Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Star Wars: Силата се пробужда

Алън Дийн Фостър

Преди много години, в една далечна галактика…

Този роман адаптация на филма „Силата се пробужда“ ни връща в света на принцеса Лея, Хан Соло, Чубака, Си Трипио, R2-D2 и Люк Скайуокър години след „Завръщането на джедаите“ — и ни среща с тях и с нови герои.

Императорът и Дарт Вейдър може и да са вече победени, но мирът е краткотраен, а злото не може да бъде лесно умилостивено. Вярата в доброто обаче продължава да дава сили на хората да надигат глава и да се изправят пред велики изпитания.

Върни се в далечната галактика и се приготви за това, което се случва, когато СИЛАТА СЕ ПРОБУЖДА..

 

Наличност: Да

16,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

ТОЙ Й БЕШЕ НУЖЕН. А НИКЪДЕ НЕ МОЖЕХА ДА ГО ОТКРИЯТ.

Тя нямаше на кого другиго да разчита. Не и както на брат си. Изобщо нямаше на кого да разчита. Но-вата република беше на ръба на разрива, на краха, на гибелта.

Бяха вярвали, че с падането на Империята трудностите свършват. Че хората ще проумеят необходимостта от търпение, че ще се иска време да съградят онова, което Империята им бе отнела. Градовете, комуникациите, търговията - тези неща бързо се съвземаха за нов живот. Но много по-трудно беше да се възстановят нематериалните ценности в галактическото общество.

Свободата, да речем. Свободата да се говори открито, без страх, да се изразява несъгласие, различно мнение. Тя въздъхна. Водачите на бунта бяха подценили дълбоко вкорененото желание на твърде голяма част от населението да има кой да я напътства. По-лесно беше да се изпълняват заповеди, отколкото да се мисли със собствената глава. И тъй, те бяха спорили, обсъждали, разисквали. Докато не стана твърде късно.

Както крачеше из залата, тя улови отражението си в дълъг, лъскав къс метал. Изглеждаше уморена. Понякога си мечтаеше да се бе родила в семейство от простолюдието, обикновена жена вместо планетарна принцеса. Подобни мисли неизменно я връщаха към спомените и за Алдераан - родната и планета, превърната много отдавна в пепел.

В унищожението и имаше дял и собственият и баща. Наследство, от което Лея не можеше да избяга. Тя не биваше да допуска това да се повтори - с нито една друга планета, с нито един друг народ. Отговорността падаше върху нейните плещи и и тежеше. Твърде много?

Де да имаше помощ. Помощ, каквато само брат и можеше да и даде. Стига да беше още жив.

Но не, не. Ако Люк беше загинал, все едно къде, тя щеше да усети смъртта му. В това не се съмняваше. В това поне не биваше да се съмнява.

Пък и бяха подочули нещо. Не беше кой знае какво, но дирята беше по-обнадеждаваща от всичко друго, стигало до нея от доста време насам. Тя се канеше сама да последва нишката, защото кой би търсил по-усърдно изчезналия брат от собствената му сестра? Но когато предложи идеята, възмутените възражения на останалите лидери на Съпротивата се чуха чак в другия край на Галактиката. Тя отстъпи неохотно пред разума. На нейно място щеше да иде някой друг.

Беше предложено името на пилот със забележителна репутация. Лея нямаше как да възрази - един пилот разузнавач на соло мисия щеше да привлече по-малко внимание от скитаща се насам-натам принцеса. И тя се съгласи.

-              Няма нищо особено сложно да се намери един човек, в края на краищата - настояваше неин колега. - Даже с всички планети накуп местата, където може да се скрие, все имат край.

-              Обикновен човек, да - отвърна тя. - Но ние не търсим кого да е. Търсим Люк Скайуокър.

Лидерите продължиха да излагат аргументите си, особено онези от тях, които оставаха на мнението, че избраният да проследи оскъдната диря пилот, беше твърде млад за такава съдбоносна задача. Но накрая съгласието надделя.

Лея отново зърна отражението си в метала. От доста време не беше отстъпвала в подобни дискусии.

Тънка, многозначителна усмивка проблесна насреща и. Несъмнено авторитетът и се дължеше на скромната и и сдържана природа. Усмивката посърна. Сега не беше време за язвителни размишления. Не беше време за обширни, многословни обсъждания. Времената бяха отчайващи. Безмилостният Първи ред настъпваше и заплашваше да смаже крехките устои на слабата, все по-уязвима и неукрепнала Нова република.

Къде беше брат й?

„Финализатор“ беше огромен и нов. Тайно по-строен, излят и сглобен в далечните орбитални леярни на Първия ред, Звездният разрушител беше останал незасегнат от вируса на Новата република. Неговите предани и фанатични създатели бяха инсталирали в кораба невиждани дотогава мощни технологии. Не ще и съмнение, Новата съпротива не притежаваше нито кораб, нито оръжие, които да се изправят насреща му.

Четирите изпитани кораба се откъснаха почти незабележимо от страничния порт на огромния Звезден разрушител клас Възроден. С ясното си, простичко предназначение те не се нуждаеха от крупното обновяване, възприето от кораба майка. Но и така летателните апарати пак изпълняваха определената им роля с брутална ефикасност.

Долу, тръгнали по обичайните си ежедневни работи, на жителите на светлото кълбо, известно като Джаку, и през ум не им минаваше, че след минути ще бъдат посетени от четири елитни ескадрона имперски щурмоваци.

На борда на четирите кораба осемдесетте бойци в бели брони се приготвяха за кацането като всички войници в Галактиката. Остроумията им се редуваха с неспокойните хипотези за онова, което ги чакаше. От прилива на адреналин те се побутваха с лакти и чат-пат тупаха другарски съседа си по ръката. Момчетата се познаваха добре, осланяха се на отряда си и се чувстваха уверени, че ще се справят с всичко, което незначителният свят, към който приближаваха, можеше да хвърли насреща им.

Командирите на отрядите зараздаваха с рев заповед след заповед. Оръжията бяха заредени и повторно проверени. Огнените щурмоваци прегледаха дали специалните им оръжия са пълни догоре. Всеки войник щателно огледа бронята на съседа, за да е сигурен, че отделните части са здраво скрепени.

Последвалата тишина се смени с дълбок тътен, неподвижността - с трусове и трещене и четирите кораба навлязоха в атмосферата на Джаку. Някой подхвърли нещо крайно неуместно, но насядалите край него мигом го накараха да замълчи. След това в корабите се настани единствено оглушителният рев и друсащото спускане продължи през гъстия въздух.

Автоматичен електронен глас издаде предупреждението: „Пригответе се за кацане!“. Телата в броните се изопнаха. Усети се един-единствен остър трус, а след него се възцари плътна, чак плашеща тишина. Ръцете стиснаха още по-здраво оръдията, телата се напрегнаха и всички впериха очи в бордовата рампа. Корабите се заспускаха с носовете напред към невидимата земя и само тихият шум на машините нарушаваше тишината.

На Джаку имаше и по-малки селища. По-примитивни, по-провинциални. Никой пътник, който минаваше над или дори през Туанул, нямаше да заподозре, че селцето криеше тайна. А дори и да се усъмнеше, човек нямаше причина да разсъждава твърде дълго по въпроса. Галактическите светове бяха пълни с тайни и нямаше причина да се допусне, че Джаку ще бъде по-различен. Но точно тази тайна...

Като повечето малки общности в пустинните светове селцето беше тихо и спокойно. Въпреки унинието и безлюдието му, то можеше да се похвали с типичната си смесица от местни форми на живот. Растителност не се виждаше много, но далечните случайни крясъци и лаят на тукашните нощни твари показваха наличието на живот, макар той да оставаше скрит за окото. От време на време лекият ветрец подухваше единствената вятърна камбанка и тя припяваше звънливо в противовес на рева на потулилите се пясъчни обитатели.

Като нямаше нито къде, нито защо да се крие, едно създание, категорично неспадащо към местните видове, се затъркаля на изток от градчето. То имаше кръгла глава, която стоеше леко издигната над далеч по-обемиста сфера, а бялата му окраска с ярки оранжеви фигури се беше позахабила доста. Дроидът с име BB-8 в момента беше много, много разтревожен.

Там, където човешко същество би видяло само празното нощно небе, високотехнологично калибрираната синтетична оптика виждаше движеща се светла точица. Когато светлинката се разпадна на четири отделни точици, дроидът започна да пищи възбудено. Явлението, което наблюдаваше, можеше да означава само едно...

Светлинният квартет се спускаше стройно по нещо, което би могло да се определи единствено като разчетена траектория, и точиците бързо намаляваха скоростта. Ако продължаваха според досегашните му наблюдения, те щяха да извършат контролирано кацане в. BB-8 направи мигновено изчисление.

Твърде близо. Твърде близо, за да е съвпадение. Една такава светлинка беше повод за тревога. Четири загатваха ужасяващи за разума възможности.

Дроидът запиука и запищя в нещо близко до кибернетична паника, завъртя се и забърза обратно към селището. Тоест главата му се завъртя. Сферичното тяло гледаше на всички страни едновременно и нямаше нужда да се завърта, а само да бърза. А това BB-8 стори усърдно и пъргаво. Той не изпрати направените от него заключения, нищо че можеше да го стори, за да не би сигналът му да бъде прихванат от онези, които се страхуваше, че се намират там, откъдето идваха четирите приближаващи светлинки.

Освен за пъстроцветната сбирщина от галактически същества Туанул беше дом и на всякакви употребявани, но затова пък все така безценни машини и чаркове. Значителна част от местното население изкарваше насъщния си като пригаждаше и поправяше тези машинарии за препродажба в по-големите градове. Дроидът се носеше забързано и тук-там случайно срещаният земен или чуждоземен механик надигаше глава и се намръщваше учуден на неоправданата му припряност. Сетне свиваше съответната част от тялото си и пак се връщаше към работата си.

Разхвърляните из селцето недоразглобени машини не спъваха BB-8 и той се промъкваше без много усилия между тях. Но ятата от блогини по пътя му бяха по-опърничави. Докато разглобените апарати си стояха на едно и също място, без да мърдат, то блогините не само щъкаха, накъдето им щукне, но гледаха на парчето земя или пясък, което си бяха завоювали в момента, като на свое и вдигаха шумна врява срещу всеки неканен гост. Без да губят време, птицеподобните създания зароптаха срещу пътя, който дроидът си беше избрал. Той не обърна внимание на клъвванията им, пък и бездруго можеше да се изтъркаля право през тях.

Но опитомените ята даваха храна на много от жителите на селцето и собствениците им нямаше да се зарадват да ги видят премазани.

И тъй, BB-8 беше принуден да криволичи и да заобикаля блогините. Правеше го със сръчност и търпение, като пищеше на тромавите псевдоптици да се пазят от пътя му, за да не ги смаже. Най-сетне и по¬следната от досадните твари остана зад него. Навътре в селцето нямаше шанс да срещне някое опитомено същество, което става за ядене - обективно дроидът схващаше същината на този биологичен процес, но той не успяваше да събуди симпатиите му. Целта му беше близо, а нямаше и една наносекунда за губене.

Като повечето сгради в Туанул жилището, към което ВВ-8 бързаше, представляваше странна смесица от модерното и много примитивното. Така беше с домовете в много от по-малките пустинни светове - дизайнът им се диктуваше от нуждата и условията на живот. Дестинацията на дроида напомняше примитивна барака, но в нея имаше електронна техника и множество невидими подобрения, които правеха живота в този суров и сух климат повече от поносим.

Поу Дамерън се мъчеше да не издава умората си. Поне това дължеше на своя домакин. Пък и нали трябваше да поддържа репутацията си. Беше изминал дълъг път, осеян с трудности и опасности, за да стигне тук днес - и всичко това в името на Съпротивата и лично по заповед на генерал Лея Органа. Младият пилот нямаше да позволи на такова дребно неудобство като преумората да помрачи сбогуването му.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: