Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство

Никола Мавродинов

Мисълта да напише история на българското изкуство живееше отдавна у автора на тази книга. Своето изследване той започна 1946 г. с проверка на паметниците, които бяха недостатъчно или недостатъчно добре проучени, с проверка на плановете на постройките в Плиска. В 1948 г. бяха отново проучени паметниците в Преслав, Мадара, Несебър. След това авторът разшири по-раншните си изследвания върху нашето старо златарство, върху скулптурата, свърза отделните области на някогашната ни култура, постара се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволи да характеризира по-отблизо всяка една от тях...

 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Мисълта да напише история на българското изкуство живееше отдавна у автора на тази книга. Своето изследване той започна 1946 г. с проверка на паметниците, които бяха недостатъчно или недостатъчно добре проучени, с проверка на плановете на постройките в Плиска. В 1948 г. бяха отново проучени паметниците в Преслав, Мадара, Несебър. След това авторът разшири по-раншните си изследвания върху нашето старо златарство, върху скулптурата, свърза отделните области на някогашната ни култура, постара се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволи да характеризира по-отблизо всяка една от тях. Трябваше да бъдат осветлени и обяснени погрешно обяснени или незасегнати досега факти и явления в нашето културно наследство. Предстоеше да се обхванат и уяснят истинският характер на разцвета на българската култура по времето на цар Симеон и дълбоките причини, които я породиха. Внимателното тълкуване на явленията и фактите даде възможност на автора да ги представи в нова светлина и да долови основните тенденции в развитието на нашето изкуство и култура. Трябваше да се продължи борбата с националния нихилизъм, да се докаже колко неоправдано е чувството за малоценност у народ, чиято култура помогна за развитието на други народи.

Читателят ще се убеди, че в това отношение авторът е постигнал значителни успехи. Ако нещо все пак е останало неизяснено, то се дължи на ранната му смърт, която не му позволи да хвърли последен поглед върху своя труд.

В. Иванова-Мавродинова

Биография и факти за автора

Никола Мавродинов (1904–1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928 г. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.).  

Автор на многобройни съчинения, сред които по-важните са:
¤  Гробница от IV в.сл.Хр. в Пловдив (1926)
¤  Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. (1931)
¤  Външната украса на старобългарските църкви (1934)
¤  Проучвания върху старобългарското изкуство (1936)
¤  Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония (1942)
¤  Боянската църква и нейните стенописи (1943)
¤  Старобългарската живопис (1946)
¤  Новата българска живопис... (1947)
¤  Обща история на изкуството (1950)
¤  Византийската архитектура (1955)
¤  Връзките между българското и руското изкуство (1955)
¤  Изкуството на Българското възраждане (1957)
¤  Боянската църква. Архитектура и стенописи (1972) 

Откъс от книгата

1. Славяни

Славяните, които образуват българската държава, нахлуват в Балканския полуостров през VI и първата половина на VII в. Първото заселване на славяни на юг от Дунав е станало – според бележките към българския превод на Манасиевата хроника – във времето на византийския император Анастасий (491–518): славяните са преминали при Видин и се отправили към Македония. През VI в. славяни нахлуват многократно в Тракия и Македония, а към края на века и през VII в. те навлизат вече на големи групи – цели племена се настаняват по земите на Балканския полуостров. По това време основното им ядро е обитавало днешна Румъния. Те са населявали пространството между р. Тиса в Трансилвания и устието на р. Дунав. Откъде са дошли те в Древна Дакия, т.е. в сегашна Румъния? Славяните, които населяват Мизия, Тракия, Македония и Гърция, принадлежат към групата на източните славяни – склавини и анти, – тези, които са обитавали преди това областта на североизток от Карпатите, приблизително между Краков и Киев. Техните първоначални обиталища могат да бъдат поставени в областта северно от изворите на реките Днестър и Южен Буг, някъде към Лвов, Тарнопол и Виница. С тях обаче са дошли и северни славянски племена, едно от които е племето севери, което се е настанило в Източна Стара планина. Те са дошли от руските краища и са били родствени на руските племена. Това показва преди всичко фактът, че от всички славянски езици българският е бил и е най-близък до руския. Това показват и еднаквите племенни и топографски названия в руските и българските земи.

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: