Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

ВАЖНО! Поради голямата натовареност на куриерските фирми не можем да гарантираме, че поръчки, направени след 17 декември 2018 г. ще бъдат доставени до Коледа. Извиняваме се за причиненото неудобство и ви пожелаваме светли празници!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. 

 


 

Книгата не е обикновен подарък. Чрез нея подаряваш слово, подаряваш история, подаряваш чувство. Тя носи уют и доверие, носи магия. Книгата, която подаряваш, казва: „познавам те, слушам те, интересувам се от теб". А когато подариш някому своя любима книга, ти му доверяваш парченце от себе си...

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж

Брад Толински

Легендарният китарист и основател на „Лед Цепелин” – Джими Пейдж, се изповядва пред главния редактор на сп. Guitar World Брад Толински, разказвайки не само историята на любимата на поколения рок група, но и малко известни факти от живота си.

В книгата „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” Толински включва поредица от интервюта, които е взимал от музиканта през годините, както и интересни разговори с Пейдж за детството му, за партньорствата с легенди като Том Джоунс, The Who и Ерик Клептън, дори за интереса му към окултното.

  • Корица: Мека
  • Страници: 280
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 29.01.2016 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Брад Толински
 

Наличност: Да

15,00 лв.

КОЛЕДНА ПРОМОЦИЯ!

БЕСТСЕЛЪРЪТ НА 2018! СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

 

3 НЕЗАМЕНИМИ КНИГИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО! СЕГА С КОЛЕДНА ОТСТЪПКА ОТ 30%!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Най-изчерпателната биография на Джими Пейдж излиза на български

След биографичните книги „Отплаване. Фантастичното пътешествие на Уайтснейк” и „Мик: Дивият живот и бесният гений на Джагър” издателство „Сиела” радва почитателите на рок музиката и с подробната биография на Джими Пейдж.

„Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” от главния редактор на сп. Guitar World Брад Толински съдържа поредица от интервюта с Пейдж и с думите на самия музикант описва както ранните му години в Англия, така и големите му успехи с „Цепелин” и сензационните турнета на групата.

Легендарният китарист и основател на „Лед Цепелин” – Джими Пейдж, се изповядва пред главния редактор на сп. Guitar World Брад Толински, разказвайки не само историята на любимата на поколения рок група, но и малко известни факти от живота си.

В книгата „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” Толински включва поредица от интервюта, които е взимал от музиканта през годините, както и интересни разговори с Пейдж за детството му, за партньорствата с легенди като Том Джоунс, The Who и Ерик Клептън, дори за интереса му към окултното.

Въпреки че са издавани не една и две книги за Пейдж и „Цепелин”, няма друга, която да предава толкова подробно цялата история на един от най-значимите феномени в рок музиката. Наред с откровенията за декадентските, но изключително продуктивни години с „Лед Цепелин”, за огромните успехи и сензационните турнета на групата, Пейдж споделя още за отношенията си с Робърт Плант, Джон Бонам и Джон Пол Джоунс, както и за създаването на песни като Stairway to Heaven и Kashmir.

От „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” научаваме как Джими става един от най-търсените студийни музиканти във Великобритания, за влизането му в „Ярдбърдс“, как се става звезда и как са положени основите на „Лед Цепелин“, което прави книгата най-изчерпателната биография на култовия китарист, публикувана до този момент.

Освен интервюта, Брад Толински е включил и разговори на Пейдж с музиканти като Джеф Бек и Джак Уайт.

Преводът на „Светлини и сенки. Разговори с Джими Пейдж” е на Пламен Кирилов, превел на български също спечелилата Пулицър за художествена литература през 2015 г. „Светлината, която не виждаме” на Антъни Доер.

Откъс от книгата

Разговор 9: Как се роди съвместният ти проект с Ковърдейл?

ДЖИМИ ПЕЙДЖ: Излизането на комплекта от дискове бе последвано от девет-десет месеца на бездействие, в които се питах дали не е време отново да се заема с музика. Моят музикален агент, както и тези на Джон Пол Джоунс и Робърт Плант сондираха възможността тримата да се съберем отново, под същото име или в някакъв друг вид. Само не беше ясно какво ще правим - албум, турнето, което така и не осъществихме навремето, или и двете.

За жалост не стана нищо. Поради което след този разочароващ период на лутане и колебание нямах друг избор, освен да издам самостоятелен албум. Заех се да търся певец. Изслушах безброй касети, но никой не ми хареса дотам, че да вдигна телефона и се обадя на мениджъра му.

В този момент моят агент ми предложи Дейвид. Казах му: „Зная ли, може да стане нещо. Пее много добре. важното е да си допаднем като характери.“ Исках да поговорим. да видим дали сме един за друг. Разбирателството е първостепенно условие за успех в работата. Харесахме се от пръв поглед.

Следващата стъпка беше да проверим дали можем да пишем заедно. Това, че и двамата бяхме творци от голям калибър, не означаваше, че автоматично ще се превърнем във фабрика за шедьоври. Писането е вид магия; процес, в който текат флуиди, обменя се положителна енергия. Дадохме си две седмици за проба. Надявах се с повече късмет да създадем две-три песни. Но музиката потече като река.

Само нови неща ли правехте?

ПЕЙДЖ: Не изцяло. Вкарах в употреба един риф, който се въртеше из главата ми в продължение на доста време. А акустичната фраза, с която започва Shake My Tree, е от времето на „Цепелин“; предложих я, докато репетирахме In Through the Out Door, но много не я харесаха. Имах подкрепата единствено на Бонзо, поради което я изхвърлихме.

Реших да и дам втори шанс и Дейвид я хареса на секундата. Още на място написа текста. После, подхвърляйки си пасажи, съвсем спонтанно довършихме цялата композиция.

Робърт открито се е противопоставял на вашето сътрудничество.

ПЕЙДЖ: Много ме критикува, знам. Когато отидох в САЩ да представя Outrider, не спираха да ми казват: „Робърт това. Робърт онова.“ Крайно неприятно. А аз ги питах: „Ние не сме ли дошли да говорим за Outrider?

Какво стана, след като се сработихте?

ПЕЙДЖ: Идеите буквално ни заливаха; трябваше ни нещо, с което да ги записваме. Започнахме с едно просто радиокасетофонче за 50 долара; беше ни като талисман, много си го обичахме. Освен него имахме усилвател „Вокс“, акустична китара и касета със записани теми на барабан; това беше всичко, с което разполагахме.

Композирахме 5-6 песни, поканихме басиста Рики Филипс и барабаниста на „Харт“ Дени Кармаси и с един 12-пистов „Акай“ направихме демозаписи. После си продължихме както знаем - с радиокасетофончето. Написахме няколко нови песни и повторихме процедурата. Ритъмните тракове на албума бяха направени в „Литъл Маунтън студио“ във Ванкувър, което имаше голям опит в записите на акустични барабани, а вокалите и овърдъбовете направихме в „Крайтирия Студиос“ в Маями.

Говорейки за овърдъбове и текстури: албумът е най-съвършено въплъщение на идеята ти за „армия от китари“.

ПЕЙДЖ: Правех следното: разделях сигнала, идващ от китарата, прекарвах го през два различни комплекта от усилватели и отново го съединявах. Беше стара идея, но не я бях изпробвал поради липса на достатъчно писти. Сега имах на разположение цели седемдесет и две и, естествено, се възползвах от случая.

Бях решил да не бързам и да не правя компромиси с качеството. Исках да се представя в най-добрия си вид и албумът е най-доброто, което постигнах в периода след разпадането на „Цепелин“.

Как бяха записани ритъмните тракове?

ПЕЙДЖ: Подобно на солата и овърдъбовете бяха записани с композитни системи, но имаше и някои съществени разлики. Първо, ритъмните тракове се изпълняваха на живо с останалите музиканти. Второ, освен различните модификации, постигнати с усилватели и ефекти, за¬писвахме и директен звук - чист сигнал от китарата, който влизаше необработен в миксера.

Когато свириш на живо, обикновено слагаш акценти с цел да придадеш изразителност на мелодията. На запис, почнеш ли да наслояваш, налагайки овърдъбове, оригиналната ритъм китара се обезцветява и се налага да бъде „подсилена“. За целта взех суровия сигнал от китарата, прекарах го през усилвател, записах го и го насложих върху оригиналния ритъм трак. Не изцяло, само където трябваше.

В кабината ли записва или при усилвателя?

ПЕЙДЖ: Естествено, че при усилвателя. Знаеш, че моят звук се познава по диалога между адаптора и усилвателя; това е почеркът ми. Ефектът нямаше да се получи, ако стоях в кабината. Обичам да насилвам нещата, стигайки почти до границата на микрофонията. Лошото е, че при свиренето отвън трябва да си със слушалки. Никак не го обичам, но нямам избор; неизбежно е.

Наложи ли се ръчно да повтаряш партиите си? Имам предвид, трябваше ли да ги подсилваш, свирейки ги повторно с различни инструменти и усилватели?

ПЕЙДЖ: Трябваше. Както например в Over Now, която е отличен пример в това отношение. Песента е свързана и с една история. Направихме няколко колективни дубъла и избрахме най-добрия, а аз трябваше да променя някои настройки и да повторя целия ритъм трак. Реших обаче - с цел да видя дали ме бива - да сравня един от отхвърлените варианти с одобрения. Оказа се, че са буквално еднакви! Свирил съм отлично и в двата случая, което беше много приятна и окуражаваща констатация.

Въпреки че е правен с отлична за времето си техника, албумът не съдържа цифрови ефекти.

ПЕЙДЖ: Вярно е. Ползвал съм на места един „Диджитек Ледженд 21“, но като цяло реших да се огранича до педалите. В края на краищата аз съм един от пионерите в използването им! Просто седях и смятах: „Тук ще сложа това, там пък друго.“ И така, докато планирам цялото изпъл¬нение. Един от любимите ми ефекти е в Over Now. Дейвид изпява I release the dogs of war... и после се чува едно ръмжене. Направих го, като прекарах сигнала от лилавия си „Лес Пол“ с бибендър през един „Вокс“ с уа ефект от началото на шейсетте, един включен на „ниско“ уами педал на „Диджитек“, една стара „Октавия“ и един от старите ми 100-ватови „Маршал Супер Лийд“, които използвах с „Цепелин“.

В Pride and Joy свириш чудесно на хармоника.

ПЕЙДЖ: Беше ми много приятно, тъй като не бях свирил на хармоника повече от двайсет години - още от времето, когато работех като студиен музикант. Трябваха ми час-два да си припомня. Проклета машинка, беше като запушена!

Чувстваше ли се притеснен от факта, че трябва да поддържаш репутацията си?

ПЕЙДЖ: Не, ни най-малко. Това никога не е било съображение в работата ми. Винаги съм бил най-суровият си критик и съм се старал да дам най-доброто от себе си. Зная кога греша, чувствам го.

Поглеждайки назад, каква е сегашната ти оценка за съвместния албум с Ковърдейл?

ПЕЙДЖ: Успешен във всяко отношение. Трябваше да покаже, че още не съм умрял, и изпълни отлично предназначението си.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: