Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Съпруга на конци

Даниел Стийл

Фейт Мадисън е истински модел на преуспяла, интелигентна и отракана нюйоркчанка. Елегантна, стройна, руса, стилно облечена, тя има живот, за който мнозина биха й завидели. Преодолявайки спомените от едно детство, белязано с личната й трагедия, тя се е омъжила за преуспяващ банкер и е отгледала две, вече големи дъщери. Фейт винаги е била доволна от ролята си на майка и съпруга, както и от добрия живот в своята шумна градска къща в Манхатън. Но всяка стъпка от нейния път е белязана от тайната, която носи в себе си и не може да сподели с никого!

  • Корица: Мека
  • Страници: 320
  • Тегло: 0.320 кг
  • Издадена: 2005 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Тайни, които кървят!

Смелостта да повярваш в сбъдването на молитвите!

Фейт Мадисън е истински модел на преуспяла, интелигентна и отракана нюйоркчанка. Елегантна, стройна, руса, стилно облечена, тя има живот, за който мнозина биха й завидели. Преодолявайки спомените от едно детство, белязано с личната й трагедия, тя се е омъжила за преуспяващ банкер и е отгледала две, вече големи дъщери. Фейт винаги е била доволна от ролята си на майка и съпруга, както и от добрия живот в своята шумна градска къща в Манхатън. Но всяка стъпка от нейния път е белязана от тайната, която носи в себе си и не може да сподели с никого!

С изключителна интуиция и дълбоко вътрешно чувство, прониквайки в сърцата на мъже и жени, съпрузи, любовници и семейства, Даниел Стийл ни разказва за пореден път затрогваща и мъдра история за тайни, които кървят, и за избора, който лекува - и за втората възможност, която ни спохожда само веднъж в живота.

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

Фейт Мадисън беше дребна жена, изглеждаше сериозна и стилна, докато подреждаше масата за вечеря. Тя постави купата със салатата и погледна във фурната, където беше пилето, което печеше. Беше облечена с черен, добре скроен костюм и на четиридесет и седем години беше все още толкова тънка и стройна, колкото и когато се омъжи за Алекс Мадисън преди двадесет и шест години. Приличаше на балерина на Дега със зелените си очи и дългата, права руса коса, която бе завила на спретнат стегнат възел. Тя въздъхна тихо и седна на един от кухненските столове.

Малката елегантна градска къща от кафяв камък на Източна Седемдесет и четвърта улица в Ню Йорк беше мъртвешки тиха и единственият звук, който се чуваше, бе тиктакането на часовника. Докато чакаше Алекс да се върне от работа, Фейт затвори за миг очи, мислейки за мястото, където бе днес следобед. А когато отново ги отвори, външната врата се хлопна. Нямаше никакви други звуци, нямаше стъпки в коридора, нито извикано "Здравей, аз се прибрах". Мъжът й винаги влизаше по този начин. Той заключи вратата, остави куфарчето си на масичката, окачи палтото си на закачалката и прегледа пощата. След малко щеше да я потърси. Първо щеше да провери в малкия й кабинет. А после щеше да погледне и в кухнята.

Алекс Мадисън бе на петдесет и две години. Срещнаха се, когато тя бе в колежа "Барнард", а той в икономическия факултет на Колумбийския университет. Тогава нещата бяха други. Той беше очарован от открития начин, по който Фейт приемаше живота, от широко скроения й характер, от нейната топлота, енергия и дух. Алекс винаги е бил спокоен, сдържан тип, много внимателен в начина си на изразяване, който бе повече от обмислен. Ожениха се веднага след като тя се дипломира, а той взе своята магистърска степен. Оттогава до ден днешен Алекс Мадисън работеше като банкер в една инвестиционна фирма. След дипломирането си от колежа Фейт поработи една година като помощник-редактор във "Вог" и работата много й харесваше, но напусна, когато се записа да учи в правния факултет, където остана една година. Напусна и него, защото се роди първото й дете - Елоиз. Тя току-що бе навършила двадесет и четири години и бе заминала за Лондон в началото на септември. Работеше в прочутата къща за търгове "Кристи" и знаеше много за античните предмети. Другата дъщеря на Фейт - Зоуи, бе на осемнадесет и бе първокурсничка в "Браун" След двадесет и четири години, отдадени изцяло на майчинството, от два месеца насам Фейт нямаше никаква работа. Птичките бяха отлетели от гнездото. Поеха, всяка по своя път, и двамата с Алекс неочаквано се оказаха сами.

- Здрасти, как беше? - попита той, когато влезе в кухнята. Изглеждаше уморен. Погледна я бегло и седна. Беше работил здравата по два случая на обществени поръчки. Дори не му мина през ума да я целуне или прегърне. През повечето време говореше с нея от другия край на стаята. Не го правеше от злоба, но от години не беше се сещал, когато се върне от работа, да я прегърне. Тя дори не си спомнеше откога бе престанал. Беше толкова заета с дъщерите си, че не бе забелязала, докато един ден не осъзна, че мъжът й вече не я докосва. Обикновено винаги бе заета с някаква домакинска работа или къпеше някое от децата, когато той се прибираше късно вечер. Но много, много отдавна беше минало времето, когато го привличаше като жена. Много повече, отколкото някой от двамата си спомняше. Сега помежду им зееше бездна и докато му наливаше чаша вино, Фейт имаше чувството, че гледа към него от огромно разстояние.

- Всичко мина добре. И тъжно - отговори, докато той преглеждаше вестника, а тя изваждаше пилето от фурната. Мъжът й предпочиташе риба, но днес нямаше време да купи на път за вкъщи. - Той изглеждаше толкова мъничък. - Фейт говореше за втория си баща - Чарлс Армстронг. Беше се споминал преди два дни на осемдесет и четири годишна възраст. Опелото и поклонението бяха днес и ковчегът беше отворен, за да може Чарлс да бъде "изпратен" от семейството и приятелите си.

- Той беше стар, Фейт, а и болен от дълго време. - Това сякаш не само обясняваше всичко, но също така го и омаловажаваше. Да, според Алекс беше точно така. Той караше нещата да изглеждат незначителни, пренебрегваше ги, не им обръщаше внимание. Както пренебрегваше и нея от години. Напоследък Фейт имаше странно чувство, че е изпълнила своята роля, цел, предназначение. Свършила си е работата и от нея повече няма нужда. Задълженията й не само към децата, но и към съпруга са приключили. Сега дъщерите им имаха собствен живот, откакто напуснаха дома. А Алекс сякаш обитаваше свят, който не я включваше, освен в редките случаи, когато очакваше от нея да забавлява клиентите му на домашно парти или да го придружи на някой задължителен коктейл. През останалото време за него бе съвсем естествено тя да се забавлява сама. От време на време Фейт се виждаше със старите си приятелки, но повечето от тях все още бяха заети с децата си вкъщи и нямаха време. Пред последните няколко месеца, откакто Зоуи отиде в колежа, Фейт прекарваше повечето време съвсем сама, опитвайки се да измисли какво да прави с остатъка от живота си.

А Алекс живееше личния си живот с пълна сила и на бързи обороти. Сякаш бяха минали векове откакто седяха часове наред вечер, за да си говорят за нещата, които бяха важни и за двамата. От години не бяха излизали на разходка през уикендите, както някога, или да отидат на кино, или да си държат ръцете. Почти не си спомняше какво значи да бъде с него. Той рядко я докосваше и още по-рядко говореше с нея. Въпреки това Фейт знаеше, че я обича, или поне си мислеше така, но мъжът й очевидно нямаше никаква нужда да общува с нея. Рядко си разменяха думи, изречени почти стенографски, и мълчанието му бе по-присъщо, както и тази вечер. Тя седна срещу него, отмахвайки един кичур от челото си. Алекс сякаш въобще не я забелязваше. Беше се потопил във вестника, който четеше. Мина много време, преди да отговори на внимателно зададения й въпрос:

 

- Ще дойдеш ли утре? - Погребението на пастрока й беше на следващия ден. Съпругът й поклати глава, като вдигна очи към нея.

- Не мога. Отивам в Чикаго. Уредил съм си срещи с "Унипам". - Имаше проблеми с някаква важна фирма. За него бизнесът беше с предимство, пред всичко, и така бе от край време. Алекс беше преуспял човек. Работата му им осигури къщата в града, образованието на дъщерите, неочаквания лукс, към който Фейт въобще не се бе стремила. За нея имаше и други неща в живота, които означаваха много повече. Топлината, смехът, близостта, общуването. Понякога имаше чувството, че вече не се смее, че от дълго време не го е правила, освен когато бе с момичетата. Не защото Алекс се отнасяше зле с нея. Всъщност в известен смисъл отношението му можеше да се определи като безразличие. В ума му имаше други неща и той не правеше никакви опити да ги сподели с нея. Дългото му мълчание й подсказа, че предпочита да не разговарят.

- Би било хубаво, ако можеше да дойдеш - промълви равнодушно тя, докато сядаше срещу него. Алекс беше хубав мъж, такъв си беше от младини. На петдесет и две години беше остарял забележително красиво, косата му бе еднакво и равно сива. Имаше сини очи и атлетична фигура. Единият от родителите му бе починал неочаквано преди две години от инфаркт и оттогава Алекс спазваше диета и ходеше на фитнес. Което обясняваше предпочитанието му към рибата пред всичко останало и причината да побутва с недоволство пилето в чинията, която Фейт постави пред него. Но днес тя нямаше време да измисли нищо друго за вечеря. Беше останала в погребалната зала заедно с доведената си сестра Алисън през целия следобед, докато хората идваха да засвидетелстват уважението си. Двете жени не бяха се виждали от погребението на майката на Фейт преди година, а и цели десет години преди това не бяха поддържали връзка. Алисън не бе дошла на погребението на брат й Джак две години преди смъртта на майка им. Напоследък се бяха събрали прекалено много погребения. Майка й, Джак, а сега и Чарлс. Твърде много хора изчезнаха от живота й. И въпреки че с втория си баща Фейт не бе особено близка, тя го уважаваше и тъгуваше, защото си бе отишъл от този свят. Имаше чувството, че всички познати жалони, определящи посоката, се бяха изпарили от живота й.

- Утре трябва да бъда на срещата в Чикаго - повтори Алекс, взирайки се съсредоточено в чинията си. Само беше боцнал пилето, но не се оплака.

- Други хора ще предпочетат погребението - отвърна спокойно Фейт. Не беше ядосана, нито рязка. Не спореше с него, не водеше битки. Рядко бе несъгласна. Всъщност нямаше смисъл. Алекс имаше навика да се оттегля. Правеше онова, което си иска, обикновено без да се консултира с нея, без да го обсъжда, и така беше от години. През цялото време действаше сякаш е сам и единственото, което го мотивираше, беше бизнесът и изискванията, които произтичаха от него, а не желанията на Фейт. Тя знаеше всичко това, познаваше начина му на мислене и действие. Беше й трудно да се промъкне зад стените, които той бе издигнал около себе си. Никога не бе напълно сигурна дали ги бе издигнал за защита, или просто с тях се чувстваше по-удобно. Когато бяха млади, беше различно, но от години нещата се развиваха по този начин. Да бъде омъжена за него беше все едно да живее на самотен остров, но вече бе свикнала. Просто сега, след като момичетата заминаха, го усещаше по-осезателно. През всички изминали години децата й бяха давали топлината, от която се нуждаеше. Сега чувстваше точно тяхното отсъствие, а не неговото. Беше се отчуждила много от приятелите си. Времето и животът, бракът и децата някак си бяха взели своята дан.

Зоуи замина преди два месеца за "Браун". Явно беше щастлива там, тъй като си дойде само веднъж вкъщи, макар че Провидънс бе съвсем наблизо. Но сега бе заета с приятелите си, със своя живот, със задълженията си в училище. Така както Елоиз беше щастлива в Лондон със своята работа. Фейт имаше чувството, че дъщерите й водеха много по-пълноценен живот от нея самата, и беше объркана какво да направи със своя. Мислеше да се хване на работа, но нямаше никаква идея какво би могла да върши. Откакто бе работила във "Вог", отпреди да се роди Елоиз, бяха минали двадесет и пет години. Казваше си също така, че би било хубаво да се върне и да продължи да учи право. Дори бе го споменала на няколко пъти пред Алекс. Той обаче сметна, че на нейната възраст идеята е направо смешна, и я отхвърли, без да се замисли.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: