Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 


 

КНИГИТЕ, КОИТО НИ ПРАВЯТ ПО-ДОБРИ!
СПЕЦИАЛНИ ПРОМОЦИОНАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО ЗА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ!

Ти ми беше обещан

Елчин Сафарли

Дългоочакваната втора книга на Елчин Сафарли вече е на пазара!

След „Ако ти знаеше...“ издателство „Гнездото“ представя „Ти ми беше обещан“, която е и любимата книга на автора.

„Ти ми беше обещан“ е книга за възраждането, една малка история за човека, който отново се научава да живее, когато спомените са единственото, което му е останало.

Авторът не крие, че главният герой – Време, е самият той.  „Това съм аз. Би било смешно да го крия и да излъжа, че това е „просто един образ“. В тази история съм поместил един сложен период от живота си, когато времето ми отне самия мен. Опитах се да пиша за загубата и сам не забелязах как израснах от тази болка. Започнах да ценя неща, които преди не ценях. Да виждам цветове и нюанси, които преди не забелязвах. Сигурно нямаше да го постигна, ако не бях загубил нещо друго. На мястото на изгубеното се отварят бездънни ями и когато се опитваме да ги запълним, започваме още повече да ценим живота. Но нека това, което губим, да бъде изпитание за нас, а не инквизиция.“

В тази история ще срещнете и други герои със странни имена: Боровинка – тя е силна, при цялата ѝ външна мекота; замислената и затворена Водопад; материалиста Фернандо и неговия антипод ‒ вестоносеца от другата реалност Бешир. Всички те са напълно различни по характер, но еднакво дълбоко преживяват своите радости и огорчения и си помагат взаимно, доколкото могат.

Изгубил бременната си жена, Време се погубва в потока на дните. Той се застоява пред бара или е в прегръдките на не по-малко отчаяни жени, които търсят успокоение във фалшиви страсти. Но този „омагьосан ден“ не може да се повтаря до безкрайност, без да го научи на нещо. Време започва да разбира, че има друг живот, че трябва да се върне в него, независимо, че там вече я няма жената, около която се е движел целият му свят.

Тогава той, плахо и неумело, като дете, започва да се вкопчва в красотата на заобикалящата го реалност, в нейните малки радости, за да може отново да преоткрие смисъла на живота. А красотата винаги е около нас, независимо с какви очи я гледаме ‒ дали пияни, дали дрогирани или опустошени. И накрая той успява! Точно тогава се появява жената. Тя го хваща за ръка и го отвежда на верандата, откъдето към предишния свят се разкрива нова гледка. Звучи като приказка. Но точно така се случва при хората, които искрено търсят себе си.

Той трябва да приеме всички сезони, всички периоди в живота си, без да се крие от никой от тях. Когато го постига, тогава и тя разкрива в обятията му своята женска същност. Всяка жена търси в очите на мъжа своето отражение. Така ни е създал Твореца ‒ жената се ражда и има своето безкрайно продължение... в прегръдките на мъжа. A тя му подарява продължението на неговия живот. Жената винаги постъпва така. Тя връща на мъжа вярата дори когато на пръв поглед от нея не е останало нищо.

„Тази книга е история за поврата в живота ми, до който съм стигнал след поредица от загуби. Ще ми се да вярвам, че след като хората я прочетат, още някой ще успее да промени много неща в своя живот. Ще ми се да вярвам, че благодарение на нея някой ще избегне подводните рифове и ще преживее трансформациите, без да се налага да плати скъпо за това.“

Елчин Сафарли

Вижте от същия автор: "АКО ТИ ЗНАЕШЕ..."

 

Наличност: Да

13,90 лв.

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Елчин СафарлиЕлчин Сафарли е съвременен азербайджански писател и журналист, автор на книги в жанра любовни романи. Пише на руски, разказвайки за източните традиции, култура и бит. И за любовта.

Роден е на 12 март 1984 година в Баку в семейство на летец. Баща му, пилот с 40-годишен стаж, всеки ден лети на „Боинг“. Баба му по бащина линия е рускиня. Анна Павловна е жената, която запалва в него любовта по Чехов.

Сафарли започва да пише още на 12-годишна възраст, а неговите кратки прочувствени истории, които се раждат буквално на училищния чин, публикува под псевдоним в различни младежки вестници. На 16 години започва да работи в медиите и постъпва в журналистическия факултет на международния Азербайджански университет.

Сафарли дълги години е живял в Истанбул, което дава отражение на ранното му творчество.

Той се слави като един от най-оригиналните писатели на Изтока, който не пише на родния си език. Описва бита и уникалните традиции на харизматичната ориенталска култура. Първата си книга „Сладката сол на Босфора“ пише на 24-годишна възраст, при това на руски език. След издаването й през 2008 година книгата влиза в списъка на стоте най-популярни заглавия в Москва, а за многообещаващия млад писател се заговаря като за „новия Орхан Памук“.

От 2008 година, когато излиза втората му книга, досега в Русия са издадени над десет негови творби, повечето от които са бестселъри.

Първата книга на български език, с която издателство "Гнездото" започва представянето в България на младия писател е "Ако ти знаеше...". През пролетта на 2017 година излезе и "Ти ми беше обещан". Предстои издаването и на "Искам у дома".

Елчин Сафарли в носител на редица награди от различни младежки литературни конкурси. През 2011 година режисьорът Сергей Сараханов заснема късометражен филм за младия писател - „Насаме с всички“. Повече от десет години Сафарли се занимава и с телевизионна журналистика, но днес изцяло е посветил времето си на творчеството. В свободното си време води онлайн кулинарна рубрика. 

Понастоящем живее в два града – в Истанбул и в Баку.

Откъс от книгата

„Ти ми беше обещан“, Елчин Сафарли - откъс

 

Най-голямото нещастие е да бъдеш щастлив в миналото.
Боеций

1

В живота ми отдавна не се беше случвало нещо кой знае какво. Едно и също ден след ден. До най-малката дреболия. Адският звук на будилника, който толкова се изкушавам да изхвърля през балкона, но никога няма да посмея ‒ тя ми го подари за Хелоуин. „Не може да се измисли по-страшен подарък, скъпи! В магазина ми казаха, че можел да събуди и мъртвец.“ Студените пантофи, които се оказват навсякъде, само не и до леглото, където им е мястото. Писнало ми е да ги търся, но да стъпя бос върху ледения под в банята е по-лошо и от будилник. Затова първите десет минути след ставане от леглото винаги отиват в търсене на пантофите. Обикновено ги откривам на най-различни и неочаквани места, сякаш играят с мен на криеница.

Следват бърз душ със стиснати очи и нездравословна закуска с разтворимо кафе (мързи ме да си сваря), лицемерното „Добро утро“ от прекалено любопитната съседка (тя, ако може, ще надникне и под леглото ми) и бърз ход към метрото. Нищо забележително. Сивият делник на един обикновен човек. Такива като мен са милиони. Особено в големите градове. Никой не би забелязал изчезването на един от нас. Но това не ме вълнува. Ни най-малко. Само понякога се замислям, когато в сутрешната блъсканица видя някой по-млад от мен мъж. В тях все още има ентусиазъм, някои дори се усмихват. Но скоро ще заприличат на мен, а аз ще заприличам на онези, които вече не живеят. Които доизживяват последните си дни. Аз все още се боричкам с живота. Щом се замислям за разни неща, значи съм жив. Но наближава времето, в което ще останат единствено рефлексите и атрофиралите чувства. Времето, когато непременно ще стигна до крайната точка на падението. Освен ако не... Каква идиотска ирония: когато от нас зависят малко неща, нашите планове и надежди все по-често започват с безпомощното „ако“.

А само допреди осем месеца всичко беше различно. Имаше я Венеция и вплетените ни ръце в изплъзващите се сенки на площад Сан Марко. Имаше го лятото с любимите ни книги, които препрочитахме на плажа, а страниците им се нагъваха от солената вода, която капеше от косите ни. Имаше ги вълшебните вечери в кухнята на чаша чай и слънчевите мисли, които те навестяват просто ей така. По принцип не съм романтик, макар че, да си призная, някога бях. Просто се съживявам чрез спомените, за да не се „занулят броячите“ ми завинаги. Всеки търси забравата по своему. Един намира спасение в алкохола, друг ‒ в илюзиите, трети ‒ в миналото. Щом търся спасение, значи все още вярвам, нали? Или това е само временно обезболяващо?

В мен няма гняв. Само раздразнение. От самия себе си. Дразня се напълно необяснимо, както когато се гледаш в огледалото и разбираш, че нещо не е наред, но не знаеш точно какво. Нищо не е както трябва. И това не е ниско самочувствие или проява на самокритичност. Отново онова странно чувство, че ей сега ще се прекъснат някакви много важни нишки, а аз нищо няма да мога да направя.

В петък след работа колегите ме канят да си изкараме една „културна“ вечер ‒ да се отбием в задименото заведение отсреща. Там бирата е водниста, мезето е безвкусно и сервитьорките са прекалено лесни. Достатъчно е само да си поискаш. „Някой друг път, момчета. Не ми се ходи.“ Отдавна вече не се опитвам да обяснявам защо им отказвам и се надявам скоро изобщо да престанат да ме канят. Чувствам се потиснат от повторенията в живота и не искам те да са свързани дори с почерпките в кръчмата. Прекалено унизително е. Още повече, никаква компания (знам наизуст всички разговори), посредствена бира (ако може да се вярва на менюто, тя е немска, наливна) и безкрайно отегчени сервитьорки (очите им са тъжни като есенен междуселски път). Всичко това ми навява мисълта за безнадеждността на нашето съществуване.

Не знам какво ми предстои. Със сигурност няма да вляза в затвора за това, че съм убил самия себе си. Вероятно няма да остана без работа заради връхлетялата ни криза ‒ аз съм доказал се и изпълнителен служител, без особени амбиции и очаквания за повишение и по-голяма заплата. Няма да се оженя и да си взема куче. Нямам сили да правя избор. Още повече че в реалния живот не съществува понятието „правилен избор“. Има само направен избор и последиците от него. Със сигурност ще продължа, както днес, да се прибирам от работа към девет, да вдишвам самотния въздух в празното си жилище, да си варя макарони за вечеря, да се храня пред телевизора и да заспивам като мъртъв след поредната мастурбация. Безсмислено е да казвам, че това не е живот. Това е един противен и самотен живот, в който всеки нов ден е вчерашният.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: