Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Сплавта на закона - Мъглороден книга 4

Брандън Сандърсън

Триста години след събитията, описани в трилогията „Мъглороден”, Скадриал е на прага на модерния свят, с железници, електрическо осветление и опиращи в облаците стоманени небостъргачи. Келсайър, Вин, Сейзед и Дух, както и останалите герои, сега са само част от историята – или по-точно религията. Ала макар науката и техниката да бележат непрестанен напредък, старата магия на аломантията и ферохимията продължава да играе роля в този прероден свят. Извън чертите на града, в просторите, известни като Дивите земи, магиите са важно средство за храбрите мъже и жени, които се опитват да поддържат реда и правосъдието.

 

 

Наличност: Да

13,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Триста години след събитията, описани в трилогията „Мъглороден”, Скадриал е на прага на модерния свят, с железници, електрическо осветление и опиращи в облаците стоманени небостъргачи.

Келсайър, Вин, Сейзед и Дух, както и останалите герои, сега са само част от историята – или по-точно религията. Ала макар науката и техниката да бележат непрестанен напредък, старата магия на аломантията и ферохимията продължава да играе роля в този прероден свят. Извън чертите на града, в просторите, известни като Дивите земи, магиите са важно средство за храбрите мъже и жени, които се опитват да поддържат реда и правосъдието.

Един от тях е Уаксилий Ладриан, рядък Двуроден, който може да Тласка метали с аломантия и да използва ферохимията, за да увеличава или намалява теглото си.

След двайсет години в Дивите земи Уакс е принуден да се завърне в огромния град Елъндел заради семейна трагедия. Той оставя оръжието и се заема с управлението на своя дом в опит да възстанови финансовото му благополучие. Ала скоро ще трябва да научи по трудния начин, че чистите осветени улици на града са дори по-опасни от прашните равнини на Дивите земи.

Биография и факти за автора

Брандън СандърсънБрандън Сандърсън е американски автор на фентъзи. Роден е на 19 декември 1975 г. в Линкълн, Небраска, САЩ. Защитил е магистърска степен в Младежки университет „Бригам“ по творческо писане.

След смъртта на Робърт Джордан, Брандън Сандърсън е избран от Хариет МакДугъл (овдовялата съпруга на Робърт Джордан) да довърши последната книга от поредицата „Колелото на Времето“. Хариет е била много впечатлена от трилогията написана от Брандън, „Мистборн“.

Брандън Сандърсън живее в Прово, Юта.

Книгите издадени у нас са поредицата Мъглороден (Последната империя, Кладенецът на възнесениетоГероят на времето, Сплавта на закона)Елантрис, Спиращият войната.

 

Откъс от книгата

1.

 

Уакс крачеше из стаите на шумното празненство, подминаваше мъже с черни фракове и жени с пъстроцветни рокли – стегнати в талията и надиплени към земята. Когато разговаряха с него, го наричаха „лорд Уаксилий“.

Той кимаше на всеки, който го заговори, но избягваше да се въвлича в разговори. Вървеше към една от задните стаички, озарена от ярки електрически светлини, които я къпеха в блестящо сияние. Стъклата отвън бяха помътнели от мъглата.

Побутна широките двойни стъклени врати и излезе на голямата тераса на имението. Тук най-сетне можеше да си поеме спокойно въздух.

Затвори очи, наслаждавайки се на влажните докосвания на мъглата по лицето си. „Толкова е задушно в тези къщи – помисли си. – Нима съм забравил, или не съм обръщал внимание, когато бях млад?“

Отвори очи, опря ръце на парапета и се загледа към Елъндел. Най-големият град в целия свят, метрополисът, проектиран от Хармония. Градът на неговата младост. Не се бе връщал тук от двайсет години.

Бяха изминали пет месеца от смъртта на Леси. Все още чуваше онзи изстрел и виждаше кръвта, опръскала стената. Напусна Дивите земи и се върна в града, удовлетворявайки отчаяните призиви да изпълни дълга към родния дом и да оправи бъркотията, забъркана от чичо му.

Пет месеца и цял един свят го деляха от онзи миг, а все още чуваше изстрела. Остър кратък пукот, сякаш самото небе се бе разцепило.

Главната къща на имението Сет беше величествена постройка, обзаведена със скъпи дървени мебели, застлана с меки килими и озарена от ярки светлини. Зад гърба си Уакс чуваше мелодичен смях и долавяше топлината на помещението. Никой не излезе при него на балкона.

Оттук виждаше съвсем ясно светлините на булевард „Демоа“ – два реда ярки електрически лампи. Приличаха на бели топки от двете страни на булеварда, следващ широкия канал, в чиито води се отразяваха светлините. Късен локомотив поздрави жителите с пронизително изсвирване, докато пуфтеше из далечната част на града и обагряше мъглите с черен дим.

В долната част на булевард „Демоа“ можеше да различи съвсем ясно високите стени на зданието Железен гръбнак и Кулата на Текиел от другата страна на канала. И двете постройки все още не бяха завършени, но стоманените им скелети вече се издигаха високо в небето. Смайващо високо.

Архитектите им продължаваха да се надпреварват в обещанията си за нови висоти, които могат да постигнат, и всеки от тях се опитваше да надмине другия. Немалко от посетителите на забавата шепнеха, че когато стигнат петдесетия етаж, сградите ще рухнат. Никой не знаеше коя от двете постройки ще е по-висока, макар че почти всички бяха заложили на едната или другата.

Уакс въздъхна. Там, в Дивите земи, имението Сет със своите три етажа щеше да е помпозна сграда. Тук тя бе джудже. Светът бе продължил напред и се бе променил през годините, докато той бе отсъствал. Беше порасъл, беше изобретил светлини, които не се нуждаеха от огън, и сгради, заплашващи да се издигнат над самите мъгли. Докато свеждаше поглед към широката улица на Четвърти октант, Уакс внезапно се почувства много остарял.

– Лорд Уаксилий? – повика го някой отзад.

Той се обърна. От вратата го гледаше възрастна жена – лейди Авинг Сет. Побелялата й коса бе вдигната на кок, на шията си носеше рубинена огърлица.

– В името на Хармония, драги. Ще настинете отвън! Я влезте, че едни хора искат да се срещнат с вас.

– След минутка идвам, милейди – обеща Уакс. – Само да подишам малко свеж въздух.

Лейди Сет се намръщи недоволно, но се прибра. Не знаеше как да постъпи с него – никой от тях не знаеше. Някои виждаха в него мистериозна издънка на фамилия Ладриан, свързана със странни истории за земи отвъд планините. Други го смятаха за безскрупулен и недодялан грубиян. Предполагаше, че и едните, и другите имат право.

Цяла вечер бе център на вниманието. Очакваха от него да си потърси жена и изглежда всички бяха в течение на това. Къща Ладриан бе на ръба на банкрута след недалновидните ходове на чичо му и най-лесният път към спасение щеше да е чрез един изгоден брак. За съжаление чичо му също така бе успял да се скара с три четвърти от хората, съставящи каймака на обществото в града.

Уакс се наведе над парапета и дългите цеви на пъхнатите в кобури под мишниците му стериони опънаха неудобно сакото му – не бяха предназначени да се носят така все пак.

Трябваше да се върне вътре и да потърси някакъв начин да спаси реномето на Ладриан. Но от мисълта за претъпканите задушни помещения му призля. Сякаш дори тук, на балкона, се задъхваше...

Преди да е помислил какво прави, се прехвърли през парапета и полетя надолу от третия етаж. Разпали стомана, пусна една гилза и я Тласна, запокити я надолу. Както винаги, благодарение на ферохимията, тялото му бе по-леко, отколкото трябваше да бъде. Отдавна бе забравил какво е да стъпва по земята с цялата си тежест.

Щом гилзата иззвънтя на земята, той се Тласна от нея и полетя в хоризонтален скок над стената на градината. Подпря се за миг на ръба, прехвърли се от другата страна и се приземи леко.

„Чудесно – помисли си, приклекнал в мъглата. – Паркът с каретите“. Возилата, с които бяха пристигнали гостите, бяха подредени в стройни редици, кочияшите се бяха прибрали в отредената за тях стая. Тук нямаше електрически светлини, само добрите стари фенери.

Той отиде до каретата си и вдигна капака на закрепения отзад сандък.

Дотук с благородния господар с лъскаво вечерно облекло. Уакс се загърна в мъглопелерината – наметало с дебела яка и подплатени ръкави. Пъхна пушката в калъфа от вътрешната страна, препаса колана и затъкна стерионите в кобурите.

„Така е по-добре“. Наистина беше време да помисли за по-удобни револвери. За съжаление едва ли щеше да намери нещо, което да се сравнява с изделията на Ранет.

Минута по-късно бягаше през града, мъглопелерината се развяваше зад него. Отпред беше разкопчана и отдолу се виждаха официалните му панталони и черната риза. Дългата до глезените мъглопелерина бе разделена на ленти от кръста надолу и краищата й шумоляха на вятъра.

Уакс пусна една гилза, Тласна се високо във въздуха и след миг стъпи на покрива на една сграда от другата страна на улицата. Погледна назад, към имението с ярко сияещите прозорци. Какви ли слухове щеше да породи този път, след като бе изчезнал така внезапно от балкона?

Какво пък, те вече знаеха, че е Двуроден – такива неща бързо ставаха достояние на обществото. Изчезването му едва ли щеше да навреди повече на репутацията на семейството му. Пък и точно сега това не го интересуваше. Откакто се бе прибрал, почти всяка вечер трябваше да изпълнява какви ли не социални функции, а това бе първата мъглива нощ от седмици.

Имаше нужда от мъглите. В тях ставаше такъв, какъвто е.

Уакс претича билото на покрива и скочи, насочвайки се към булевард „Демоа“. Миг преди да стъпи на земята пусна една гилза и се Тласна, за да забави падането си. Приземи се сред някакви декоративни храсти, които се закачиха за краищата на пелерината и изшумоляха.

„Проклятие!“ Никой не засаждаше декоративни храсти в Дивите земи. Той се освободи, като се мръщеше заради шума. Само от няколко седмици бе в града, а вече бе започнал да губи форма! Срамота!

Поклати глава и отново се Тласна нагоре, прелетя над широкия булевард и напречния канал. Промени посоката на полета и се приземи върху една от електрическите лампи. Имаше поне едно предимство на това да си в Елъндел – тук буквално гъмжеше от метал.

Засмя се, разпали стомана и се Тласна от лампата, извиси се високо в небето. Мъглите се вихреха около него, вятърът облъхваше лицето му. Душата му пееше. Никой не може да се почувства истински свободен, докато не скъса веригите на гравитацията и не се възнесе в небето.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: