Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Свобода и суверенност в Априлското въстание

Тодор Христов

Тодор Христов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ доктор по теория на литературата и по социология.

Научните му интереси са в областта на критическата теория, културните изследвания, изследванията на властта и на съвременните форми на протест.

Книгата представя резултатите от едно критическо изследване на изкуствата да се говори за свобода. Тъй като за радост съществуват много такива изкуства, изследването описва начините, по които се говори за свободата като суверенитет в Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни, юридически разкази за него. Тъкмо Априлското въстание, защото то се намира на границата на два режима на суверенитет и вследствие на това позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по друг начин, различен от тези, които схващаме като естествени, по начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците.

 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

1. Иманентният обрат в речта

Думите са непостоянни, те губят и усилват своя интензитет – илокутивната си сила. В дадена историческа ситуация една дума – „народ“ или „гражданин“ например – може да значи плътно, да работи така, сякаш има самоочевиден референт. В друга ситуация същата дума може да значи малко или да не значи почти нищо.

В дискусиите около приемането на Търновската конституция либералът Петко Каравелов казва: „Това е глупост, а не принцип да се пише, че човекът е олицетворение на цялото човечество. Покажете ми, кой е тоя звяр, който олицетворява цялото човечество?“ Учудващо е, че именно либералът Каравелов се подиграва на универсализирането на либералния принцип – на (наистина, наивно изказаната) самоценност на човека-индивид, която надхвърля ценността на локалните и национални идентификации. Учудването изчезва обаче, ако се вгледаме в дискурсивния режим на Учредителното събрание – „в името на народа“ не е празна формула, а плътно означаване; почти всички речи на депутатите, колкото и да са противоположни в тезите си, черпят илокутивната си сила от „народа“, от едно „ние“, от „нашето“ и „българското“, през което говорят отделните гласове и на което се позовават. Дори и либерализмът на Каравелов не може да си представи гражданин отвъд „ние“-то на народа. И това е така не само защото моментът е тържествен – на учредяването на една политическа общност, – но и защото „ние“ и „народът“ работят далеч по-плътно и самоочевидно на всекидневно ниво, отколкото „аз“ и „индивидът“. Всъщност, казват учредителите, ние сме тези, които, на нашата територия, приемаме модерните политически принципи и даваме свобода на индивида: „Вceкoй poбъ oт кaкъвтo пoлъ, вepa и нapoднocтъ дa бъдe, cвoбoдeнъ cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcкa тepитopия.“ (Търновска конституция, чл. 61). „Ние“-то конституира индивидуалната свобода на „аза“.

Днес, обратно, да говориш от името на „ние, народът“ най-често изглежда кухо, някак фалшиво и манипулативно, цитатен отглас от отминали времена или от тежки институционални и церемониални езици. Аз-формата е далеч по-естествена и самоочевидна. Днес всекидневното „ние“ се получава сложно, с уговорки, след договаряне и чрез внимателно взаимно съгласуване и разполагане на „аз“-овете, които го конституират. Оптиката на езика се е сменила: вече не „ние“-то е конститутивен принцип за индивидуалната свобода, а, обратно, сякаш индивидът е новият „суверен“ на перформацията. В името на индивида – гражданин и потребител – се гради общото.

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: