Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Течна дружба 2

Иво Инджев

Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата „Течна дружба”, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж вечно влюбени през вековете народи. Не става дума само за игра на думи. „Течната дружба” е краткия отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от който България е по-зависима от бившата си колониална владетелка повече от която и да е друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се откъсне от руската орбита. В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от Червената армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин, национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад намека за сибирската връзка, направен от уволнения министър Трайчо Трайков; за номерата на „Газпром“ за гарантиране на руския газов монопол в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и много други.

  • Корица: Мека
  • Страници: 552
  • Тегло: 0.480 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Иво Инджев
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата „Течна дружба”, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж вечно влюбени през вековете народи. Не става дума само за игра на думи. „Течната дружба” е краткия отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от който България е по-зависима от бившата си колониална владетелка повече от която и да е друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се откъсне от руската орбита. В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от Червената армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин, национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад намека за сибирската връзка, направен от уволнения министър Трайчо Трайков; за номерата на „Газпром“ за гарантиране на руския газов монопол в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и много други.

Откъс от книгата

Въведение с поглед назад

Ако заглавието озадачава някого, то вероятно е поради това, чене е запознат с книгата „Течна дружба“, посветена от авторапрез 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между Българияи Русия, между СССР и НРБ и между двата уж вечно влюбенипрез вековете народа.

Не става дума само за игра на думи. „Течната дружба“ екраткият отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от койтоБългария е по-зависима от бившата си колониална владетелкаповече от която и да било друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределясъдбата ни на държава, която не може да се откъсне от рускатаорбита дори и в момент, когато агресивната политика на Путинвъв и срещу Украйна доведе неговата империя до наистина небивала международна изолация.

Няколко години след официалното оповестяване на световната комунистическа кончина в нашата страна изведнъж бешерегистриран рязък скок на вноса на енергосуровини, предимноприроден газ, нефт и горива. Накъде потекоха те?

Тежката енергоемка индустрия от съветски тип, създаденабез мисъл за ефективността на производството и за опазване наприродата от замърсяване, береше душа в новите пазарни условия под разбираемо опечаления поглед на невинните жертви, останали без работа. И изведнъж при този огромен срив на потреблението на фабриките, свикнали на държавно разточителство, отРусия започнаха да прииждат огромни количества горива.

Беше започнала войната в бивша Югославия. ООН наложиембарго на оръжейните и други доставки за воюващите страни.България на думи и по документи беше „за“, но на практика сепревърна в гара разпределителна на контрабандата по трасето Москва–София–Белград в откровено нарушение на поетитемеждународни ангажименти.

От тази контрабанда в особено големи мащаби, каквито могат да бъдат организирани само с участието на властите на тритедържави, отчисленията от надценките (надхвърлящи в пъти себестойността на контрабандните стоки, плащани от крайния потребител) отидоха в джобовете на организираната престъпносту нас. „Благодарност“ за днешната ѝ неизтребимост дължим наонова време, когато с „братската помощ“ на т.нар. голям брат сесдобихме с неизлечим и в днешно време тумор, рожба на „течната дружба“.

Българската организирана престъпност, наричана по митингите за краткост „мафия“, едва ли има точно фиксиран рожденден. Но е сигурно, че ни е „подарък“ от Русия. С любов (къмконтрола над страната ни)!

Хайде да си „поговорим“ на българско-руски език, за дапокажем, че не сме никакви русофоби, за каквито ни определятрусофилите, на които е нужен враг и го намират в лицета на българите, несъгласни с преклонението пред всичко руско порадиединствената причина, че е руско.

Става дума за българско-руски език в почти буквалния смисъл („почти“, защото през вековете е претърпял промени).

Днес той еднозначно се нарича руски. Руски учени обаче, както ще се уверите, обясняват с аргументи и факти, че 55 на сто отруския език се състои от старобългарски думи и на практика дорипоставят под съмнение самия термин „руски език“. Защото притакъв (дис)баланс на езиковата генетика рожбата трябва да бъдесмятана за това, което е: руският език е всъщност старобългарски.

Вероятно това твърдение щеше да прозвучи шовинистичноот страна на един българин, ако не произхождаше от лабораторията на руската наука. Руски учени обръщат внимание на еднанеизвестна за милионите руснаци и българи молекула в океанаот лъжи, митове, манипулации и руско-съветски шовинизимъм,налаган през вековете.

С митовете и лъжите по трасето на „течната дружба“ българските оръжия са слаби срещу съветско-руския пропаганденмастодонт. Него може да го заболи само от руски стрели, пуснати от честни хора, каквито за щастие в Русия има. Не че мастодонтът от това дава признаци за отстъпление, но съпротиватае важна!

Припомням, преди да цитирам „откритието“ за българскияпроизход на руския език, един пример за успех на тази съпротива в неравната битка срещу митовете за „течната дружба“.Десетилетия наред раболепната българска подчиненост наруските лъжи за жертвите в Руско-турската война 1877–1878 г.повтаряха папагалски абсурдното твърдение за 200 000 хиляди руски войници, загинали за свободата на България побългарските земи в онзи сблъсък, когато цялата руска армия на Балканите в онази военнна кампания надхвърля малко над180 000 щика.

Същата лъжа за точно това количество кръв се лееше катомед от устата на русофилските ни политици като президентаГеорги Първанов. И как не – пред вратите на самия храм „Св.Александър Невски“ в София лъжата за въпросните 200 000загинали руски воини за нашата свобода рекламираше рускияхарактер на самия храм. Беше изписана на пано с информацияза желаещите да се осведомят набързо за най-важния факт отисторията, посочен пред вратите на най-голямата православнацърква в България.

Трябваше обаче в София да дойде един руски историк и дакаже истината, за да изчезне след това тихомълком „туристическата атракция“, която преувеличаваше красотата на рускотострадание заради България в мащаби, в каквито и най-наглататуристическа агенция не си позволява да мами зарибяваните туристи относно прелестите на предлаганата от тях услуга.

Цитирам не за първи път фактите, съобщени в София от почтения руски учен Степан Кашурко.В книгата си „Триста години руска сянка над България“ авторът Милчо Спасов цитира ръководителя на Международнияобществен център за издирване „Подвиг“. Ето какво казва Кашурко:

От състав 185 000 войници и офицери през тази война убитите са 15 567 души, а общо загиналите (включително от болести и рани) са 22 391.

Както виждате, грубо казано, около десет пъти е преувеличаван дебитът на пролятата по българските земи руска кръв(доколко е именно руска при разнородния състав на имперската войска и при участието на румънците с решаващ принос заспасяване на руската армия от унизителен разгром край Плевен,това е друг въпрос).

Що се отнася до характера на Руско-турската война, малцина са се изказвали по този въпрос по-яростно от вождоветена българския комунизъм. Правят го в угода на Сталин, койтоим нарежда да заклеймят като българи руския царизъм (термин,употребяван и до днес с козируване към пропагандната линия наСталин от българските историци, когато няма как да отрекат някоя руска „беля“ – тогава тя престава да бъде руска, а се превръщав „царска“).

Ето какво пише високопоставеният български комунист Васил Коларов в СССР по лична заръка на Сталин през 1935 г. поповод публикуването на архивите на Азиатския департамент:

Публикуваните документи от царските архиви разкриватистинското лице и действителните мотиви на така наречената „освободителна мисия“ на царска Русия по отношениена българския народ, получил национална полунезависимост врезултат на Руско-турската война от 1878 г. Създаванетона „независимо“ българско княжество трябвало да послужисамо като прикритие и етап от завладяването от Русия наподстъпите към Константинопол по западния бряг на Черноморе. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квази независима държава, катопускало в ход всички средства на азиатско-византийскатадипломация – от масова корупция и подкупи на политическигешефтари и армейски офицери до организирането на военнибунтове и държавни преврати, до вербуване на убийци и отстраняване на пречещите на плановете му държавни дейцив България.

И още едно припомняне в същия дух: Благоев и Кирков заруския царизъм.

Димитър Благоев:

Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателствои национална катастрофа. Защото русофилите, плувайкибезогледно във водите на руската дипломация, неизбежно ифатално правят от България едно сляпо и послушно оръдиев ръцете на руската завоевателна политика на Балканите.

Георги Кирков (Майстора):

Съществува една отлична перспектива за застрашените отруския царизъм балкански народи – създаването на независимадържава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави. 

Като става дума за жертви и пролята кръв (рамо до рамо сруснаците, които обаче се правят, че не са чували за това), етоедна доста по-пълноводна от руската кървава диря у нас. Това ечисто българска река от кръв, за която по русофилско-съветскалиния „не е прието“ да се говори у нас. До такава степен, чепрактически няма представителен паметник за тези българскижертви и до ден днешен в България, платила кървав данък – впъти по-ужасен от кръвнината на руснаците в тяхната 9-а поредна война срещу Турция, разиграна по българските земи вкрая на XIX век.

Ето как журналистът Калин Манолов по повод на антибългарските изблици на руснаци и русофили в интернет относно съветския паметник в центъра на София е обобщил в блога си непризнатата не само от СССР, но и от самата (днешна!) Българияжертва на българите за общоевропейските усилия да бъде сразеннационалсоциализмът (или „фашизмът“, ако им е по-удобно надругарите съветофили) в Европа.

„Тъй като руснаците няма да го разберат, едно уточнение зане по-добре информираните по темата българи.Според членовете на подписаното на 28 октомври 1944 г.в Москва Споразумение за примирие между България и СССРбългарското правителство поема разходите на Българската армия за участие в Отечествената(?!) война, плаща репарации,възстановява имущество на победилите страни – съюзници,реституира изнесените ценности и материали от СССР, Гърция,Югославия, редовно изплаща парични суми в българска валутаи предоставя стоки, средства и услуги, които могат да потрябватна съюзното (съветското) главно командване за изпълнение нанеговите функции. От страна на България във войната участватнад 350 000 души.

Даваме 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени. А като се съберат цифрите по отделните параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лв. разходи по участието на България във войната срещу хитлеристка Германия. Теса направени за по-малко от 9 месеца – септември 1944 – май1945 г. За ориентация: по официални данни целият националендоход на България за 1945 г. възлиза на 141,8 млрд. лв. Приходната част на бюджета е 43 млрд. лв., т.е. дали сме 40 000 жертвии сме платили три бюджета за съмнителното удоволствие през1944 г. съветската армия да ни „освободи“. Точка по въпроса. Соще едно допълнение – приносът на България в успешните операции срещу Германия в района на Югоизточна Европа.

Участието ни улеснява концентрирането на съветски войски в близост до Моравската долина иподстъпите към Белград,спестява на Трети украински фронт необходимостта да покриесектор от 300 км, а в сраженията при Драва – Соболч Първа българска армия разгромява елитни германски части.“

А ето и обещаните доказателства за българския произход наруския език, оповестени от руски учени, които нищо чудно дабъдат заклеймени като русофоби от българските русофили.Съзнателно оставям текста в оригинал, с което също искамда подкрепя тезата за българските корени на днешния относително разбираем за нас без превод руски език – нали самите русофили толкова обичат да сочат близостта на нашите племена, некаведнъж и аз се съглася с това!

Биография и факти за автора

Иво Инджев е номиниран от Костадин Стоилов за годишната награда на Хелзинкския комитет “Човек на годината” със следните мотиви: В текущата тежка за страната ни ситуация, чрез ярката си журналистическа позиция журналистът Иво Инджев се бори срещу някои от най-опасните врагове на демокрацията и правата на човек – популизма, лъжата и заблудата, апатията и отрицанието.

 

Статиите на г-н Инджев са положителен фактор, както за осъзнаването на политически апатичните граждани, така и за увеличаването увереността и мотивацията на тези, които вече са политически активни. Истината е неразривно свързана със свободата и правата на отделния индивид и по този начин, честната и прозорлива гражданска позиция на г-н Инджев по важни за нашето общество въпроси е ключов фактор за изграждане на гражданското общество – заинтересовани и чувствителни към обществото и държавността индивиди, интересуващи се и работещи за едно по-добро бъдеще. Открито изявената позиция по ключови въпроси е изключително смело поведение за нашето общество – особено при наличието на сериозни икономически интереси и насилие върху малкото инакомислещи индивиди. Разработеният също така модел на блог, който се финансира директно от читателите на доброволен принцип, е много иновативен – осъществяващ директна връзка между журналиста и читателите му, въз основа на ясен и прозрачен модел на финансиране. Това е в особено силен контраст със състоянието на медиите в страната ни, а именно – неясна собственост, неясно финансиране, неясни интереси и позиции от анонимни в повечето случаи журналисти.

 

Г-н Инджев е ярък пример за „новите будители“ така необходими на обществото ни сега.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: