Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Тихият палач

Патриша Корнуел

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети – всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство – гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития?

 

Наличност: Да

16,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети – всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да й предаде зловещо послание? Телефонът й звъни и детектив Пийт Марино й съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство – гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития?

„Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.

Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. - Пъблишърс Уикли

Откъс от книгата

12 юни 2014

Кембридж, Масачусетс

Медта проблясваше като натрошен авантюрин над стария тухлен зид зад къщата ни. Представих си работилнички, измазани в пастелни цветове, с червени керемидени покриви по Рио дей Ветрай – Канала на стъкларите в Мурано, напалени пещи и тръби, през които майсторите стъклари духат разтопеното стъкло. Носех внимателно две кафета, подсладени с нектар от агаве.

Стисках изящните дръжки на ръчно изработените кристални чаши – семпли и идеално прозрачни. Споменът как ги намерих на венецианския остров Мурано все още ме изпълваше с радост. Ароматът на чесън и печени чушки ме последва и навън, след като мрежестата вратата се затвори с меко тупване. Усещах свежия мирис на листенцата босилек, които късах с пръсти. Една от най-хубавите ми сутрини. По-добре не може и да бъде.

Специалната ми салата беше готова – соковете, подправките и билките са се смесили и напояват късчетата натрошено кръгло хлебче, каквито изпекох преди няколко дни на плоча. Зехтиновият хляб е добре да е малко престоял, когато се слага в салатата панцанела, която – също като пицата – е била храната на бедните, чиято изобретателност и съобразителност са превърнали остатъците от фокача със зеленчуци в истинска благодат. Ястията на въображението подтикват към благодарни импровизации и тази сутрин добавих ситно нарязан копър, кашерна сол и едро смлян черен пипер. Използвах бял вместо червен воден лук и сложих съвсем мъничко мента, откъсната от верандата. Там отглеждах подправки в големи керамични саксии, които намерих преди години във Франция.

Спрях се във вътрешния двор, за да нагледам грила. Над него се издигаха вълни топлина, а течността за разпалване и торбата с брикети бяха отдалечени на безопасно разстояние. Съпругът ми Бентън, който работи за ФБР, не е кой знае какъв готвач, но може да разпали добър огън и е педант на тема безопасност. Спретнатата купчинка жарава бе покрита с бяла пепел. Филетата от риба меч скоро щяха да са готови. Точно тогава моят хедонистичен унес бе рязко прекъснат и вниманието ми се насочи обратно към зида.

Осъзнах, че това, което виждам, са монети. Опитах се да си спомня дали бяха там малко преди изгрев, когато изведох нашата хрътка Сок. Той се инатеше и не се отделяше от мен, а аз бях необичайно разсеяна. Мислите ми препускаха в множество посоки, подгонени от еуфоричното предчувствие за тосканска закуска, преди да се кача на самолета в Бостън. Галещата мъгла ме щипеше след безпаметното излежаване в леглото, където само удоволствието имаше значение. Почти не си спомнях как изведох кучето, нито подробности от времето, прекарано с него в слабо осветения, покрит с роса заден двор.

Така че бе напълно възможно да не съм забелязала лъщящите медни монети или пък нещо друго, което да подсказва, че в имота ни е влизал неканен гост. От дъното на съзнанието ми повя хлад, в ума ми изникна тъмна обезпокоителна сянка. Беше ми напомнено за нещо, за което не исках да мисля. „Вече излезе в почивка, а си още тук. А знаеш, че не бива да правиш така.“

Мислите ми се върнаха в кухнята към синкавия стоманен 9-милиметров пистолет, оставен в кобура на плота до печката. Беше малък и с лазерно насочване и не се отделях от него дори когато Бентън си бе у дома. Но тази сутрин изобщо не се бях замисляла за оръжия или сигурност. Бях освободила ума си от доставките в кабинета ми през нощта. Дискретно увити в черни покривала и докарани в камиони без прозорци бяха петима мъртви пациенти, които очакваха кротко срещата с лекаря, който последен щеше да ги докосне на тази земя.

Бях избягвала да мисля за обичайната опасна, трагична и болезнена реалност, а знаех, че също не бива.

„По дяволите.“

След това се опитах сама себе си да убедя, че няма нищо страшно. Някой си играе с монети. Това е всичко.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: