Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Star Wars: Тъмните ситски лордове

Пол С. Кемп

„Май се оказа прав, лорд Вейдър. Ние сме плячката.“

Джедаят Анакин Скайуокър вече е само спомен. Мястото му е заето от ситския лорд Дарт Вейдър, който бързо е доказал лоялността си към Тъмната страна.

Но историята на Ситския орден е история на предателства и на учители, убити от учениците си. Истинската преданост на Вейдър все още не е била изпитвана.

  • Корица: Мека
  • Страници: 472
  • Тегло: 0.500 кг
  • Издадена: 04.2016 г
  • Издателство: Егмонт
  • Виж още от Пол С. Кемп
  • Виж още от поредицата: Star Wars
 

Наличност: Да

16,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Досега.

На ключовата за разрастващата се Империя планета Рилот – източник на робски труд и на ценен наркотик – се е появило бунтовническо движение, водено от идеалиста Чам Синдула и от бившия роб Исвал. Палпатин държи на контрола си и тръгва на една от редките си индивидуални мисии заедно с Вейдър.

Двамата могат да разчитат само на светлинните си мечове, на Тъмната страна и един на друг. Време е да решат дали жестоките им взаимоотношения ще ги превърнат в победоносни съюзници или в смъртни врагове…

Откъс от книгата

ПЪРВА ГЛАВА

ВЕЙДЪР ДОВЪРШИ МЕДИТАЦИЯТА СИ И отвори очи. От черната прозрачна стомана на херметичната камера за медитации го гледаше бледото му, белязано от огъня лице. Без невронната връзка към бронята, той усещаше чуканите на краката си, нараняванията по ръцете, вечната болка в плътта. Тя бе добре дошла за него. Подхранваше омразата му, а омразата му даваше сила. Някога, като джедай, той медитираше, за да намери покой. Сега медитираше, за да изостри още повече гнева си.

Дълго се взира в отражението си. Раните бяха деформирали и пречупили тялото му, но и бяха усъвършенствали духа му, бяха подхранили връзката му със Силата. Страданието бе му донесло прозрение.

Автоматизирана метална ръка вдигна бронирания шлем и екрана над главата му, преди отново неизбежно да се спуснат. Очите на маската, които всяваха ужас у мнозина, не можеха да се сравнят със собствените му очи под нея. В погледа му проблясваше контролирана, сдържана ярост. Вторичният респиратор, все още свързан към него - както през цялото време - скриваше остатъците от устата му и звукът от дишането му отекваше в стените.

Използвайки Силата, той активира автоматизираната ръка. Тя се спусна и шлемът и лицевият екран обвиха главата му в метал и пластостомана - черупката, в която съществуваше. Той приветства болезнените пробождания, когато невронните игли на шлема се забиха в черепа и основата на гръбнака, обединявайки тялото и ума му с бронята и създавайки взаимосвързано устройство.

Когато човекът и машината ставаха едно, той не усещаше липсата на краката си и болката в плътта, но омразата оставаше, яростта го изгаряше. Чувстваше се най-здраво свързан със Силата, когато изпитваше тази изпепеляваща ярост.

С усилие на волята той нареди на бордовия компютър да скачи първичния респиратор с вторичния и да затвори херметично шлема при шията, така че да го изолира напълно. Почувства се у дома.

Преди мразеше бронята, усещаше я чужда, но сега не беше така. Беше осъзнал, че съдбата му е винаги да я носи, както съдбата му на джедай винаги е била да предаде принципите им. Било е предопределено да се изправи срещу Оби-Уан на Мустафар и да се провали... и проваляйки се, да научи своя урок.

Бронята го отделяше от Галактиката - от всеки друг, и го правеше изключителен. Освобождаваше го от нуждите на плътта и грижите за тялото, които го бяха измъчвали, и му позволяваше да се съсредоточи само върху връзката си със Силата.

Той знаеше, че бронята всява ужас у другите, и това му доставяше удоволствие. Ужасът бе инструментът, с който постигаше целите си. Веднъж Йода му бе казал, че страхът води до омраза, а омразата - до страдание. Ала Йода грешеше. Страхът беше инструментът, с който силните плашеха слабите. Омразата бе източникът на истинската сила.

Властването на силните над слабите не водеше до страдание, а до ред. Със самото си съществуване Силата определяше, че силните трябва да властват над слабите - тя изискваше да има ред. Джедаите така и не го бяха проумели и затова бяха разбрали погрешно Силата, което бе довело до унищожаването им. Но учителят на Вейдър го разбираше, така че те бяха силни. И властваха.

Той се изправи. Дишането му отекваше оглуши-телно в ушите му и в камерата. Отражението му върху лъскавата стена беше огромно и тъмно.

Махна с ръка и при мисловната команда стените на овалната камера за медитации станаха прозрачни, вместо отразяващи.

Камерата се намираше в центъра на личните му помещения на борда на „Опасни“.

Погледна нагоре към големия илюминатор, през който се разкриваше Галактиката с безбройните и светове и звезди.

Негов дълг бе да властва над тях. Сега разбираше това. Такава беше недвусмислената воля на Силата. Простото съществуване без подходящото управление означаваше хаос и безпорядък и бе неефективно. Целта на недоловимата, но вездесъща Сила беше да създава ред и тя бе инструментът, с който редът можеше и трябваше да бъде наложен, но не чрез хармония или мирно съвместно съществуване. Такъв бе подходът на джедаите - глупав подход, който се бе провалил и бе довел до още по-голям хаос. Вейдър и неговият учител налагаха ред по един-единствен начин, диктуван от Силата - чрез завоевания и чрез натиск, подчинявайки слабите на волята на силните.

Историята на влиянието на джедаите в Галактиката бе история на хаос и на спорадичните войни, предизвикани именно от хаоса. Историята на Им-перията бе история на наложени мир и ред.

Интеркомът издаде мелодичен звън - информация, че го очаква съобщение. Той го активира и пред него се появи холограмата на командира на „Опасни“ - капитан Луит, с орлов нос и посивяла коса.

-   Лорд Вейдър, имало е инцидент в корабостроителниците на Яга Майнър.

-   Какъв инцидент, капитане?

Светлините от компютрите на мостика примигваха или угасваха в зависимост от пулса на кораба и движенията на малкия екипаж борци за свобода, събрани от кол и въже, които стояха зад пултовете за управление. Чам седеше в капитанското кресло и поглеждаше ту към екрана, ту към скенера, повтаряйки си думите, които отдавна бе вдълбал в съзнанието си, за да си ги припомня, когато е необходимо.

Не съм терорист, а борец за свобода. Не съм терорист, а борец за свобода.

Чам се сражаваше за своя народ и Рилот от почти едно стандартно десетилетие. Бореше се за свободен Рилот, когато Републиката се опита да го анексира, бореше се и сега за него срещу Империята, която искаше да го ограби.

Свободен Рилот.

Тази фраза, тази концепция бе пътеводната звезда, около която животът му щеше винаги да се върти.

Защото Рилот не беше свободен.

Както Чам се опасяваше още по време на Войната на клонингите, един добронамерен окупатор на Рилот бе заменен от друг, не толкова добронамерен, и чрез алхимията на амбицията Републиката се бе превърнала в Империя.

Върху имперските звездни карти означаваха Рилот като „Имперски протекторат“.

Родният свят на Чам бе посочен като „свободен и независим“, но така можеше да се нарича само с ирония, тъй като всъщност бе точно обратното.

Защото Рилот не беше свободен.

Орн Фрий Таа, дебелият представител на Рилот в пълния с ласкатели имперски сенат, узакони аб-сурдните искания на Империята, давайки мълчаливото си съгласие за тях. Но, от друга страна, в Рилот винаги се намираха колаборационисти или такива, които с готовност свеждаха гръб под ботуша на щурмоваците.

И така... Рилот не беше свободен.

Но някой ден щеше да бъде. Чам щеше да се по-грижи за това. През годините вербува и обучи сто-тици хора, които споделяха възгледите му, като повечето бяха туайлеки. Създаде мрежа от приятелски контакти и информатори в цялата система на Рилот. Изгради скрити бази с оборудване. Организира много набези срещу Империята, които не бяха дотам точни, но въпреки това имаха резултат. Дузината мъртви имперски войници бяха мълчаливо свидетелство за нарастващата ефикасност на Движението за свободен Рилот.

Не терорист, а борец за свобода.

Той сложи леко ръка върху рамото на жената, която управляваше кораба, и усети напрегнатите и мускули. Като повечето членове на екипажа и самия Чам тя беше туайлек, та Чам дълбоко се съмняваше, че е летяла на нещо по-голямо от катер в каньоните, още по-малко на въоръжен крайцер, какъвто управ-ляваше в момента.

-   Просто дръж здраво кормилото - рече и той. - Не очакваме чудеса от теб.

-   Поне така се надяваме - добави Исвал, която стоеше зад Чам.

Жената въздъхна и кимна. Нейните лекку - двете пипала върху главата и, които се спускаха от тила до раменете и - се отпуснаха с облекчение:

-   Да, сър. Не очаквате чудеса.

Исвал застана до Чам, вперила поглед в екрана.

-   Къде са те? - попита тя. Синята и кожа потъмня, пипалата и потрепваха, а това бе знак за раздразнението и. - Минаха дни, а няма никаква вест.

Исвал винаги мърмореше. Вечно беше неспокойна - все едно бе затворена в клетка, която само тя виждаше и обхождаше, изпитвайки отново и отново здравината на решетките. Напомняше му за собствената му дъщеря, Хера, която ужасно му липсваше в моментите, когато допускаше това чувство. Чам ценеше желанието на Исвал за движение, за действие.

Двамата бяха пълни противоположности - тя беше безразсъдна, той обмисляше всичко, тя беше практична, той - принципен.

-   Успокой се, Исвал - меко каза той.

Казваше го често и на Хера.

Въпреки спокойния си тон, стискаше изпотените си от напрежение ръце зад гърба си. Погледна дисплея за данни на мостика. Почти беше време.

-   Още не закъсняват. Още не. Ако са се провалили, досега щяхме да знаем.

-   Ако са успели, също щяхме да знаем, нали? - контрира го тя.

Чам поклати глава и неговите лекку се разлюляха.

-   Не съвсем. Щяха да се движат тихо. Пок много добре знае, че е рисковано да изпраща съобщения. Освен това ще трябва да се доближи и до някой газов гигант, за да презареди. А може и да бяга от преследвачи. Налага се да изминат доста голямо разстояние.

-   Все щеше да намери начин да изпрати вест - настояваше тя. - Може да са взривили кораба при опит за отвличане. Или всички да са мъртви. Или още по-лошо.

Изрече думите високо. Неколцина от екипажа вдигнаха глави от уредите и на лицата им се изписа тревога.

-   Може и така да е, но не е. - Той сложи ръка на рамото и. - Спокойно, Исвал. Усмири се.

Тя направи гримаса и преглътна с мъка, сякаш искаше да се отърве от лош вкус в устата. Отдръпна се встрани и започна да крачи напред-назад.

-   Да се усмиря ли? Мирът е за мъртвите.

-   Значи ще трябва да повоюваме още, нали? - усмихна се Чам.

Тя спря и се подсмихна - никога не се усмихваше широко. Чам имаше само бегла представа какво са и сторили като робиня, но бе сигурен, че е ужасно. Беше изминала дълъг път.

-   Не се разсейвайте, хора - нареди той. - Бъдете нащрек.

Празното пространство на мостика скоро се изпълни с тишина. Надеждата, рееща се в нея, бе крехка и мимолетна и можеше да бъде разбита от всяка грешна дума. В неумолимата гравитация на очакването погледите се насочваха към дисплея за данни, който отброяваше времето. Но още нямаше нищо.

Чам бе скрил крайцера в пръстените на един от газовите гиганти на системата. Металната руда в скалистите отломки, които образуваха пръстените, предпазваше кораба от сканиране.

-   Пилот, вдигни ни над равнината на пръстените - заповяда Чам.

Въпреки че системата не беше отбелязана на картите, бе рисковано да изкарат крайцера от укритието на пръстените на планетата. При по-основно проучване корабът щеше да бъде открит, а имперските сонди и скаути бяха навсякъде, тъй като Императорът се опитваше да затегне хватката си над Галактиката и да потушава всеки бунт. Ако ги забележеха, трябваше да бягат.

- Увеличете образа, щом излезем от отломките.

Екранът щеше да покаже далеч по-малко от дългообхватните сензори, но Чам искаше да види с очите си, а не да разчита на показанията.

До него Исвал не спираше да крачи.

Корабът се издигна над обръчите от лед и скали и на екрана се появи външната част на системата, където само един скалист и необитаем планетоид обикаляше в орбита около мъждивата и звезда - и безбройните звезди, примигващи в мрака отвъд. От десния борд се виждаше отдалечена на светлинни години мъглявина, която оцветяваше малък участък от пространството в кървавочервено.

Чам се втренчи в екрана напрегнато, сякаш бе способен да изтегли другарите си през хиперпространството с усилие на волята, стига да можеха изобщо да скочат. Операцията бе рискована, но Чам реши, че си заслужава, за да осигури повече тежки оръжия и да принуди Империята да отклони ресурси от Рилот. Искаше му се да отправи по-сериозно, недвусмислено послание, че някои от туайлеките на Рилот няма да приемат просто така имперското управление. Искаше му се да е искрата, която да възпламени Галактиката.

-   Хайде, Пок - прошепна той и пипалата му трепнаха неволно. Беше изнервен.

Познаваше Пок от години и го наричаше свой приятел.

Исвал бълваше туайлекски ругатни.

Чам наблюдаваше дисплея за данни, но опреде-леното време настъпи и отмина, отнасяйки надеждите на екипажа. Разнесоха се тежки въздишки, лекку увиснаха.

-   Спокойно - меко каза Чам. - Ще чакаме. Докато разберем какво се е случило.

-   Ще чакаме - кимна Исвал.

Тя крачеше по палубата с поглед, впит в екрана, сякаш го предизвикваше да и покаже онова, което не искаше да види.

Миговете се точеха. Членовете на екипажа се раз¬мърдаха неспокойно на местата си и скришом размениха пълни с разочарование погледи.

Чам с усилие отпусна стиснатата си челюст.

Инженерът, който отговаряше за сканирането, разруши магията.

-   Получавам данни! - възкликна тя.

Чам и Исвал хукнаха към скенера. Всички ги наблюдаваха.

-   Кораб е - продължи инженерът.

Сред екипажа на мостика се разнесе шепот на задоволство и облекчение. Чам почти чуваше усмивките им. Погледна показанията.

-   Имперски транспортен кораб - заяви той.

-   Нашият имперски транспортен кораб - на¬търти Исвал.

Неколцина членове на екипажа нададоха спода-вени възгласи на одобрение.

-   Останете на постовете си, хора - предупреди ги Чам, но сам не сдържа широката си усмивка.

-   Вече наближават - обади се инженерът. - Те са, сър. Те са! Сигнализират ни.

-   Пусни ги на високоговорителя - нареди Чам. - Междувременно предупреди екипа за разтоварване. Трябва да качим тези оръжия на борда и да унищожим кораба веднага щом...

Разнесе се пукот на статични смущения, след кое¬то се чу напрегнатият глас на Пок:

-   Веднага се махайте оттук! Просто тръгвайте!

-   Пок? - обади се Чам, въодушевлението на еки-пажа премина в тревога. - Пок, какво има?

-   Вейдър, Чам. Веднага се махайте оттук! Мислех, че сме се измъкнали от преследвачите. Ска¬чахме през различни системи, за да се отървем от тях. Реших, че са ни изгубили, но още ни преследват! Тръгвай, Чам!

Инженерът вдигна поглед към Чам, бледолилава та кожа на лицето и бе започнала да става тъмносиня.

-   От хиперпространството излизат още кораби, сър. Повече от дузина са и са малки - гласът и се напрегна и тя добави: - Вероятно са V-изтребители. Може би интерсептори.

Чам и Исвал изругаха в един глас.

-   Заемете постовете си, хора! - заповяда Чам.

Изработеният по поръчка Ета-интерсептор на Вейдър, който водеше ескадрилата с изтребители, се появи, когато осеяният със звезди тунел на хиперпространството изчезна и го замени мракът на обикновеното пространство. С бързо сканиране откри отвлечения транспортен кораб с оръжия, който преследваха през няколко системи, докато той се опитваше да се измъкне към Пръстена. Корабите от ескадрилата откачиха пръстените на хиперпространствените си двигатели.

По задната част на корпуса на тежковъоръжения транспортен кораб, близо до трите двигателя, зад издутия център на трюма, имаше следи от леки повреди от огъня на бластерите.

-   Формация за атака - заповяда Вейдър. Остана-лите пилоти от ескадрилата потвърдиха заповедта и застанаха във формация.

Загрижен да не би бандитите да са излезли от хи- перпространството, за да вкарат ескадрилата в засада, той набързо сканира цялата система. Сензорите на интерсептора не бяха от най-чувствителните, но показваха два огромни газови гиганта с пръстени, всеки от които с двадесет и повече луни, астероиден пояс между планетите и звездата на системата, както и няколко планетоида във външната и част. Иначе звездната система бе необитаема и пуста.

-   Сканирането не показва други кораби в системата - обяви Вейдър.

-   Потвърдено - отвърна командирът на ескадрилата.

По комуникационния канал се разнесе гласът на единия от пилотите:

-   Зареждат двигателите за нов скок, лорд Вейдър.

-   Следвайте ме - нареди Вейдър и ускори, готов за атака. - Не им позволявайте да скочат отново.

V-изтребителите и интерсепторът на Вейдър бяха далеч по-бързи и по-маневрени от транспортния кораб и бързо скъсяваха разстоянието помежду им. Вейдър не си направи труда да погледне уредите. Осланяше се на Силата и както винаги летеше по усет.

Още преди интерсепторът и V-изтребителите да влязат в обсега на бластерите, от единия двигател на транспортния кораб изригна синкав пламък и той изгоря. Бандитите бяха претоварили кораба, опитвайки се да избягат.

-   Искам да свалите щитовете им и да извадите от строя останалите два двигателя - каза Вейдър. Изваждането на двигателите от строя щеше да попречи на кораба да направи нов скок в хиперпространство- то. - Не разрушавайте кораба.

По-тежкото въоръжение на транспортния кораб бе с по-далечен обсег от този на бластерите на ин-терсептора и V-изтребителите и Вейдър откри огън, преди да влязат в обсега на собствените си оръжия.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: