Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Светлините на Юга

Даниел Стийл

Разказ за престъпление и наказание...

Изминали са единайсет години, откакто Алекса Хамилтън оставя Юга зад себе си, бягайки от предателството на съпруга си и жестокостта на влиятелното му чарлстънско семейство. Алекса най-после е успокоила демоните си и си е създала репутация на строг прокурор, справящ се с най-трудните дела, като в същото време изпълнява и ролята си на отдадена самотна майка.

Но всичко се променя, когато получава последния си случай: делото на серийния убиец Люк Куентин. 

  • Корица: Мека
  • Страници: 352
  • Тегло: 0.370 кг
  • Издадена: 2011 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

11,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Разказ за престъпление и наказание...

Изминали са единайсет години, откакто Алекса Хамилтън оставя Юга зад себе си, бягайки от предателството на съпруга си и жестокостта на влиятелното му чарлстънско семейство. Алекса най-после е успокоила демоните си и си е създала репутация на строг прокурор, справящ се с най-трудните дела, като в същото време изпълнява и ролята си на отдадена самотна майка.

Но всичко се променя, когато получава последния си случай: делото на серийния убиец Люк Куентин. Внезапно заплашителни писма, адресирани до красивата й седемнайсетгодишна дъщеря Савана, предизвикват суматоха в личния й живот. Алекса е сигурна, че Люк Куентин стои зад писмата, и е убедена, че са прекалено опасни, за да бъдат пренебрегнати…

В майсторски разказаната история Даниел Стийл създава зашеметяващи контрасти: от мрачния хаос в наказателния съд в Манхатън до съблазняващата мекота на Юга, от яростта на закоравял престъпник до нежната връзка между майка и дъщеря.

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

Мъжът в овехтялото кресло изглеждаше задрямал. Брадичката му бавно се вдигаше и отпускаше на гърдите. Беше висок, с мощна фигура, а от ризата на тила му се подаваше татуировка на змия. Дългите му ръце лежаха безжизнено на страничните облегалки на креслото в малката тъмна стая. От коридора се носеше противна миризма на готвено и телевизорът работеше. В ъгъла на стаята тясно неоправено легло заемаше по-голямата част от мърлявия, покрит с лекета мокет. Чекмеджетата на скрина бяха отворени и малкото дрехи, които бе донесъл със себе си, бяха захвърлени на пода. Той беше облечен с тениска, тежки обувки и джинси, а калта по подметките му бе изсъхнала и се лющеше по пода. Спеше спокойно, но внезапно се събуди. Вдигна глава и отвори леденосините си очи, а косъмчетата по ръцете му настръхнаха. Имаше невероятен слух. Затвори очи отново и се вслуша, после стана, грабна якето си и прекоси тясната стая с една широка крачка. Когато вдигна глава, татуираната змия се скри под ризата му.

Люк Куентин се плъзна безшумно през перваза и тръгна надолу по противопожарната стълба, след като затвори прозореца зад себе си. Студът беше вледеняващ. Януари в Ню Йорк. Беше в града от две седмици. А преди това в Алабама, Мисисипи, Пенсилвания, Охайо, Айова, Илинойс, Кентъки. Посети приятел в Тексас. Пътуваше от месеци. Намираше си работа, където можеше. Не се нуждаеше от много. Движеше се с грацията и бързината на пантера и сега вървеше към Ист Сайд, преди мъжете, които бе чул, да стигнат до стаята му. Не знаеше кои бяха, но не бе разумно да рискува. Вероятно бяха ченгета. Люк беше лежал в затвора два пъти за фалшификация на кредитни карти и обир и бе наясно, че никой не се отнасяше приятелски с бивши затворници.

Спря да си купи вестник и сандвич, потръпна от студа и реши да се поразходи. В друг свят щеше да бъде смятан за хубав. Имаше мощни рамена и издялано лице. Беше на трийсет и четири години и благодарение на двете присъди бе прекарал десет години в затвора. Излежа цялото време и не го пуснаха под гаранция. Но вече беше свободен. От две години скиташе из улиците и досега не се бе набутвал в неприятности. Въпреки внушителния си ръст можеше да изчезне в тълпата. Имаше тъмноруса коса, бледосини очи и от време на време си пускаше брада.

Куентин тръгна на север, после на запад към Четирийсет и втора улица. Пъхна се в кино близо до Таймс Скуеър, седна в тъмната зала и заспа. В полунощ излезе от киното, качи се на автобус и се върна в центъра на града. Предположи, че който и да бе дошъл да го посети, отдавна си е тръгнал. Запита се дали някой в хотела бе съобщил на ченгетата, че е бивш затворник. Татуировките на ръцете му бяха сигнал за запознатите. Не искаше полицаите да го заварят в стаята и се надяваше, че са изгубили вече интерес към него, като не бяха успели да намерят нищо. Когато се върна в мизерния хотел, наближаваше дванайсет и половина.

Винаги се качваше по стълбите. Асансьорите бяха капани, а той обичаше да се движи свободно. Администраторът му кимна и Люк тръгна нагоре по стълбите. Стигна до площадката на етажа под неговия, когато чу звук. Не беше от стъпки, а леко изщракване. Веднага разбра, че е предпазителят на пистолет. Задвижи се със скоростта на светлината и се заспуска безшумно надолу. Забави се малко само когато стигна до рецепцията. Нещо не беше наред. Осъзна, че бяха зад него, на половината път надолу по стълбите. Трима. Люк не възнамеряваше да изчака и да разбере кои са. Поколеба се дали да не опита да поговори с тях, но инстинктът му подсказваше да бяга. И той хукна навън. Хвърчеше по улицата, когато мъжете изскочиха от хотела. Втурнаха се след него, но Люк беше невероятно бърз. В затвора бе тренирал редовно и хората твърдяха, че е по-бърз от вятъра. И в момента наистина беше.

Прехвърли се през една ограда, метна се на покрива на гараж и прескочи втора ограда. Знаеше, че вече не можеше да се върне в хотела. Нещо не беше наред. И нямаше представа защо. Имаше малък пистолет в джинсите си и не искаше да бъде заловен с оръжие, затова го хвърли в кофа за боклук и се мушна в тясната уличка зад висока сграда. Продължи да тича и реши, че преследвачите му са го изгубили. Но когато стигна до поредната ограда, здрава ръка сграбчи врата му. Никога не бе усещал толкова силна хватка и се зарадва, че бе изхвърлил пистолета. Сега просто трябваше да се отърве от ченгето. Удари го с лакът в ребрата, но мъжът само го стисна още по-силно за врата. Главата му се замая и въпреки внушителната си фигура Люк падна на земята. Ченгето знаеше точно къде да стисне. Мръсникът го срита в гърба и той изстена през стиснатите си зъби.

– Гадно копеле – изсъска Люк и го сграбчи за краката.

Ченгето падна и двамата се затъркаляха по земята, но за секунди полицаят го прикова под себе си. Беше по-млад от него и в по-добра форма и бе чакал удоволствието от компанията на Люк почти цяла година. Беше го проследил из Щатите и вече бе идвал в стаята му два пъти тази седмица и веднъж предишната. Чарли Макавой познаваше Люк Куентин по-добре от собствения си брат. Получи специално разрешение от междущатската съвместна група да го следи и знаеше, че дори това да го убие, щеше да го залови. А сега, след като го бе пипнал, не възнамеряваше да го изпусне. Чарли застана на колене и халоса лицето му в земята. От носа на Люк шурна кръв. Той вдигна глава, когато другите двама детективи застанаха зад Чарли. И тримата бяха цивилни, но по всичко си личеше, че са ченгета.

– Спокойно, момчета, играйте по правилата – каза старши детектив Джак Джоунс и подаде белезниците на Чарли. – Да не го убиваме, преди да го закараме в участъка.

В очите на Чарли гореше желание за убийство. Джак Джоунс знаеше, че той искаше да очисти Люк. Знаеше и защо. Чарли бе споделил това с него една вечер, когато се напи. Джак му обеща, че няма да каже и дума, но сега виждаше, че колегата му бе побеснял и трепереше от ярост. Джак не обичаше лични вендети да се намесват в работата. Ако Люк се опиташе да побегне, Чарли щеше да го застреля. И нямаше само да го рани в крака, а наистина щеше да го убие.

Третият детектив повика патрулна кола по радиостанцията си. Тяхната кола се намираше на няколко пресечки от мястото и ченгетата не искаха да влачат Люк чак дотам. Не възнамеряваха да рискуват.

Носът на Люк кървеше обилно по ризата му, но никой от полицаите не му предложи нищо, с което да спре кръвта. Нямаше да получи милост от тях. Джак му прочете правата, а Люк ги изгледа предизвикателно въпреки размазания си нос. Очите му бяха ледени, а погледът му не издаваше нищо. Джак си помисли, че това бе най-студеното копеле, което някога бе срещал.

– Мога да ви съдя за това, копелета. Мисля, че носът ми е счупен – заплаши Люк.

Чарли го изгледа презрително, а другите двама го забутаха към патрулката. Набутаха го в колата и казаха на униформените ченгета, че ще се видят в участъка.

Тримата мъже мълчаха на път към колата си. Чарли метна бърз поглед към Джак, който завъртя ключа, после се отпусна назад.

– Как се чувстваш? – попита го той, когато потеглиха. – Залови го.

– Да – тихо отвърна Чарли. – Сега трябва да докажем обвинението.

Докато стигнаха до участъка, Люк се бе успокоил и гледаше нагло. Лицето и ризата му бяха омазани с кръв, а ръцете му бяха с белезници, но въпреки това излъчваше самоувереност.

– Какво правите, момчета? – попита той. – Търсите си някого, на когото да лепнете нападение или кражба на чантата на някоя старица? – изсмя се той в лицето на Чарли.

– Заключи го – каза Чарли на Джак и се отдалечи.

Знаеше, че щеше да получи похвала за ареста. Следеше престъпника от дълго време. И извади късмет, че Люк Куентин се озова обратно в Ню Йорк. Провидение. Съдба. Чарли се радваше, че го закова в града, където работеше. Тук имаше връзки, а и харесваше прокурора, с когото работеха. Беше суров старец от Чикаго, безкомпромисен. Джо Маккарти не се интересуваше дали затворите бяха претъпкани, всеки трябваше да си понесе наказанието. А ако докажеха всичко, за което Чарли се надяваше, делото на Люк Куентин щеше да е делото на годината. Той се зачуди на кого ли Маккарти щеше да възложи случая. Надяваше се да е някой от най-добрите.

– Е, какво обвинение сте ми нагласили? – подхвърли нагло Люк към Джак, когато униформен полицай го окова и го поведе към килиите. – Кражба от магазин? Пресичане на червено?

– Не точно, Куентин – спокойно отговори Джак. – Изнасилване и предумишлено убийство. По четири от всяко. Може би ще искаш да ни разкажеш нещо за това? – предложи той, като повдигна вежди, а Люк се ухили и поклати глава.

– Задници. Какво става? Имате няколко убийства, които не можете да разкриете, и решавате да приключите набързо и да обвините мен? Знаете, че няма да успеете.

Люк изглеждаше напълно спокоен и едва ли не развеселен, но очите му бяха ледени и зловещи.

Джак не се впечатли от арогантността му. Люк беше хитър. Разполагаха с доказателства, че бе извършил две убийства и бяха почти сигурни за още две. Ако Джак се окажеше прав, Люк Куентин бе убил над дузина жени за две години, може би дори повече. Сега очакваха доклада за ДНК анализа на калта по обувките му, която Макавой бе събрал от хотелската стая на Куентин. Ако предположенията на Чарли се докажеха, Куентин се бе разхождал по улиците за последен път в живота си.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: