Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Среднощният дворец

Карлос Руис Сафон

Калкута, 1932 г. В навечерието на шестнайсетия си рожден ден Бен и неговите приятели се готвят да напуснат сиропиталището, в което са израснали. Очаква ги светът на възрастните – но преди да се впуснат в него, те ще трябва да се изправят срещу страшна тайна от миналото...

Обвит в пламъци призрачен влак, отмъстителен дух, завърнал се от отвъдното, и изоставена, обгърната в зла прокоба гара, станала свидетел на смазваща трагедия – това са само някои от елементите, с които Карлос Руис Сафон изгражда този неповторим роман.

"Среднощният дворец" е покоряваща история за приключения и тайни, разказана с неподражаемия стил на мрачната, но завладяваща фантазия на автора, която ще пренесе читателите в екзотична Индия. Там, в града на дворците, броди неуморният Джавахал – дух-отмъстител, роден от огъня...

 

Наличност: Да

13,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Карлос Руис Сафон е един от най-успешните и известни съвременни испански автори, чиито най-популярни книги – незавършената тетралогията, която стартира със Сянката на вятъра и последвалите я Играта на ангела и Затворникът на Рая – са преведени на повече от 40 езика и са продадени в милиони копия по света. Преди да любимата на мнозина „Сянка…“ да се появи на бял свят, Сафон пише други четири книги – дебютния си роман Принцът на мъглата, Среднощният дворец, Марина и Септемврийски светлини – обединени с етикета „юношеска литература“ в Испания. Правата им са блокирани с години от юридически спор, но днес тези ранни творби на талантливия испанец най-накрая излизат на бял свят.

Откъс от книгата

Завръщането на мрака

 

Калкута, май 1916 г.

Малко след полунощ една гемия изплува от нощната мъгла, която се стелеше над река Хугли като зловонния лъх на проклятие. Слабият светлик на мъждукаща маслена лампа, прикрепена към мачтата, очертаваше фигурата на загърнат с пелерина мъж, който гребеше с мъка към далечния бряг. На изток силуетът на форт „Уилям“ в градския парк Майдан се въздигаше под облаци пепел в светлината на безкраен саван от улични лампи и открити огнища, ширнал се докъдето поглед стигаше. Калкута.

Човекът спря за миг, за да си поеме дъх и да погледа очертанията на гарата Джитърс Гейт, едва видими в мрака, забулил отсрещния бряг. Докато се отдалечаваше все по-навътре в мъглата, гарата от стъкло и стомана полека се сливаше с останалите сгради, запазили само сянка от някогашното си великолепие. Погледът му се зарея сред джунглата от мраморни мавзолеи, почернели от десетилетия немара, и голите стени, някога оцветени в охра, синьо и златно. Яростта на мусоните бе снела ярките им краски и сега те бледнееха като акварели, разтварящи се в езеро.

Мъжът не се съмняваше, че му остават няколко часа живот, може би дори броени минути. Единствено тази мрачна увереност му даваше сили да продължи, изоставил в утробата на това прокълнато място жената, която се бе клел да защитава до последна капка кръв. В тази нощ, докато лейтенант Пийк пътуваше за последен път из Калкута на борда на старата гемия, всяка секунда от живота му изтичаше под дъжда, завалял в предутринния мрак.

Гребейки отчаяно към брега, той дочуваше плача на двете деца, скрити в каютата. Погледна назад и видя, че светлините на другата лодка примигват само на стотина метра зад него и все повече се приближават. Представи си усмивката на своя неумолим преследвач, насладата му от гонитбата.

Без да обръща внимание на хленча на изгладнелите и премръзнали деца, Пийк напрегна сетни сили, за да насочи гемията към брега, който чезнеше в бездънния призрачен лабиринт, изграден от улиците на Калкута. Две столетия бяха успели да превърнат гъстата джунгла около Калигат в град, където и Бог не би дръзнал да стъпи.

Само за няколко минути бурята, надвиснала над града, се разрази с опустошителен гняв. Между средата на април и голяма част от юни градът изгаряше в неумолимата хватка на тъй нареченото индийско лято. През този период температурите се повишаваха до четирийсет градуса, а нивото на влажността достигаше степен на пренасищане. Но под влиянието на неудържимите електрически бури, които превръщаха небето в бойно поле, температурите можеха да спаднат с трийсет градуса за броени мигове.

Поройният дъжд бе забулил рахитичните кейове от прогнило дърво, които се поклащаха над повърхността на водата. Пийк не спря, докато не усети как корпусът се блъсна в гредите на рибарския кей. Едва тогава заби пръта в разкаляното речно дъно и се втурна да вземе децата, които лежаха завити с одеяло. Когато ги взе на ръце, бебешкият плач проряза нощта като кървава диря, която насочва хищника към плячката му. Пийк ги притисна до гърдите си и скочи на земята.

През гъстата завеса на плющящия дъжд съгледа другата лодка, която се приближаваше към брега бавно като погребална ладия. Обзет от паника, лейтенантът се затича към улиците, които граничеха с южния край на Майдан, и изчезна сред сенките на квартала, наричан Белия град от привилегированите си жители – предимно британци и други европейци.

Имаше само една надежда за спасението на децата, но все още бе далече от сърцето на Северна Калкута, където живееше Ариами Бозе. Тази старица бе едничкият човек, който можеше да му помогне сега. Пийк се спря за миг и огледа потъналите в мрак простори на Майдан, търсейки далечното блещукане на уличните лампи, които примигваха като звезди в северния край на града. Тъмните, забулени от пороя улици щяха да бъдат най-надеждното му убежище. Прегърнал здраво децата, лейтенантът пое на изток, като се стараеше да се придържа към сенките, хвърляни от големите дворцови сгради в центъра на града.

Не след дълго черната ладия, която го бе преследвала, спря до кея. Трима мъже скочиха на брега и завързаха лодката. Вратичката на каютата бавно се отвори и една тъмна фигура с черно наметало мина по малкия мостик, който мъжете бяха спуснали от кея, без да обръща внимание на бурята. Стъпил на твърда земя, преследвачът протегна ръка в черна ръкавица, сочейки към посоката, в която бе изчезнал Пийк. Неприятна усмивка заигра по устните му, но никой от хората му не я забеляза под пелената на дъжда.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: