Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Свидетелката

Нора Робъртс

Забележителен  роман от авторката на бестселъри Нора Робъртс!

Кратките тийнейджърски години на Елизабет Фич започват с гарвановочерна боя на „Л’Ореал”, ножица и фалшива лична карта и завършват с реки от кръв...

Дъщеря на студена, пресметлива майка и анонимен донор, една нощ примерната Елизабет решава да вкуси от сладостта на веселието. Красавец с руски акцент и прелъстителна усмивка я примамва в дома си. Последвалите събития променят живота й завинаги.

  • Корица: Мека
  • Страници: 512
  • Тегло: 0.450 кг
  • Издадена: 10.09.2012 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Нора Робъртс
 

Наличност: Да

12,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Забележителен  роман от авторката на бестселъри Нора Робъртс!

Кратките тийнейджърски години на Елизабет Фич започват с гарвановочерна боя на „Л’Ореал”, ножица и фалшива лична карта и завършват с реки от кръв...

Дъщеря на студена, пресметлива майка и анонимен донор, една нощ примерната Елизабет решава да вкуси от сладостта на веселието. Красавец с руски акцент и прелъстителна усмивка я примамва в дома си. Последвалите събития променят живота й завинаги.

Дванайсет години по късно ...

Абигейл Лаури живее в малко планинско градче. Работи като компютърен специалист, създава сложни охранителни системи и не общува с никого. Уединението й събужда интереса на шефа на полицията Брукс Глийсън, който решава да научи какво крие младата жена.

Логичното й мислене, тайнствеността й и земните й схващания го очароват. Той подозира, че тя се крие; че в миналото е преживяла травма, а охранителните камери, които е разположила не само из къщата, но и навсякъде наоколо, трябва да я предпазят от нещо или някого.

Неочакваните събития в малкото градче я подтикват да разкрие тайните си...

Биография и факти за автора

Нора РобъртсНора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнадесет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиридесет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. 

След няколко преработки и откази се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година. Нора среща втория си съпруг – Брус Уайлдър, когато го наема да направи етажерки за книги в дома й. Женят се през 1985 година. От този момент те разширяват дома си, обикалят света и заедно отварят книжарница и хотел в съседното градче Бунсборо, което играе важна роля по време на Гражданската война в САЩ като средище на две битки. Именно той е в основата на най-новата трилогия на авторката – „Хотелът“, чието първо заглавие – „Сега и завинаги“, се превръща в бестселър още с появата си на пазара. Нора и Брус купуват стария хотел за близо 3 милиона долара през 2007 г. и за две години го обновяват и превръщат в основна туристическа атракция. Оригиналното хрумване на авторката да кръсти различните стаи с имената на литературни двойки – като Елизабет и Дарси от „Гордост и предразсъдъци“, Титания и Оберон от „Сън в лятна нощ“ и Джейн и Рочестър от „Джейн Еър“, допринася за неповторимата атмосфера на хотела. 

Въпреки че средно на година бестселъровата авторка от ирландски произход изкарва по 60 милиона долара, тя продължава да бъде скромна и здраво стъпила на земята. През 2007 г. списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на романтичните писателки и книгите й са прекарали общо 893 седмици – близо шестнадесет години – в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. 

На въпроса коя от собствените й книги й е любима, Нора с усмивка отговаря: „Тази, която се продава“.

Сред най-популярните й романи, издадени у нас са трилогията „В градината“ (Синя далия - книга 1; Черна роза - книга 2; Червена лилия - книга 3); Далас в смъртта; Наслада в смъртта; Родът О`Дуайър (книга 3- Магията на кръвта; книга 2: Магията на сенките; книга 1 Тъмната вещица); Полунощ в стаята на сенките; трилогията Сестрите Калхун (книга 1: Да ухажваш Катрин;  книга 2: Съпруг за Аманда; книга 3: Любовта на Лайла); Колекционерът; Слава в смъртта; Лъжецът; Наташа и др.

 

Откъс от книгата

Елизабет

 

„Бодливата тел по стрелата на детското страдание поразява като стрела – с непре­одолима самота и непреодолимо невежество.“

Олив Шрайнер

 

1.

Юни 2000 г.

Краткият бунтовнически период на Елизабет Фич започна с „Гарваново черно“ на „Л’Ореал“, ножица и фалшива лична карта. И завърши, облян в кръв.

Почти през целия си живот – шестнайсет години, осем месеца и двайсет и един дни, тя следваше с покорно послушание директивите на майка си. Доктор Сюзан Ел Фич издаваше директиви, не заповеди. Елизабет се съобразяваше с графиците, изготвени от майка й, изяждаше храната, посочена от диетоложката на майка й, приготвена от готвачката на майка й, носеше дрехите, избрани от личния асистент за пазаруване на майка й.

Доктор Сюзан Ел Фич се обличаше консервативно, напълно подходящо – поне според нея – за поста й на шеф на хирургията в болница „Силва Мемориъл“ в Чикаго. Тя очакваше и държеше дъщеря й да е същата като нея.

Елизабет бе прилежна ученичка – пълна отличничка, и посещаваше всички учебни програми, избрани от майка й. През есента щеше да се върне в „Харвард“ и да продължи обучението си по медицина, за да стане лекарка като майка си; хирург, също като майка си.

Елизабет – никой никога не я наричаше Лиз, Лизи или Бет – говореше свободно испански, френски, италиански, руският й беше сносен, а с японския се оправяше прилично. Свиреше на пиано и на цигулка. Беше пътувала до Европа и Африка. Можеше да изброи всички кости, нерви и мускули в човешкото тяло и да изсвири наизуст Концерт за пиано на Шопен № 1 и № 2.

Никога не бе ходила на среща, никога не се бе целувала с момче. Никога не беше обикаляла мола с приятелки, не беше ходила на гости с преспиване, нито пък се беше кискала с приятелки, докато похапват пица или мелба.

На шестнайсет години, осем месеца и двайсет и един дни тя бе съвършеният продукт на внимателно обмислените и структурирани планове на майка си.

Само че това предстоеше да се промени.

Наблюдаваше как майка й си събира багажа. Сюзан, с гъста кестенява коса, прибрана на стегнат кок, постави поредния внимателно закачен костюм в безупречно подредения куфар; след това отбеляза необходимото на разпечатката за медицинската конференция. Разпечатката включваше информация за всяко събитие, среща, работна група и обяд, срещу които бе описан избраният тоалет, обувки, чанта и аксесоари.

Както може да се очаква – маркови костюми и италиански обувки, помисли си Елизабет. Жената трябва да си избира дрехи с подходяща кройка, от фина материя. Само че сред черното, сивото и сиво-кафявото нямаше и следа от наситени или ярки цветове. Не можеше да се начуди защо красивата й майка нарочно си избира безлични дрехи.

След два семестъра в университета, Елизабет мислеше, че може би е започнала да оформя свой усет за модата. Дори си беше купила дънки, суичър и ботуши с плътен висок ток в Кеймбридж.

Беше пазарувала в брой, за да не излязат покупките на бележките от кредитната карта, да не би майка й или счетоводителката й да погледнат какво е пазарувала и да започнат да задават въпроси. Сега покупките бяха скрити в стаята й.

Когато обличаше тези дрехи, се чувстваше коренно различен човек – дотолкова, че влезе право в „Макдоналдс“ и си поръча за пръв път „Биг Мак“ с големи картофки и шоколадов шейк.

Удоволствието бе така завладяващо, че й се наложи да отиде в тоалетната, където се затвори в една от кабинките и си поплака.

Зрънцата на бунта бяха посети в същия този ден – поне така предполагаше тя – или може би винаги си бяха съществували у нея, напълно незабележими, скрити, докато мазнините и солта не ги бяха извадили наяве.

И сега усещаше как покълват – наистина ги усещаше как избуяват вътре в нея.

– Плановете ти се променят, мамо. Но това не означава, че и моите трябва да се променят.

На Сюзан й трябваше точно минутка, за да постави една торбичка за обувки в куфара „Пулман“, да ги нагласи на точното място с изящните си, умели ръце на хирург и съвършени нокти: както винаги – френски маникюр, както винаги – с безцветен лак.

– Елизабет. – Гласът й беше изискан и ненатрапчив, също като гардероба й. – Отне ми доста усилия да организирам нещата, за да те приемат в лятната програма този семестър. Ще изпълниш задължителните условия за приемането в медицинската школа на „Харвард“ един семестър предварително.

При тази мисъл Елизабет усети как я присвива стомахът.

– А какво стана с обещанието за триседмична почивка в Ню Йорк?

– Понякога човек не може да изпълни обещанията си. Ако не си бях освободила идната седмица, нямаше да успея да се запиша на конференцията на доктор Дусеки.

– Можеше да се откажеш.

– Това щеше да е егоистична и необмислена постъпка. – Сюзан изтръска въображаема прашинка от сакото, което бе закачила, и отново се обърна към списъка. – Достатъчно зряла си, за да разбереш, че работата е по-важна от удоволствията и губенето на време.

– След като съм достатъчно зряла, за да го разбера, – защо да не съм достатъчно зряла, за да вземам решения сама? Искам почивка. Имам нужда от почивка.

Сюзан дори не удостои дъщеря си с поглед.

– Не бих казала, че момиче на твоята възраст, в твоето физическо състояние и на твоето умствено ниво има нужда да си почива от учене и други занимания. Освен това, госпожа Лейн вече замина на двуседмичен круиз, така че не мога да я моля да отложи ваканцията си. Няма кой да ти готви, нито пък кой да се грижи за къщата.

– Мога и сама да си готвя и да се грижа за къщата.

– Елизабет. – В тона на майка й се прокрадна измъчена нотка. – Вече е решено.

– Значи моето мнение няма никакво значение, така ли? Но нали според теб трябва да стана независим, отговорен човек?

– Независимостта се постига постепенно, както и чувството за отговорност и свободата на избора. Все още имаш нужда от напътствия и помощ. Изпратила съм ти по мейла новата програма за следващата седмица, оставила съм пакет с подробна информация на бюрото ти. Да не забравиш да благодариш на доктор Фриско лично, задето успя да те запише в летния семестър.

Докато говореше, Сюзан дръпна ципа на калъфа за дрехи, а след това затвори и малкия си куфар „Пулман“. Спря до бюрото, за да огледа косата и червилото си.

– Ти май не чу и дума от онова, което казах.

Сюзан премести поглед към дъщеря си, все още обърната към огледалото. Елизабет си помисли, че за пръв път, откакто влезе в стаята, майка й си направи труда да я погледне.

– Напротив, чух съвършено ясно всичко, което каза.

– Да чуеш не е същото като да разбереш.

– Може и да си права, Елизабет, но вече сме водили този разговор.

– Не е никакъв разговор. Съобщавам ти факт.

Сюзан стисна едва забележимо устни, единственият издайнически знак, че се дразни. Когато се обърна, сините й очи бяха студени и съвършено спокойни.

– Жалко, че се чувстваш така. Като твоя майка, се чувствам длъжна да направя най-доброто за теб

– Най-доброто за мен, поне според теб, е да върша, говоря, мисля, действам, желая и да стана точно онова, което ти си решила, още преди да се подложиш на инсеминация със сперма от внимателно подбран донор.

Тя чу как гласът й стана по-остър и звънлив, но така и не успя да го овладее; усети как сълзите парнаха очите й, ала не успя да спре и тях. – Писна ми да бъда твоят експеримент. Писна ми всяка минута от всеки божи ден да бъде организирана, внимателно дирижирана и насочена според очакванията ти. Искам сама да избирам, сама да си купувам дрехи, да чета книгите, които аз искам да чета. Искам да изживея собствения си живот, не твоя.

Сюзан изви вежди, донякъде заинтригувана.

– Като знам на каква възраст си, отношението ти никак не ме изненадва, – но, за съжаление, си избрала напълно неподходящ момент, за да се държиш дръзко и опърничаво.

– Извинявай, че не съм включена в графика ти.

– Сарказмът също е напълно естествен. – Сюзан отвори куфарчето си и провери съдържанието му. – Ще поговорим по този въпрос, когато се върна. Ще запиша час при доктор Бристоу.

– Не ми трябва терапия! Имам нужда от майка, който ме изслушва, на която й пука как се чувствам.

– Подобни изразни средства показват единствено липса на зрялост и ограничен интелект.

Вбесената Елизабет вдигна ръка и се завъртя в кръг. След като не можеше да се държи спокойно и разумно като майка си, можеше поне да подивее.

– Мама му стара! По дяволите, и пак по дяволите!

– А пък с повторения едва ли ще постигнеш нещо. Имаш цял уикенд, за да помислиш над поведението си. Готовите ястия са в хладилника и фризера; кутиите им са надписани. Списъкът с вещите, които трябва да подготвиш, е на бюрото ти. В понеделник в осем сутринта трябва да си при госпожа Вий в университета. Участието ти в програмата осигурява място в медицинската школа на „Харвард“ следващата есен. Отнеси, ако обичаш, калъфа с дрехи долу. Колата ще пристигне всеки момент.

Да, семенцата избуяваха, проправяха си път през плодородната почва и бавно и болезнено надигаха главици. За пръв път в живота си Елизабет погледна майка си право в очите и отсече.

– Няма.

Врътна се, изфуча от стаята и тресна вратата на стаята си. Хвърли се на леглото, впи поглед в тавана със замъглени от сълзи очи. И зачака.

Още секунда – каза си тя, – още само секунда. Майка й щеше да влезе при нея, да настоява за извинение и за послушание. Само че Елизабет нямаше намерение нито да се подчинява, нито да се извинява.

Двете щяха да се скарат – ама наистина да се скарат, след което щяха да последват заплахи за наказание и последствия. Може би дори щяха да се разкрещят, и най-сетне майка й щеше да я чуе.

И може би, ако се разкрещяха, тя щеше най-сетне да избълва всичко, което бе трупала през последната година – все неща, които й се струваше, че е таила цял живот.

Нямаше никакво желание да става лекарка. Не искаше всяка минута от съзнателния й живот да бъде съобразена с график, или да крие дънките си, защото не пасваха на дрескода на майка й.

Искаше да има приятели, а не одобрени социални контакти. Искаше да слуша музиката, която слушат момичетата на нейната възраст. Искаше да знае за какво си шушукат тийнейджърките, за какво се кискат и какво обсъждат, докато тя тънеше в изолация.

Не искаше да бъде нито гений, нито дете чудо.

Искаше да е нормална. Просто искаше да е като всички други. Избърса сълзите си, сви се на кълбо и премести поглед към вратата.

След секундичка, помисли си тя отново. Още една секунда. Майка й сигурно беше ядосана. Трябваше да влезе и да тропне с крак. Просто се налагаше.

– Моля те – промълви Елизабет, докато секундите се проточиха в минута. – Много те моля, не позволявай да се предам отново. Умолявам те, помогни ми да удържа.

Покажи, че ме обичаш. Покажи ми само този път.

Минутите пълзяха и Елизабет се надигна от леглото. Много добре знаеше, че търпението е най-мощното оръжие на майка й. С търпение и убедеността, че е права, тя нанасяше съкрушителни удари на враговете си. А пък дъщеря й не можеше да се мери с тези умения.

Тя се предаде, излезе от стаята си и заситни към стаята на майка си.

Калъфът за дрехи и малкият куфар на колелца „Пулман“ ги нямаше. Докато слизаше надолу, тя вече знаеше, че майка й е излязла.

– Зарязала ме е. Просто ме е зарязала.

Останала съвсем сама, тя огледа красивия подреден хол. Всичко бе съвършено – материите, цветовете, произведенията на изкуството, и антиките, предавани от поколение на поколение в семейство Фич.

Къщата беше празна.

Тя веднага разбра, че нищо не се е променило и никога няма да се промени.

– Така да бъде.

Не си позволи да мисли, да се съмнява или да предполага. Вместо това се върна на горния етаж и грабна ножицата от бюрото си.

Влезе в банята и застана пред огледалото – беше наследила цвета на косата на баща си – кестенява, гъста като на майка й, но без меките, красиви вълни. Беше висока колкото майка си, с изразени скули, а дълбоките зелени очи, бледа кожа и широка уста бяха като на биологичния й баща – който и да беше той.

Беше привлекателно момиче, помисли си тя – майка й не би търпяла нищо несъвършено или грозно. Само че не беше нито красива, нито впечатляваща като Сюзан. Това вече бе разочарование, което дори майка й не можеше да промени.

– Изчадие. – Елизабет притисна ръка към огледалото, изпълнена с омраза към образа, който я гледаше оттам. – Ти си изчадие. Поне засега обаче не си страхливка.

Пое си дълбоко дъх, опъна кичур от дългата до раменете коса и го отряза.

С всяко щракване на ножицата се чувстваше все по-силна. Косата си беше нейна, следователно и изборът си беше неин. Остави кичурите на пода. Докато режеше, в ума й се оформи образ. Присви очи, наклони глава на една страна и забави движенията с ножицата. Всичко беше геометрия, реши тя; геометрия и физика. Действие и противодействие.

Тежестта – физическа и метафорична, помисли си тя – просто се стопи. Момичето в огледалото също й се стори по-леко. Очите й бяха станали по-големи, лицето не изглеждаше нито толкова изпито, нито толкова дребно.

Изглеждаше... чисто нова, поне така реши Елизабет.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: