Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Спиращият войната

Брандън Сандърсън

Героите на Сандърсън са изключителни – особено Вашер, чиято особена връзка с неговия разумен меч е едновременно сардонична и зловеща. Мистериите на живот след смъртта, на идентичност и съдба, на политика на магията са разбулени посредством триизмерни характери. Сандърсън не само е нарисувал свеж въображаем свят и неговото общество, също така ни е дал сюжет, пълен с неочаквани извивки и обрати. В деликатна проза, забележителна с кротката си ирония, Сандърсън разказва историята на две сестри и бога, за когото са обречени да се омъжат.

 

 

Наличност: Да

24,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Бестселър на „Ню Йорк Таймс”

 

Изключително сказание за магия, мистерия и божества! - Майкъл Муркок

 

Героите на Сандърсън са изключителни – особено Вашер, чиято особена връзка с неговия разумен меч е едновременно сардонична и зловеща. Мистериите на живот след смъртта, на идентичност и съдба, на политика на магията са разбулени посредством триизмерни характери. Сандърсън не само е нарисувал свеж въображаем свят и неговото общество, също така ни е дал сюжет, пълен с неочаквани извивки и обрати. В деликатна проза, забележителна с кротката си ирония, Сандърсън разказва историята на две сестри и бога, за когото са обречени да се омъжат.

Всеки, който търси по-различно и свежо фентъзи, ще попадне на истинска находка! - Буклист

Силно четивен и увлекателен самостоятелен том от автора на трилогията „Мъглороден”. Както можеше да се очаква, изграждането на света е превъзходно, особено задълбочено обмислената система на магия и религия. Силно се препоръчва на любителите на епическото фентъзи.  - Бук Ривюс

Биография и факти за автора

Брандън СандърсънБрандън Сандърсън е американски автор на фентъзи. Роден е на 19 декември 1975 г. в Линкълн, Небраска, САЩ. Защитил е магистърска степен в Младежки университет „Бригам“ по творческо писане.

След смъртта на Робърт Джордан, Брандън Сандърсън е избран от Хариет МакДугъл (овдовялата съпруга на Робърт Джордан) да довърши последната книга от поредицата „Колелото на Времето“. Хариет е била много впечатлена от трилогията написана от Брандън, „Мистборн“.

Брандън Сандърсън живее в Прово, Юта.

Книгите издадени у нас са поредицата Мъглороден (Последната империя, Кладенецът на възнесениетоГероят на времето, Сплавта на закона)Елантрис, Спиращият войната.

 

Откъс от книгата

1.

 

Имаше големи предимства в това да си незначителен.

Вярно, според мерките на мнозина Сири не беше „незначителна“. Беше дъщеря на крал в края на краищата. За щастие баща й имаше четири деца и Сири – на седемнайсет години – беше най-малката. Фафен, която бе малко по-голяма от Сири, беше изпълнила фамилния дълг и беше станала монахиня. Преди Фафен беше Риджер, синът. Той щеше да наследи трона.

И Вивена. Сири въздъхна, докато вървеше по пътеката обратно към града. Вивена, първородната, беше... ами... Вивена. Красива, уверена в себе си, съвършена почти във всяко отношение. И толкова по-добре, предвид това, че беше сгодена за бог. Тъй или иначе Сири – като четвърто дете – беше излишната. Вивена и Риджер трябваше да се съсредоточат върху ученията си. Фафен трябваше да си върши работата по пасищата и в домове. Сири обаче можеше да се измъкне с това, че е незначителна. А това означаваше, че можеше да чезне в пущинаците часове наред.

Някои щяха да забележат, разбира се, и тя щеше да си има неприятности. Но дори на баща й щеше да му се наложи да признае, че изчезването й не е причинило големи неудобства. Градът се оправяше чудесно и без Сири – всъщност оправяше се дори малко по-добре, докато нея я нямаше.

Незначителност. За друг това можеше да е обидно. За Сири беше благодат.

Усмихна се, щом навлезе в същинския град. Неизбежно привличаше погледи. Макар Бевалис официално да беше столицата на Идрис, не беше голям и всички я познаваха. Ако се съдеше по приказките, които беше чувала от разни мърморковци, Бевалис не беше дори село в сравнение с огромните градове в други държави.

Но тя си го обичаше такъв, какъвто беше, с калните улички, къщите със сламени покриви и досадните – но здрави – крепостни стени. Жените, подкарващи гъските с пръчки, мъжете, дърпащи магарета, натоварени със зърно, децата, повели овце към пасището. Един голям град в Ксака, Худрес или дори в ужасната Халандрен можеше да има екзотични гледки, но щеше да е пълен с безлични шумни блъскащи се тълпи и високомерни благородници. Не съвсем по вкуса на Сири. За нея дори Бевалис изглеждаше доста оживен.

„Все пак – помисли тя, докато оглеждаше практично сивата си рокля, – готова съм да се обзаложа, че онези градове имат повече цветове. Това, виж, сигурно бих искала да видя“.

Там косата й нямаше да изпъква чак толкова. Както обикновено, дългите кичури бяха изрусели от радост, докато беше навън сред полята. Тя се съсредоточи и се помъчи да ги обуздае, но успя само да докара цвета до убито кафяво. Щом спря да се съсредоточава, косата пак си стана каквато си беше. Сири не беше особено добра в обуздаването й. Не беше като Вивена.

Щом тръгна през града, по петите й се повлякоха няколко хлапета. Тя се усмихна и се престори, че не им обръща внимание, докато едно от тях не се осмели да притича напред и я дръпна за дрехата. Тогава се обърна с усмивка. Изгледаха я със сериозни лица. Идрианските деца бяха приучени още на тази възраст да избягват срамните изблици на чувства. Според поученията на Аустре нямаше нищо лошо в чувствата, но привличането на внимание към себе си с тях беше грешно.

Сири не беше особено благочестива. Не беше нейна вина, ако Аустре я беше създал неспособна да се подчинява, мислеше тя. Децата зачакаха търпеливо, а Сири бръкна в престилката си и извади китка яркоцветни цветя. Детските очи се ококориха, зяп­нали живите цветове. Три от цветята бяха сини, едното жълто.

Цветята ярко изпъкваха на фона на преднамерената сивота на града. Освен онова, което можеше да се види в кожата и очите на хората, наоколо нямаше капка цвят. Камъните бяха изтъркани до бяло, облеклото светлосиво и убито кафяво. Само за да няма цвят.

Защото без цвят не можеше да има Пробуждащи.

Момичето, което беше дръпнало полата на Сири, най-сетне взе цветята и хукна с тях, а другите деца – след нея. Сири забеляза неодобрителните погледи в очите на няколко минаващи селяни. Никой не я укори обаче. Да си принцеса, макар и незначителна, си имаше предимства.

Продължи към палата – беше ниска едноетажна сграда с голям двор с утъпкана пръст. Избегна тълпите пазарящи се хора отпред, заобиколи и влезе през кухненския вход. Щом вратата се открехна, Маб, старшата на кухнята, спря да си тананика и я изгледа накриво.

– Татко ти те търсеше, дете – рече сухо, обърна се, нападна с ножа купчината лук и пак си затананика.

– Предполагам. – Сири се приближи и подуши едно от котлетата на огнището, от което лъхаше кротката миризма на врящи картофи.

– Пак по хълмовете си ходила, нали? Бас слагам, че си пропуснала уроците си.

Сири се усмихна, после измъкна още едно яркожълто цвете и го завъртя между пръстите си.

Маб извъртя очи към тавана.

– И пак си покварявала младежта на града, подозирам. Честно ти казвам, трябва да спреш с тези неща. Вече си голямо момиче. Баща ти хубаво ще ти поприказва за бягането ти от отговорностите.

– Обичам приказките – отвърна Сири. – И винаги научавам по няколко нови думи, когато татко е ядосан. Не бива да пренебрегвам образованието си, нали?

Маб изсумтя и закълца кисели краставички в лука.

– Честно, Маб – заговори Сири, докато въртеше цветето, и усети как косата й доби малко по-червеникав оттенък. – Не разбирам какъв е проблемът. Аустре е направил цветята, нали? Той им е сложил цветовете, за да не могат да бъдат зли. Искам да кажа, наричаме го Бог на Цветовете все пак, нали?

– Цветята не са зли – отвърна Маб и добави в накълцаното нещо, което приличаше на трева. – Стига да си останат където ги е поставил Аустре. Не бива да използваме красотата на Аустре, за да се правим на по-важни.

– Едно цвете не ме прави по-важна.

– О? – Маб сипа тревата, краставиците и лука в едно от врящите котлета, почука по него с плоското на ножа, вслуша се и кимна на себе си, а после започна да рови под тезгяха за още зеленчуци. – Я ми кажи – продължи тя с приглушен глас. – Наистина ли мислиш, че като мина през града с такова цвете, не привлече внимание към себе си?

– Само защото градът е толкова сив. Ако имаше малко цвят, никой нямаше да забележи едно цвете.

Маб изникна отново, държеше пълна с грудки паница.

– Искаш да си украсим Бевалис като Халандрен, тъй ли? Може би и Пробуждащи да каним в града си? Много ли ще ти хареса това? Някой дявол да смуче душите на децата и да души хората със собствените им дрехи? Да вадят мъже от гроба и да използват мъртвите им тела за евтин труд? Да принасят в жертва жени на нечестивите си олтари?

Сири усети как косата й леко побеля от страх. „Престани“, помисли си. Косата сякаш си имаше собствен ум и реагираше на инстинктивни чувства.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: