Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ПРОМОЦИОНАЛНИ ЦЕНИ НА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 25 май 2017 г.

 

Стъкленият меч

Виктория Айвярд

Всеки може да предаде всеки

Никой не се усъмни, че продължението на „Алена кралица” от Виктория Айвярд ще бъде сред най-очакваните книги на изминалата година, а феновете по цял свят  трябваше да почакат и първите месеци на 2016, за да грабнат „Стъкленият меч” в ръцете си.

Търпението бе възнаградено, защото Айвярд е много по-опитна, а обратите в сюжета - още по-изкусно поднесени. И докато в първата част главната героиня Мер Бароу бе изправена пред съдбовен избор, в „Стъкленият меч” тя се разкъсва от още по-страшна вина и дълг към своите.

 

Наличност: Да

14,90 лв.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ПРОМОЦИОНАЛНИ ЦЕНИ НА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 25 май 2017 г.

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Едва преди дни бе оповестено, че сагата на Айвярд ще има и четвърта част, което предизвика развълнувани дискусии сред феновете на „Алена кралица” в Goodreads.

След като първата книга бе удостоена с наградата за дебют на читателския сайт, надеждите за следващите части от поредицата на Айвярд са за все по-висок рейтинг.  Всичко започна с вълнуващото и плашещо откритие на Мер, че въпреки че е представител на бедните и безправни Червени, тя притежава свръхестествени сили, които я доближават повече до елитното общество на Сребърните. На червена и сребърна се дели и кръвта на двете социални прослойки. Новооткритата дарба на Мер я отведе право в кралския двор и в „сърцето” на сблъсъка между принцовете Кал и Мейвън.

„Стъкленият меч” продължава историята на Мер като кралица с алена кръв, но тук тя вече се огъва под натиска на отговорността си пред Червените и съюза ѝ с Алената гвардия. Още едно откритие ще я накара да вземе решение, което ще я постави в ситуация, подобна на тази на Катнис от „Игрите на глада” и Дароу от „Червен изгрев”

Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели.

Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.

Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението ѝ става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на  разкаяние?

* * * * *

„ … проза, която разбива сърцето, изтръгва душата, предизвиква ума …” - The Guardian

„Повече екшън, развитие на персонажите и застрашителен хаос.” - Тhe Fandom.net

Откъс от книгата

Сега армията е достатъчно близо, за да чуя как офицерите дават резки заповеди.

– Мълниеносното момиче! Не разваляйте строя, не отстъпвайте! Прицелете се! Задръжте стрелбата!

Най-лошото идва последно, отеква по внезапно притихналите улици. Гласът на Птолемей е познат, пълен с омраза и ярост.

– Направете път за краля! – крещи той.

Залитам назад. Очаквах вой ските на Мейвън, но не и самия Мейвън. Той не е войник като брат си и работата му не е да води армия. Но ето го, промъкващ се през разделящите се войски с Птолемей и Еванджелин по петите си. Когато излиза иззад колоната Червени, коленете ми почти се подгъват. Бронята му е излъскано черна, пелерината му – алена. По някакъв начин ми се струва по-висок, отколкото тази сутрин. Все още носи бащината си корона от пламъци, макар че мястото ѝ не е на бойното поле. Предполагам, че иска да покаже на света какво е спечелил с лъжите си, каква голяма плячка е отмъкнал. Дори от толкова далече мога да почувствам горещината на погледа му и бушуващия му гняв. Изгаря ме от вътре навън.

Над нас се носи само пронизителният звук на джетовете; това е единственият звук на света.

– Виждам, че все още си смела – казва Мейвън – гласът му се носи надолу по булеварда. Отеква сред руините и ме примамва. – И глупава.

Както и на арената, няма да му доставя удовлетворението да види гнева и страха ми.

– Би трябвало да те наричат Малкото тихо момиче. – Той се засмива студено и армията му се засмива заедно с него. Червените остават безмълвни с очи, приковани в земята. Не искат да гледат това, кое то предстои да се случи. – Е, Тихо момиче, кажи на жалките си приятели, че всичко свърши. Обкръжени са. Повикай ги да излязат и ще им подаря лека смърт.

Дори да можех да дам подобна заповед, никога не бих го направила.

– Вече тръгнаха.

Не лъжи лъжеца, а Мейвън е най-големият от всички лъжци.

Въпреки това той изглежда несигурен. Алената гвардия се е измъквала вече толкова много пъти – на Площада на Цезар, в Арчън. Навярно могат да избягат дори сега. Каква неудобна ситуация ще бъде това. Какво катастрофално начало на царуването му.

– А предателят? – тонът му става остър и Еванджелин се доближава до него. Сребристата ѝ коса проблясва като острието на бръснач, по-ярко от позлатената ѝ броня. Но той се отдръпва от нея, побутва я настрана, както котка би побутнала играчка. – А жалкият ми брат, победеният принц?

Така и не чува отговора ми, защото нямам никакъв.

Мейвън се засмива отново и този път смехът ме пробожда в сърцето.

– И теб ли изостави? Избяга ли? Страхливецът убива баща ни и се опитва да ми отмъкне трона само за да се измъкне и да се скрие? – той настръхва, преструва се заради своите благородници и войници. Заради тях трябва все още да си придава вид на трагичния син – крал, който никога не е подготвян да носи корона, който не иска нищо повече от възмездие за мъртвите.

Повдигам предизвикателно брадичка:

– Мислиш ли, че Кал би направил такова нещо?

Мейвън далеч не е глупав. Той е коварен, но не и глупав и познава брат си по-добре от всеки друг жив човек. Кал не е страхливец и никога няма да бъде. Фактът, че лъже поданиците си, никога няма да промени това. Очите на Мейвън издават чувствата му и той хвърля поглед встрани, към алеите и улиците, които отвеждат далече от разкъсвания от войната булевард. Кал може да се крие във всяка една в очакване да нападне. Възможно е дори аз да съм капанът, стръвта, коя то да изкара навън лукавия като невестулка подлец, когото някога наричах свой годеник и приятел. Когато обръща глава, короната му се хлъзва, твърде голяма за черепа му. Дори металът знае, че не му принадлежи.

– Мисля, че си сама, Мер – говори меко. Въпреки всичко, което ми причини, името ми, изречено от него, ме кара да потръпна, спомнила си за отминалите дни. Някога го изричаше мило и нежно. Сега звучи като ругатня. – Приятелите ти ги няма. Изгубихте. А ти си отвратително създание, единствената от проклетия си вид. Ще бъде проява на милост да те отстраня от този свят.

Още лъжи, ние и двамата го знаем. Повтарям студения му смях. За секунда, сякаш отново сме приятели. Нищо не е по-далече от истината.

Един джет над нас се спуска, крилете му почти остъргват върха на една руина. Толкова е близо. Прекалено близо. Мога да почувствам електрическото му сърце, бръмчащите му двигатели, които някак го държат във въздуха. Прицелвам се към него с цялото си старание като толкова много пъти преди. Както с лампите, както с камерите, както с всяка жица и електрическа верига, откакто се превърнах в Мълниеносното момиче, аз го овладявам и го изключвам.

Въздушният джет се накланя с носа надолу, плъзва се за миг на тежките си криле. Първоначалната му траектория е трябвало да го преведе над булеварда, високо над легиона, за да защити краля. Сега той се спуска челно към тях, минава плавно над колоната от Червени и се сблъсква със стотици Сребърни. Магнитроните Самос и левитаторите Провос не са достатъчно бързи да спрат джета, когато той се забива в улицата, и при удара се разлитат асфалт и тела. Отекващото бумтене при експлозията му едва не ме събаря, блъсвайки ме още по-надалече. Взривът е оглушителен, объркващ и болезнен. Няма време за болка, звучи отново и отново в ума ми. Не си правя труда да гледам хаоса, настъпил в армията на Мейвън. Вече тичам, а мълнията ми е с мен.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: