Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Star Wars: Силата се пробужда. Историята от филма

Майкъл Коуг

Преди много години, в една далечна галактика….

Преживейте отново вълнението от един от най-дългоочакваните филми на всички времена с този изпълнен с екшън преразказ на „Междузвездни войни: Силата се пробужда“!

Изминали са много години, откакто рицарят джедай Люк Скайуокър и Бунтовническият алианс са бележили победа след победа срещу злите имперски сили и в Галактиката е царял мир.

Но сега нов вид мрак се надига. Смелите мъже и жени от Съпротивата трябва да се изправят срещу Кайло Рен и злодеите от Първия ред.

Авторът Майкъл Коуг успява да пренесе всичките приключения и екшън от хитовия филм в тази книга, съдържаща и ексклузивни сцени!

  • Корица: Мека
  • Страници: 224
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 04.2016 г
  • Издателство: Егмонт
  • Виж още от Майкъл Коуг
  • Виж още от поредицата: Star Wars
 

Наличност: Да

9,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

I

ВОИНА се задаваше към планетата Джаку.

Предвестникът й беше огромен боен крайцер на име „Финализатор“, който се рееше в дълбините на космоса, без да се тревожи от засада. Дълъг близо три километра от носа до кърмата, Звездният разрушител беше отрупан с турболазерни оръдия, привличащи лъчове, предпазни генератори и ракетни установки. И това беше само на повърхността му.

Истинската огнева мощ - екипажът му - беше във вътрешната част на „Финализатор“. Хиляди офицери, артилеристи, войници и технически специалисти бяха обединени от една цел - да направят Първия ред господстваща сила в Галактиката. Предаността им към каузата беше непоклатима и пораждаше смъртонос¬на ефикасност. Заповедите се изпълняваха безпрекословно, без мисъл за моралните последици, защото за екипажа Първият ред винаги беше прав.

Войниците, които изпълняваха волята на Първия

ред в битките, се наричаха щурмоваци. И също като външността на Звездните разрушители на Първия ред, видът им предизвикваше страхопочитание.

Щурмоваците носеха бели брони, които бяха може би най-разпознаваемият символ на бившата империя, но усъвършенствани. Нагръдниците бяха осветени и не толкова обемисти, което осигуряваше по-голяма гъвкавост и свобода на движенията. И отличителното лице на имперската жестокост - шлемът - имаше аеродинамична форма. Визьорът беше удължен, за да позволи по-широко полезрение, като същевременно бе запазил смътната си прилика с човешки череп.

Щурмоваците на Първия ред бяха нещо повече от обикновени войници със страховити униформи. Открояваха ги бойните им умения. Те бяха избирани още от малки деца. Корпусът на щурмоваците беше станал тяхното семейство, а позивните им, състоящи се от букви и цифри - техни имена. Обучението им беше толкова добро и те бяха толкова дисциплинирани, че не се страхуваха от нищо. Биха пожертвали живота си без колебание. Биха извършили невъобразими неща, ако им се заповяда. Не ги притесняваше чувство за

Той навлезе заедно с взвода си в изоставено село. Повечето обитатели бяха избягали. Само неколцина, облечени в дрипи, оказаха съпротива, която обаче беше слаба и краткотрайна. На всеки изстрел на бластер или картечница от страна на селяците, щурмоваците отговаряха с многократни изстрели със своите карабини. Първият щурмовак, който отвръщаше на огъня, винаги беше FN-2187. Последният му изстрел свали снайперист от покрив.

-    Няма ли да дадеш шанс и на другите, Осем-седем? Държах на прицел онази мишена - каза му по предавателя в шлема FN-2003.

-    Защо? За да пропуснеш ли, Кръшкач? - отвърна FN-2199, с прякор Деветката.

-    Кръшкача може и да пропуска, колкото иска, но аз трябва да убивам - заяви FN-2000, или Нулата, както го познаваха всички в тренировъчната база. - Не е честно само Осем-седем да обира лаврите.

Според показанията на брояча в шлема на FN-2187, той беше елиминирал повече мишени от всеки друг щурмовак във взвода. FN-2187 не се възгордя от постижението си, само си вършеше работата.

Инфрачервените му сензори засякоха леко движение на отсрещната страна на улицата. Той увеличи изображението. Зад заграждение за животни клечеше жена със сплъстена коса. Трепереше и зъбите й тракаха. Гледаше щурмоваците и по едно време бръкна в джоба си и извади нещо тъмно и кръгло, с формата на граната.

-    Залегнете! - FN-2187 се хвърли на земята. Другарите му направиха същото.

Той се готвеше да натисне спусъка, когато шлемът му разпозна предмета в ръката на жената като местен плод гугу. Тя го захапа, вероятно за да спре тракащите си зъби и да успокои страха си.

Щурмоваците се разсмяха.

-    Внимание, ядивни снаряди - пошегува се Деветката. - Оръжията ви може да ръждясат.

Нулата стана и оправи нагръдника си.

-    Моето се огъна. Благодаря, Осем-седем.

-   Правя каквото мога - отвърна FN-2187, спокойно приемаики закачките им. За малко да застреля някои, които не беше вражески боец. Трябваше да внимава повече.

Ръка с черна ръкавица се протегна да му помогне да стане. Беше FN-2003, Кръшкача.

-   Каквото и да говорим, Осем-седем, реакцията ти за преценяване на мишената беше невероятна.

-   Съмнявам се дали аз щях да се въздържа да не натисна спусъка - добави Деветката.

-    Затова все ти свършват боеприпасите, Деветка - рече Нулата и четиримата се разсмяха.

Неспирният звук на стрелба най-после утихна.

-    Щурмоваци, свободно - разнесе се строг глас от скритите високоговорители. - Симулацията свърши.

Изоставеното село изчезна и FN-2187 и другите войници от взвода се озоваха в бялото празно прос-транство на стаята за симулации във „Финализатор“. Хилядите точкови отвори на стените, тавана и пода вече не прожектираха холограмните изображения, които правеха тренировъчните им упражнения да изглеждат толкова реални.

-    Съберете се за предстоящо внедряване - прогърмя безтелесният глас.

FN-2187 се отправи към хангара заедно с взвода си и долови осезаемо вълнение сред другарите си. Самият той го изпитваше заедно с чувство на облекчение. Нямаше да има повече симулации. След малко щяха да предприемат първата си истинска бойна мисия.

В дока на кораба други три взвода щурмоваци, влизащи през срещуположни входове, се присъединиха към тях. Всички маршируваха покрай редиците ТАЙ-файтъри и спряха едновременно, на еднакво разстояние от капитан Фазма, водачката на легионите щурмоваци на Първия ред.

Фазма стоеше пред четири бронетранспортьора. Безупречната й хромирана броня блестеше. Плащът, показващ ранга й - черно наметало с червени райета по края, - беше преметнат диагонално върху тялото й, прикрепен с клипс на лявото й рамо.

-    Щурмоваци - каза тя с глас, модулиран от шлема й, - целта ви е елементарна. Заловете на всяка цена този беглец от правосъдието. - Фазма вдигна личния си холопад. Над дланта й се материализира миниатюрен образ на старец с власеница. - Казва се Лор Сан Тека и е заклет враг на Първия ред. Ако го намерите, незабавно поискайте подкрепления. Искаме да го задържим жив за разпит.

FN-2187 се вгледа в синкавата холограма на мъжа. Беглецът сигурно беше много важен, за да изпратят Звезден разрушител и четири взвода щурмоваци да го заловят.

-    Има ли въпроси? - попита Фазма.

Всички щурмоваци останаха мълчаливи и неподвижни, държейки карабините си с две ръце.

-    За повечето от вас това ще бъде първото ви пре-живяване в реална битка. Не мога да повярвам, че никой няма въпроси или притеснения.

FN-2187 вдигна ръка.

-     Говорете, 2187 - заповяда Фазма.

Той върна ръката си на карабината.

-    Ами косвените жертви? Как да избегнем цивилни жертви?

-    Няма да го правите - заяви Фазма. - Селяците може и да изглеждат окаяни и беззащитни, но като дават подслон на познат враг, и те са обявили война на Първия ред. Ако не се предадат веднага, направете необходимото. - Тя се обърна към всички щурмоваци. - Ясно ли е?

-    Слушам, капитане - отвърна FN-2187. Гласът му беше заглушен от хоровия отговор на другарите му.

-    Не забравяйте, че не трябва да разсъждавате много върху ситуацията. Доверете се на обучението си, изпълнявайте заповедите и за нула време ще се върнете победители. - Фазма посочи с карабината си. - Може да се качвате на определените ви транспортьори. Да живее Първият ред!

-    Да живее Първият ред! - в хор повториха щурмоваците.

Воините козируваха на капитан Фазма, докато мар- шируваха покрай нея, за да се качат на транспортьорите. Погледът й се задържа на FN-2187 малко по-дълго, отколкото на другите. Или може би той си въобрази така, защото беше нервен. FN-2187 знаеше, че Фазма очаква големи подвизи от него. В миналото тя го беше похвалила пред другарите му като един от най-добрите нови кадети. Той обаче вече не беше кадет, а щурмовак от Първия ред, който скоро щеше да провери на какво е способен в „истинското нещо“, в истинска битка на живот и смърт. По време на мисията FN-2187 можеше да покаже на другарите си, че заслужава да бъде в редиците им.

Можеше да докаже на капитан Фазма и на Първия ред, че си струва инвестициите, вложени в него.

Марширувайки в крак с взвода си, той козирува на капитана и се качи в транспортьора, готов да разбие Съпротивата.

* * *

Една от привилегиите да си пилот на изтребител беше, че пътуваш из Галактиката. Поу Дамерон летеше за Новата република и после за Съпротивата и я беше виждал от Външния пръстен до Ядрото. Безжизнени скали. Гористи луни. Кални планети, които едва не погълнаха Х-изтребителя му. И предимно пустинни светове като Джаку.

Генерал Лея Органа го беше изпратила тук на тайна мисия. „Жизненоважна мисия за оцеляването на Съпротивата“ - бе му казала тя. Мисия, която можеше да й помогне да намери отдавна изчезналия си брат Люк Скайуокър.

Дотук всичко беше преминало като по учебник. Дамерон се беше промъкнал в атмосферата на Джаку под прикритието на мрака и бе скрил Х-изтребителя под една висока скала. Беше инструктирал дроида астромеханик ВВ-8 да разузнае.

Облече пилотското си яке и тръгна през студената пустиня към близкото село Туанул. Тук, сред палатките и колибите, живееше Лор Сан Тека, човекът, с когото Дамерон имаше задачата да се свърже.

Селяците не бяха прекомерно дружелюбни, но не го закачаха. Джаку беше свят, където всеки си гледаше работата, и имаше защо. Галактиката беше огромна и гъмжеше от светове с по-умерен климат. Хората, които едва свързваха двата края на пустинната планета, бяха или родени тук, или се криеха. Най-добре беше да не задаваш въпроси и да не хвърляш особени погледи, защото никога не се знаеше кого може да подразниш.

Тека изобщо не се изненада от пристигането на Поу. Той направи знак на пилота да влезе в колибата и го поздрави с радушна усмивка. Тека беше човешко същество и беше много стар, сбръчкан от тревоги, колкото за няколко живота. Мъжът сигурно бе бил в разцвета на силите си по време на Войните на клонираните, конфликт, разразил се преди повече от половин столетие. Оттогава Галактиката се беше променила много и човек в напреднала възраст като Тека бе станал свидетел на всички тези обрати.

Старецът беше снажен и силен и не показваше оби-чайната немощ и отпадналост, присъщи на възрастните хора. Когато заговори на Поу, тонът му беше сърдечен и искрен, сякаш се познаваха цял живот. Побъбриха за незначителни неща, което беше част от играта, за да не звучат подозрително, ако някой слуша. Празните приказки обаче свършиха, когато Тека даде на Даме- рон малка кожена кесия и сложи ръка върху нея.

-    Това ще оправи нещата. - Той дръпна ръката си, оставяйки Поу да държи кесията.

-    Легендата разказва, че тази карта е недостъпна - каза Дамерон. - Как я взехте?

Старецът само се подсмихна и Поу се ухили в отговор.

-    Няма да ми кажете нищо, нали? Е, добре. - Той стисна здраво кесията. - От дете слушам разкази за приключенията ви. За мен е чест да се запознаем.

Тека прие възхищението му със сериозно изражение.

-    Пътувал съм надалеч, видял съм твърде много, за да подмина с лека ръка общата тревога, която заплашва да удави Галактиката в потоп от черно отчаяние. Трябва да се направи нещо. Без значение на каква цена, без значение от опасността. Без джедаите не може да има равновесие в Силата и всичко ще премине на Тъмната страна.

Дамерон знаеше, че не трябва да разговаря за джедаите и за Силата. Тези теми бяха за висшето военно командване.

-    Генералът отдавна търси картата - каза той.

-    „Генералът“ - усмихна се старецът. - За мен тя е принцеса.

-    Да, но не я наричайте така - посъветва го Поу. - Не и в нейно присъствие. Тя не обича да се обръщат към нея по този начин.

Дамерон се готвеше да си тръгне, когато в колибата с въртене връхлетя ВВ-8. Онези, които не познаваха способностите на дроида, често коментираха колко е прелестен на вид. Някои сравняваха куполовидната му глава и кръглото тяло с преобърната купа за плодове върху оранжево-бяла сфера. Външността обаче лъжеше, защото именно този дизайн правеше ВВ-8 изключително способен другар по въпросите на шпионажа. Дроидът докладва с настойчиви пиукания какво е видял по време на разузнавателната си мисия извън селото.

Поу извади куадбинокъла си и забърза навън. Тека го последва.

Фокусиран към небето, куад-бинокълът разкри четири кораба, които се спускаха бързо. Дамерон веднага позна марката и модела им. Първият ред.

Война се задаваше към планетата Джаку.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: