Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Стъкленият меч

Виктория Айвярд

Всеки може да предаде всеки

Никой не се усъмни, че продължението на „Алена кралица” от Виктория Айвярд ще бъде сред най-очакваните книги на изминалата година, а феновете по цял свят  трябваше да почакат и първите месеци на 2016, за да грабнат „Стъкленият меч” в ръцете си.

Търпението бе възнаградено, защото Айвярд е много по-опитна, а обратите в сюжета - още по-изкусно поднесени. И докато в първата част главната героиня Мер Бароу бе изправена пред съдбовен избор, в „Стъкленият меч” тя се разкъсва от още по-страшна вина и дълг към своите.

 

Наличност: Да

14,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Едва преди дни бе оповестено, че сагата на Айвярд ще има и четвърта част, което предизвика развълнувани дискусии сред феновете на „Алена кралица” в Goodreads.

След като първата книга бе удостоена с наградата за дебют на читателския сайт, надеждите за следващите части от поредицата на Айвярд са за все по-висок рейтинг.  Всичко започна с вълнуващото и плашещо откритие на Мер, че въпреки че е представител на бедните и безправни Червени, тя притежава свръхестествени сили, които я доближават повече до елитното общество на Сребърните. На червена и сребърна се дели и кръвта на двете социални прослойки. Новооткритата дарба на Мер я отведе право в кралския двор и в „сърцето” на сблъсъка между принцовете Кал и Мейвън.

„Стъкленият меч” продължава историята на Мер като кралица с алена кръв, но тук тя вече се огъва под натиска на отговорността си пред Червените и съюза ѝ с Алената гвардия. Още едно откритие ще я накара да вземе решение, което ще я постави в ситуация, подобна на тази на Катнис от „Игрите на глада” и Дароу от „Червен изгрев”

Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели.

Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.

Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението ѝ става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на  разкаяние?

* * * * *

„ … проза, която разбива сърцето, изтръгва душата, предизвиква ума …” - The Guardian

„Повече екшън, развитие на персонажите и застрашителен хаос.” - Тhe Fandom.net

Откъс от книгата

Сега армията е достатъчно близо, за да чуя как офицерите дават резки заповеди.

– Мълниеносното момиче! Не разваляйте строя, не отстъпвайте! Прицелете се! Задръжте стрелбата!

Най-лошото идва последно, отеква по внезапно притихналите улици. Гласът на Птолемей е познат, пълен с омраза и ярост.

– Направете път за краля! – крещи той.

Залитам назад. Очаквах вой ските на Мейвън, но не и самия Мейвън. Той не е войник като брат си и работата му не е да води армия. Но ето го, промъкващ се през разделящите се войски с Птолемей и Еванджелин по петите си. Когато излиза иззад колоната Червени, коленете ми почти се подгъват. Бронята му е излъскано черна, пелерината му – алена. По някакъв начин ми се струва по-висок, отколкото тази сутрин. Все още носи бащината си корона от пламъци, макар че мястото ѝ не е на бойното поле. Предполагам, че иска да покаже на света какво е спечелил с лъжите си, каква голяма плячка е отмъкнал. Дори от толкова далече мога да почувствам горещината на погледа му и бушуващия му гняв. Изгаря ме от вътре навън.

Над нас се носи само пронизителният звук на джетовете; това е единственият звук на света.

– Виждам, че все още си смела – казва Мейвън – гласът му се носи надолу по булеварда. Отеква сред руините и ме примамва. – И глупава.

Както и на арената, няма да му доставя удовлетворението да види гнева и страха ми.

– Би трябвало да те наричат Малкото тихо момиче. – Той се засмива студено и армията му се засмива заедно с него. Червените остават безмълвни с очи, приковани в земята. Не искат да гледат това, кое то предстои да се случи. – Е, Тихо момиче, кажи на жалките си приятели, че всичко свърши. Обкръжени са. Повикай ги да излязат и ще им подаря лека смърт.

Дори да можех да дам подобна заповед, никога не бих го направила.

– Вече тръгнаха.

Не лъжи лъжеца, а Мейвън е най-големият от всички лъжци.

Въпреки това той изглежда несигурен. Алената гвардия се е измъквала вече толкова много пъти – на Площада на Цезар, в Арчън. Навярно могат да избягат дори сега. Каква неудобна ситуация ще бъде това. Какво катастрофално начало на царуването му.

– А предателят? – тонът му става остър и Еванджелин се доближава до него. Сребристата ѝ коса проблясва като острието на бръснач, по-ярко от позлатената ѝ броня. Но той се отдръпва от нея, побутва я настрана, както котка би побутнала играчка. – А жалкият ми брат, победеният принц?

Така и не чува отговора ми, защото нямам никакъв.

Мейвън се засмива отново и този път смехът ме пробожда в сърцето.

– И теб ли изостави? Избяга ли? Страхливецът убива баща ни и се опитва да ми отмъкне трона само за да се измъкне и да се скрие? – той настръхва, преструва се заради своите благородници и войници. Заради тях трябва все още да си придава вид на трагичния син – крал, който никога не е подготвян да носи корона, който не иска нищо повече от възмездие за мъртвите.

Повдигам предизвикателно брадичка:

– Мислиш ли, че Кал би направил такова нещо?

Мейвън далеч не е глупав. Той е коварен, но не и глупав и познава брат си по-добре от всеки друг жив човек. Кал не е страхливец и никога няма да бъде. Фактът, че лъже поданиците си, никога няма да промени това. Очите на Мейвън издават чувствата му и той хвърля поглед встрани, към алеите и улиците, които отвеждат далече от разкъсвания от войната булевард. Кал може да се крие във всяка една в очакване да нападне. Възможно е дори аз да съм капанът, стръвта, коя то да изкара навън лукавия като невестулка подлец, когото някога наричах свой годеник и приятел. Когато обръща глава, короната му се хлъзва, твърде голяма за черепа му. Дори металът знае, че не му принадлежи.

– Мисля, че си сама, Мер – говори меко. Въпреки всичко, което ми причини, името ми, изречено от него, ме кара да потръпна, спомнила си за отминалите дни. Някога го изричаше мило и нежно. Сега звучи като ругатня. – Приятелите ти ги няма. Изгубихте. А ти си отвратително създание, единствената от проклетия си вид. Ще бъде проява на милост да те отстраня от този свят.

Още лъжи, ние и двамата го знаем. Повтарям студения му смях. За секунда, сякаш отново сме приятели. Нищо не е по-далече от истината.

Един джет над нас се спуска, крилете му почти остъргват върха на една руина. Толкова е близо. Прекалено близо. Мога да почувствам електрическото му сърце, бръмчащите му двигатели, които някак го държат във въздуха. Прицелвам се към него с цялото си старание като толкова много пъти преди. Както с лампите, както с камерите, както с всяка жица и електрическа верига, откакто се превърнах в Мълниеносното момиче, аз го овладявам и го изключвам.

Въздушният джет се накланя с носа надолу, плъзва се за миг на тежките си криле. Първоначалната му траектория е трябвало да го преведе над булеварда, високо над легиона, за да защити краля. Сега той се спуска челно към тях, минава плавно над колоната от Червени и се сблъсква със стотици Сребърни. Магнитроните Самос и левитаторите Провос не са достатъчно бързи да спрат джета, когато той се забива в улицата, и при удара се разлитат асфалт и тела. Отекващото бумтене при експлозията му едва не ме събаря, блъсвайки ме още по-надалече. Взривът е оглушителен, объркващ и болезнен. Няма време за болка, звучи отново и отново в ума ми. Не си правя труда да гледам хаоса, настъпил в армията на Мейвън. Вече тичам, а мълнията ми е с мен.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: