болят. Сяда на първия ред от местата за чернокожи и мълчаливо наблюдава как автобусът се пълни с хора. Докато шофьорът не ѝ нарежда да отстъпи мястото си на бял човек.

Жената изрича една-единствена дума – и тази дума подклажда един от най-важните протести в защита на гражданските права през XX в. Тази дума помага на Америка да намери по-доброто си „аз“.

Думата е „Не“.

Шофьорът я заплашва с арест.

– Така да бъде – отвръща Роза Паркс.

Пристигналият полицай я пита защо отказва да стане.

– Защо само ни мачкате? – казва простичко тя.

– Не знам – отговаря полицаят. – Но законът си е закон и Вие сте арестувана.

В деня, в който Роза Паркс получава присъда за нарушаване на обществения ред, Националната асоциация за развитие на цветнокожото население провежда митинг в нейна защита в най-бедната част на Монтгомъри, в баптистката църква на „Холт Стрийт“. Пет хиляди души се събират да подкрепят самотната ѝ проява на смелост. Тълпят се в църквата, но скамейките не ги побират. Останалите чакат търпеливо отвън и слушат по високоговорителя. Преподобният Мартин Лутър Кинг-младши се обръща към всички. „Идва време, когато на хората им писва да ги тъпчат железните нозе на потисниците – казва той. – Идва време, когато на хората им писва да ги пъдят от искрящата юлска светлина на живота и да ги зарязват насред кучия студ на планински ноември.“

Мартин Лутър Кинг хвали Паркс за смелостта ѝ и я прегръща. Тя стои мълчаливо, но самото ѝ присъствие е достатъчно, за да възпламени тълпата. Обявеният от Асоциацията бойкот на автобусите в целия град продължава 381 дни. Хората извървяват километри до работа. Возят непознати с колите си. Променят хода на американската история.

Винаги съм си представяла Роза Паркс като едра жена с огнен нрав – такава, която би устояла на цял автобус неодобрителни погледи. Но когато през 2005 г. тя почина на деветдесет и две годишна възраст, безбройните възпоменания я описваха като деликатна, мила и дребна женица. Казваха, че била „срамежлива и плаха“, но „смела като лъв“. Преливаха от изрази като „изключителна скромност“ и „тихата сила на духа“. Какво означава да си тих, но силен по дух? Как можеш да бъдеш едновременно срамежлив и смел?

Изглежда, че самата Паркс е съзнавала този парадокс, защото е нарекла автобиографията си „Тиха сила“ – заглавие, което разклаща нашите предразсъдъци. Защо тихите да не могат да бъдат силни? Кои други от техните скрити качества ни убягват?

◉ ◉ ◉

Характерът определя живота ни също тъй радикално, колкото расата или полът. А най-важното в него е къде се намираме на скалата между интровертността и екстравертността, между „севера“ и „юга“ на човешкия темперамент, както се изразява един учен. Нашето място на тази скала определя какви приятели и партньори си избираме, как завързваме разговор, как се справяме с разногласията и как показваме обичта си. То влияе при избора на професия и успеха ни в нея. От него зависи дали ще обичаме спорта, дали ще сме склонни да изневеряваме, да се учим от грешките си, да издържаме дълго без сън, да залагаме на едро на борсата, да изчакваме търпеливо плодовете на труда си, да бъдем добри водачи, да се питаме „какво ще стане, ако...“. То се отразява на връзките в мозъка ни, на невротрансмитерите, на най-затънтените кътчета на нервната ни система. Днес интровертността и екстравертността са две от най-щателно разработваните теми в личностната психология – теми, които будят любопитството на стотици изследователи.

Макар да използват най-новите технологии, за да правят вълнуващите си открития, тези учени са част от една дълга и многопластова традиция. Поети и философи разсъждават по тази тема откак свят светува. Двата типа темперамент присъстват и в Библията, и в трудовете на елински и римски лекари, а някои специалисти по еволюционна психология смятат, че корените им са още по-дълбоки: интроверти и екстраверти има и в животинското царство, от дрозофилите до слънчевите костури и макаците резус. Както при другите взаимнодопълващи се противоположности – мъжкото и женското начало, Изтокът и Западът, либерализмът и консерватизмът, – човечеството би било неузнаваемо и неизразимо по-бедно, ако в него не присъстваха и двата типа човешки темперамент.

Да вземем партньорството между Роза Паркс и Мартин Лутър Кинг: отказът на един ярък оратор да отстъпи мястото си в автобуса не би имал същия ефект като реакцията на една скромна женица, която явно не би се обадила, ако обстоятелствата не я бяха принудили. А Паркс не би могла да екзалтира тълпите, дори да се опита да излезе пред тях и да каже, че има мечта. Ала тъй като Кинг е до нея, това няма да ѝ се наложи.

Днес обаче ние допускаме изключително тесен набор от личностни характеристики. Казват ни, че за да си велик, трябва да си смел, а за да си щастлив, трябва да бъдеш общителен. Смятаме се за нация от екстраверти – което означава, че сме загубили представа кои сме в действителност. Различните изследвания дават различни резултати, но като цяло, интровертите са между 1/3 и 1/2 от всички американци – или един на всеки двама-трима от вашите познати. (Като имате предвид, че Съединените щати са сред най-екстравертните нации, цифрата трябва да е поне същата в други краища на света.) Ако сам не сте интроверт, то със сигурност сте родител, колега, съпруг или партньор на човек с такъв темперамент.

Ако тази статистика ви изненадва, то е защото толкова много хора се преструват на екстраверти. Прикритите интроверти остават незабелязани на детските площадки, в училищните съблекални и в коридорите на корпоративна Америка. Някои успяват да заблудят дори себе си, преди някое житейско събитие – да речем съкращение, опразнено семейно гнездо или внезапно наследство, което им позволява да прекарват времето си както им се ще – да ги разтърси и върне към истинската им природа. Достатъчно е да споменете темата на тази книга сред приятели и познати и ще се изненадате колко много от тях считат себе си за интроверти.

Ясно е защо толкова интроверти се крият дори от себе си. Ние живеем с една ценностна система, която аз наричам „екстравертния идеал“ – вездесъщата вяра, че съвършеният ни „Аз“ е енергичен човек с лидерски способности, който обича да бъде под светлината на прожектора. Архетипният екстраверт предпочита действията пред разсъжденията, риска пред предпазливостта, сигурността пред съмненията. Обича бързите решения, нищо че могат да бъдат погрешни. Работи добре в екип и обича да се движи в компания. Ще ни се да мислим, че ценим индивидуалността, но твърде често се възхищаваме само от един тип индивиди – тези, които обичат „да се смесват с хората“. Да, позволяваме на технологично надарените единаци, които създават компаниите си по гаражите, да имат какъвто си искат характер, но те са изключението, а не правилото, а и нашата толерантност се простира главно до баснословно богатите и до онези, които обещават да станат такива.

Интровертността – и нейните братовчедки чувствителността, сериозността и срамежливостта – днес се смятат за не твърде желателни качества, някъде между разочарованието и патологията. Интровертите в царството на „екстравертния идеал“ са като жените в един мъжки свят – пренебрегвани заради нещо, което е част от самата им същност. Екстравертният темперамент може да е изключително привлекателен, но ние сме го превърнали в потискаща мяра, към която повечето от нас се чувстват длъжни да се придържат.

Този идеал е документиран в множество изследвания, въпреки че те никога не са събирани под общо име. Речовитите хора например са смятани за по-умни, по-красиви, по-интересни и по-желани за приятели. При това е важно не само колко говорим, а и с каква скорост: считаме бързореките за по-компететни и симпатични от онези, чиято мисъл тече по-бавно. Същата динамика важи за групите – изследванията показват, че по-гласовитите минават за по-умни от мълчаливците, въпреки че няма абсолютно никаква връзка между словоохотливостта и наличието на добри идеи. Дори думата „интроверт“ носи клеймо – едно неформално изследване на психоложката Лори Хелго показва, че интровертите описват собствената си външност в живи краски („синьозелени очи“, „екзотична“, „високи скули“), но когато ги помолят да опишат типичния интроверт, те рисуват доста постна и непривлекателна картина („тромави“, „в неутрални цветове“, „с проблемна кожа“).

И все пак ние грешим, като прегръщаме тъй безрезервно „екстравертния идеал“. Някои от най-великите ни идеи, творби и изобретения – от теорията за еволюцията до слънчогледите на Ван Гог и персоналния компютър – са дело на тихи хора на мисълта, които са умеели да се вглеждат във вътрешния си свят и да виждат скритите в него съкровища. Без интровертите светът би се лишил от:

• теорията на гравитацията;
• теорията на относителността;
• „Второто пришествие“ на Йейтс;
• ноктюрните на Шопен;
• „По следите на изгубеното време“ на Пруст;
• „Питър Пан“ на Джеймс Матю Бари;
• „1984“ и „Фермата на животните“ на Оруел;
• „Котаракът с цилиндъра“ на д-р Сюс;
• прочутата поредица карикатури „Чарли Браун“;
• „Списъкът на Шиндлер“, „Извънземното“ и „Близки срещи от трети вид“;
• търсачката „Гугъл“;
• поредицата „Хари Потър“.

Както пише журналистката в областта на науката Уинифред Галахър: „Тържеството на онзи ум, който се замисля над стимулите, вместо да им откликне припряно, е в дългия списък от интелектуални и творчески постижения. Нито Е=mc, нито „Изгубеният рай“ са надраскани набързо от някой гуляйджия.“ Дори в не тъй очевидно интровертните области като финансите, политиката и борбата за граждански права някои от най-големите постижения са дело на тихи и скромни хора. В тази книга ще видим как фигури като Елинор Рузвелт, Ал Гор, Уорън Бъфет, Ганди – и Роза Паркс – са постигнали целите си не въпреки своята интровертност, а тъкмо благодарение на нея.

Въпреки това, както ще покажем в „Тихите“, много от най-важните институции на съвременния живот са създадени за онези, които обичат груповите проекти и високите нива на стимулация. В детските ни години училищните чинове все по-често са подреждани на гроздове, за да се насърчи обучението по групи, а изследванията показват, че според огромното мнозинство от учителите идеалният ученик е екстраверт. Гледаме телевизионни програми, чиито главни герои не са „съседските деца“ – като някогашните Синди Брейди и Бийвър Клийвър, – а рокзвезди и интернет знаменитости с извънмерно самочувствие като Хана Монтана и Карли Шей от „айКарли“. Дори Откривателят Сид, спонсориран от Пи Би Ес ролеви модел за децата от предучилищна възраст, започва всеки ден, танцувайки заедно с приятелите си. („Следвай стъпките ми! Аз съм рок звезда!“)

Като възрастни много от нас служат в организации, където от нас се изисква да работим в екип, без преградни стени, под опеката на началници, които ценят преди всичко „междуличностните умения“. От нас се очаква да бъдем безсрамно пробивни. Учените, чиито изследвания получават финансиране, често са самоуверени, дори самонадеяни по характер. Художниците, чиито творби висят в съвременните галерии, позират умело на откриването на изложбите си. Дори издаваните писатели – някога приемани за саможивци по природа – днес са пресявани, за да е сигурно, че са готови да обикалят популярните предавания. (Нямаше да четете тази книга, ако не бях убедила издателя си, че умея да се правя на екстраверт достатъчно, за да я рекламирам.)

Ако сте интроверт, вие знаете, че предубежденията срещу „тихите“ могат да ви причинят дълбоко психическо страдание. Като дете сигурно сте чували родителите си да се извиняват за вашата срамежливост. („Ох, защо не си като братята Кенеди?“, постоянно опявали прекалилите с рицарските романи родители на един човек, когото интервюирах.) Или пък в училище са се опитвали да ви „изкарат от черупката“ – ужасен израз, който не отчита, че някои животни носят убежището си със себе си, също както и някои хора. „В ушите ми още звучат всички коментари от детството – мързелив съм бил, глупав, бил съм бавен и скучен – пише един от членовете на мейл лист с име „Подслон за интроверти“. – Докато порасна и разбера, че просто съм интровертен, вече бях повярвал, че нещо ми има. Ще ми се да можех да открия това зрънце несигурност и да се отърва от него.“

Дори в зряла възраст може още да изпитвате вина, когато отказвате покана за вечеря заради някоя хубава книга. Възможно е да предпочитате да се храните сами в ресторант, без околните да ви гледат жалостиво. Или чувате, че сте много „отнесени“ – фраза, която често се използва срещу тихите, склонни към размишления хора.

Разбира се, за тях има и друга дума: мислители.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: